Наследникът

ГЛАВА 24

Тази сутрин Дънкан нямаше особено желание да слезе долу. Снощи се бе мятал достатъчно дълго в леглото, преди да вземе решение и да изпрати второ съобщение по кочияша. То отменяше даденото малко по-рано и прибавяше към списъка с хората, които трябва да бъдат докарани, гостите, пребиваващи в момента в дома на семейство Ламбърт. Едва тогава бе заспал. Но тази сутрин снощното решение вече не му се виждаше толкова логично и разваляше настроението му.

Допускането на Офелия Рийд в Съмърс Глейд бе голяма грешка, независимо от причината. Тя щеше да изтълкува това като послание, че й е простено, но той изобщо нямаше подобни намерения.

Все щеше да измисли нещо и да посещава Сабрина през следващите дни на празненствата, без да се забелязва отсъствието му, а ако все пак го забележеха, толкова по-зле. Никой не бе казал, че ще трябва да присъства в Съмърс Глейд по двайсет и четири часа в денонощието. Защо тогава не бе постъпил така?

Всъщност знаеше много добре защо. Поканата означаваше Сабрина да бъде в дома му по шестнайсет часа на ден, да може да разговаря с нея, да го развеселява, да го съветва във връзка с важното решение, което му предстоеше скоро да вземе. Дори съзнанието, че тя е тук, му действаше успокояващо. И беше готов да заплати за това с цената на всички неправилни изводи, които би могла да си направи Офелия. Лесно щеше да ги коригира, но не бе помислил как щеше да бъде изтълкувана постъпката му от другите — да я кани отново, след като бе анулирал годежа им.

Сети се за това отново, когато Арчи се появи в стаята му, за да го попита дали е променил мнението си за Офелия. Той отговори веднага и едносрично, но тогава дядо му поиска да знае какви са намеренията му към Сабрина, а тук вече беше много по-сложно. Не че имаше някакви намерения, просто Арчи нямаше да повярва на обясненията му за типа връзка, която поддържаше с нея и която му доставяше такова удоволствие. И той наистина не повярва.

— Приятелка ли? — изпръхтя възрастният мъж. — Мъжете се сприятеляват с други мъже, не и с момичета.

— Защо?

— Защото полът пречи, ето защо. И ако се опиташ да твърдиш, че нито веднъж не си помислил за това по отношение на момичето, ще те нарека лъжец.

Дънкан не се обиди, по-скоро се развесели.

— Тогава ме наречи лъжец. Работата всъщност е, че се смея толкова много в нейната компания, че не ми е останало време да се сетя за нещо друго.

Дядо му, разбира се, изпръхтя отново. Но младежът всъщност си знаеше от самото начало, че старецът няма да го разбере. Това бе толкова просто, но Арчи просто не можеше да види по-далеч от „естествения ред на нещата“ между мъжете и жените.

Въпреки това се опита да му обясни.

— Помисли само. Имаш много добър приятел, който живее наблизо. Това е може би дори най-добрият ти приятел. Даваш бал. Нали би искал да прекарате добре заедно с твоя приятел, а?

Възрастният шотландец се присъедини към разяснението.

— Но твоят приятел е зает.

— Да, но ангажиментът е дребен и всичко може да се уреди, като бъде и той поканен на празненството. Знаеш много добре, че ти също би уредил нещата по този начин.

— Не и ако въпросният „ангажимент“ е момиче с език на усойница, която може да провали цялото тържество.

Дънкан въздъхна. Е, това не можеше да оспорва, тъй като бе напълно възможно. Но после се усмихна. Поне дядо му бе разбрал за какво става дума.

— Не се тревожи за Офелия, преди да има причина за тревоги. И не се притеснявай, че изпитвам към Сабрина нещо повече от приятелски чувства. Поговори днес сам с нея и ще видиш, че действително е приятна компания. Тя успява да накара човек да забрави неприятностите.

Смръщването на Арчи показваше, че подобно обяснение не го успокоява особено.

— Стига да не забравиш целта на цялото стълпотворение от момичета.

— Казах ти, че нямам нищо против да си намеря съпруга. Това, което не ми харесва, е прибързаността. И ще ти кажа истината — ако не успея да реша преди края на празненствата, не искам да изразяваш недоволство по този въпрос. Няма да си взема съпруга само за да се оженя.

— Ние не очакваме да се влюбиш веднага, момчето ми. Любовта иска време.

— Аз не говоря за любов, а за харесване. Трябва поне да харесвам момичето, с което ще се обвържа. Все трябва да има нещо, върху което да стъпя, Арчи, нещо друго освен безразличие.

— Разбира се, но няма да го намериш, ако прекарваш цялото си време с приятели. А как според теб ще погледнат на това другите млади дами, след като не знаят, че тя ти е само приятелка? Ще помислят, че вече си направил, избора си и няма нужда да стоят повече тук, за да ги забележиш. Някои вече може да си приготвят багажа.

Младежът сбърчи чело. Дядо му винаги можеше да се аргументира така добре, че да не можеш да оспориш твърденията му.

— Е, аз си взех една вечер почивка от търсенето на съпруга, през която чисто и просто да се забавлявам. Сърдиш ми се даже за това, така ли?

— Не, стига да става дума само за една вечер. Но това празненство не може да продължава безкрайно, момчето ми. И няма да имаш по-добра възможност от тази да избираш. Никога досега не съм виждал толкова много чудесни девойки, събрани на едно място. Старият Невил е свършил чудесна работа когато е решил кого точно да покани, и е улеснил значително твоя избор. Използвай по-разумно времето, това е всичко за което те моля.

Дънкан се съгласи да направи точно така но когато малко по-късно слезе на долният етаж, установи, че при преминаването си през всеки салон търси подсъзнателно Сабрина. За нещастие се натъкна на Офелия или по-скоро — тя го откри като застана на пътя му така, че не му остана друго освен да спре или невъзпитано да и обърне гръб.

И щеше без колебание да направи второто, тъй като вчера вече й беше казал всичко, което възнамеряваше да и каже. Ако тя не го е разбрала вината не е негова. Но тя не беше сама а с други две момичета. Освен това младежът нямаше как да забрави поученията на Арчи.

Беше се запознал с двете й компаньонки за кратко, но не бе запомнил имената им, тъй като през последните два дни му бяха представени над сто човека. И двете бяха хубави и следователно заслужаваха да бъдат опознат малко по-добре, а в момента това налагаше да не държи невъзпитано. Но промени веднага решението си, когато чу първите думи, излезли от устата на Офелия

— Предполагам вече си се запознал с двете ми скъпи приятелки Едит и Джейн?

Със сигурност не искаше да опознава по-отблизо никой, който можеше да бъде наречен неин скъп приятел. Сабрина бе изключение от това правило, но тя всъщност никога не бе казвала, че е приятелка на Офелия, а бе споменавала за някакъв дълг към нея.

— Действително — отвърна той, без дори да я погледне. Насочи поглед към нейните компаньонки и додаде преди да отмине: — За мен е удоволствие, дами, но ако обичате, извинете ме, но още не съм закусил.

— Той е страшно… — Джейн спря рязко, опитвайки да измисли друга дума, освен „невъзпитан“, с която да опише поведението на домакина им — рязък нали…

— Шотландска черта, предполагам — отвърна с отегчен тон Офелия.

Всъщност се радваше, че не бе останал при тях. Бяха го видели да разговаря с нея, това единствено за момента я интересуваше.

— Ще приемеш ли, когато ти предложи отново да се омъжиш за него — осведоми се Едит. — Искам да кажа, ако не се обърне с тази молба към баща ти?

Офелия се престори, че размишлява над въпроса й.

— Още не съм решила. Все пак не трябва да забравям и за лорд Лок.

— Разбира се — отговори Джейн. — Той все още не се е запознал с теб, но това може да бъде поправено веднага. Сабрина може да те представи, ако е все още с него.

Тези думи със смайваща бързина сложиха край на отегчението на Офелия.

— Нямам нужда никой да ме представя — възрази остро тя. — Особено пък Сабрина. Ще се запозная с Рейфиъл Лок, когато съм готова за това. Може би тази вечер. Споменахте, че тази вечер се предвиждало да има танци в балната зала?

— Така чухме.

— Чудесно! Имам нова бална рокля точно за случая.

— О, скъпа, не мисля, че танците тази вечер ще могат да се окачествят като бал — предупреди я Джейн. — В провинцията всичко е много по-неофициално.

— Глупости, балът си е бал, независимо къде се организира. И искам да изглеждам възможно най-добре, когато се запознавам с него. А великолепната бална рокля е едно от условията за това.

Джейн понечи да протестира, но начинът, по който Едит я погледнат, я накара да си промени намерението. Офелия си оставаше тяхна приятелка и те все така искаха да се къпят в блясъка на нейната популярност, но и двете не бяха одобрили начина, по който се бе нахвърлила върху Мейвис, която също им беше близка. А предреченото от Мейвис им тежеше, тъй като виждаха колко лесно може да се осъществи.

Така че ако Офелия искаше да се облече по-официално от необходимото за тази вечер, си беше нейна работа. Ако се почувстваше неудобно заради това, пак си беше нейна работа. Бяха я предупредили, но както винаги за нея имаше значение единствено собственото й мнение.