Наследникът

ГЛАВА 47

Дънкан се оказа прав. Мейвис беше непреклонна в решимостта си да отмъсти на Офелия. Освен това беше ядосана на Сабрина, смяташе, че тя умишлено е скрила от нея най-важната подробност и не вярваше, че тя просто не е знаела за нея. Нещо повече, това даваше на Мейвис извинение да не взема под внимание думите на Сабрина.

Посрещна с насмешка твърдението, че Дънкан, невинният участник във всичко това, щеше да пострада най-много от нейното отмъщение. Според нея мъжете не приемали брачното обвързване така сериозно като жените. Мнозина от тях даже не се опитвали да крият изневерите си и клюките потвърждавали думите й.

— Той ще си намери любовници, които да го правят щастлив, и ще има най-голямата красавица на Англия за съпруга, за което всички ще му завиждат — обясни Мейвис. — Е, както виждаш, той няма да пострада чак толкова от това. Не е като да има любима, за която да желае да се ожени.

Макар и изречено невинно, последното твърдение прониза Сабрина право в сърцето. За пореден път някой й напомняше колко нереалистични бяха надеждите й.

След като изчерпа всички почтени начини, Сабрина бе принудена да премине към друг тип доводи:

— Тя ще превърне живота му в ад. Ти би ли искала да прекараш целия си живот отсега нататък с нея?

— Не, не бих. По-скоро бих я заключвала в някоя стая и бих я пускала оттам само за празниците, и то не за всички. Бих превърнала живота й в ад, повярвай ми, и то без никакво чувство за вина, убедена, че всичко това си го е заслужила стократно. Надявам се, наистина се надявам, че Дънкан Мактавиш е достатъчно умен да постъпи точно така. Така че, Сабрина, прибирай се вкъщи. Ценя жеста ти, като дойде тук да ми помогнеш, но не си губи времето.

Сабрина излезе, клатейки отрицателно към очакващия я Дънкан. Това бе последната му надежда и тя също бе рухнала.

Той като че ли не бе очаквал друг изход, защото изражението му не се промени. Изглеждаше съвсем обезсърчен, но въпреки това я прегърна, за да й благодари за опита да му помогне. Тези няколко мига бяха едновременно рай и ад — да се наслаждава за усещането на близостта му и същевременно да знае, че вероятно за последен път е така близо до него.

Дънкан и Рейфиъл ги изпроводиха на конете си чак до Оксбоу. В крайна сметка лелите й бяха решили, че това е за предпочитане, въпреки късния час Сабрина, разбра, че Рейфиъл е дошъл заедно с Дънкан едва след като се качи в каретата и потеглиха. Тогава го чу да се оплаква от ужасна болка в главата.

Обратният път се стори на Сабрина по-кратък и тя се озова в леглото си преди зазоряване, макар до изгрева да оставаше не повече от час. Беше успяла да сдържи сълзите си до този момент, но щом главата й се отпусна върху възглавницата всички емоции от изминалата седмица я връхлетяха отново заедно с мисълта, че когато се събудеше, Дънкан най-вероятно вече щеше да е женен.

Не се почувства много по-нещастна следобед, когато стана и разбра, че бракът на Дънкан е факт от тази сутрин. Това я изненада. Беше очаквала да изпита отново непоносима мъка. Но като размисли, тя установи, че всъщност сватбата не променяше нищо за нея. Може и да го обичаше, но то не означаваше, че щеше да го има, дори Офелия да не съществуваше.

Най-голямата болка бе преживяла преди два дни, когато Арчибалд я бе предупредил какви са истинските чувства на внука му към нея. Дотогава тя все още хранеше някаква надежда, че ако не се наложеше да се ожени за Офелия, Дънкан може би щеше да се ожени за нея самата. Но това нямаше да се случи, поне не поради причината, която бе изтъкнал възрастният шотландец. Тя никога нямаше да бъде за него нещо повече от приятелка… но каква приятелка пък беше, щом пропусна сватбата му.

Ядоса се на себе си. Арчибалд бе казал, че през този ден Дънкан ще има нужда от приятелите си повече от всякога. Освен това не й излизаше от ума колко тъжен бе изглеждал снощи, непосредствено преди да я прегърне.

Надяваше се, че поне лелите й са отишли. Всички бяха поканени. Но като се има предвид колко късно си бяха легнали, най-вероятно те също се бяха успали. Жалко, че Дънкан не можеше да направи същото. Сигурна беше, че това щеше много да му допадне. Но несъмнено го бяха събудили. Все пак днес бе неговият сватбен ден.

Беше доста късно, когато слезе на долния етаж. Завари едната си леля — Алис, която точно се канеше да се качи до нейната стая.

— Значи си станала! — възкликна Алис — Не бях сигурна.

— Да. Ти ходи ли на венчавката?

— Мили Боже, не, имахме нужда от сън. Но не се съмнявам, че през следващите един-два месеца ще слушаме само за това и ще научим всички подробности. Но ти имаш посетителка.

Кой знае защо, Сабрина реши, че е Офелия, вероятно, защото тя бе последната, с която се бе виждала, преди да замине. Но все пак това бе сватбеният й ден? Да, несъмнено идваше да се похвали. О, за миг забрави наученото снощи, а именно, че тя вече не желаеше да се омъжва за Дънкан. Все още не можеше да повярва. Как бе възможно една жена да не иска мъж, притежаващ всички качества, които могат да се желаят от един съпруг? Но Офелия имаше специален набор от качества и Дънкан просто не ги притежаваше.

В такъв случай бе дошла, за да се оплаче от съдбата си — съдба, за която Сабрина беше готова да даде всичко. Този път обаче нямаше да се преструва повече на нейна приятелка. Това никога не бе било вярно, особено след като вече знаеше как Офелия я бе лъгала и манипулирала и дори се бе опитала да съсипе всичките й шансове за женитба. Реши просто да й посочи вратата.

Влезе решително в гостната и се смути, когато завари там Мейвис. Дори се изчерви леко заради мислите, които се бяха въртели до този момент в главата й по отношение на Офелия. Мейвис обаче също имаше смутен вид.

Не беше трудно да се досети за причината. Измъчвана от гузната си съвест, тя вероятно искаше да обясни защо бе отказала да помогне на Дънкан. Все пак Мейвис не беше лош човек, просто бе предпочела да не изпуска единствената си възможност да отмъсти на особата, която действително си го заслужаваше. Но вече нямаше значение — беше късно за разкаяние.

— Дойдох да се извиня — започна посетителката.

— Няма нужда.

— Напротив, има. Знаех, че не мога да постъпя така, както заявих снощи. Трябваше да ти дам да разбереш или поне да имаш известни съмнения по въпроса, а не да те оставя да си мислиш най-лошото за мен.

— За какво говориш?

Мейвис въздъхна.

— Просто исках да се насладя, поне за няколко часа, на властта си да срина щастието на Офелия. И исках тя да го знае, поне за кратко. Крайно време е да разбере, че ужасните неща, които е извършила, един ден ще се изсипят върху нейната и това бе възможност да и го докажа.

— За кратко ли казваш?

— Да, възнамерявах да се отбия в Съмърс Глейд днес на връщане в Лондон, за да уведомя Дънкан, че не е нужно да се жени за нея, поне не за да спасява репутацията й от страх да не би аз да разглася нещо. Защото да разпространя клюката за компрометиращата ситуация, на която станах случайно свидетел, означава да се приравня с нея. Тази постъпка е напълно в неин стил — да нарани някого само и само да получи каквото иска. И ако някой ден започна да се държа като нея, надявам се някой да ме заключи в стая и да изхвърли ключа.

Сабрина се усмихна. Изпита желание да се засмее на глас, но го преодоля. Не искаше Мейвис да знае колко е щастлива заради Дънкан.

— Значи вече си казала на Дънкан?

— Ами, не. Надявах се да дойдеш с мен. Подозирам, че ми е ядосан, задето го оставих да мисли, дори за един ден, че все пак ще трябва да се ожени за онази вещица.

Все едно, че земята се разтвори под краката й и я погълна. Толкова силен бе шокът, особено след току-що преживяното облекчение.

— Значи не знаеше, че венчавката бе насрочена за тази сутрин, така ли? — попита безжизнено тя.

Лицето на нейната събеседница пребледня моментално и това бе достатъчно красноречив отговор.

— Как е възможно да бъде толкова скоро? Само за разрешение за венчавката в църквата са нужни три седмици!

— Освен ако не бъде получено специално разрешение, а лорд Невил изглежда отдавна го е осигурил. Предвид напредналата си възраст, не е искал да губи излишно време, след като внукът му избере своята булка. Напълно разбираемо е да иска да види едно-две правнучета, преди да склопи очи. Но в този случай прибързаността има за цел също и предотвратяването на скандала. Все пак те не знаеха, че всъщност нямаш намерение да говориш за това, което си видяла.

— Мили Боже, ако знаех, че времето е толкова ограничено… Признавам, че по едно време мислех да мълча дори цяла седмица. Но е много жестоко спрямо Дънкан да го оставя да си мисли, че все пак ще трябва да се ожени за Офелия. Не съм предполагала обаче, че няколко часа ще имат значение. О, Боже, никога няма да си го простя.

В друг случай Сабрина най-вероятно щеше да опита да облекчи болката на своята гостенка, това бе естествен импулс, но този път даже не се опита да го направи. Като не бе признала веднага намеренията си, Мейвис бе съсипала живота не на Офелия, а на Дънкан.

— Може би все още не е прекалено късно — промълви Мейвис, готова да се хване и за сламка.

— Вече са женени. Прекалено късно е, както и да го погледнеш.

— Да, но един току-що сключен брак може да бъде анулиран, стига още младоженците да не са го консумирали. А и защо ще го правят, след като даже не се харесват? Биха могли да получат анулиране, което определено е за предпочитане пред развода.

Сабрина обаче не виждаше възможност за разрешение на въпроса.

— На основание на какво?

Събеседницата й махна нетърпеливо с ръка.

— Откъде да знам! Но съм сигурна, че нещо може да се измисли. Може би родителите й не са споделили какво смятат за подновения годеж. В такъв случай могат да заявят, че са против този брак и дъщеря им се е омъжила без тяхно съгласие.

— След като искаха толкова този брак?

— Целият този скептицизъм не помага изобщо. Трябва поне да им дадем да разберат, че имат такава възможност, преди консумацията да ги лиши и от нея.

Мейвис очевидно забравяше, че благодарение на Офелия всички знаеха колко силно родителите й желаят този брак, и даже бяха отказали да се вслушат в протестите й. Нито пък имаше желание точно тя да съобщи на Дънкан, че сега бе обвързан завинаги с Офелия само защото нито той, нито тя се бе сетил да каже на Мейвис за кога бе предвидена венчавката, след като трябваше да направят на всяка цена предишната нощ.