Наследникът

ГЛАВА 3

Офелия стоеше в балната зала с три от най-близките си приятелки. Всъщност две приятелки и една позната, която тайно я презираше. Всяка една от тях бе красива по свой начин, макар и съвсем не толкова, колкото Офелия. Нито пък имаха по-високо положение в обществото от нея. Тя беше единствената знатна госпожица сред тях, тъй като баща й беше граф, а техните бащи нямаха толкова престижни титли. Но Офелия не можеше да понася някоя от дамите в нейния кръг да я надминава по ранг или блясък.

И изобщо не си даваше сметка, че Мейвис Нюболт не я харесва. Никога не бе приписвала хапливите й забележки на това. Та нима бе възможно някой да не я харесва при цялата й популярност?

А знаеше колко е популярна. Никога не бе се съмнявала, че ще бъде кралицата на сезона и че ще може да избира измежду най-търсените ергени в града. Всички я обожаваха. Но какво от това, след като родителите й бяха позволили на маркиз Бърмингдейл да ги омая с проклетата си титла?

Мразеше стария Невил Такъри, задето бе избрал именно нея за внука си, само защото някога майка й бе живяла в близост до неговото имение и той смяташе, че ги познава лично. Защо вместо на нея не бе се спрял на старомодната Сабрина, която все още живееше в съседство? Разбира се, знаеше много добре защо Сабрина не бе избрана за съпруга на наследника на рода Бърмингдейл.

Знаеше от майка си историята на семейство Ламбърт. Всички в Йоркшир я бяха чували, макар скандалът да бе толкова стар, че вероятно бе забравен от мнозина.

Родителите й бяха истински глупаци. Офелия можеше да се уреди с херцог. Красота като нейната не се срещаше под път и над път. Но те се бяха задоволили с обикновен маркиз. Тя обаче нямаше да се задоволи с това. Щеше да се измъкне от налагания й брак с наследника на Бърмингдейл. Мили Боже, та той не беше дори англичанин! Е, не чист. Нищо чудно, че маркизът се бе заел лично с избирането на неговата съпруга в епоха, когато браковете вече не се уреждаха от роднините както преди. Внукът му бе отгледан от варвари!

Потрепери при тази мисъл. И ако посрамването му не свърши работа и не успееше да му покаже, че от нея няма да получи друго, освен безкрайно презрение, тогава просто щеше да измисли друг начин да се избави от него. Но в края на сезона щеше да има друг годеник, избран от самата нея. Не се съмняваше и за момент в това.

Точно сега обаче Офелия съзерцаваше младата гостенка на майка си и не можеше да повярва, че всички тези джентълмени се тълпяха около нея. Тя трябваше да бъде само нещо като нейна придворна дама. Но тъй като в момента наблизо нямаше джентълмен, който да чуе думите й, тя можеше да изрази на глас мислите си, без да се притеснява как щеше да се отрази това на реномето й. Беше толкова изненадана от това, което виждаше в отсрещния край на балната зала, че не можеше да се сдържи.

— Бихте ли погледнали натам — рече тя, за да привлече вниманието на своите събеседнички към Сабрина и тримата млади господа, разговарящи с нея. — Какво може да им казва, че да ги омайва толкова?

— Тя е твоя гостенка, Офелия — отвърна Едит Уорд, усетила завистта на своята приятелка, с намерението да я успокои. И трите девойки бяха изпитали на гърба си с нищо незаслужената завист на Офелия. — Несъмнено те просто желаят да поговорят с нея за теб.

Но доволството на Офелия не трая дълго, тъй като Мейвис заяви с привидна невинност:

— На мен ми се струва, че си е спечелила няколко обожатели, но всъщност това не ме учудва изобщо. Тя има забележително красиви очи.

— Тези особени очи надали могат да компенсират всичко останало в нея, което е повече от безцветно — остро отвърна Офелия. Но веднага съжали за тона си, тъй като той можеше да затвърди у другите впечатлението, че наистина й завижда, което, разбира се, не беше вярно. Затова побърза да добави, както си мислеше, с искрена въздишка, която обаче приличаше повече на недоволно изсумтяване: — Съжалявам я, бедната.

— Защо? Защото не е красива ли?

— Не само заради това, а защото произходът й не е особено добър. О, Господи, не трябваше да споменавам това! Трябва да спрем дотук. Майка ми ще побеснее. Все пак лейди Хилари Ламбърт е нейна скъпа приятелка.

Тъй като знаеха колко е ядосана на майка си, момичетата не обърнаха внимание на последните думи на Офелия. Тя нямаше да има нищо против, ако майка й побеснее. А предупреждението да не казват па никого, какво са чули, бе още по-безполезно, тъй като всички тези млади госпожици, както и майките им, живееха от клюки, и те със сигурност щяха да им разкажат дума по дума наученото току-що. Единствено Мейвис не си падаше по клюките, но сред висшето общество просто нямаше как да минеш без тях.

— Произходът ли? — повтори жадно Джейн Сандърсън. — Да не искаш да кажеш, че е незаконородена?

Офелия се престори, че размишлява над този въпрос, но в крайна сметка се отказа заради скандала, който щеше да избухне.

— Не, по-лошо от това — отвърна тя.

— Какво може да бъде по-лошо…

— Не, вече и без това казах прекалено много — възпротиви се Офелия.

— Офелия! — възкликна Едит, най-голямата от четирите. — Не може да ни държиш в такова напрежение.

— Е, добре — въздъхна тя, все едно изтръгваха насила информацията от нея, когато всъщност вече нищо не бе в състояние да я възпре да им разкрие тайната. — Но да си остане между нас. Доверявам ви се само защото сте ми най-добрите приятелки.

И продължи шепнешком. В края на историята двете момичета, които й бяха наистина приятелки, гледаха с широко отворени очи. Мейвис се чудеше дали да й вярва. Познаваше я добре и предполагаше, че не би се поколебала да наговори какво ли не, ако това ще спомогне да осъществи желанията си. А очевидно желанието на Офелия, в момента беше да съсипе напълно шанса на Сабрина Ламбърт да си намери съпруг в Лондон.

Тази вечер беше очернена репутацията на двама души, и то все от една и съща личност. Мейвис изпитваше искрено съжаление и към двамата, тъй като единственото им прегрешение беше, че Офелия не ги харесваше. Наследникът на Бърмингдейл несъмнено щеше да устои на бурята. Тя го беше превърнала в посмешище, така че родителите й да се почувстват достатъчно унизени и да разтурят годежа. Но с тази титла и огромното си имение той пак щеше да си намери съпруга без проблеми.

Не можеше обаче да се каже същото за бедната Сабрина. Лошият произход бе прокоба за наследниците. Та кой ли джентълмен би пожелал да рискува и да се ожени за момиче като нея? Колко жалко! На Мейвис Сабрина наистина й бе харесала. Тя беше мила, естествена, невинна — качества, които се срещаха рядко в Лондон, а на всичкото отгоре беше и забавна. Мейвис се чувстваше отчасти отговорна за случилото се, тъй като настрои окончателно Офелия срещу нея, като спомена за красивите й очи.

Девойката поклати отвратено. Наистина трябваше да си намери нова компания. Приятелството с Офелия Рийд не й бе по вкуса. Злобна, тщеславна горделивка. Мейвис се надяваше в крайна сметка да стане така, че Офелия все пак да се омъжи за наследника на Бърмингдейл. Така й се падаше — да има съпруг, когото бе направила сама за посмешище на цял Лондон.