Паяжината

Глава дванадесета

Изявлението на инспектора беше посрещнато от мис Пийки с весел смях.

— Това се казва мистерия! Страшно забавно! — извика тя развеселена.

Инспекторът се намръщи.

— Отнася се до мистър Костело — поясни той. — Мистър Оливър Костело от „Морган Маншънс“ 27, Лондон SW3. Според мен това е в района на Челси.

— Никога не съм го чувала — гласеше твърдият отговор на мис Пийки.

— Той е идвал тук тази вечер, за да се види с мисис Хейлшъм-Браун — припомни й инспекторът, — и разбрах, че вие сте го съпроводили през градината.

Мис Пийки се плесна по бедрото.

— А, онзи човек — сети се тя. — Мисис Хейлшъм-Браун наистина спомена името му. — Тя погледна инспектора вече леко заинтригувана. — Да, какво искате да знаете? — попита после.

— Бихме искали да знаем — рече инспекторът, говорейки бавно, като премисляше думите си, — какво точно се е случило и кога за последен път сте го видели?

Мис Пийки помисли за миг, преди да отговори:

— Я да видя сега — рече тя. — Излязохме през Френските прозорци и аз му казах, че ако иска да вземе автобуса, има по-пряк път, а той каза, че не искал, защото бил дошъл с колата си, която оставил до конюшнята.

Тя се усмихна широко на инспектора, сякаш очакваше похвала за сбитото описание на случилото се, но той само замислено произнесе:

— Не е ли доста странно, че си е оставил колата на такова място?

— Точно същото си помислих и аз — съгласи се мис Пийки и тупна инспектора по ръката, докато говореше. Той се сепна някак изненадано, а тя продължи: — Човек би си казал, че ще докара колата до централния вход, нали? Ала хората са толкова странни. Никога не знаеш какво ще направят. — Тя гръмко се разсмя.

— После какво стана? — попита инспекторът.

Мис Пийки сви рамене.

— Ами той отиде до колата си и предполагам, че си е тръгнал — отговори тя.

— Видяхте ли го да си тръгва?

— Не… почнах да си прибирам инструментите — гласеше отговорът на градинарката.

— Значи тогава сте го видели за последен път? — наблегна на думите си инспекторът.

— Да, защо?

— Защото колата му е още тук — каза й инспекторът. После продължи, като говореше бавно, натъртвайки на всяка своя дума: — В седем и четиридесет и девет някой звънна в полицейското управление и каза, че имало убит човек в Копълстън Корт.

Мис Пийки изглеждаше ужасена.

— Убит?! — извика тя. — Тук? Това е нелепо!

— Явно всички така смятат — сухо забеляза инспекторът и погледна многозначително сър Раулънд.

— Разбира се — продължи мис Пийки, — знам, че има разни маниаци, дето нападат жени, но… вие казвате, че бил убит мъж…

Инспекторът рязко я прекъсна:

— Да сте чували друга кола да идва насам тази вечер? — попита грубо той.

— Само тази на мистър Хейлшъм-Браун — гласеше отговорът.

— На мистър Хейлшъм-Браун? — попита инспекторът и повдигна вежди. — Мислех, че го очакват да се прибере много късно.

Погледът му се премести към Клариса, която побърза да обясни:

— Съпругът ми наистина се прибра у дома, но трябваше отново да излезе почти веднага след това.

На лицето на инспектора се изписа преднамерено търпеливо изражение.

— О, така ли? — рече той подчертано любезно. — И в колко точно се прибра у дома?

— Чакайте да видя… — заекна Клариса, — трябва да е било около…

— Беше четвърт час преди края на работното ми време — вметна мис Пийки. — Аз често работя извънредно, инспекторе. Никога не спазвам определените часове — поясни тя. — Работи с желание, това е моето мото — продължи градинарката и силно удари по масата, докато говореше. — Да, трябва да е било към седем и петнадесет, когато се прибра мистър Хейлшъм-Браун.

— Значи малко след като си е тръгнал мистър Костело — отбеляза инспекторът. Той отиде в средата на стаята, а тонът му се смени едва забележимо, когато продължи: — Той и мистър Хейлшъм-Браун вероятно са се разминали.

— Искате да кажете — замислено произнесе мис Пийки, — че той може да се е върнал отново? Да се види с мистър Хейлшъм-Браун?

— Оливър Костело изобщо не се е връщал повторно в къщата! — рязко се намеси Клариса.

— Но вие не може да сте сигурна в това, мисис Хейлшъм-Браун — не се съгласи с нея градинарката. — Може да е влязъл през френския прозорец без вие да разберете. — Тя направи пауза и после извика: — Божке! Да не мислите, че той е убил мистър Хейлшъм-Браун! Съжалявам, че го казвам.

— Разбира се, че не е убил Хенри — гневно отсече Клариса.

— Къде отиде съпругът ви, когато излезе от къщи? — попита я инспекторът.

— Нямам представа — късо отвърна Клариса.

— Той не ви ли казва обикновено къде отива? — настоя инспекторът.

— Никога не го питам — каза Клариса. — Мисля, че би било страшно отегчително за мъжа, ако жената непрекъснато задава въпроси.

Внезапно мис Пийки изквича.

— Колко глупаво от моя страна! — провикна се тя. — Разбира се, че щом колата на този мъж е все още тук, значи той трябва да е убитият. — Тя се затресе от смях.

Сър Раулънд скочи на крака.

— Нямаме никакви основания да смятаме, че е убит, който и да било, мис Пийки — с достойнство заяви той. — Всъщност инспекторът смята, че това е просто някакъв глупав номер.

Мис Пийки съвсем определено не беше на това мнение.

— Ами колата? — настоя тя. — Наистина мисля, че е много подозрително, задето тази кола е все още тук. — Тя стана и се приближи до инспектора. — Потърсихте ли трупа, инспекторе? — попита тя нетърпеливо.

— Инспекторът вече претърси къщата — отвърна сър Раулънд, преди полицаят да успее да каже нещо. В отговор бе възнаграден с укорителен поглед от инспектора, когото мис Пийки захвана да тупа по рамото, като продължаваше да сипе своите предположения.

— Сигурна съм, че Елгинови имат пръст в тази работа — икономът и тази негова жена, която има претенции да се нарича готвачка — довери градинарката на инспектора. — От доста време ги подозирам. Когато идвах насам, видях, че прозорецът на спалнята им свети. А това само по себе си е подозрително. Те почиват тази вечер, а обикновено не се връщат преди единадесет. — Тя сграбчи инспектора за ръката. — Претърсихте ли тяхното жилище? — настоятелно го попита мис Пийки.

Инспекторът отвори уста, за да каже нещо, но тя го прекъсна, като отново го тупна по рамото.

— Чуйте сега — започна мис Пийки. — Да предположим, че този мистър Костело е разпознал в Елгин някой човек с криминално досие. Костело навярно ще е решил да се върне тук и да предупреди мисис Хейлшъм-Браун и Елгин го е убил.

Страшно доволна от себе си, тя огледа бързо стаята и продължи:

— Тогава, разбира се, Елгин ще е трябвало бързо да скрие някъде трупа, така че по-късно през нощта да може да се отърве от него. Сега се чудя къде ли го е скрил? — риторично попита тя, като се палеше все повече и повече от собствените си предположенията. После посочи към френските прозорци и започна: — Зад завесата или…

Тя веднага беше прекъсната от Клариса, която ядосано се намеси:

— О, това вече е прекалено, мис Пийки. Няма никой скрит зад завесите. И съм сигурна, че Елгин никога не е убивал, когото и да било. Това е пълен абсурд.

Мис Пийки се обърна.

— Толкова сте доверчива, мисис Хейлшъм-Браун — укори тя работодателката си. — Когато станете на моите години, ще разберете, че хората твърде често не са това, което изглеждат. — Тя гръмко се разсмя и пак се завъртя към инспектора.

Когато той отвори уста, за да каже нещо, тя пак го тупна по рамото.

— Така — продължи тя, — къде човек като Елгин би скрил трупа? Между библиотеката и тия лавици тук има нещо като килер. Предполагам, че сте погледнали и там, нали?

Сър Раулънд побърза да се намеси:

— Мис Пийки, инспекторът погледна както тук, така и в библиотеката — настоя той.

Инспекторът обаче, след изпитателен поглед към сър Раулънд, се обърна към градинарката.

— Какво имате предвид под „нещо като килер“, мис Пийки? — осведоми се той.

Докато тя отговаряше, останалите в стаята изглеждаха напрегнати до краен предел.

— О, това е едно чудесно местенце за игра на криеница. Навярно хич и не подозирате, че го има. Елате да ви го покажа.

Тя отиде до тайника, следвана от инспектора Джереми скочи на крака в мига, в който Клариса извика силно:

— Не!

Инспекторът и мис Пийки се обърнаха да погледнат.

— Там няма нищо — уведоми ги Клариса. — Знам, защото наскоро минах оттам на път за библиотеката.

Гласът й заглъхна. Мис Пийки разочаровано промърмори:

— Е, добре, в такъв случай значи… — и тя се дръпна оттам. Инспекторът обаче я накара да се върне.

— Все пак ми покажете, мис Пийки — нареди гой. — Бих искал да погледна вътре.

Мис Пийки отиде до лавиците.

— Първоначално тук си е било врата — поясни тя. — Сложена да съответства на онази там — Сетне вдигна ръчката, като в същото време поясняваше: — Дърпате лоста назад и вратата се отваря. Виждате ли?

В този момент вратата наистина се отвори и трупът на Оливър Костело се свлече и падна на земята. Мис Пийки изпищя.

— Така — отбеляза инспекторът, като мрачно погледна Клариса. — Сбъркали сте значи, мисис Хейлшъм-Браун. Както изглежда, тази вечер тук наистина е било извършено убийство.

Писъкът на мис Пийки се извиси в кресчендо.