Паяжината

Глава двадесета

Стресната, Клариса скочи на крака.

— Пипа! — извика тя. — Защо не си в леглото?

— Събудих се и затова слязох долу — отговори между две прозевки Пипа.

Клариса я отведе до канапето.

— Страшно съм гладна — оплака се Пипа и отново се прозя. Тя седна, вдигна поглед към Клариса и й каза с укор: — Ти каза, че ще ми донесеш това горе.

Клариса взе от Пипа чинията с шоколадовия мус, сложи я на табуретката и после седна на канапето до детето.

— Мислех, че спиш, Пипа — обясни тя.

— Спях — каза й Пипа и за пореден път отвори широко уста за прозявка. — После изведнъж ми се стори, че в стаята влезе някакъв полицай и ме погледна. Аз сънувах кошмар и се събудих. И понеже бях гладна, реших да сляза долу.

Тя потръпна, огледа присъстващите и продължи:

— Освен това помислих, че беше наистина.

Сър Раулънд дойде и седна на канапето от другата страна на Пипа.

— Кое ти се стори, че беше наистина, Пипа? — попита я той.

— Ужасният сън с Оливър — отговори Пипа и пак потръпна, като си спомни.

— И какъв беше този сън с Оливър, Пипа? — попита тихо сър Раулънд. — Разкажи ми го.

С притеснен вид Пипа извади една малка восъчна фигурка от джоба на нощницата си.

— Направих това тази вечер — каза тя. — От разтопена восъчна свещ, после нагорещих една карфица и пронизах фигурката с нея.

Когато тя подаде восъчната фигурка на сър Раулънд, Джереми неочаквано извика стреснат:

— Мили Боже! — после скочи и започна да оглежда стаята, търсейки книгата, която Пипа се беше опитала да му покаже по-рано през деня.

— Казах съответните думи и прочие — обясни Пипа на сър Раулънд, — но не можах да направя всичко така, както го пише в книгата.

— Каква книга? — попита Клариса. — Не разбирам.

Джереми, който досега я търсеше из лавиците на библиотеката, най-сетне я намери.

— Ето я! — възкликна той и подаде книгата на Клариса през облегалката на канапето. — Пипа днес си я купила от пазара. Каза, че била книга с рецепти.

Внезапно Пипа се разсмя.

— А вие казахте „Става ли за ядене?“ — припомни тя на Джереми.

Клариса започна да разглежда книгата.

— „Сто истински и изпитани магии“ — прочете тя на корицата, после я отвори и продължи да чете — „Как се премахват брадавици“, „Как да изпълниш най-съкровеното си желание“, „Как да унищожиш враговете си“. О, Пипа, това ли си направила?

Пипа погледна сериозно мащехата си.

— Да — отговори тя.

Когато Клариса върна книгата на Джереми, Пипа погледна восъчната фигурка, която сър Раулънд все още държеше.

— Не прилича много на Оливър — призна тя, — а и не успях да докарам прическата му. Но това беше, което можах да направя и после… после… сънувах и в съня си… — Тя отмахна кичур коса от лицето си, докато говореше. — Сънувах, че слизам долу и го виждам да лежи тук. — Тя посочи зад канапето. — И изведнъж всичко се оказа истина.

Сър Раулънд остави фигурката на табуретката, без да каже нищо, а Пипа продължи:

— Той беше там — мъртъв. Аз го бях убила. — Тя огледа всички поред и започна да трепери. — Вярно ли е? — попита ги после. — Аз ли го убих?

— Не, скъпа. Не — каза Клариса с насълзени очи и прегърна Пипа.

— Но той лежеше там! — настоя Пипа.

— Зная, Пипа — рече й сър Раулънд. — Но не си го убила ти. Когато си пронизала тази восъчна фигурка с карфицата, си дала израз на омразата и страха си от него и именно тези неща си убила. Сега вече не го мразиш и не се боиш от него. Нали така?

Пипа се обърна към него.

— Да, точно така — призна тя. — Но аз го видях. — Пипа хвърли бърз поглед зад канапето. — Слязох тук и го видях да лежи мъртъв. — Тя сложи глава на гърдите на сър Раулънд. — Наистина го видях, чичо Роли.

— Да, мила, наистина си го видяла — нежно й каза сър Раулънд. — Но не ти си го убила. — Тя уплашено вдигна поглед към него, а той продължи: — А сега ме чуй, Пипа. Някой го е ударил по главата с тежък бастун. Нали не си била ти?

— О, не — каза Пипа и поклати енергично глава. — Не, не съм го удряла с бастун. — Тя се обърна към Клариса. — Да не би да имаш предвид онова нещо за голф, каквото има Джереми?

Джереми се разсмя.

— Не, Пипа, не стик за голф — обясни й той. — Нещо подобно на големия бастун, който стои на закачалката в преддверието.

— Имате предвид онзи, дето е бил на мистър Селън и за който мис Пийки казва, че било тояга с валчест край? — попита Пипа.

Джереми кимна.

— О, не — каза тя. — Не бих могла да направя подобно нещо. Просто не бих могла. — Тя пак се обърна към сър Раулънд. — О, чичо Роли, нали наистина не съм го убила?

— Разбира се, че не си — намеси се Клариса, а гласът й прозвуча спокойно и трезво. — Хайде, скъпа, изяж си шоколадовия мус и забрави за станалото. — Тя взе чинията и й я подаде, но Пипа отказа, като поклати глава и Клариса върна чинията на табуретката. Двамата със сър Раулънд помогнаха на Пипа да полегне на канапето и Клариса я хвана за ръката, а сър Раулънд нежно я погали по главата.

— Не разбрах и една думичка от всичко това! — заяви мис Пийки. — Каква е все пак тази книга? — попита тя Джереми, който в този момент я разглеждаше.

— „Как да докараш чума по говедата на съседката“. Заинтересувана ли сте, мис Пийки? — рече и в отговор Джереми. — Смея да кажа, че с леко приспособяване на тази магия може да направите да излязат черни петна върху розите на съседите.

— Не разбирам за какво говорите — рязко отговори градинарката.

— За черна магия — поясни Джереми.

— Слава Богу, не си падам по суеверия — изсумтя тя презрително и се отдалечи от него.

Хюго, който до този момент се стремеше да следи хода на събитията, сега призна:

— Аз съм в пълно недоумение.

— И аз — съгласи се с него мис Пийки, като го тупна по рамото. — Затова ще ида да хвърля едно око на момчетата в синьо, за да видя как я карат. — Тя излезе от стаята, като се смееше гръмогласно.

Сър Раулънд погледна Клариса, Хюго и Джереми.

— Докъде я докарахме сега? — зачуди се той на глас.

Клариса още не можеше да се съвземе от случилото се преди броени минути.

— Каква глупачка се оказах — смутено възкликна тя. — Трябваше да съобразя, че Пипа просто не би могла да… но аз не знаех за тази книга. Пипа каза, че го е убила и аз… взех, че й повярвах.

Хюго скочи на крака.

— О, значи искате да кажете, че според вас Пипа…

— Да, скъпи — нетърпеливо го прекъсна Клариса, като натърти на думите си, за да му попречи да продължи. Но, за щастие, Пипа вече спеше спокойно на канапето.

— О, разбирам — рече Хюго. — Това обяснява всичко. Мили Боже!

— Е, сега по-добре да отидем при полицаите и да им кажем най-сетне истината — предложи Джереми.

Сър Раулънд поклати замислено глава.

— Не знам — промърмори той. — Клариса вече им разказа три различни истории…

— Чакайте! — внезапно го прекъсна Клариса. — Току-що ми хрумна нещо. Хюго, как се е казвал магазинът на мистър Селън?

— Просто антикварен магазин — отговори неопределено Хюго.

— Да, знам това — нетърпеливо възкликна Клариса. — Но какво е било името му?

— Какво искате да кажете с това „как е било името му“?

— О, скъпи, толкова сте недосетлив — каза му Клариса. — Вие го казахте по-рано и аз просто искам да го повторите. Но не искам аз да ви го напомням или да го кажа вместо вас.

Хюго, Джереми и сър Раулънд се спогледаха.

— Разбирате ли какви ги приказва това момиче, Роли? — попита Хюго жално.

— Нямам представа — отговори сър Раулънд. Пробвайте пак. Клариса.

Клариса се ядоса.

— Толкова е просто — настоя тя. — Как се е казвал антикварният магазин в Мейдстън?

— Нямаше име — отвърна Хюго. — Искам да кажа, че никой няма да кръсти антикварния си магазин „Морски изглед“ или нещо подобно.

— Боже, дай ми сили — промърмори Клариса през стиснати зъби. Тя отново го попита, като говореше ясно и отчетливо и правеше пауза след всяка дума. — Какво… беше… написано… над входната… врата?

— Написано ли? Нищо — рече Хюго. — Какво трябва да е било написано? Само имената на собствениците, разбира се — „Селън и Браун“.

— Най-после! — тържествуващо извика Клариса. — И аз си мислех, че това е името, което казахте одеве, но не бях сигурна. „Селън и Браун“. Моята фамилия е Хейлшъм-Браун. — Тя изгледа тримата мъже един след друг, но в очите и на тримата се четеше пълно недоумение.

— Ние наехме тази къща направо без пари — продължи Клариса. — От другите хора, които са идвали преди нас, е бил изискван безбожно висок наем, така че те са си отивали негодуващи. Сега вече разбирате ли?

Хюго я погледна с празен поглед, преди да отговори:

— Не.

Джереми също поклати глава.

— Още не, любов моя.

Сър Раулънд й отправи разнежен поглед.

— В пълна мъгла съм — замислено произнесе той.

На лицето на Клариса се изписа огромна възбуда.

— Партньорът на мистър Селън, който живее в Лондон, е жена — поясни тя на своите приятели. — Днес някой позвъни по телефона и поиска да говори с мисис Браун. Не с мисис Хейлшъм-Браун, а с мисис Браун.

— Започвам да се досещам какво имате предвид — каза сър Раулънд, като бавно кимаше с глава.

Хюго поклати недоумяващо своята.

— Аз пък не — призна той.

Клариса го погледна.

— Конски кестен или кестеняв кон — ето къде е разликата — загадъчно отбеляза тя.

— Клариса, добре ли сте? — попита загрижено Хюго.

— Някой е убил Оливър — припомни им тя. — Не е бил някой от вас тримата. Не съм била аз, нито пък Хенри. — Тя направи пауза, преди да продължи. — Не е била и Пипа, слава Богу! Тогава кой?

— Сигурно е станало така, както казах на инспектора — предположи сър Хенри. — Външен човек. Някой е проследил Оливър дотук.

— Да, но защо? — многозначително попита Клариса. Тъй като не получи отговор, продължи да размишлява. — След като ви изпратих днес до портата — припомни тя на тримата си приятели, — се върнах тук през френските прозорци, а Оливър стоеше близо до бюрото. Той беше много изненадан, когато ме видя и каза: „Какво правиш тук, Клариса?“ Аз реших, че иска да ме ядоса по някакъв по-заобиколен начин. Но, ако предположим, че наистина е бил изненадан… — Макар и да я слушаха внимателно, никой от тримата не се обади. Клариса продължи: — Нека предположим, че той се е изненадал, като ме е видял. Мислел е, че къщата принадлежи на някой друг. Надявал се е, че жената, която ще завари тук, ще е именно мисис Браун — партньорката на мистър Селън.

Сър Раулънд поклати глава.

— Нима не е знаел, че вие и Хенри държите тази къща? — попита той. — Не може Миранда да не знаела.

— Когато Миранда имаше да ни каже нещо, тя винаги прибягваше до адвокатите си. Нито тя, нито Оливър са имали откъде да научат, че точно ние живеем в къщата — поясни Клариса. — Казвам ви, че Оливър сигурно не е и допускал, че ще види точно мен. О, той много бързо се съвзе и оправда идването си с Пипа. Сетне се престори, че си отива, но се е върнал, защото… — тя спря, понеже в стажа влезе мис Пийки.

— Тарашът продължава — бодро обяви градинарката. — Предполагам, че са погледнали по всички легла и сега са вън, в градината. — Тя разсмя с познатия силен смях.

Клариса изпитателно я погледна и после каза:

— Мис Пийки, помните ли какво каза мистър Костело точно преди да си тръгне? Помните ли?

Мис Пийки изглеждаше озадачена.

— Нямам ни най-малка представа — призна тя.

— Той каза: „Дойдох да се срещна с мисис Браун“, нали? — напомни й Клариса.

Мис Пийки помисли за миг и после отговори:

— Май че да. Аха. Защо?

— Но той не беше дошъл да се срещне с мен — настоя Клариса.

— Е, ако не с вас, тогава не разбирам с кого другиго — добродушно се изсмя в отговор мис Пийки.

Клариса натърти на думите си:

— С вас — каза тя на градинарката. — Защото вие сте мисис Браун, нали?