Паяжината

Глава девета

Тримата мъже посрещнаха изявлението на Клариса с мълчание. Сър Раулънд бавно поклати глава, Хюго бе все така озадачен, а Джереми просто сви рамене, загубил сякаш всяка надежда да проумее цялата тази ситуация.

Клариса пое дълбоко дъх и се обърна и към тримата:

— Тази вечер ще се случи едно ужасно важно събитие — каза тя. — Хенри отиде да… да посрещне един човек и да го доведе тук. Това е изключително важно и поверително. Свръхсекретна политическа мисия. Никой не бива да научава за нея. Няма да се дава абсолютно никаква гласност.

— Значи Хенри е отишъл да посрещне някой си мистър Джоунс? — попита със съмнение сър Раулънд.

— Съгласна съм, че името е глупаво — каза Клариса, — но така го наричат. Не мога да ви кажа истинското му име. Не мога да ви кажа и нищо повече. Обещах на Хенри, че няма да кажа никому, но се налага да ви накарам да разберете, че аз просто… — Тя се обърна към Хюго и продължи: — … че аз просто не се правя на глупачка и не играя театър, както каза Хюго.

Тя пак се обърна към сър Раулънд:

— Как мислите, че ще се отрази това върху кариерата на Хенри — попита Клариса, — ако той влезе тук заедно с тази видна личност и с още една, която междувременно пристига от Лондон за тази среща, само за да открие, че полицията разследва убийство и то убийството на човека, който наскоро се е оженил за бившата му жена.

— Мили Боже! — извика сър Раулънд. После поглеждайки Клариса право в очите, той подозрително додаде: — Нали не сте си измислили всичко това? Това не е поредната ви заплетена игричка предназначена да направи всички ни на глупаци?

Клариса поклати тъжно глава.

— Никой не ми вярва, когато казвам истината — оплака се тя.

— Съжалявам, скъпа моя — рече сър Раулънд. — Да, разбирам, че проблемът е далеч по-сериозен, отколкото си мислех.

— Наистина ли разбирате? — попита Клариса. — Ето защо е абсолютно наложително да махнем трупа оттук!

— Къде казахте, че е колата му? — попита Джереми.

— До конюшнята.

— И, доколкото разбирам, прислугата я няма?

Клариса кимна.

— Да.

Джереми взе един чифт ръкавици от канапето.

— Добре — решително извика той. — Да занеса трупа до колата или да докарам колата тук?

Сър Раулънд вдигна ръка, за да го възпре.

— Един момент — обяви той. — Не бива да се втурваме през глава!

Джереми остави пак ръкавиците, но Клариса се обърна към сър Раулънд и отчаяно извика:

— Но ние трябва да побързаме!

Сър Раулънд я погледна сериозно.

— Не съм сигурен, че този ваш план е от най-добрите, Клариса — заяви той. — Значи ако можем просто да забавим намирането на трупа. До утре сутринта, това, струва ми се, урежда нещата и оттук нататък ще бъде по-просто. Ако засега само преместим трупа, например, в другата стая, смятам, че това би могло да бъде простено.

Клариса се обърна към него и прямо каза:

— Значи вие сте човекът, когото трябва да убедя, така ли? — попита тя. Поглеждайки към Джереми, тя продължи: — Джереми вече е готов — после хвърли бърз поглед и към Хюго. — Хюго ще мърмори и ще клати глава, но и той ще се включи. Само вие значи…

Клариса отиде до вратата на библиотеката и я отвори.

— Ще ни извините ли за момент? — попита тя Джереми и Хюго. — Искам да поговоря с Роли насаме.

— Не се оставяйте да ви придума да извършите някоя щуротия, Роли — предупреди го на излизане Хюго. Джереми й се усмихна окуражително и прошепна „Успех!“

Със сериозен вид сър Раулънд седна зад масата на библиотеката.

— Така! — извика Клариса, като седна от другата страна на масата и го погледна в очите.

— Скъпа моя — предупреди я сър Раулънд, — аз ви обичам и винаги много ще ви обичам. Но преди да ме попитате каквото и да било, в този случай отговорът просто трябва да бъде „не“.

Клариса заговори със сериозен глас, като натъртваше на думите си:

— Тялото на този човек не бива да бъде намирано в тази къща — настоя тя. — Ако го открият в Марсдън Ууд, мога да кажа, че е идвал днес тук за малко, като мога също съвсем точно да кажа на полицията времето, по което си е тръгнал. Всъщност мис Пийки го изпрати, което се оказа направо една щастлива случайност. Дори няма да питат дали се е връщал повторно. — Тя пое дълбоко дъх. — Но ако открият тялото му тук — продължи ле тя, — тогава всички ще бъдем разпитвана. — Клариса направи пауза, преди да добави натъртено: — А Пипа няма да издържи.

— Пипа? — попита сър Раулънд с явно недоумение.

Лицето на Клариса беше мрачно.

— Да, Пипа. Няма да издържи и ще признае, че тя го е извършила.

— Пипа?! — повтори сър Раулънд, докато бавно проумяваше какво му говорят.

Клариса кимна.

— Господи! — възкликна сър Раулънд.

— Когато той дойде днес, тя беше ужасена — каза Клариса. — Опитах се да я успокоя, че няма да я отведе, но не мисля, че ми повярва. Знаете какво е преживяла… както и нервното разстройство, което изкара. Е, не мисля, че щеше да оцелее, ако я бяха принудили да се върне пак да живее с Оливър и Миранда. Когато намерих трупа на Оливър, Пипа беше тук. Каза ми, че не е искала да го направи. Сигурна съм, че говореше истината. Било е просто паническо действие. Докопала е бастуна и е ударила напосоки.

— Какъв бастун? — попита сър Раулънд.

— Този, който виси на закачалката в преддверието. Сега е в нишата. Оставих го там, без дори да го докосна.

Сър Раулънд се замисли за момент и после рязко попита:

— Къде е Пипа сега?

— В леглото — каза Клариса. — Дадох й приспивателно. Няма да се събуди до сутринта. Утре ще я заведа в Лондон и за известно време за нея ще се грижи старата ми бавачка.

Сър Раулънд стана и отиде да погледне трупа на Оливър Костело зад канапето. Когато се върна при Клариса, той я целуна.

— Печелите, скъпа моя — каза той. — Извинявам се. Не можем да искаме от детето да отговаря за последствията. Кажете на другите да се връщат.

Той отиде до френския прозорец и го затвори, а Клариса отвори вратата към библиотеката и извика:

— Хюго, Джереми! Бихте ли се върнали, ако обичате?

Двамата мъже се върнаха в стаята.

— Този ваш иконом не е заключил навсякъде — обяви Хюго. — Прозорецът на библиотеката беше отворен. Добре, че аз го затворих. — Той се обърна към сър Раулънд и рязко попита: — Е?

— Убедиха ме — гласеше неговият също така лаконичен отговор.

— Добра работа — беше коментарът на Джереми.

— Нямаме време за губене — заяви сър Раулънд. — А сега ръкавиците. — Той вдигна един чифт и си го сложи. Джереми взе друг, подаде третия на Хюго и двамата също си ги надянаха на ръцете. Сър Раулънд отиде до нишата.

— Как се отваря това тук? — попита той.

Джереми отиде при него.

— Ето така, сър — каза той. — Пипа ми показа. — Той вдигна лоста и отвори тайната врата.

Сър Раулънд погледна вътре, пресегна се и извади оттам бастуна.

— Да, доста е тежък — гласеше коментара му. — Стоварен върху нечия глава. Както и да бих си и помислил… — Той направи пауза.

— Какво не бихте си помислили? — поиска узнае Хюго.

Сър Раулънд поклати глава.

— Бях решил — рече той, — че трябва да е ударен с нещо остро… с някакъв метален предмет.

— Имате предвид някой проклет сатър — отбеляза Хюго, без да му мигне окото.

— Не се знае — намеси се Джереми. — Този бастун ми се вижда доста смъртоносен. Спокойно можеш да разбиеш с него нечия глава.

— Очевидно — сухо каза сър Раулънд. После се обърна към Хюго и му подаде бастуна. — Хюго, бихте ли изгорили това в кухненската печка, ако обичате — нареди му той. — Уоръндър, ние с вас ще пренесем трупа до колата.

Двамата с Джереми се наведоха от двете страни на трупа. Точно в това време внезапно прокънтя звънец.

— Какво е това? — стреснато извика сър Раулънд.

— Входният звънец — каза Клариса. — Кой ли може да е? — почуди се тя гласно. — Още е много рано за Хенри и… ъ-ъ-ъ… мистър Джоунс. Сигурно е сър Джон.

— Сър Джон ли? — попита сър Раулънд, сега вече съвсем стреснат. — Искате да кажете, че тази вечер очаквате премиер-министъра?

— Да — отговори Клариса.

— Хм — за момент сър Раулънд остана в нерешителност. После промърмори: — Да. Е, нас работа ни чака. — Звънецът прозвуча отново и го подтикна към действие. — Клариса — нареди той, идете да отворите вратата. Използвайте какъвто се сетите начин да ги забавите. Ние, междувременно, ще поразчистим тук.

Клариса бързо изтича в преддверието, а сър Раулънд се обърна към Хюго и Джереми:

— Ето — заобяснява той настойчиво — какво правим. Ще го вкараме в нишата. По-късно, докато тук си бърборят, ще го пренесем в библиотеката.

— Добра идея — съгласи се Джереми и помогна на сър Раулънд да вдигнат трупа.

— Да се включа и аз? — попита Хюго.

— Не, няма нужда — отговори Джереми. Той и сър Раулънд хванаха тялото под мишниците и го вкараха в нишата, докато Хюго взе фенерчето. Миг по-късно сър Раулънд се подаде отново и натисна лоста надолу, докато Джереми се изниза забързано покрай него. Хюго припряно се провря под ръката на Джереми и влезе в нишата с бастуна и фенерчето. После вратата в стената се затвори.

След като прегледа сакото си за следи от кръв, сър Раулънд промърмори:

— Ръкавиците.

Той свали ръкавиците, които носеше и ги пъхна под една възглавничка на канапето. Джереми свали своите и също ги сложи там. След това сър Раулънд припомни на себе си „Бридж“ и забързано отиде до масичката за бридж, където седна. Джереми го последва и вдигна картите.

— Хайде, Хюго, идвайте, по-бързо! — подкани го сър Раулънд и взе картите.

Отговори му удар откъм вътрешността на нишата. Осъзнали внезапно, че Хюго не е в стаята, сър Раулънд и Джереми тревожно се спогледаха. Джереми скочи, втурна се към лавицата и отвори тайната вратичка.

— Идвайте по-скоро, Хюго! — повтори Сър Раулънд настоятелно, докато Хюго влизаше в стаята.

— По-бързо, Хюго! — нетърпеливо продума Джереми и отново затвори вратата.

Сър Раулънд пое ръкавиците на Хюго и ги напъха под възглавничката. После тримата мъже бързо заеха местата си на масата за бридж и вдигнаха картите в мига, в който Клариса влезе в гостната откъм преддверието, следвана от двама мъже в униформа.

С глас, в който се долавяше невинна почуда, тя обяви:

— Полиция, чичо Роли.