Паяжината

Глава пета

Клариса и сър Раулънд бяха излезли едва преди няколко минути, когато икономът Елгин влезе в стаята откъм преддверието, носейки поднос с напитки, който сложи на масата. Външният звънец отекна и той отиде до главния вход. Навън стоеше издокаран красив тъмнокос мъж.

— Добър вечер, сър — поздрави го Елгин.

— Добър вечер. Дойдох да се видя с мисис Браун — каза мъжът доста безцеремонно.

— О, да, сър, влезте, моля — рече Елгин. Той затвори вратата след него и попита: — За кого да предам, сър?

— Мистър Костело.

— Насам, сър. — Елгин го поведе през преддверието, на прага на гостната той направи път на новодошлия да влезе и сетне каза: — Бихте ли почакали тук, сър? Мадам си е у дома. Ще видя дали мога да я намеря. — Той се накани да излезе, но се спря и се обърна към посетителя: — Мистър Костело ли казахте?

— Точно така — отвърна непознатият. — Оливър Костело.

— Много добре, сър — измърмори Елгин на излизане и затвори вратата зад себе си.

Останал сам, Оливър Костело огледа стаята, отиде първо да подслуша зад вратата на библиотеката, после зад вратата на преддверието и чак след това се приближи до бюрото, като се надвеси над него и внимателно разгледа чекмеджетата. Дочул шум, бързо се отдалечи от него и застана в средата на стаята, където го намери Клариса, когато влезе през френските прозорци. Костело се обърна и като видя кой е, се направи на учуден.

Клариса проговори първа. Силно изненадана тя възкликна:

— Ти?

— Клариса! Какво правиш тук? — извика Костело. Той звучеше също толкова изненадан.

— Твърде глупав въпрос, нали? — отговори Клариса. — Това е домът ми.

— Домът ти? — гласът му звучеше невярващо.

— Не се прави, че не знаеш — остро отвърна тя.

Костело я погледа минута-две, без да каже нищо. После рязко смени тона и отбеляза:

— Каква прекрасна къща! Беше на стария, как му беше името… търговец на антики, нали! Помня, веднъж ме доведе тук, за да ми покаже някакви столове в стил Луи XV. — Той извади джоба си табакера и я протегна напред. — Цигара!

— Не, благодаря — рязко отвърна Клариса. — И — добави тя — мисля, че е най-добре да си вървиш. Съпругът ми скоро ще се прибере у дома едва ли ще му бъде приятно да те види.

В отговор Костело безочливо се изсмя:

— Аз обаче искам да го видя. Затова всъщност дойдох тук. Да стигнем до едно разумно споразумение.

— Споразумение ли? — попита Клариса недоумяващо.

— Споразумение за Пипа — поясни Костело. — Миранда няма нищо против Пипа да прекара част от лятната ваканция при Хенри и може една седмица по Коледа. Но иначе…

Клариса рязко го прекъсна:

— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Домът на Пипа е тук.

Костело нехайно се завъртя около масата, на която бяха сложени напитките.

— Но, скъпа Клариса — възкликна той, — навярно знаеш, че съдът даде на Миранда правата над детето. — Той взе една бутилка уиски. — Може ли? — попита Костело и си сипа, без да дочака отговор. — Никой не оспори това решение, помниш ли?

Клариса войнствено го изгледа.

— Хенри даде развод на Миранда — заяви тя, говорейки ясно и отсечено, — при това само след неофициално споразумение между тях двамата Пипа да живее при баща си. Ако Миранда не беше се съгласила, Хенри щеше да е този, който да се разведе.

Костело разсмя, но в смеха му се долавяше сарказъм.

— Ти май не познаваш Миранда много добре, нали? — попита той. — Тя често променя решенията си.

Клариса му обърна гръб.

— Не вярвам нито за миг — каза тя презрително, — че Миранда иска това дете или че изобщо я е грижа за него.

— Но ти не си майка, скъпа моя Клариса — гласеше наглият отговор на Костело. — Нали нямаш нищо против да те наричам Клариса? — продължи той като се усмихна неприятно. — В края на краищата, сега съм женен за Миранда и практически ние с теб сме роднини. — Той глътна питието си на един път и остави чашата на масата. — Да, мога да те уверя — продължи след това, — че сега Миранда е настроена доста майчински. Смята, че трябва да вземе Пипа да живее през по-голямата част от времето при нас.

— Не мога да го повярвам — отсече Клариса.

— Както желаеш. — Костело се намести в креслото. — Няма смисъл да се опитваш да спориш. В края на краищата, споразумението не е на хартия, нали?

— Няма да вземеш Пипа! — каза твърдо Клариса. — Когато детето дойде при нас, беше с разбити нерви. Сега е много по-добре и е щастлива, ходи на училище и така ще продължава и занапред.

— Как ще задържиш това положение, скъпа моя? — подигра й се Костело. — Законът е на наша страна.

— Какво се крие зад всичко това? — попита Клариса озадачена. — Вас не ви е грижа за Пипа. Какво искате всъщност? — Тя направи пауза, после се плесна по челото. — О, каква глупачка съм! Това е изнудване, разбира се.

Костело точно щеше да отговори, когато влезе Елгин.

— Търсих ви, мадам — каза икономът на Клариса. — Удобно ли ще бъде ние с мисис Елгин вече да излезем в почивка за вечерта, мадам?

— Да, разбира се, Елгин — отговори Клариса.

— Таксито дойде да ни вземе — обясни икономът. — Вечерята е сервирана в трапезарията. — Той се накани да тръгва, но изведнъж се обърна към Клариса. — Искате ли да заключа тук, мадам? — попита той, без да сваля поглед от Костело, докато говореше.

— Не, аз ще се погрижа — увери го Клариса. — Двамата с мисис Елгин можете да излезете вече в почивка.

— Благодаря, мадам — каза Елгин. На вратата, водеща към преддверието, той се обърна и каза:

— Лека нощ, мадам.

— Лека нощ, Елгин — отвърна Клариса.

Костело изчака икономът да затвори вратата, преди да заговори отново:

— „Изнудване“ е много грозна дума, Клариса — изтъкна той, а думите му прозвучаха като клише. — Трябва повече да внимаваш, преди да обвиняваш хората несправедливо. Споменал ли съм изобщо пари?

— Още не — отговори Клариса. — Но това имаш предвид, нали?

Костело сви рамене и направи изразителен жест, протягайки ръце напред.

— Вярно е, че не сме много добре с парите — призна той. — Както ти несъмнено знаеш, Миранда винаги е била много разточителна. Тя, мисля, се надява Хенри да възстанови изгубените й привилегии. В края на краищата, той е богат човек.

Клариса се приближи до Костело и прямо го погледна.

— Чуй ме сега — нареди му тя. — Що се отнася до Хенри — не зная, но за себе си мога да ти кажа — ако се опиташ да вземеш Пипа, ще се боря със зъби и нокти! — Тя направи пауза и добави: — И не ме е грижа какви средства ще използвам за това!

Костело, изглежда, не се впечатли от изблика й и се ухили, но Клариса продължи:

— Няма да е трудно да извадя медицинска експертиза, доказваща пристрастеността на Миранда към наркотиците. Ще отида дори в Скотланд Ярд и ще уведомя Отдела за наркотици, като ще им препоръчам също така да ви държат под око.

Костело леко се стресна при тези думи.

— Твоите методи едва ли ще се харесат на почтения Хенри — предупреди той Клариса.

— Тогава Хенри ще трябва да ги преглътне — тросна се тя ядно. — В случая единствено важно е детето. Няма да позволя Пипа да бъде тормозена или плашена.

Точно в този момент Пипа влезе в стаята. Виждайки Костело, тя ужасена рязко се закова на място.

— Хей, Пипа, здравей! — поздрави я Костело. — Колко си пораснала!

Пипа отстъпи назад, когато той тръгна след нея.

— Дойдох, за да се споразумеем нещо за тебе — каза й той. — Майка ти очаква отново с нетърпение да те прибере при себе си. Ние скоро се оженихме и…

— Няма да дойда! — извика истерично детето и изтича при Клариса за защита. — Няма да дойда! Клариса, нали не могат да ме вземат? Нали няма да…

— Не се тревожи, Пипа, скъпа! — утешил Клариса и я прегърна. — Твоят дом е тук, при баща ти и мен и никъде няма да ходиш.

— Но аз те уверявам… — започна Костело, само за да бъде гневно прекъснат от Клариса.

— Веднага се махай оттук! — заповяда тя. Костело подигравателно се направи, че се е уплашил и отстъпи назад с вдигнати ръце.

— Веднага! — повтори Клариса и пристъпи към него. — Махай се от моя дом, чу ли!

Откъм френските прозорци се появи мис Пийки, стиснала голяма вила в ръце.

— О, мисис Хейлшъм-Браун… — започна тя.

— Аз…

— Мис Пийки — прекъсна я Клариса. — Ще покажете ли на мистър Костело как да мине през градината, за да стигне до портата на игрището за голф?

Костело погледна мис Пийки, която вдигна вилата, отвръщайки на погледа му.

— Мис… Пийки? — попита той.

— Приятно ми е да се запознаем — отвърна гръмко тя. — Аз съм градинарят тук.

— Наистина — каза Костело. — Дойдох веднъж насам, за да огледам едни антични мебели, ако си спомняте.

— О, да — отговори мис Пийки. — По времето на мистър Селън. Но днес не можете да го видите, нали разбирате. Той умря.

— Не, не съм дошъл да се видя с него — заяви Костело. — Дойдох да се срещна с мисис… Браун — той наблегна малко на името.

— О, така ли? Наистина? Е, добре, видяхте я — каза му мис Пийки. Тя, изглежда, започна да разбира, че посетителят вече злоупотребява с гостоприемството на домакинята.

Костело се обърна към Клариса:

— Довиждане, Клариса — каза той. — Да знаеш, че скоро пак ще се срещнем — думите му прозвучаха почти като заплаха.

— Насам — посочи мис Пийки, като махна с ръка към френските прозорци. Тя го последва навън и докато вървяха, го попита: — Автобуса ли ще вземете или сте с кола?

— Оставих колата си до конюшнята — отвърна Костело, докато прекосяваха градината.