Паяжината

Глава осма

Петнадесет минути по-късно Клариса все още беше в гостната и тихо си мърмореше. Този път обаче не бездействаше. Всички лампи светеха, вратата в стената беше затворена, а завесите дръпнати пред отворените френски прозорци. Тялото на Оливър Костело все така си лежеше зад канапето, но Клариса беше разместила мебелите и беше разтворила в средата на стаята сгъваема масичка за карти, върху която лежаха колода карти и листчета за резултатите на бридж, а около нея — четири стола с прави облегалки.

Клариса стоеше до масата и вписваше набързо някакви цифри в едно от листчетата.

— Три пики, четири купи, четири без коз, пас — измърмори тя и докато говореше, посочваше към всяка ръка. — Пет кари, пас, шест пики… контра… и мисля, че сваляме картите. — Тя направи пауза за миг, погледна надолу към масата и после продължи: — Я да видим, контра, две взятки, петстотин… или да ги оставя да ги направят? Няма.

Тя беше прекъсната от пристигането на сър Раулънд, Хюго и младия Джереми, които влязоха през френските прозорци. Хюго се забави за малко, за да затвори едното крило.

Клариса остави бележника и молива върху масата за бридж и се втурна да ги посрещне.

— Слава Богу, че си дойдохте! — каза тя на сър Раулънд, а в гласа й се долавяше силно вълнение.

— Какво се е случило, скъпа моя? — Попита загрижено сър Раулънд.

Клариса се обърна и към тримата:

— Скъпи мои — извика тя, — трябва да ми помогнете!

Джереми погледна масата с наредените върху нея карти.

— Прилича ми на бридж-парти — игриво отбеляза той.

— Звучите много мелодраматично, Клариса — намеси се и Хюго. — Какво пак сте намислили скъпа?

Клариса сграбчи сър Раулънд.

— Сериозно е — настоя тя. — Ужасно сериозно. Ще ми помогнете, нали?

— Разбира се, че ще ви помогнем, Клариса — увери я сър Раулънд, — но за какво става дума?

— Да, кажете, какво има пак? — попита Хюго леко отегчен.

Джереми също не изглеждаше впечатлен.

— Нещо сте намислили, а, Клариса? — настоя той. — Какво е този път? Да не сте намерили някой труп или нещо подобно?

— Точно така — каза Клариса. — Наистина намерих… един труп.

— Какво искате да кажете с това „намерих труп“? — попита Хюго. Той изглеждаше озадачен, ала не бе особено заинтригуван.

— Това, което каза Джереми — отговори Клариса. — Дойдох тук и намерих един труп.

Хюго бегло огледа стаята.

— Не разбирам за какво говорите — оплака той. — Какъв труп? Къде?

— Не ви разигравам, говоря сериозно — извика ядосано Клариса. — Ей там е. Идете и вижте. Зад канапето. — Тя побутна сър Раулънд в тази посока и се отдалечи.

Хюго бързо отиде до канапето. Джереми го последва и се надвеси над облегалката.

— Боже мой, тя е права! — промълви той.

Сър Раулънд отиде при тях. Двамата с Хюго се наведоха да огледат тялото.

— Я, това е Оливър Костело! — извика сър Раулънд.

— Всемогъщи Боже! — Джереми отиде бързо до френските прозорци и дръпна завесите.

— Да — каза Клариса. — Това е Оливър Костело.

— Какво е правил тук? — попита сър Раулънд.

— Той дойде тази вечер, за да поговорим за Пипа — отвърна Клариса. — Беше точно след като вие тръгнахте за клуба.

Сър Раулънд изглеждаше озадачен.

— Какво говорихте за Пипа?

— Двамата с Миранда заплашиха да я вземат — каза Клариса. — Но това сега няма никакво значение. По-късно ще ви разкажа. Трябва да побързаме. Разполагаме с много малко време.

Сър Раулънд вдигна предупредително ръка.

— Един момент — обяви той и се приближи до Клариса. — Нужни са ни всички факти. Какво стана, когато той дойде?

Клариса поклати нетърпеливо глава.

— Казах му, че няма да дам Пипа на тях двамата с Миранда и той си отиде.

— Но се е върнал?

— Очевидно — каза Клариса.

— Как? — попита я сър Раулънд. — Кога?

— Не знам — отговори Клариса. — Просто дойдох в тази стая, както вече казах, и го намерих — както си е там. — Тя махна с ръка към канапето.

— Разбирам — каза сър Раулънд, върна се при тялото на пода и се надвеси над него. — Разбирам. Е, мъртъв е, няма съмнение. Бил е ударен главата с нещо тежко и остро. — Той изгледа останалите. — Боя се, че няма да е никак приятно — продължи той, — но може да се направи само едно — и докато говореше, отиде до телефона. — Трябва да позвъним на полицията и…

— Не! — рязко извика Клариса.

Сър Раулънд вече беше вдигнал слушалката.

— Трябваше веднага да направите тъкмо това, Клариса — посъветва я той. — Все пак не мисля, че ще ви укоряват много, задето сте се забавили.

— Не, Роли, спрете! — настоя Клариса. Тя изтича до него, взе слушалката и я върна на мястото й.

— Скъпо мое дете — запротестира сър Раулънд, но Клариса не го остави да продължи.

— Аз и сама можех да позвъня на полицията, ако исках — призна тя. — Знам отлично, че точно това трябва да направя. Дори започнах да набирам. Вместо това, звъннах в клуба на вас и ви помолих незабавно да се върнете тук. И тримата. — Тя се обърна към Джереми и Хюго. — Вие все още не сте ме попитали защо.

— Можете да оставите всичко на нас — увери я сър Раулънд. — Ние ще…

Клариса буйно го прекъсна:

— Дори не сте започнали да разбирате — натърти тя. — Искам да ми помогнете. Вие казахте, че ще го направите, ако изпадна в беда. — Тя се обърна, за да включи и другите двама. — Скъпи мои, трябва да ми помогнете!

Джереми се премести така, че тя да не може да вижда трупа.

— Какво искате да направим, Клариса? — попита кротко той.

— Да ме отървете от тялото — гласеше резкият й отговор.

— Не говорете глупости, скъпа моя — нареди й сър Раулънд. — Това е убийство.

— Там е цялата работа — каза Клариса. — Трупът не бива да бъде намерен в тази къща.

Хюго нетърпеливо изсумтя.

— Не знаете какво говорите, моето момиче — извика той. — Четете твърде много криминални романчета. В истинския живот не можеш да се размотаваш насам-натам, местейки разни трупове.

— Но аз вече го местих веднъж — поясни Клариса. — Обърнах го, за да видя дали е мъртъв и сетне започнах да го влача към нишата, когато осъзнах, че ще ми е нужна помощ, затова ви позвъних в клуба и докато ви чаках, съставих план.

— В който, предполагам, се играе и бридж — отбеляза Джереми и махна с ръка към масичката.

Клариса вдигна маркера за бридж.

— Да — отговори тя. — Това ще бъде нашето алиби.

— Какво, да му се не види… — започна Хюго, но Клариса не го остави да продължи.

— Два робера и половина — обяви тя. — Разиграх всички ръце и вписах резултатите в този маркер. Вие тримата трябва да попълните вашите със собствения си почерк, разбира се.

Сър Раулънд я изгледа удивено.

— Вие сте луда, Клариса. Съвсем луда — заяви той.

Клариса не му обърна внимание.

— Измислила съм всичко както трябва — продължи тя. — Трупът трябва да бъде изнесен оттук. — После погледна Джереми. — За тази работа и са нужни двама — уведоми го тя. — Много е тежко за сам човек да се оправи с един труп… както установих преди малко.

— И къде, по дяволите, очаквате да го занесем? — попита ядно Хюго.

Клариса явно бе помислила и за това.

— Според мен най-доброто място ще е Марсдън Ууд — предложи тя. — Гората е само на три километра оттук. — Тя махна наляво в тази посока. — Само на няколко метра от централния портал започва пътят, който води натам, и по който вие ще завиете. Това е едно тясно пътче и по него няма никакво движение. — После се обърна към сър Раулънд. — Просто оставяте колата някъде отстрани на пътя, когато влезете в гората — инструктира го Клариса. — След това се връщате тук пеша.

Джереми изглеждаше озадачен.

— Да не би да се опитвате да кажете, че искате от нас да изхвърлим трупа в гората? — попита той.

— Не, ще го оставите в колата — поясни Клариса. — В неговата кола, не разбирате ли? Той я остави тук, до конюшните.

Сега вече и тримата мъже изглеждаха озадачени.

— Всичко е съвсем лесно — успокои ги Клариса. — Ако се случи някой да ви види, като се връщате, няма да разбере кои сте, защото нощта е доста тъмна. А освен това имате и алиби. И четиримата сме играли тук бридж. — Тя постави бележника на масичката за бридж, очевидно доволна от себе си, докато мъжете я гледаха смаяни.

Хюго почна да ходи в кръг.

— Аз… аз… — запелтечи той и размаха ръце във въздуха.

Клариса продължи да издава нареждания.

— Разбира се, ще носите ръкавици — каза тя, — за да не оставите някъде отпечатъци. Ето, приготвила съм ги вече. — Клариса мина забързано покрай Джереми, отиде до канапето и извади изпод една от възглавничките три чифта ръкавици, които преметна през една от облегалките.

Сър Раулънд не сваляше поглед от Клариса.

— Вашият вроден талант към престъпления ме оставя безмълвен — уведоми я той.

Джереми я наблюдаваше възхитен.

— Всичко е обмислила, нали? — отбеляза той.

— Да — призна Хюго, — но все пак това са ужасно глупави бръщолевеници.

— Така, а сега трябва да побързаме — енергично им нареди Клариса. — В девет часа Хенри и мистър Джоунс ще бъдат тук.

— Мистър Джоунс ли? Кой, да му се не види, е мистър Джоунс? — попита сър Раулънд.

Клариса се хвана за главата.

— О, Боже! — извика тя. — Никога досега не съм предполагала колко много обяснения трябва да дава човек при едно убийство. Мислех, че просто като ви помоля да ми помогнете, ще го направите и толкова. — Тя огледа и тримата. — Ох, скъпи мои, трябва да ми помогнете! — Тя погали Хюго по главата. — Скъпи, скъпичък Хюго…

— Целият този театър няма грешка, скъпа моя — каза Хюго, този път вече наистина ядосан, — но едно убийство е сериозна, гадна работа и може да се забъркаш в ужасна каша, ако се размотаваш нагоре-надолу с някакъв труп. Не можеш да влачиш трупове посред нощ ей така.

Клариса отиде при Джереми и сложи ръка върху неговата.

— Джереми, скъпи, вие сигурно няма да можете да ми помогнете, нали? — попита тя с настойчива молба в гласа.

Джереми я загледа с обожание.

— Дадено, съгласен съм — жизнерадостно отговори той. — Какво са един-два трупа между приятели?

— Стига, млади човече! — заповяда му Сър Раулънд. — Няма да позволя такова нещо! — Той се обърна към Клариса: — Сега настоявам да ме оставите аз да се оправям с това, Клариса. В края на краищата трябва да помислим и за Хенри.

Клариса гневно го погледна.

— Но аз точно за него мисля — заяви тя.