Паяжината

Глава трета

— Ммм. Страхотна кифла! — каза Пипа с пълна уста, като затвори вратата след себе си и обърса лепкавите си пръсти в полата.

— Хей, ти — подвикна й Джереми. — Как беше днес в училище?

— Кофти — отвърна жизнерадостно Пипа, докато слагаше остатъка от кифлата на масата. — Днес имахме „световна политика“. — Тя отвори чантата си. — Мис Уилкинсън обожава „световна политика“, но е страшно зелена. Целият клас й се качва на главата.

Докато Пипа измъкваше някаква книга от чантата си, Джереми я попита:

— Кой е любимият ти предмет?

— Биология — гласеше незабавният възторжен отговор. — Направо е върхът. Вчера правихме дисекция на жабешко краче. — Тя навря книгата под носа му. — Виж какво открих на една сергия за книги втора ръка. Сигурна съм, че е голяма рядкост. Над стогодишна е.

— За какво е точно?

— Това е нещо като книга с рецепти — обясни Пипа и я отвори. — Направо е супер, абсолютен връх!

— Но за какво е? — поиска да узнае Джереми.

Пипа вече беше погълната от нея.

— Какво? — промърмори тя, докато прелистваше страниците.

— Явно е много увлекателна — отбеляза той.

— Какво? — повтори Пипа, все така погълната от книгата. Тя промърмори на себе си „А стига бе!“, докато обръщаше страница след страница.

— Изглежда е някакъв евтин боклук — беше коментарът на Джереми, който посегна към един вестник.

Очевидно озадачена от нещо, което прочете в книгата, Пипа го попита:

— Каква е разликата между восъчната и лоената свещ?

Преди да отговори, Джереми помисли за миг.

— Бих казал, че лоената свещ е от определено по-лошо качество — каза той. — Но, естествено, и става за ядене. Що за странни рецепти има в тази книга?

Силно развеселена, Пипа скочи на крака.

— „Става ли за ядене?“ — издекламира тя. — Точно като в играта „Двадесет въпроса“! — После се разсмя, хвърли книгата върху креслото и донесе едно тесте карти от шкафа за книги. — Знаеш ли пасианса на демона? — попита тя.

До този момент Джереми беше съвсем погълнат от вестника си.

— Хм — гласеше единственият му отговор.

Пипа повторно се опита да привлече вниманието му.

— Сигурно не ти се играе на пастра?

— Не — твърдо отговори Джереми. Той остави вестника на табуретката, после седна зад бюрото и адресира един плик.

— Така си и мислех — промърмори тъжно Пипа. Тя коленичи на пода в средата на стаята, нареди картите и започна да нарежда пасианса на демона. — Ех, да можеше поне да изгрее слънце — оплака се тя. — Направо е пълна скръб да си в провинцията, когато вали.

Джереми я погледна от своето място.

— Харесва ли ти да живееш в провинцията, Пипа? — попита той.

— Страшно — отвърна ентусиазирано тя. — Харесва ми много повече, отколкото да живея в Лондон. Това е една вълшебна къща с тенис корт и тъй нататък. Имаме си дори тайник на свещеник1.

— Тайник на свещеник ли? — полюбопитства Джереми и се усмихна. — В тази къща?

— Да — каза Пипа.

— Не ти вярвам — каза й Джереми. — Сега не се строят такива работи.

— Е, аз си го наричам така — настоя тя. — Чакай, ще ти покажа.

Пипа застана в дясната част на лавиците за книги, извади две-три и натисна един малък лост в стената зад книгите. Вдясно от лавиците се отвори една подвижна стена, която се оказа тайна врата. Тя разкри един сравнително широк коридор, водещ до друга тайна врата в отсрещната стена.

— Знам, че, естествено, не е тайник на свещеник — призна Пипа. — Но със сигурност е таен вход. Всъщност тази врата отвежда до библиотеката.

— О, наистина ли? — рече Джереми и отиде да разгледа. Той отвори вратата в дъното на коридора, хвърли бърз поглед в библиотеката, сетне я затвори и се върна пак в стаята. — Вярно.

— Обаче е страшно тайна и никога няма да я откриеш, освен ако не знаеш за съществуването й — каза Пипа, докато вдигаше лоста, за да затвори стената — Аз непрекъснато я използвам — продължи тя. — Това е страшно подходящо място скриване на труп, не мислиш ли?

Джереми се усмихна.

— Сякаш е създадено само за това — съгласи се той.

Пипа се върна на пода към играта на карти в това време в стаята влезе Клариса. Джереми вдигна поглед.

— Амазонката ви търсеше — информира той.

— Мис Пийки? Ох, колко досадно! — възкликна Клариса, взе кифлата на Пипа от масата и отхапа от нея. Пипа веднага скочи на крака.

— Хей, това си е мое! — запротестира тя.

— Лакомо човече! — измърмори Клариса, докато й подаваше остатъка от кифлата. Пипа я остави на масата и се върна към играта си.

— Първо ми подвикна така, сякаш съм овца — каза Джереми на Клариса, — а после ме нахока, че не съм пипал бюрото достатъчно нежно.

— Тя е истинска напаст — призна Клариса, като се облегна в единия край на канапето, за да наблюдава играта на Пипа. — Понеже ние сме взели къщата само под наем, а тя вървяла в пакет с нея, затова… — Клариса спря, за да каже на Пипа: — Черна десетка върху червеното вале — преди да продължи — затова се налага да я държим. А е и много добър градинар.

— Така е — съгласи се Джереми и прегърна Клариса. — Тази сутрин я видях през прозореца на спалнята. Чух някакво пухтене отвън, затова подадох глава през прозореца и видях в градината самата Амазонка да копае нещо подобно на огромен гроб.

— Това се нарича дълбоко прекопаване — обясни Клариса. — Мисля, че е за засаждане на зеле или нещо подобно.

Джереми се облегна, за да може да наблюдава играта на пода.

— Червена тройка върху черна четворка — посъветва той Пипа, която му отговори с кръвнишки поглед.

Сър Раулънд се появи откъм библиотеката, придружаван от Хюго, и хвърли многозначителен поглед към Джереми, който тактично свали ръката си от Клариса и се отдалечи.

— Изглежда небето най-сетне се проясни — обяви сър Раулънд. — Въпреки това вече е късно за голф. След около двадесет минути ще се стъмни. — Той погледна надолу към играта на Пипа и посочи с крак. — Виж, това трябва да иде там — каза й сър Раулънд. Отивайки до френските прозорци, не видя свирепия поглед, който Пипа му отправи. — Е — рече после, поглеждайки бегло към градината, — предполагам, че можем да тръгваме към клуба за голф, след като и бездруго ще ядем там.

— Отивам да си взема връхната дреха — обяви Хюго и докато минаваше покрай Пипа, се наведе, за да й посочи една карта. Пипа вече съвсем ядосана легна напред и закри картите с тялото си, а Хюго се обърна към Джереми: — А вие, момчето ми? — попита той. — Идвате ли с нас?

— Да — отговори Джереми. — Само да си взема сакото.

Той и Хюго тръгнаха заедно към преддверието и оставиха вратата отворена.

— Сигурен ли сте, че нямате нищо против да вечеряте в клуба тази вечер, скъпи? — попита Клариса сър Раулънд.

— Ни най-малко — увери я той. — Това е едно много разумно предложение, след като прислугата почива вечерта.

Икономът на средна възраст, обслужващ семейство Хейлшъм-Браун, влезе в стаята откъм преддверието и отиде при Пипа.

— Вечерята ви е сервирана в учебния кабинет мис Пипа — каза й той. — Мляко, плод и любимите ви бисквити.

— О, супер! — извика Пипа и скочи на крака — Умирам от глад.

Тя се втурна към вратата, водеща към преддверието, но Клариса я спря, като строго й нареди първо да събере картите и да ги прибере.

— Ох, да му се не види! — извика Пипа. Тя се върна при картите, коленичи и бавно започна да ги хвърля накуп в единия ъгъл на канапето.

Елгин се обърна към Клариса:

— Извинете, мадам — промърмори почтително той.

— Да, Елгин, какво има? — попита Клариса.

Икономът изглежда се чувстваше неловко.

— Има известна… ъ-ъ-ъ… неприятност що се касае до зеленчуците — каза той.

— О, Боже — възкликна Клариса. — Имаш предвид мис Пийки ли?

— Да, мадам — продължи икономът. — Съпругата ми намира мис Пийки за доста труден човек, мадам. Тя непрекъснато идва в кухнята, критикува, прави забележки и това не се харесва на жена ми, никак дори. Където и да сме работили, мисис Елгин и аз винаги сме били в много мили отношения с градината.

— Наистина много съжалявам — отговори Клариса, прикривайки усмивката си. — Аз… ъ-ъ-ъ… ще се опитам да направя нещо по въпроса. Ще поговоря с мис Пийки.

— Благодаря ви, мадам — каза Елгин. Той се поклони и излезе от стаята, затваряйки след себе си вратата, водеща към преддверието.

— Колко досадни са слугите — обърна се Клариса към сър Раулънд. — И колко странни неща говорят. Как може някой да е в мили отношения с градината? Това звучи непристойно, някак варварско.

— Мисля, че все пак си случила с това семейство Елгин — увери я сър Раулънд. — Къде ги откри?

— О, в местното бюро за домашна прислуга — отвърна Клариса.

Сър Раулънд се намръщи.

— Надявам се, че не са от онова бюро… не помня как му беше името… дето все ще ти пратят някой мошеник — отбеляза той.

— Пленник? — попита Пипа, вдигайки поглед откъм пода, където все още събираше картите.

— Не, скъпа, мошеник — повтори сър Раулънд. — Помниш ли — продължи той, обръщайки се сега към Клариса — онази агенция с италианско или испанско име… дали не беше Ди Ботело, която все пращаше на интервю хора, повечето от които се оказваха незаконно пребиваващи в страната? Анди Хюм беше направо ограбен до шушка от едно семейство, което той и жена му наели на работа. Използвали конския фургон на Анди, за да изнесат половината покъщнина. И досега още не са ги открили.

— А, да — разсмя се Клариса. — Разбира се, помня. Хайде, Пипа, побързай — нареди тя на детето.

Пипа събра картите и скочи на крака.

— Готово! — извика раздразнено тя, докато поставяше тестето върху една от лавиците с книги — Ще ми се да не се налага всеки път да подреждам.

Тя тръгна към вратата, но беше спряна от Клариса, която взе от масата остатъка от кифла и й я подаде с думите:

— Вземи си кифлата!

Пипа отново тръгна да излиза.

— Също и чантата — додаде Клариса. Пипа изтича до креслото, грабна чантата и пак хукна към вратата.

— Шапката! — извика Клариса.

Пипа сложи кифлата на масата, взе си шапката и се затича към изхода.

— Хей! — извика я отново Клариса, взе кифлата, пъхна я в устата й, взе шапката, нахлупи я на главата й и я побутна към преддверието. — И затвори вратата, Пипа! — извика тя след нея.

Пипа най-сетне излезе и затвори вратата след себе си. Сър Раулънд се разсмя, а Клариса, която се присъедини към смеха му, си взе цигара от една кутия на масата. Навън вече се спускаше здрач и в стаята започна да става тъмно.

— Знаеш ли, това е истинско чудо! — възкликна сър Раулънд. — Сега Пипа е съвсем друго дете. Вие извършихте забележително добра работа, Клариса.

Клариса се отпусна на канапето.

— Мисля, че сега Пипа наистина ме харесва и ми вярва — каза тя. — А и на мен ми е много приятно да бъда нейна мащеха.

Сър Раулънд взе запалка от малката масичка до канапето, за да запали цигарата на Клариса.

— Е — отбеляза той, — тя отново има вид на едно нормално, щастливо дете.

Клариса кимна в знак на съгласие.

— Смятам, че животът в провинцията извърши тази промяна — подхвърли тя. — Сега Пипа ходи в едно много хубаво училище, където има много приятели. Да, мисля, че сега е щастлива и, както ти се изрази, нормална.

Сър Раулънд се намръщи.

— Доста е шокиращо — възкликна той — да видиш едно дете, доведено до състоянието, в което беше тя. Иде ми да извия врата на Миранда! Колко ужасна майка беше само!

— Наистина — съгласи се Клариса. — Пипа се боеше до смърт от нея.

Сър Раулънд отиде при Клариса на канапето.

— Наистина беше шокиращо — промърмори той.

Клариса сви юмруци и се намръщи ядосано.

— Всеки пък, когато се сетя за Миранда, ме хваща бяс — каза тя. — Колко страдание е причинила на Хенри и какво е преживяло това дете заради нея. Все още не мога да разбера как може една жена да постъпва така.

— Наркотиците са отвратителна работа — продължи сър Раулънд. — Променят самия човек.

Те поседяха известно време в мълчание, после Клариса попита:

— Как мислите, кое я е накарало да ги започне?

— Мисля, че я научи приятелят й, онази свиня Оливър Костело — заяви сър Раулънд. — Смятам, че той е в бизнеса с наркотици.

— Той е ужасен човек — съгласи се Клариса. — Винаги съм смятала, че е истинско чудовище.

— Тя сега е омъжена за него, нали?

— Да, ожениха се преди около месец.

Сър Раулънд поклати глава.

— Е, поне няма съмнение, че Хенри постъпи правилно, като се отърва от Миранда — каза той. — Свестен човек е Хенри — заяви сър Раулънд наблягайки на думите си. — Наистина много свестен.

Клариса се усмихна и тихо прошепна:

— Мислите ли, че е нужно да ми го казвате?

— Знам, че не говори много — продължи сър Раулънд. — Той е от хората, за които се казва, че са резервирани, но въпреки това е един безхитростен човек. — Той направи пауза и сетне додаде: — Онзи младеж, Джереми. Какво знаете за него?

Клариса отново се усмихна.

— Джереми ли? Много е забавен — отвърна тя.

— Пфу! — изсумтя сър Раулънд. — Хората в днешно време мислят само за забавления. — Той погледна сериозно Клариса и продължи: — Нали няма… нали няма да извършите някоя глупост?

Клариса се разсмя.

— Да не взема да се влюбя в Джереми Уоръндър ли? — допълни тя. — Нали това искате да кажете?

Сър Раулънд я гледаше все така сериозно.

— Да — отговори той, — точно това исках да кажа. Той, изглежда, е много увлечен по вас. Всъщност май не може да стои мирен, когато сте заедно. Но бракът ви с Хенри е много щастлив и аз не искам да сторите нещо, с което да го застрашите.

Клариса топло му се усмихна.

— Наистина ли мислите, че бих направила подобна глупост? — попита закачливо тя.

— Това безспорно би било безкрайно глупаво — посъветва я сър Раулънд. Той помълча, преди да продължи: — Знаете ли, Клариса, скъпа. Вие израснахте пред очите ми. Наистина означавате много за мен. Ако някога изпаднете в беда, каквато и да е тя, няма да забравите стария си покровител, нали?

— Разбира се, Роли, скъпи — отговори Клариса. Тя го целуна по бузата. — И няма защо да се тревожите за Джереми. Наистина няма за какво. Знам, че той е много чаровен, симпатичен и прочие. Но вие ме познавате, аз просто се забавлявам. Ей така, на шега. Нищо сериозно.

Сър Раулънд щеше отново да каже нещо, когато изведнъж откъм френските прозорци се появи мис Пийки.