Петата погибел

22.

На Голанските възвишения Изкупителите празнуваха победата по-мрачно от всеки друг път. Бяха изтощени от блъскане, мушкане и кълцане. От умора Кейл не можеше да заспи и заръча на двама пазачи да доведат един пленник, когото бе забелязал в лагера — веселия разузнавач, с когото се срещнаха в равнината преди три седмици, макар да му се струваше, че е било преди хиляда години. Остави го с вързани отпред ръце и нареди на пазачите да вържат краката му за стола, а после да излязат — не искаше никой да чуе какво ще си кажат.

— Няма ли да ми разхлабиш въжето? — попита Фаншоу. — Разговорът не е много спокоен, като си с вързани ръце.

— Не ме интересува дали си спокоен, или не. Искам да се разберем за нещо.

— Моля?

— Сделка. Споразумение.

— За какво?

— Имаме петстотин пленници. Очаква ги мрачна съдба. Искам да вземеш двеста и петдесет от тях, да се опитате да избягате и да се приберете у дома.

— Прилича ми на капан.

— Сигурно. Но не е.

— Защо трябва да ти вярвам?

— В едно можеш да вярваш, Фаншоу — че утре по пладне ще има само два вида лаконийски пленници: мъртви и чакащи да умрат.

Той изчака Фаншоу да обмисли перспективата.

— Някои хора биха казали, че е добре да умра с открито лице, отколкото в някаква игра на котка и мишка.

— Не е игра.

— Откъде мога да знам?

— Виждам ли ти се в настроение за игри?

— Не съвсем.

— Имам си причини, които не е нужно да знаеш. Колко време ти трябва, за да стигнеш до границата?

— Четири дни, ако няма пречки.

— Няма да има пречки, защото аз ще те следвам — на няколко километра разстояние.

— Защо?

— Пак почваш.

— Трябва да признаеш, че звучи доста съмнително.

— Така е.

Фаншоу се облегна назад и въздъхна.

— Не.

За пръв път в разговора Кейл изгуби самообладание.

— Какво?

— Те няма да изоставят половината си другари.

— Позволи ми да те убедя да размислиш. Утре ще бъдеш екзекутиран, и аз не мога да променя това. Би трябвало вече да си мъртъв.

— Аз ли? — усмихна Фаншоу. — Съгласих се още щом чух думата „екзекуция“. Но другите Лаконийци няма да го приемат така. Това не им е в характера — а ако се опитам да ги убедя да предадат другарите си, няма да доживея до утре. Имаш ли нещо за пиене?

Кейл наля чаша вода и я поднесе към устните на Фаншоу.

— Бих се радвал на още една.

Кейл му сипа отново.

— Как да съм сигурен, че като напуснете лагера, наистина ще избягате, а няма да се опитате да ни нападнете?

— Не са ни наели за партизанска война — каза Фаншоу. — Стига да се измъкнем достойно, тоест да не изоставим половина си другари в беда, длъжни сме да се приберем у дома възможно най-бързо. Ние сме държавна собственост, и то много скъпа. — Той помълча. — Колко жертви дадохме днес?

Кейл се замисли дали да не излъже.

— Осем хиляди. Горе-долу.

Това сякаш потресе дори Фаншоу. Той пребледня и дълго мълча.

— Ще бъда откровен с теб.

Кейл се изсмя.

— Не, наистина. Ние не можем да възстановим такава загуба и за двайсет години. Всеки един от тези петстотин ни е крайно необходим у дома. Няма да има никакви атаки за отмъщение.

— Пет пари не давам какво ще правиш, след като минеш границата и уредиш да те придружа заедно с двеста от моите хора. За това се споразумяваме. Аз освобождавам всички пленници. Ти ни гарантираш безопасно минаване през границата.

— Ако не бях вързан, щяхме да си стиснем ръцете.

— Не се надявай.

— Съгласен съм — излъга Фаншоу.

— И аз — излъга Кейл на свой ред.

Обсъдиха подробностите, и след час Фаншоу отново беше при другите Лаконийци.

Кейл обсъди сделката с Хенри Мъглата и излезе за да инспектира Покаятелите, които охраняваха Лаконийците с вързани ръце и крака в нещо като кошара от колове, построена набързо за не повече от петдесет пленници — Изкупителите рядко си имаха проблеми с пленниците. Покаятелите бяха заменени с шарена смес от готвачи, писари и други крайно неподходящи лица; същото бе направено и с охраната на конете, които Лаконийците трябваше да използват за бягството си; Кейл нареди да се проведе празненство, като посочи за целта място, колкото се може по-настрани от кошарата, и предостави цялото налично количество сладко шери.

Самото бягство мина абсолютно без никакви произшествия, ако не броим клетите готвачи и съдомиячи, чиято печална съдба едва ли има смисъл да се описва. Хенри Мъглата се срещна с Фаншоу, докато той прескачаше оградата заедно с петстотинте Лаконийци, които бе освободил от въжетата с ножа, даден му от Кейл. По-тихо от ято лебеди, те се промъкнаха към злощастните пазители на конете и след десет минути изведоха откраднатите животни от изкупителския лагер, за да поемат на път към Голанските възвишения през мястото на неотдавнашното си катастрофално поражение.

Тъй като умишлено бе пропуснато да се уточни кой да поеме следващата стража при пленниците и конете, бягството беше открито едва на разсъмване. След като му съобщиха, Кейл се престори на разярен и заплаши виновниците със смърт и изтезания, после нареди Покаятелите незабавно да се подготвят за потеря, водена лично от него, и се закле на всяка цена да изтрие това петно върху репутацията си. Може и да имаше някои неудобни въпроси, но никой не си позволи да ги зададе и към девет часа сутринта Кейл, Хенри Мъглата и около двеста Покаятели започнаха преследването, натоварени с огромно количество запаси, което при други обстоятелства би изглеждало подозрително.

Ако бяха тук, Гил и Боско със сигурност щяха да попитат защо Кейл взема и Хук, от когото не можеше да има никаква полза при дадените обстоятелства. Точно преди да потеглят, пристигна известие от Боско с поздравления за победата, кратко описание на събитията в Шартр и заръка Кейл да се върне веднага, ако това е възможно. Кейл подаде писмото на Хенри Мъглата.

— Странно. Чудя се какво става.

— Да се надяваме, че никога няма да имаме възможност да разберем.

— Ще отговориш ли?

— По най-добрия начин.

След като нареди на пратеника да изчака до следващия ден, Кейл написа бърз отговор, смесвайки по стар навик лъжата с колкото се може повече истина — че мнозина лаконийски пленници били избягали и той се боял, че те могат да се обединят с оцелелите от битката и да предприемат контраатака. Затова наредил да се изкопаят окопи за отбрана и решил лично да преследва бегълците, за да ги унищожи, или поне да се увери, че са минали границата и не планират нови атаки срещу Шартр. С малко късмет щяха да минат няколко дни, преди Боско да проумее какво става, а дотогава той, Хенри Мъглата и Хук щяха да бъдат много далече. Оставаха два проблема: рискът да преследват двойно по-многобройни противници с основателна причина да се обърнат срещу тях, ако узнаят истината; и какво да каже на Покаятелите, след като осъзнаят че вместо да се върнат в лоното на Изкупителите, отново са станали отцепници?

Кейл бе заръчал на Фаншоу през втората вечер от преследването да запали малък сигнален огън, така че да може да провери позицията му, без да се приближава прекалено през деня — нещо, което би наложило твърде сложни обяснения пред Покаятелите, ако не атакува. Той изпрати Хенри Мъглата напред да огледа огъня и след завръщането му с изненада узна, че Фаншоу е постъпил според уговорката.

— Не очаквах да се придържа към сделката.

— И да, и не. Огънят не е в техния лагер — там имаше само двама Лаконийци.

— Значи може да е избягал.

— Може, но не е. Пристигнах тъкмо когато сменяха стражата и проследих двамата, които си тръгнаха. Фаншоу и останалите са на около шест километра оттам.

— Кръвожадни дупедавци да си държат на думата. Странна работа.

— Кога ще кажеш на Покаятелите?

— Утре. Ако не ни убият, ще разполагаме с целия ден.

— По-добре теб, отколкото мен.

— Като стана дума, гледай да стоиш по-настрани. Виж как ще потръгне. Ако стане напечено, можеш да избягаш… Вземи далекогледа.

— Много щедро от твоя страна.

— Аз съм си щедър.

И двамата се засмяха, но Хенри Мъглата не каза нито „да“, нито „не“.

На другата сутрин, след като повечето Покаятели бяха закусили с овесена каша, смесена със сушени плодове — предложена от Кейл алтернатива на „мъртвешкия крак“, който някои Покаятели все още предпочитаха — той събра всички заедно. Десет минути по-рано бе изпратил Хенри Мъглата извън лагера, и двамата си кимнаха за сбогом. Точно когато се изкатери върху една скала, за да говори с Покаятелите, Хенри Мъглата отново се появи в лагера и слезе от коня. Кейл му кимна безмълвно и се втренчи в него за няколко секунди. Но сега той си имаше други грижи. Започваше да съжалява, че просто не е избягал с Хенри през нощта. От друга страна, шансовете на двама самотни пътници да минат строго охраняваната граница не изглеждаха много добри. Дали сега бе избрал по-малкото зло?

— Господа Изкупители, вие ме познавате тъй добре, както аз познавам всеки един от вас. При всички обстоятелства — излъга той — съм ви казвал всичко, което може да се каже, направо и без увъртане.

Надигна се всеобщо одобрително мърморене.

— Преди два дни ви излъгах.

Ново мърморене.

„Много добре“, помисли си Хенри Мъглата, който бе седнал най-отзад, а готовият за стрелба арбалет лежеше на тревата зад него.

— Но излъгах само за да спася живота ви. — Той размаха високо лист хартия, подобен на онзи, който бе получил от Боско. — Това писмо е по-отровно от крастава жаба. Писмо от Боско — човек, за когото бих дал живота си, заради чиято дума рискувах вашия живот и загубих толкова много скъпи за нас мъже. Хора, които бяха до вас в битките и в Дома със специално предназначение. Това писмо се опитва да ни въвлече в заговор срещу папата, когото обичаме, в убийство на скъпи за него хора, в оскверняване на Единствената Истинска вяра с кой знае какви отровни лъжи, които Боско се срамува да опише, дори след като си е признал всички други предателства.

Писмото не беше полученото от Боско, а фалшификат, изработен от Кейл с помощта на Хенри Мъглата. Истината за предателството на Боско можеше да е също тъй убийствена за репутацията му пред Покаятелите, но оригиналното писмо разкриваше и участието на Кейл. Покаятелите замлъкнаха, мнозина пребледняха. Кейл изреди имената на убитите в Шартр — без да се отклонява от истината — и гледаше хората си в очите, а Покаятелите стояха като вцепенени и се питаха дали да повярват в немислимото.

— Два дни ви водих дотук, за да можете да направите избор, а не да бъдете приковани към мен, когато заявя, че никога няма да приема този позор. Всеки един от вас трябва да избере: да се върне, или да тръгне с мен. Обещавам, че който няма храброст за бягството, може да се откаже. Лично ще подпиша неговото помилване и освобождаване от служба при мен. Този човек ще получи и десет долара в кесията си, защото, при днешното ужасно разцепление на нашата вяра, аз не бих желал да умра рамо до рамо с човек, чиято съвест не го подтиква да умре с нас. Прочетете това. — Той размаха писмото към тях. — Ако то не превърне кръвта ви в камък, направете своя избор. Аз ви спасих веднъж, и всеки един от вас се е отплатил десетократно. Онзи, който идва с мен, ще ми бъде брат; онзи, който си тръгне, ще остане все пак мой приятел. Ще се отдръпна, за да прочетете спокойно писмото, но не се бавете — бягството ни е забелязано и кучетата са тръгнали по дирята.

С тези думи той скочи от камъка, връчи писмото на най-близкия Покаятел и отиде да седне до Хенри Мъглата.

— Какво ще правиш — попита Хенри, — ако някои от тях решат да си тръгнат?

— Защо не всички?

— И да минат през озлобените свещеници и кучетата, с едничката надежда да почукат на вратата на кланицата в Шартр?

— Те имат писмото.

— И то е почти вярно.

Двамата гледаха как Покаятелите разговарят и четат, пак разговарят и пак четат.

— Добра реч — каза Хенри Мъглата.

— Благодаря.

— Не е твоя.

— Прочетох я в една книга от библиотеката на Боско.

— Помниш ли как се казваше?

— Авторът ли? Не. Спомням си заглавието. — Той помълча. — На върха на езика ми е.

— И там ще си остане…

— „Смърт на французите“ — прекъсна го тържествуващо Кейл. — Това беше заглавието.

В крайна сметка се оказа, че Хенри Мъглата греши. Двайсетина от Покаятелите, въпреки явната враждебност на всички останали, решиха да се върнат. Кейл предотврати назряващия сблъсък, който можеше да има грозни последствия, и изпита известно удоволствие, като спази обещанието си за помилване и пари. Много държеше на добрата си репутация сред Покаятелите. Освен това проявената честност по този въпрос щеше да гарантира, че всеки, който идва с него, прави това по желание. И наистина, след като видяха почтената му постъпка, още трима Покаятели избраха да напуснат. За пет минути те си събраха багажа и напуснаха лагера. Още пет минути по-късно Кейл, заедно с над сто и шейсет мъже, пое в обратната посока, след като се погрижи Хенри Мъглата уж случайно да спомене пред водачите на напусналите накъде точно отиват.

— Изумен съм — каза Хук, докато яздеше между Хенри и Кейл, — че дори Покаятел може да се подведе по тъй очевидна измама.

— Затваряй си устата — каза Хенри Мъглата.

— Ами аз? — попита Хук.

— Какво искаш? — отвърна Хенри.

— Задръжте си десетте долара, но искам паспорт и помилване, както предложихте на останалите.

— Ти? — изненада се Кейл. Та ти си ми целият в джоба. Никъде няма да ходиш.

— Ако съм чак толкова некадърен, няма ли да ти олекне, като ми видиш гърба?

— Сигурен съм — каза Кейл с блага и затова още по-заплашителна усмивка. — Постарай се да виждаш света като мен.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако пак използвам някое от твоите изобретения… ти ще стоиш на две крачки пред мен, когато всичко се издъни.

След още два дни път в посоката, която Хенри Мъглата бе споменал пред напусналите Покаятели, Кейл усети, че хората му започват да се питат защо преследват Лаконийците, без да ги нападат.

— Прекратявам преследването. След като групата ни намаля с над двайсет души, противникът има числено превъзходство три към едно. Антагонистката граница е наблизо и навсякъде могат да ни дебнат лаконийски подкрепления. Тръгваме към Испански Лийдс.

— Те са съюзници на Антагонистите — обади се един Покаятел.

— Само ако им е изгодно. Швейцарците са неутрални по природа — дори когато предлагат помощ, тя никога не идва. Но все пак трябва да свалите расата си, преди да преминем — това е трудно при всяко положение, а ако сте облечени така, става невъзможно.

— Прекалено много искате, капитане — да се отречем от вярата си.

— Да си държиш устата затворена не е отричане на каквото и да било — просто здрав разум.

— Мислех, че сме братя, капитане.

— Така е. Просто аз съм по-големият. Вземи си парите и пропуска и изчезвай. Обещанието ми още е в сила.

— Искам да остана, капитане.

— Не.

— Искам да остана. Понякога прекалявам с приказките.

— А аз не. Тръгвай.

Кейл видя, че останалите Покаятели са шокирани от наглостта срещу командира и доволни от неговата категорична демонстрация на власт. Те не бяха свикнали с първото, а второто ги успокояваше.

Осъзнавайки, че всички Покаятели са настроени против него, човекът побърза да си тръгне.

— Да го последвам ли? — попита Хенри Мъглата.

— Да го последваш? — престори се на наивен Кейл.

— Знаеш какво имам предвид.

Кейл поклати глава.

— Много кръвожаден си станал на стари години.

— Той е просто един Изкупител — дължим му верността на свинаря към прасето, нали?

Кейл се усмихна.

— Разговарял си Хук. Не стига, че е безполезен, ами и оказва лошо влияние. Колкото до онзи — остави го на мира. Той е твърде далеч от Шартр, за да ни навреди — ако изобщо стигне дотам. В което се съмнявам. Искам да вземеш петима мъже и да привлечеш вниманието на Фаншоу. — Той начерта в праха няколко линии. — После се върни, а ние ще те чакаме тук.