Превъзходство

38

„Къде си, Олдис?“

Минаваше осем. Алекс погледна през прозореца на стаята си към блещукащите светлинки на кампуса в Джаспър. Всичко беше неподвижно и тихо. Хората на Блак очакваха Олдис. Дали той щеше да дойде? Дали щеше да се върне в колежа, за да довърши вечерния курс? В края на краищата те всички бяха тук, събрани на едно място и лесни за откриване.

Пак бръкна под дюшека и напипа изтърбушената книга на Фолоус. Взе я, отвори я и видя лъскавото оръжие. Дали Олдис й го бе дал, за да се предпази от него самия? Дали искаше Алекс да го убие? Отново си спомни за Айова, за ужасната личност, на която се натъкна там, истинския убиец от „Дюмант“.

Освен ако и това не беше лъжа.

Освен ако всичко, което бяха открили там, не бе режисирано от Олдис.

„Господи, Алекс, стегни се. Това е невъзможно“.

Върна се до прозореца. Чудеше се кога ли ще настъпи развръзката…

На вратата се почука и тя стреснато се обърна.

— Кой е?

— Аз съм — чу познат глас. — Може ли да вляза?

— Моля, заповядайте, ректор Фиск.

Вратата се отвори и на прага се появи ректорът. Махна на Матю Оуен да си тръгва и асистентът му — очите му се стрелкаха бързо и уплашено — изчезна в коридора.

Фиск избута сам количката си в стаята. Алекс седна на края на леглото и се взря в немощния старец. През нея премина пареща жал за случилото се.

— Толкова съжалявам, ректор Фиск. Мислех, че професор Олдис…

— Шшт — прекъсна я той. — Не е време за извинения.

Тя кимна.

— Дойдох тук, за да говоря с теб поверително — продължи той.

Тя се взря в него.

— Слушам ви.

Ректорът понечи да каже нещо, но спря и се поколеба — нещо необичайно за него. Алекс чакаше.

— Всъщност — започна той неуверено — не бях съвсем откровен с теб, Алекс.

— Какво имате предвид?

— Че те излъгах — каза ректорът. Слепите му очи бяха насочени към нея, бяха влажни и умоляващи. — Това, което се случи с вас в Айова… Чувствам се отчасти отговорен за него. Излъгах те, когато идваше у нас да говорим за задачата ти по време на вечерния курс, и всеки ден от живота си изпитвам угризения за това.