Превъзходство

54

Чарли тръгна към нея. Алекс знаеше, че няма накъде да мърда в малката стая. Беше стигнала края на пътя.

Чарли вдигна брадвата.

— Не тук, момче — сгълча го Лидия. — Отзад.

Чарли сграбчи Алекс за рамото, извлече я от стаята и я блъсна в някаква спалня. Тя падна на пода и излази до стената, трепереше неконтролируемо. Зачака да умре.

— Тези две момичета трябваше да бъдат изтрити като с гума — каза Лидия Ръдърфорд. — Така обясних и на Чарли. Не можехме да поемем риска онази малка курва Шона да се похвали на някоя приятелка. Можеше да се раздрънка и пред някой от изследователите. Всичко, което бяхме създали с баща му, трябваше да бъде защитено.

— Как? — попита задъхано Алекс и се обгърна с ръце, за да спре да трепери. — Как успяхте да натопите Олдис?

— Когато си ученолюбив — каза тя, — научаваш разни неща. Бях чувала за професора в „Дюмант“. Той преподаваше на момичетата, много от професорите му нямаха доверие. Едно обаждане. Само това беше нужно, за да посея семето на съмнението, то да покълне и следите ни да бъдат заличени. Поставих върху лицата на момичетата книги, точно както правеше Чарлз, за да бъде всичко идеално. После се върнахме в Айова.

Алекс придърпа колене към гърдите си. Ужасът рикошираше из тялото й. В ума й беше хаос.

Лицето на жената се промени. Вече гледаше Алекс с майчинска загриженост. В очите й имаше състрадание.

— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам, че трябва да стане така.

След това отстъпи и Чарли тръгна към нея. Обувките му без връзки се приближаваха. Алекс видя как брадвата се вдига нагоре. Премигна, когато светлината се отрази в нея и тежкото острие застина точно над главата й. Тялото й изключи.

Брадвата тръгна надолу.

Алекс опита да стисне очи, но не можеше…

И видя как брадвата разсече Лидия Ръдърфорд на две.

В един миг жената беше пред нея, после вече я нямаше. Беше унищожена с един замах, изтрита от лицето на земята, разсечена и окървавена. Лежеше на пода, а младият мъж се бе навел над нея и измъкваше брадвата от плътта на майка си.

Вдигна я отново и я стовари пак. Чу се звук като от разцепена диня, мокър, лепкав и хрущящ. Алекс успя да извърне очи от кръвта, която опръска лицето й.

Погледна Чарли. Той също я погледна и сви рамене. Беше съвсем спокоен. После тръгна към нея.

— Не — каза тя. — Не, Чарли. Недей.

За миг той спря. Взря се в нея. И проговори. Една-единствена дума.

— Краят.

55

С периферното си зрение Алекс долови някакво движение. Вратата се отвори с трясък и се появи Келър, задъхан и уплашен. Видя съсечената жена на пода, видя и Алекс. Тя протегна ръце към него, умът й работеше бавно и немощно. Опита се да го докосне, но той бе прекалено далеч, прекалено недостижим.

Чарли се извърна към него и пак вдигна брадвата. Но Келър, бърз като светкавица, се хвърли към него и го блъсна. Брадвата отхвърча и тежко изтропа на пода. Алекс гледаше всичко като насън.

— Краят! — повтори Чарли.

— Алекс — изпъшка Келър. — Брадвата.

Тя успя да стане и я взе. Направи крачка към мъжете, които се бореха на пода. Келър извъртя глава и я видя, протегна ръка към нея.

„Краят — помисли си тя. — Краят.“

Келър впи поглед в очите на Чарли и след това се изви назад, сякаш се бореха на тъчлинията за спорна топка. Чарли изгуби контрол само за миг, но това бе достатъчно. Келър грабна брадвата от ръката на Алекс, изправи се и я вдигна над главата му.

На Чарли не му оставаше нищо друго, освен да гледа. Очите му бяха като на приклещено животно, дишаше тежко. Не се опита да спре Келър. Всъщност не направи абсолютно нищо.

— Да — каза той и се усмихна. — Моля те.

И Келър стовари брадвата.