Първите утринни лъчи

Всичко е толкова ново, а сякаш съм го очаквала открай време. Винаги съм чакала такъв мъж, такава страст.

Понякога, докато отивам към дома му, желанието ми да го имам нараства с всяка крачка и щом стигна пред вратата му, съм вече влажна. Случва ми се и през деня, когато мисля за него. Никога не съм била такава. Като се любех с Паоло, нерядко изпитвах болка, защото не се възбуждах. Дори си мислех, че имам проблеми — бях така убедена в това, че преодолях неудобството и поисках от гинеколожката да ми препоръча лубрикант. Отговори ми, че нямам физиологични смущения, но все пак ми изписа един крем.

Не мога да се позная, когато съм с него. Аз съм друга жена и тази жена започва да ми харесва.

Не ме е страх от нищо, прегръдката му ме защитава от света и чувствам, че не може да ми се случи нищо лошо. Не е важно вярно ли е, или не. Чувствам се така и това ми харесва. Струва ми се, че като дете изпитвах подобно усещане в прегръдките на баща си.