Първите утринни лъчи

Когато бях на дванайсет, се събудих една неделна сутрин и щом отидох в кухнята, видях там баща си с обръснати мустаци. Носеше мустаци, откакто се помнех. Изпаднах в шок, уплаших се. Той вече не беше моят баща, без мустаци беше някой друг. Няколко дни не успявах да говоря с него. Нямах доверие на този нов човек, който имаше прекалено голямо празно пространство между носа и устните. Помолих го да си ги пусне отново, но той ми отговори, че няма да го направи.

Тази сутрин се запитах какво ли е подтикнало баща ми да извърши подобна промяна, да вземе това решение. Защо точно онзи ден? Дали е искал да бъде някой друг, да живее друг живот? За пръв път се запитах дали и майка ми е имала вина за изневярата на баща ми.

Омъжих се, за да си създам семейство, различно от моето, затова винаги съм желала да имам верен съпруг. Обвинявах баща си за онази изневяра и се омъжих включително за да му покажа, че съм по-добра от него. А ето ме тук, днес, негово копие, но без дъщеря, която да ме осъжда.