Първите утринни лъчи

Снощи си легнах, след като писах в дневника, и поплаках, преди да заспя. Не знам защо. Напоследък често ми се случва да плача и после да се мъча да разбера причината. Паоло въобще не забелязва. През годините на брачния живот се научих да плача безмълвно, обърнала му гръб, легнала неподвижно в тъмното на хълбок, опитваща се да назова причината да съм разстроена, причината за сълзите, които не успявах да спра.

Тази сутрин се събудих щастлива. Може би защото ми предстоеше да отида веднага при него. Чакаше ме вкъщи преди работа. По обед трябваше да пътува със самолет и след това щеше да отсъства няколко дни. Обадих се в офиса и казах, че ще закъснея.

Вратата на апартамента му беше отключена и от коридора се виждаше как от спалнята се процежда светлина. Вече съм се научила да не говоря, да не произнасям името му. Беше в леглото и спеше или се преструваше, че спи. Съблякох се тихо и се мушнах под завивките в края на леглото. Там беше топло. Не исках да го докосна веднага, защото ръцете ми бяха студени. Когато вляза в тази къща, усещам как цялата ме облива топлина, но ръцете ми са винаги ледени. И той често дори не ми оставя време да ги стопля. Започнах да целувам стъпалата му, после се изкачих към краката, коленете и бедрата. Беше гол. Така обичам кожата му. Когато целувам тялото му, ми харесва да усещам как на някои места мускулите внезапно потрепват, свиват се при допира ми. Реакцията му ме изпълва с усещане за власт. Колкото повече се издигам нагоре, толкова по-силно ме опиянява ароматът му. Мушвам нос във всяка гънка на тялото му. Изпълвам ноздрите и дробовете си с него. Главата ми винаги леко се замайва, когато го вдъхвам.

Все още не беше готов да се люби. Движех се бавно, целувах го сладостно, докато не усетих ръцете му на главата си. Изпитвах неудържимо желание. За пръв път го поех в себе си без презерватив. Днес исках да го почувствам така.

Любихме се. Не бях се любила сутрин от години. Полежахме няколко минути под завивките мълчаливо прегърнати. Бях щастлива. После пихме заедно кафе, пожелах му на добър час и отидох на работа.

Липсва ми още отсега. Понякога чувствам, че ми липсва дори когато съм с него. Странно е, знам, но даже ако сме прегърнати, изпитвам лека носталгия по нас. Няколко дни трябва да живея без него и без жената, която съм с него.