Първите утринни лъчи

Не успявам да пропъдя от главата си неговия образ заедно с други жени. Вечерта, в която излязох на вечеря с приятелки, а той не отговаряше на съобщенията ми, си представях, че се люби с друга. Мисълта ме възбуди. Този път обаче е различно, чувствам се изключена, слаба и ранима. Не успявам да приема, че може да си играе с друга жена така, както го прави с мен, че би могъл да бъде толкова интимен с нея, колкото е с мен, толкова близък.

Веднъж ми каза:

— Когато влезеш през тази врата и докато не излезеш оттук, ти си моята жена, а аз — твоят мъж. Необходимо ми е да го знам, за да мога да играя с теб. Приемаш ли?

Приех. Сега не съм сигурна дали бих го направила отново.