Първите утринни лъчи

Препрочетох думи, които съм написала преди повече от година. Бях ги чула от устата на млада жена и много ме бяха подразнили. Бях добавила резки коментари. Момичето беше приятелка на Федерика, която не познавах и която един ден обядва с нас. Защитаваше идеята, че може да срещнеш някой мъж, да създадеш връзка, да отидеш да живееш с него, да се омъжиш и даже да си родиш дете, убедена, че това е мъжът на живота ти. Добре сте заедно, обичате се, мили сте един към друг. Живеете така години наред: семейство сте. Един ден обаче погледът на някой непознат те приковава към стената. Един човек те докосва едва-едва и неочаквано, за миг, те обладава чувство, което не си изпитвала никога през живота си. Емоция, която те изважда от равновесие, по-могъща от убежденията ти и от ценностите, в които вярваш — същите, дето си поддържала и в чието име винаги си се борила. Чувстваш се гола и целият свят, който си градила така старателно и внимателно, може да се сгромоляса като пясъчен замък. Този поглед те помита, преди да успееш да се защитиш с обичайните рационални мисли: „Ако ме привлича друг мъж, това означава, че вече не обичам своя, вместо да му изневеря, по-добре да се разделим и да бъда с другия, никога не бих могла да го предам така…“.

Всички знаят, че може да се случи, и много се ужасяват от това. Ето защо решават да се омъжат: за да намалят този страх. Сватбата е обещание, обещай ми, че ще ме обичаш вечно. Понякога не ти достигат време и сили за вземане на решение и тогава избираш да се пуснеш по течението. А другият не може да ти се гневи, защото знае, че е можело да се случи и на него, и фактът, че не е станало, не го прави по-добър човек. Когато си с някого, няма как да искаш да ти гарантира вярност, понеже не е възможно да го изискваш и от самия себе си. Любовта е риск, който човек поема. Затова истинската любов е за смелите.

Помня, че не казах нищо по време на този обяд, въпреки че думите й наистина ме подразниха. Струваше ми се, че това е начин за оправдаване на някои постъпки, ако не желаеш да поемеш отговорността за тях. Винаги съм вярвала, че щом една връзка е силна, почтена и дълбока, никой ураган не може да я отнесе. Днес вече не знам дали мисля както тогава, не съумявам да си изградя ясно мнение по въпроса. Ако ние с Паоло се бяхме обичали истински, ако между нас съществуваше действителна интимност, смелостта да се приближим един към друг, може би никога нямаше да вляза в онзи апартамент. Вероятно прилича донякъде на приказката за вълка и трите прасенца: важно е колко силно духа той, но е важно също така как си изградил къщата си.

Единственото сигурно нещо е, че сега не осъждам толкова строго действията на останалите.