Първите утринни лъчи

Прибрах се у дома след труден работен ден. Откакто станах отговорник по маркетинга, привлякох вниманието на мнозина във фирмата. Глупавата злост на някои хора ме оставя без думи. Понякога ми идва да пратя всички по дяволите.

Федерика ми каза, че днес Бинети се е шегувал по мой адрес. Намеквал, че с шефа имаме любовна история. Не го прави за пръв път.

Вечерта ми се искаше да си излея мъката пред някого. Разказах на Паоло какво ми се е случило. Нуждаех се от приятелски глас, нуждаех се да бъда разбрана и успокоена. Колко пъти съм го изслушвала, когато споделя своите проблеми в работата. Тази вечер беше мой ред. Паоло дори не ме остави да приключа.

— Какво се очаква да кажа?

И започна да ми разправя как е минал денят му, като сравняваше моите неприятности с неговите. Според него нямало от какво толкова да се оплаквам, моите проблеми били нищо в сравнение с онова, което трябвало да понася той.

Замълчах си. Искаше ми се поне веднъж да ме изслуша и да ми каже нещо мило. Щеше да ми бъде достатъчна и една мълчалива прегръдка. Наистина съм глупачка, щом все още ме боли от това. Той си е такъв и никога няма да се промени.