Първите утринни лъчи

Трябва да изляза от тук. От тази къща, изпълнена единствено с нашите мълчания. От тази така голяма къща, в която — може да е абсурдно — се задушавам, както често го казвам и на Паоло. Може би съм чакала някой да дойде да ме спаси от мен самата и вероятно това е причината, поради която понякога мразя този човек. Ядосвам се и изпитвам почти неприязън спрямо него. Досега никога не съм писала за това, но съществуват моменти, в които ме дразни. Особено в началото, когато започнах да разбирам властта, която имаше над мен, и се чудех как може да ми е харесал така силно толкова бързо.

Причината, поради която понякога се чувствам зле, е, че не трябваше да ме спасява той. Не беше работа на този непознат. Моята цел беше друг мъж — мъж, който, както казва Карла, дори не забелязва, че вече съм си тръгнала от него.