Рейн-сан: Последният убиец

10.

Спах почти до обяд, после излязох и от един телефонен автомат позвъних на Тацу в Токио.

Той се обади чак след четвъртия сигнал. Обикновено вдига още на първия.

— Хай — каза Тацу. Изглеждаше уморен. Е, там беше нощ.

— Оре да — отвърнах на японски. Аз съм.

— Нека да ти се обадя от друг телефон.

Гласът му наистина звучеше дрезгаво. Сигурно грипът здраво го газеше.

— Разбира се — съгласих се и прекъснах. След малко телефонът иззвъня.

— Извинявай — рече той. — Напоследък сменям телефоните по-често, отколкото съм свикнал.

— Не използваш ли кодиран сигнал?

Той се разсмя и веднага се закашля.

— Само когато се опитваме да привлечем вниманието на Агенцията за национална сигурност.

Усмихнах се. За Агенцията за национална сигурност кодираните сигнали са като кръвта за акулите. Все едно се привеждаш да шепнеш в ухото на някого — който те види, веднага наостря слух. По-добре да отидеш да разговаряш някъде, където не те гледат.

— Как мина? — попита Тацу. — Успя ли да се срещнеш с нея?

— Да.

— А синът ти?

— Видях и него.

— Само го видя?

— Не, беше много повече. Аз… — помълчах и споменът, сякаш се надигна някъде в гърдите ми. — Държах го на ръце, докато спеше.

— Това е добре — каза той.

Представих си как се усмихва.

— Ти как си? — попитах. — Май караш тежък грип.

— Нищо ми няма.

— Изпаднах в сериозна ситуация и се нуждая от твоята помощ. Ще пусна информация в сайта за обяви.

— Може би известно време няма да имам достъп до сайта. В болница съм.

Навъсих се и притиснах слушалката по-плътно до ухото си.

— Какво става?

— Нищо. Скоро ще ме изпишат. Разкажи ми за ситуацията. Изглежда по-сериозна от моята.

— Сигурен ли си, че телефонът е безопасен?

— Напълно.

Добре. Разказах му всичко. Когато свърших, той попита:

— Какво мислиш?

— Знаеш какво мисля. Не мога да спра на половината път. Единственият начин да се отърва е да продължавам, докато приключа всичко.

— Искаш да кажеш…

— Виж, в тази работа китайците са просто изпълнители. Те не ме познават, не знаят на какво съм способен и затова ще повярват на очевидното обяснение за станалото с техните хора — дребен бандит с невъздържан характер е избухнал, убил шефа си и избягал. Но Ямаото ще надуши истината. И за да замеси активно китайците, в негов интерес е да се опита ги да убеди, че аз стоя зад смъртта на двама от техните хора. Ако не се отърва и от Ямаото, всичко ще е било напразно. Дори по-лошо, защото ако китайците съобразят какво се е случило всъщност, може да си отмъстят на Мидори и сина ми. Те знаят адреса им, дявол да го вземе. Нали ги наблюдават.

Мълчание. Накрая Тацу каза:

— Съгласен съм.

— Много ясно, че ще си съгласен. Точно това искаше. Недей да си въобразяваш, че не го разбирам.

— Нямах намерение да подлагам на заплаха сина ти.

— Показа ми онези снимки, за да направиш бебето по-реално за мен и да не мога повече да си затварям очите. Иначе можеше просто да ми кажеш.

— Може би, но…

— Ти си гаден манипулатор, Тацу. Знаеш, че съм прав. Но нямам време да споря с теб. Нямам време дори да те мразя. Нуждая се от помощта ти.

— Искаш да ги преместя някъде?

Знаех, че може да го направи. На времето беше прехвърлил Мидори в Ню Йорк, за да я защити от Ямаото. Но Ямаото все пак я откри.

— Не искам да правиш каквото и да било — казах. — Ако тя усети какво става, вече не би пожелала да ме види. Просто ми кажи как да стигна до Ямаото.

— Не можеш просто да стигнеш до него. Знаеш, че той се бои от теб. До лудост. Много рядко излиза навън. Обграден е с телохранители. Пътува с бронирана кола.

— Разполагам със снайперист. Трябва само да знам къде и кога.

— Точно тази информация се пази най-строго.

— Ами щабът и жилището му?

— Точно на тези места очаква неприятности и взима най-сериозни предпазни мерки.

Помълчахме. Бях толкова разочарован, че се задъхах.

— Знаеш ли — рекох, — ще ми се просто да арестуваш този тип. Наистина.

— Вече сме обсъждали това. Освен другите си дейности Ямаото е влиятелен политик, защитен от своята мрежа от връзки и изнудване. Един пряк удар срещу него няма да ми донесе нищо, освен уволнение. Повярвай ми, и аз бих искал да го арестувам.

— Чудесно, тогава просто ми кажи как да се добера до него.

— Опитвам се. Но ако нещо сполети Ямаото веднага след смъртта на китайците, нещата няма да изглеждат добре за теб. Може да си създадеш проблеми с триадите, а сам казваш, че предпочиташ да го избегнеш.

— Тогава как?

— Трябва да предизвикаш сблъсък между Ямаото и китайците. Да ги накараш да се подозират взаимно, вместо да подозират теб.

— Слушам те.

Ново мълчание. Стори ми се, че той отпива нещо. Закашля се, после продължи:

— През последните десет години има рязък скок в производството на метамфетамини в Китай и Тайван. Китайските триади си сътрудничат с якудза за нелегалното вкарване на дрога в Япония.

— Това ли им е предложил Ямаото срещу наблюдението на Мидори и детето?

— Не самата контрабанда. Тя съществува от доста време. Новото, както научих, е, че Ямаото сменя доставчиците. По-рано купуваше продукцията от корейски банди. Сега се е пренасочил към тайванската триада „Обединен бамбук“ срещу обещанието им да наблюдават Мидори в Ню Йорк, където развиват широка дейност. Това е сделката.

— И къде има пробив за нас?

— Новото споразумение е нестабилно. Играчите не са привикнали един с друг и се подозират. Взаимната неприязън продължава да тлее, а изострените напоследък отношения между Китай и Япония засегнаха и връзките между бандите. Също като самите държави, бандите винаги са готови да припишат на другия най-лошите мотиви. Трябва им само леко побутване и ще се хванат за гушите.

— Какво имаш предвид?

— Досега Ямаото и „Обединен бамбук“ разменяха сравнително малки пратки метамфетамин, защото все още не си вярват. Но един мой информатор ми съобщи, че тази седмица пристига особено голяма доставка — най-голямата досега. Двете страни са нервни заради количеството на дрогата и солидните суми. Ако нещо се обърка…

Замислих се. Не можех да бъда сигурен, че китайците ще си обяснят случая с Уонг и Цзян както се надявах. А каквото и да приемеха, ако Ямаото научеше за смъртта на Цзян и изчезването на Уонг, щеше да си направи изводи. Заподозреше ли, че съм се свързал с Мидори и детето, можеше да предприеме ход срещу тях, за да ме изкара на светло. Ужасяваше ме мисълта да ги оставя сами и беззащитни. Но единственият начин да ги опазя беше да атакувам Ямаото.

— Вярваш ли на информатора си? — попитах.

— Винаги е бил надежден. Затова още не е зад решетките.

— Кои са участниците?

— Якудза приема стоката. Неизвестен брой китайци ще я доставят. По моя догадка поне двама.

Значи ще се съберат най-малко четирима души, може би повече. Прекалено много, за да се справя сам. Нямаше да е лесно.

Въздъхнах.

— Какво му става на Ямаото? Защо толкова се е побъркал по мен? Нали разбираш, в крайна сметка аз бях принуден да напусна Япония. Да, спечелих две-три битки, но не вижда ли, че той спечели войната?

— Не вярвам да гледа на нещата по този начин. И не заради това, че го понатупа. Той се страхува от теб. Знае на какво си способен.

— Аз напуснах скапаната страна. Защо не си гледа живота?

— Не забравяй, той уби твоя приятел Хари, макар че не дръпна спусъка сам. Суетен е и непременно би отмъстил за подобна загуба. Затова вярва, че ти би сторил същото и следователно е под постоянна заплаха.

Думите ме жегнаха. Да, Тацу просто обясняваше защо Ямаото продължава да ме преследва. Но същевременно ми напомняше за неизплатения дълг и знаеше, че срамът заради Хари ще ме подтикне към действие. Тацу умееше да говори двусмислено.

Открай време знаех, че рано или късно ще трябва да си разчистя сметките с Ямаото. И сега не ставаше дума само за миналото. Ямаото ми пречеше да постигна нещо, каквото и да бе то, с Мидори и сина си тук, в Ню Йорк, сега. Днес. Бях глупак, дори страхливец да чакам толкова дълго, преди да погледа истината в очите. И сега трябваше да импровизирам, което винаги е неизгодно.

Е, нямаше какво да се прави. Освен да си кажа, че това ще е последната битка, последната война.

— Къде си? — попитах. — В коя болница?

— „Джикей“.

— Вече е късно да хвана днешните полети. Потеглям утре и ще бъда там в събота следобед по твое време. Тогава ще ме инструктираш.