Рейн-сан: Последният убиец

38.

Докато Дилайла седеше с Големия Лю, Куро и Ямаото, цяла върволица сервитьорки донесе горещи влажни кърпи, някакви непознати за нея закуски и бутилка шампанско „Тетинже“. Куро разговаряше със сервитьорките на японски. Дилайла се преструваше, че и английският на мъжете е почти също тъй неразбираем за нея.

— Е — попита я Големия Лю, докато им наливаха шампанско, — какво мислите за „Шепот“?

— Да шепнем? — отвърна тя със смутена усмивка.

Ако си разиграеше ролята както трябва, щяха да решат, че не само не знае английски, но е и глуповата, а винаги е желателно да бъдеш подценяван от хората, които манипулираш.

— Говоря за клуба — обясни Големия Лю със снизходителна усмивка и размаха ръка наоколо.

— А, разбира се! Клуб… много красив, да.

Сервитьорката сложи бутилката шампанско в сребърната кофичка с лед върху масата, поклони се и отстъпи назад. Ямаото вдигна чашата си.

— Е, за добрите сделки. Всички се чукнаха и отпиха.

Дилайла чу в ухото си гласа на Рейн да обяснява, че вратата е залостена и трябва да се изкашля, ако го чува. Изкашля се.

Хвърли поглед из залата. Наздравицата и очевидното добро настроение на компанията не бяха успокоили телохранителите в съседното сепаре, които все още седяха като на тръни. Рейн искаше да действат веднага, но тя реши, че при това напрежение на охраната, ако лампите в залата угаснеха, можеха да последват неочаквани действия. По-добре би било да им дадат малко време да се отпуснат, преди да се случи нещо необичайно. Дилайла реши да изчака съвсем малко. Когато тревогите им се уталожеха, щеше да отскочи до тоалетната, да съобщи на Рейн, че идва, и да го пусне, след като токът изгасне.

Няколко минути мъжете начело с Големия Лю се опитваха да я увлекат в разговор как й се струва Токио, но нейният измъчен английски скоро им омръзна. Заговориха помежду си, отначало със сдържани намеци за бизнеса, но постепенно намеците взеха да стават все поясни — шампанското им помагаше да се отпуснат пред нея. Това не я изненада. Бяха убедени, че тя така или иначе нищо няма да разбере.

По някое време Рейн, явно разтревожен, че все още няма сигнал от нея, я помоли да каже нещо, или поне да се изкашля, ако е добре. Моментът се оказа подходящ. Големия Лю тъкмо бе пресушил чашата си.

— Още шампанско? — попита тя и наля на всички.

Рейн каза, че разбира, и че няма да й досажда повече, но трябва да приключат час по-скоро.

— Както споменах по телефона — говореше Ямаото, — убеден съм в невинността на моите хора. Но без съмнение някой ни е предал. Някой, знаещ къде и кога се провежда сделката, и за какво точно става дума. Трябва да уточним кои хора са имали достъп до тези сведения от двете страни и да започнем оттам.

Дилайла хвърли поглед към Куро. Лицето му изглеждаше твърде съсредоточено. Може би не владееше много добре английски и се притесняваше, че не може да участва в разговора.

— Аз не знае всички подробности — каза Големия Лю. Беше се привел напред и отсечено жестикулираше при всяко изречение. — Но поръчал на мои хора направи списък. Те разпитва хора от списъка. Разпитва силно.

Ямаото кимна.

— И аз ще сторя същото.

Той се обърна и заговори на японски с Куро, чието участие в разговора се ограничи до няколко енергични „Хай“, всеки път придружени с рязко привеждане на главата.

— Канех се да спомена още нещо — продължи Ямаото. — Твоят човек в Ню Йорк, Цзян. Не ми се е обаждал повече от седмица. Веднъж вече възникна този проблем и ти обеща, че няма да се повтори. Боя се, че този път той проявява неуважение и към двама ни.

Ah, merde, изруга наум Дилайла. На идване от аерогарата Рейн й бе обяснил какво е станало. Точно сега беше най-лошият момент Ямаото и Големия Лю да заговорят на тази тема.

— Ммм, Цзян — поде Големия Лю. — Има… проблем с него. Трябва замени.

— Моля? — навъси се Ямаото.

— Цзян скарал с редник Уонг. Уонг луда глава. Убива Цзян, после изчезва.

Ямаото се навъси още повече.

— Кога стана това?

— Станало преди седмица. Сега хора на Голям Лю търси Уонг. Като намери, той много съжалява.

— Намери ли Уонг, или още го търсиш?

Големия Лю пак размаха ръка.

— Не намерил. Търси. Опитва намери. Ще намери. Но… Уонг убил човек, кой наблюдава за Ямаото. Затова няма доклад. Трябва добър заместник.

— Чакай малко. — Ямаото се приведе напред. — Да не би да казваш, че човекът, който наблюдаваше Мидори Кавамура, е изчезнал преди седмица, след като е убил своя шеф?

Позата и тонът на Ямаото ставаха все по-прями, дори агресивни и Дилайла разбра, че на повърхността изплува скритата му личност. Беше далеч не тъй изискана, както досегашната.

Големия Лю кимна.

— Уонг лош човек. Ненадежден.

Ямаото поклати глава, сякаш не можеше да повярва.

— Как го е убил? Какво знаеш?

— Убил с нож. Намерили Цзян, той много намушкан.

— Защо не ми каза досега?

— Голям Лю… срамува от ненадежден човек. Мисли, по-добре първо намери заместник и тогава казва на Ямаото.

— Да, но не разбираш ли? Цзян е убит и Уонг изчезва точно преди засадата в Уаджима! Мислиш ли, че е съвпадение?

Merde, изруга отново Дилайла. Трябваше да си тръгне по-рано. Ако се опиташе да стане точно сега, можеше да тласне Ямаото към догадка, която трябваше да избегне на всяка цена. Налагаше се да импровизира.

Явно объркан, Големия Лю погледна Куро. Куро понечи да преведе, но Ямаото го прекъсна:

— Моите хора ми докладваха, че в Уаджима двама мъже ги нападнали от засада. Точно след твоя проблем в Ню Йорк. Не вярвам в съвпадения. Това е работа на Джон Рейн. Човекът, за когото трябваше да си отваряш очите.

При изричането на това име Дилайла осъзна, че всичко, което Рейн се надяваше да постигне, е на път да се провали. Ямаото току-що зарази Големия Лю с подозренията си. Засега китаецът не изглеждаше склонен да приеме неговата теория, но ако Ямаото умреше тази нощ, възгледите му със сигурност щяха да се променят. Щеше да разбере, че Рейн е убил най-малко петима от неговите хора. А хората на Големия Лю наблюдаваха Мидори в Ню Йорк. Знаеха къде живеят тя и детето. Можеха да се насочат срещу тях — все едно дали за отмъщение, или за да изкарат Рейн на светло.

Имаше само един начин да се предотврати това. Никой от тримата не биваше да излиза жив. Трябваше да предупреди Рейн и Докс, но нямаше как да го стори, докато не напусне масата.

Големия Лю се беше навъсил — може би от тона на Ямаото или просто защото не разбираше. Ямаото кресна няколко японски думи на Куро, който преведе.

Сега и тримата се бяха съсредоточили върху своя разговор. Изглеждаше, че напълно са я забравили. Но тя усещаше как може да се промени положението. И колко бързо.

Големия Лю помълча, после отсъди:

— Ню Йорк… много далече от Уаджима. Изглежда…

— Изобщо не е далече. Рейн сигурно е отишъл в Ню Йорк да види жената и детето, както се надявахме. Засякъл е вашия наблюдател и го е отстранил — случайно или нарочно. А после Уаджима…

Ямаото не довърши, облегна се назад и замълча с приведена глава, разтривайки брадата си. Дилайла усещаше, че е само на крачка от опасния извод. Или щеше да го види, или да го отмине. Шанс петдесет на петдесет.

— Разбираш ли — заговори той, сякаш сам на себе си, — Рейн трябва да е имал достъп до човек с информация за Уаджима. А… — Ямаото погледна Дилайла, като че едва сега я виждаше за пръв път. — Има хора, които знаят както за Уаджима, така и за нашата среща. Тази вечер.

Големия Лю понечи да каже нещо, но Ямаото рязко вдигна длан срещу него и продължи да гледа Дилайла.

— Ти дойде в клуба снощи, нали… Лора? А тази вечер дойде за разговор с господин Куро, така ли е?

Тя разбра, че Ямаото знае или поне се досеща. Но не показа тревогата си. Горещо е тук, мина й през ума, но искаше да бъде сигурна, преди да го изрече.

— Наистина удивително съвпадение — продължи той с ледена усмивка.

Допълнителният коментар подсказа на Дилайла, че Ямаото не е съвсем сигурен. Изпробваше почвата, опитваше се да я накара да реагира и да потвърди подозренията му. Тя усети, че има шанс да се измъкне с блъф.

Усмихна се и приведе глава, сякаш се мъчеше да осмисли казаното с оскъдните си познания по английски.

— Благодаря. Много се радвам да бъда тук.

Ямаото кимна и започна да се обръща към Големия Лю. Сетне ненадейно се хвърли напред през масата и сграбчи предницата на роклята й. Дръпна силно към себе си и презрамките се скъсаха, разголвайки гърдите и корема на Дилайла. Тя тихо ахна от неочакваната атака. Преди да реагира, Ямаото я сграбчи за косата и блъсна лицето й в масата. Пред очите й избухна бял блясък, после усети как пръстите на Ямаото тършуват в ушите й. Тя извъртя глава и се дръпна, но вече бе твърде късно. Ямаото измъкна слушалката и отхвърли Дилайла назад.

— Какво става, по дяволите? — извика Големия Лю. — Какво става?

Ямаото поднесе слушалката пред очите му.

— Тя е свързана с някого!

Телохранителите бяха скочили на крака и трескаво се оглеждаха в търсене на заплахата. Бяха пъхнали ръце под дрехите си, готови да извадят оръжие всеки момент.

Дилайла дръпна нагоре предницата на роклята и я притисна към тялото си. Естествена реакция при дадените обстоятелства, но тя не мислеше за разголеното си тяло. Микрофонът бе прикачен към горнището на бюстието, а нямаше да предаде сигнал, ако не е близо до устните й.

— Тук е горещо — изрече тя.