Рейн-сан: Последният убиец

40.

Ямаото сграбчи Дилайла за китката, дръпна я от скамейката и едва не я повали върху масата. Стискаше адски силно.

— Какво е това? Какво е това? — крещеше и размахваше слушалката.

— Cest ip appareil! — изпищя тя. — Слухов апарат, гадино!

— Защо каза „Тук е горещо“? Защо го каза?

Големия Лю и Куро изглеждаха ужасени от поведението на Ямаото. Навярно си мислеха: „Може наистина да е слухов апарат, това обяснява затрудненията й с разговора, не е било от езика…“

Ямаото отново се вкопчи в горнището на бюстието и дръпна. Дилайла сложи ръка върху предавателя и затегли дрехата към себе си — твърде силно. Платът се разкъса и предавателят се откачи. Чу го как падна на пода.

— Къде е Рейн? — изрева Ямаото. — Казвай, курво, къде е!

Продължавайки да играе ролята, Дилайла вдигна със свободната си ръка остатъците от роклята и извика:

— Aidez-moi! Помогнете ми, моля ви!

Всички телохранители бяха обкръжили масата. Вече бяха извадили оръжието си, но не разбираха нищо. Нямаха представа дали да се съсредоточат върху масата, върху някое друго място в клуба или един срещу друг.

Дилайла се озърна. Всички в клуба гледаха и се мъчеха да разберат какво става. Приблизително половината бяха станали на крака.

Големия Лю се изправи.

— Ямаото… — започна той.

— Млъквай! — изкрещя Ямаото.

После също се огледа и сякаш за пръв път осъзна каква суматоха е предизвикал. Обърна се към Куро и кресна нещо на японски. Дилайла имаше чувството, че знае какво — искаше да я отведе някъде, където ще владее положението, където може да стане груб и да изкопчи исканата информация без да изплаши клиентите.

Тя не посегна към ножа на бедрото си. Беше в капан и ножът нямаше да й помогне. Но когато се опитаха да я изведат, щеше да има възможност и беше готова да я използва.

Ямаото все още я държеше за китката.

— Дръпни се от пътя — нареди той на Големия Лю.

Но китаецът не помръдна.

— Ти върши лоши работи — рече той. — Това мило момиче. Ти много груб човек.

После подвикна нещо на съдружника си, който скочи и веднага дотича.

Още изнервени клиенти и техните компаньонки ставаха на крака. Някои отстъпваха към летящата врата. На Дилайла се стори, че чува глух женски вик откъм входа, но не беше сигурна.

Явно полагайки усилие да се успокои, Ямаото отговори:

— Това мило момиче е заплаха, както ще разбереш след малко. А сега, ако обичаш…

И тогава светлината изгасна.