Рейн-сан: Последният убиец

28.

Вечерта Тацу ми се обади да съобщи, че е осигурил нещата, които поисках. Предвидливо ме предупреди, че този път ще срещна нов телохранител. Знаеше, че ако видя нощем непознат пред вратата му, ще стана подозрителен.

Отправих се към болницата, като внимавах по целия път. Многократните срещи на едно и също място са грубо нарушение на оперативните правила, но в момента очевидно нямах друга възможност.

Новият телохранител почука и ме пусна да вляза. Тацу лежеше блед и облян в пот. Вгледах се в него.

— Добре ли си?

Той направи гримаса и кимна.

— Няма нищо. Просто… понякога ме боли. Ще мине.

Дръпнах стола, седнах до него и се чувствах безсилен, докато той скърцаше със зъби и стенеше.

— Да извикам сестрата — предложих. — Ще ти даде нещо срещу болката.

Той поклати глава.

— Ще ми бият морфин. От него заспивам. Не мога да си го позволя точно сега.

След няколко минути стоновете престанаха и дишането му се успокои.

— Тоя път беше зле — отбеляза той. — И се случва все по-често. С все по-редки прекъсвания. Подай ми онази кърпа, ако обичаш.

На нощното шкафче имаше влажна кърпа. Подадох му я и Тацу избърса лицето си.

— Недей да се тревожиш — каза. — Добре съм. Разбираш ли, ракът е просто един от начините на природата да направи смъртта желана.

Не можах да се разсмея, макар да знаех, че той очаква това. Намерих сили само да се усмихна мрачно.

Сложих ръка на рамото му и няколко минути седяхме мълчаливо. После попитах:

— Какво си ми приготвил?

Той натисна бутона за повикване. Телохранителят влезе, подаде му неголяма раница и пак излезе.

Тацу ми връчи раницата. Отворих я. Вътре имаше комуникационно оборудване и комплект планове.

Извадих ги и ги разгънах.

— Клуб „Шепот“?

Той кимна.

— И свързочното оборудване, което поръча. Три комплекта.

Възхитено поклатих глава.

— Как успя да докопаш тия неща?

Той се усмихна.

— Взех ги от хора, които са ми задължени. Въпросът е какво ще правиш с тях.

— Още не съм сигурен. Трябва да проуча тези планове, после да огледам клуба. Тогава ще съм наясно.

— А вътрешният човек?

Замислих се за разговора с Дилайла. Тя бе позвънила да каже, че пристига, но все още се чувствах напрегнат.

— Движа въпроса — отговорих. — Но все още нямам гаранция.