Синьо злато

11

— Senor? Senor!

Очите на Остин се отвориха, за да съзрат бели бакенбарди, наболи върху пергаментови бузи и беззъба уста, разчекната в усмивка като на динен фенер. Беше лицето на мексиканския рибар, когото бяха срещнали със Завала предния ден на скалите. Остин лежеше по гръб в открита, дървена лодка, с глава положена върху въжено руло. Още си беше в неопрена, но екипировката липсваше. Изправи се с помощта на ръцете — нелека задача, поради болката в ставите и хлъзгавата купчина риба, върху която бе проснат.

Един рибар, който много приличаше на първия, чак до дупките на фасадата, седеше в другия край на лодката и наблюдаваше Завала. Обикновено прилежно сресаната назад коса на Джо, сега стърчеше в стотици посоки, а от шортите и фланелката му капеше вода. Имаше замаян вид, но беше в съзнание.

— Как си? — викна му Остин.

В скута на Джо цопна една риба. Той внимателно я хвана за края на опашката и я хвърли при другите.

— Нищо счупено. Сега вече знам, какво е да те изстрелят с оръдие. А ти?

— Наболява тук-там. — Остин разтри потръпващите мускули на рамото си, после се зае с краката. — Чувствам се, като че ли са ме прекарали през автомивка, а в ухото ми е пъхнат звънящ телефон.

— Гласът ти още си звучи като през слушалката под водата. Знаеш ли какво стана? Тъкмо идвах да те прибера в Шушона и адът се разтвори.

— Имаше подводна експлозия. — Остин погледна гладкото като огледало море. Лодката беше пред устието на лагуната. „Морска червеношийка“ не се виждаше никъде. Остин не можеше да си го обясни. Контос и хората му не може да не са чули експлозията. Защо не са дошли да проверят какво става?

Насочи вниманието си отново към собствените им проблеми.

— Попитай, ако обичаш, приятелите ни, как сме попаднали тук!

Завала разпита рибарите на испански. Единият говореше през цялото време в скоропоговорка, а брат му кимаше, в знак на съгласие. Завала му благодари и преведе престрелката.

— Този се казва Хуан — обясни Завала. — Помни ни от вчера на скалите. Другият е брат му, Педро. Ловели си риба, когато чули страхотен, глух тътен и водата в залива закипяла.

— Si, si!66 — каза Хуан. Той рязко вдигна ръце високо въз въздуха, сякаш беше диригент, дал знак за кресчендо.

— А сценичните ефекти? — попита Остин.

— Казва, че било като при някаква дупка в скалите край Енсенада, през която нахлува морето и вдига голям шум. Само че, сега било много по-силно. Скалата зад фабриката се свлякла. Вдигнали се големи вълни. Лодката за малко да се обърне. И тогава сме изплавали ние. Измъкнали ни в лодката, като огромни сардини и ето ни сега тук.

Остин отново разгледа морето.

— Споменаха ли нещо за „Червеношийката“?

— Видели някакъв кораб, но преди това. Заобиколил носа и оттогава не се е появявал.

Остин започваше да се безпокои за Контос и хората му.

— Благодари, моля те, на нашите благодетели и ги попитай дали няма да ни закарат зад носа!

Завала предаде молбата и рибарите запалиха стария извънбордов „Мъркюри“ в облак синкав пушек. Закашлян като астматик, моторът без усилие забута лодката по копринената повърхност на морето. С Хуан на руля, те бързо стигнаха носа и веднага разбраха, защо „Морска червеношийка“ не е напуснал котвата си. Известно време корабът на НАМПД нямаше да ходи никъде.

Палубата беше покрита с малък хълм от чакъл и по-едри камъни, а корпусът бе силно наведен към щирборда. А-образната рама на кърмата, както и бигите67 на задната палуба бяха огънати, като че ли бяха от пластилин. Скалата над кораба сега беше жълта, в резултат от свличането на горния пласт. Екипажът се сражаваше срещу камънаците с лопати и постове. Един мотокар вдигаше по-тежките отломъци.

Хуан приближи лодката до съда на НАМПД. Контос отиде до релинга и се наведе надолу. Лицето и ръцете му бяха целите в пръст, сякаш току-що бе изпълзял от срутена мина.

Остин събра длани пред устата си и извика:

— Има ли ранени?

— Малко синини и цицини — отвърна Контос. — За щастие, отзад нямаше никого. Тъкмо чухме експлозия от оная страна и се готвехме да видим какво става. Преди да вдигнем котва, цялата фасада на скалата се стовари долу. Къде, по дяволите, бяхте вие?

— Много ми харесва новия ти грим — забеляза Остин.

— Да не е от Есте Лаудър? — включи се и Завала.

Опитът на Контос да махне калта от носа си, само влоши нещата.

— От остроумията ви е ясно, че сте добре. Когато приключите с глупостите, ще ми кажете ли какво стана?

— Тътенът, който сте чули, беше от подводна експлозия — обясни Джо.

Контос поклати глава недоверчиво:

— Не ми е известно в района да има вулканична дейност. Какво я е причинило?

— Единственото, което можем със сигурност да твърдим е, че центърът й беше в подводна инсталация — отвърна Остин.

Капитанът го погледна с празен поглед.

— Ще ти обясним после. — Остин разгледа склона. — Експлозията е причина за свличането.

Контос смръщи вежди.

— Ей — викна той, с една мисъл в главата, — какво направихте с Шушона?

Остин и Завала се спогледаха виновно като деца, току-що разбили бонбониера. Остин започна да се пита, дали не е Джона. С това име моряците наричат колега, който привлича беди. За два дена, това беше вторият съд, загубен от него.

— Разби се — отвърна Остин. — Съжалявам, но нямаше как да го предотвратим. Хуан и Педро ни измъкнаха от водата.

— Радвам се да се запознаем! — обърна се Контос към усмихнатите рибари. — Не може да се направи кой знае колко по въпроса. НАМПД ще трябва просто да ми построи нова.

Остин плъзна поглед по корпуса на „Морска червеношийка“.

— Корабът ти е доста наклонен. Няма ли опасност да потъне?

— Мисля, че няма. Засега не сме открили течове. Като тръгнем, ще научим повече. Най-много са пострадали надстройките и палубата. Както виждаш, крановете са неизползваеми. Мотокарът ще изхвърли по-големите парчетии. Не извикахме помощ, за да не се налага да обясняваме, какво търсим в мексикански води.

— Имаме ли време да разгледаме залива?

Контос хвърли поглед през рамо към оставащата купчина парчета.

— Моля! Само че, щом разчистим, потегляме.

Завала помоли рибарите да се върнат отново при устието. Това предизвика оживен спор между братята. На Педро му стигаха странните експлозии на това проклето място и още по-странните морски духове, които подаваха глави от морето. Той определено искаше да си ходи, но брат му надделя.

Лодката заобиколи носа. Когато влязоха в залива, забелязаха да се вие дим над фабриката. Както и при скалата над техния кораб, челният каменен пласт под фабриката беше изцяло откъртен от експлозията и мястото жълтееше. Свлачището бе отнесло със себе си всяка следа от монорелсовия асансьор.

Рибарската лодка си проправи път през боклуците и мъртвите риби тела, покрили водната повърхност на залива. С помощта на кофа, Джо и Остин ловяха парченца стопена пластмаса и обгоряла хартия. Спомнили си, как едно нищожно парче метал помогна да се открият причините за катастрофата на самолет на TWA68 над Локърби в Шотландия, те си даваха сметка, че и най-дребното парченце би могло да се окаже от полза.

Работата беше главоболна, но упорството им бе възнаградено. Завала видя плаващ на повърхността метален цилиндър. Беше дълъг малко над половин метър и с диаметър около петнадесет сантиметра. Остин откри на повърхността му името на производителя и сериен номер.

Джо посочи към скалите, където имаше някакво раздвижване. Виждаха се хора. Остин нямаше желание за среща с местните власти. Рибарите бяха щастливи да поемат обратно към кораба. Когато прилепиха борд до „Червеношийката“, той беше почистен. Наклонът почти липсваше. Остин зае малко пари от капитана и се опита да плати на рибарите за услугата, но братята отказаха. Хуан обясни чрез Завала, че да им покаже дупка в оградата е услуга, за която може да приеме пари, но спасяването на хора в морето е морален дълг. Остин обмисли положението и предложи на рибарите дар — израз на дружбата помежду им. След кратка дискусия с Контос, щастливите рибари получиха извънбордов двигател, който трябваше скоро да бъде изваден от инвентарните списъци, което не му пречеше да бъде в отлично състояние.

Двигателите бяха запалени и корабът бавно се насочи към открито море. Нямаше течове. Контос пое курс на север. Тръгнаха тъкмо навреме. Едва се бяха отдалечили, когато изневиделица се появи тъмнозелен хеликоптер, обиколи няколко пъти залива и се устреми на север така бързо, както бе долетял. Край Енсенада се смесиха с многото плавателни съдове и забелязаха катер на мексиканската брегова охрана да се носи с пълен напред срещу тях. След като корабът им следваше курса си вън от опасност, хората от НАМПД се изкъпаха и се преоблякоха със сухи дрехи. Присъединиха се към Контос на мостика. Той ги очакваше с чаши прясно кафе.

— Е, господа — започна той, като им наливаше от димящата течност, — като капитан на кораба, който отвлякохте за изпълнение на очевидно диверсионна мисия, ще ви бъда особено признателен, ако ме информирате за случилото се.

Остин отпи от кафето и реши, че никога не е пил нещо по хубаво.

— Експлозията ни изненада — каза той. — Първоначалната ни задача беше съвсем проста. Искахме да изясним нещата около източника на топлина, който може би стана причина за смъртта на ония китове. Мисля, че го открихме. — Той описа подводното съоръжение, както го бяха видели със Завала, като осведоми капитана за измамните шамандури, рибарската мрежа и високата температура. После даде думата на Джо.

Като се върна мислено във водата, в миговете преди експлозията, Завала стисна невидимото кормило.

— Всичко си върви по реда. Приемаме, че повишената температура е свързана с инсталацията. Ти тръгваш, за да разгледаш това нещо отблизо, аз спускам подводницата на дъното и чакам. Температурата започва изведнъж рязко да се повишава и аз те викам при Шушона.

Остин се порови в паметта си:

— Аз тъкмо бях надникнал през оберлихта на онова съоръжение, когато те чух. Вътре имаше хора и машини. Тръгнах бързо да се връщам и в тоя момент… Ба-а-а-м!

— Казваш, че било пълно с тръбопроводи — отбеляза Завала. — Някои от тях трябва да са били под високо налягане и оттук източникът на експлозията.

— Не знам. Би могло да е някакъв теч, но беше съвършена инсталация. Положително е имала цял куп кранове и предпазни вентили, за да не се допусне опасно налягане. От видяното не забелязах да става нещо необикновено. Никой не тичаше насам-натам. Никакъв признак за нещо нередно.

— Ами това повишаване на температурата на водата?

— Добър въпрос, макар че от сателитните снимки да личи, че това не е първият път, при който се отдава топлинна енергия в морските води в района, така че надали съществува пряка връзка между температурата и експлозията. — Остин беше донесъл найлонов плик. Отвори го и извади металния цилиндър. — Това го намерихме да плава в залива. Да имаш представа какво може да е?

Контос го разгледа и поклати глава.

— Ще се опитам да намеря производителя, когато се върнем във Вашингтон.

— Май инстинктите ти не лъжат, Кърт. Помниш ли в оная кръчма като каза, че имаш усещането, че нещо голямо и злонраво ни наблюдава?

Кораловият поглед на Остин се втвърди.

— Ако си спомняш, направих и друго мъдро наблюдение.

— Какво?

— Казах, че каквото и да е проклетото нещо, което се спотайва в тъмното, то е гладно като стадо вълци.

— Двамата сте много тайнствени — отбеляза Контос. — Да не би да говорите за Годзила69?

Остин не отговори. Той се загледа в порещия вълните нос, сякаш отговорите на въпросите, бушуващи в главата му, можеха да се намерят под синьо-зелената повърхност на морето.