Синьо злато

21

Отвъд река Потомак, в новата сграда на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, един анализатор от Директората за разузнаване се питаше, дали компютърът му не го е хванала хълцавица. Специалистът по източноевропейски въпроси, на име Дж. Барет Браунинг, стана и се надвеси над преградната стеничка към съседното бюро.

— Ей, Джек, имаш ли минутка, да видиш нещо наистина шантаво?

Мъж, с нездрав цвят на лицето, остави върху разхвърляното си бюро един руски вестник, по който правеше разни отметки и разтърка очи.

— Секс, престъпления и още секс. Не знам кое може да е по-шантаво от руски вестник — каза Джон Роуланд, уважаван преводач, постъпил в ЦРУ след края на мрачния никсънов период. — Прилича на рекламна диплянка за хормони от американски супермаркет. Вече ми домъчнява за едновремешните статистики за производството на трактори. — Той се надигна от работното си място и отиде в кутийката на Браунинг. — Какъв е проблемът, младежо?

— Ей това шантаво съобщение на дисплея ми — отвърна Браунинг и поклати глава. — Преглеждах архивни материали по съветската тема и изведнъж на екрана се пръкна това.

Роуланд се наведе напред и прочете следните думи: „ПРОТОКОЛ, АКТИВИРАН ЗА САНКЦИЯ С ОКОНЧАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ.“

Роуланд подръпна прошарената си козя брадичка.

— Окончателен резултат? Никой не използва днес подобен език.

— Какво значи това?

— Това е евфемизъм. Използваше се много отдавна, по време на студената война и виетнамските години. Това е учтив начин да се обозначи убийство.

— Моля?

— В Йейл93 на нищо ли не ви учат? — усмихна се Роуланд. — Да се санкционира някой, означава да се ликвидира. По джеймсбондовски.

— О, разбирам — каза Барет и заоглежда останалите кутийки. — Я да видим, кой от уважаваните колеги си прави тия дебелашки шеги!

Роуланд беше дълбоко замислен и не каза нищо. Той се отпусна в креслото на Браунинг и започна да проучва подчертания номер на документа в края на съобщението. Той го маркира и натисна бутона за въвеждане. Появи се поредица числа.

— Ако това е шега, доста добре е изпипана! — промълви той. — Тия шифри не са използвани, откакто Алън Дълес беше директор след края на Втората световна война.

Роуланд натисна бутона за разпечатване и отнесе копието на бюрото си, последван от объркания си колега. Обади се по телефона, после въведе кода в своя компютър.

— Изпращам го на едно приятелче в декодиращия отдел. Това е доста остаряла кодова система. С днешните програми, ще разшифрова съобщението за броени минути.

— Откъде смяташ, че е дошло? — попита Браунинг.

— Какво четеше, когато се появи съобщението?

— Архивни материали. Основно дипломатически доклади. Един от служителите в Сената го поиска за шефа си, който е в Комисията по въоръжените сили. Търси модели на съветско поведение, вероятно за да изкрънка по-голям бюджет за отбраната.

— Какво беше съдържанието на тия доклади?

— От оперативни агенти до директора. Свързани с ядрената програма на Съветския съюз. От стари архиви, разсекретени по заповед на Клинтън.

— Интересно. Това ще рече, че материалите са били някога предназначени само за прочит, и то на най-високо равнище.

— Звучи правдоподобно. Но каква е тая работа с протокола?

Роуланд въздъхна.

— Не знам какво ще прави агенцията, когато старите бойни коне като мен, ги пуснат да пасат. Нека ти разкажа, как действаше системата на протоколите, в старите времена на тайни операции. Най-напред се одобрява генерална линия на политическо равнище. Обикновено на най-високо. Директора, Националната агенция за сигурност, Обединения щаб, всички подписват. Официално президентът не знае, за да може да се направи евентуално опровержение. Политическата линия ражда поредица от действия, в отговор на определена заплаха или заплахи. Това е протоколът. Действията се разпределят в редица. Редицата се разбива на множество акции.

— Разумно! Така изпълнителите на редицата ще са запознати само с малка част от нея. Запазва се тайната.

— Аха, значи все пак са ви учили нещо в ония аудитории. Па макар само на неверни неща. Ония идиотски разработки за убийството на Кастро и на Иран — контри бяха организирани по тоя начин и се провалиха с гръм и трясък.

— Тогава за какво е изобщо протоколът?

— Основното му предназначение е да се даде възможност на момченцата по върховете да се измъкнат от отговорност. Протоколната организация се използваше за операции с изключително сериозен характер. В дадения случай говорим за политическо убийство. Такова нещо не се приема с лека ръка. Предполага се, че държавните глави не би трябвало да замислят лишаването на колеги от глави или пък да ликвидират членове на собствените си правителства. Това създава опасен прецедент. Затова се въвежда многопластова система. Направена е така, че да не оставя следи. Няма заповед, която да може да се проследи до първоизточника. За да се извърши дадено действие, трябва да настъпят предварително определени предпоставки.

— Прилича ми на осигурителната система при атомните бомбардировачи. Има поредица от стъпки до пуска на бомбата и акцията може да бъде прекъсната във всеки етап.

— Нещо подобно. Нека ти го илюстрирам по друг начин. Засечена е заплаха. Един човек залага оръжието. Заплахата нараства. Втори човек го зарежда. Заплахата ескалира. Трети човек запъва ударника. При следващата стъпка, четвърти дърпа спусъка и заплахата е отстранена. За да гръмне оръжието, трябва да е налице цялата верига от действия и реакции.

Браунинг кимна.

— Разбирам какво ми казваш, но не ми е ясно, как тая свинщина се е навряла в компютъра ми.

— Може би не е толкова загадъчно, колкото изглежда. — По-голямата част от живота на Роуланд бе преминала в четене и анализ на вестникарски статии и възможността да си поупражни мозъка, го амбицира. Той се облегна в креслото си и загледа тавана. — Протоколът първо трябва да се състави на хартия, вероятно разделена после на части. По него не се работи. Агенцията минава на компютри. Протоколът влиза в базата данни. Седи си там десетилетия наред, докато целият пусков механизъм бъде попълнен. Автоматично за случая трябва да се информира директорът, само че материалите са разсекретени и компютърът не знае, че сътрудник от ниско ниво ще прочете нещо, предназначено само за директора.

— Гениално — каза Браунинг. — Сега трябва да разберем, какво е било това нещо, което е успяло да активира петдесетгодишен протокол. Аз преглеждах същите материали и вчера. Това чудо го нямаше.

— Това означава, че протоколът е бил активиран, в рамките на последните двадесет и четири часа. Чакай… — Мигаше сигнал за електронна поща. Роуланд я изтегли.

— Скъпи Роуланд, ето ти съобщението. Ха-ха! Другия път изпрати по-костелив орех.

Изпратеният текст гласеше просто: „Санкцията е в ход.“

— Това е кодиран отговор от екзекутора — каза Роуланд.

Браунинг поклати глава и каза:

— Кой ли е бил нещастникът?

— Не мисля, че трябва да се вълнуваме за миналото. Тревожа се за бъдещето!

— Стига, Джек, тоя протокол е бил утвърден преди половин век. Всички замесени трябва да са отдавна мъртви. Екзекуторът и жертвата също.

— Може би — отвърна Роуланд. — А може би не. — Той чукна с пръст по екрана. — Отговорът е изпратен току-що. Тоест, убиецът е жив, жертвата — също. Поне засега.

— Какво искаш да кажеш?

Роуланд вдигна слушалката с мрачно изражение на иначе приветливата си физиономия.

— Директорът не е издал контра заповед. Отива се към следващата стъпка — убийството. — Роуланд вдигна ръка, за да спре въпроса на Браунинг. — Моля, свържете ме с директора! — излая той. — Да, спешно е! — добави с повишен тон и необичаен изблик на емоции. — Дяволски е спешно!