Синьо злато

17

Пол Траут спря душа и отново го разгледа, с възхищението на учен. Водата идваше по дървена тръба и се разпръскваше от ситно надупчена изсушена кратуна. Притокът се контролираше с най-обикновена, дървена канела. Водата изчезваше през отточен отвор в дървения под. Напусна отделеното с дървена преграда помещение, изсуши се с памучна кърпа, уви друга около тялото си и мина в съседната стая, осветена с глинени лампи.

Гемей се бе изтегнала удобно върху натъпкан със слама матрак, проснат на широко легло. Тя бе завързала кърпата си около тялото си като тога, беше сплела тъмночервената си коса и опитваше от плодовете в голяма купа, подобна на древна римлянка. Погледна Пол, чиято кърпа изглеждаше неправдоподобно малка върху високата му фигура.

— Какво мислиш за всичко това, дете на природата?

— В така наречения цивилизован свят, съм виждал и по-лоши водопроводи.

— Беше ли ти известно, че степента на цивилизация може да се измерва с равнището на усъвършенстване на водопроводната мрежа?

— Не мога да дам висока оценка на нецивилизования навик да се набучват глави на колове, но цялото това село е някакво чудо. Погледни колко майсторски са изградени тия стени! — добави той, като прокара пръсти по мазилката. — Имам един милион въпроси. Някаква вест от нашата домакиня?

— Изпрати Теса да ни съобщи, че ще се видим, след като си починем. Имала някаква изненада. Аз си мислех, че чуло са отвлекли жената на Дитер.

Богинята не им бе дала никакви обяснения. След като ги поздрави по име и им показа Теса, тя просто каза:

— Моля, имайте търпение! Всичко ще ви обясня, когато му дойде времето!

След леко плясване с длани, иззад завесата се появиха две млади индианки с наведени глави. Гологърдите придворни дами отведоха семейството в тази стая, показаха душа и ги оставиха с купата плодове.

— Нямам намерение да се противопоставям на бялата богиня — заяви Пол, като сядаше до жена си. — Какво мислиш за нея?

— Да обсъдим очевидното! — Гемей броеше изводите си на пръсти. — Тя не е израсла по тия места. Английски говори с лек акцент. Умна е. Благоразположена. И със сигурност разбира от плодове. Опитай един от тия, дребни и жълти! Прилича на портокал, в който е инжектирана канела.

Траут опита жълтото топче, приличащо по форма на синя слива и се съгласи с оценката. После се изпъна на леглото със стърчащи крака. Смятаха само малко да си отдъхнат, но изтощени от дългия преход под слънцето и отпуснати след душа, бързо заспаха.

Когато се събудиха, видяха една седнала по турски на пода придворна индианка да ги наблюдава. Като ги видя да се размърдват, тя мълком напусна помещението. Върху една масичка лежаха изчезналите по време на къпането дрехи. Шортите и фланелките им бяха изпрани и внимателно сгънати. Траут погледна часовника си. Бяха спали три часа. Бързо се облякоха, подгонени от аромата на готвено.

Теса се появи и им направи знак да я последват. Преведе ги през дълъг коридор до голямо помещение. Маса от тъмно дърво и три покрити табуретки заемаха средната му част. Една индианка се въртеше край глинени съдове, къкрещи на глинена печка с кюнци, които извеждаха дима.

Бялата богиня пристигна миг по-късно. Босоногото й присъствие бе оповестено от тихия звън на метални гривни по китките и глезените. На врата й висеше медальон, подобен на намерения върху убития индианец. Беше облечена в костюм от две части, изработен от кожа на ягуар. Той подчертаваше формите на бронзовото й тяло. Имаше ориенталски очи и високи скули. Косата й, изсветлена от слънцето до медено руса, беше причесана назад и с бретон, като на туземците.

Като сядаше на масата, тя отбеляза:

— Имате поотпочинал вид.

— Душът свърши огромна работа — отвърна Гемей.

— Забележително устройство — добави Пол. — Като кореняк нюингландец, бях заинтригуван от вашата изобретателност.

— Това бе една от първите ми разработки. Благодаря ви. Водата се изпомпва от долап в резервоар, за да се осигури налягане. Оттам се спуска по вентилирана система от тръби през тия стени, така че вътре е прохладно и в най-горещи дни. Това е най-добрият климатик, който можех да създам с наличните материали. — Забелязала любопитството им, тя добави: — Първо ще се нахраним и след това ще поприказваме.

Готвачката донесе яхния от месо и зеленчуци, плюс зелена салата в синьо-бели паници. Въпросите бяха забравени Пол и Гемей се нахвърлиха върху храната, която прокарваха с освежителна, слабо алкохолна напитка. Бяха поднесени поръсени със захар сладки за десерт. Богинята ги наблюдаваше, развеселена от глада им.

Когато чиниите бяха ометени, тя заяви:

— А сега, трябва да платите за обяда си. — Тя се усмихна. — Ще трябва да ми разкажете какво е станало по света, през последните десет години.

— Евтино е за такава храна — каза Пол.

— Може би ще промените мнението си, докато свършим. Започнете с науката, ако обичате. Какви постижения, малки и големи, са регистрирани през последното десетилетие?

Те заговориха на смени, описвайки напредъка в компютърната област, разпространението на Интернет и безжичните комуникации, космическите совалки, телескопа „Хабъл“, космическите сонди, откритията на НАМПД в областта на океанографията и постиженията на медицината. Тя слушаше възхитена, отпуснала брадичка на сключените си длани. От време навреме задаваше въпрос, с който показваше собствената си научна подготовка, но общо взето, попиваше информацията мълчаливо, с отнесения израз на наркоман, засмукал опиумни пари.

— А сега ми разкажете за политическото положение! — помоли тя.

И те отново заизливаха запомненото: американската президентска политика, отношенията с Русия, войните в Залива, кризата на Балканите, суши, глад, тероризъм. Европейския съюз. Тя попита за Бразилия и изглежда остана доволна, когато й казаха, че се е демократизирала. Говориха за филми и пиеси, музика и изкуство, за смъртта на известни личности. Даже Пол и Гемей останаха изненадани от наситеността на последните десет години със събития.

— Ами рака? Намериха ли лекарство?

— За нещастие, не.

— А водата? Все още ли е проблем на много места?

— По-лошо от когато и да е. Технически напредък и замърсяване на околната среда.

Тя тъжно поклати глава.

— Толкова неща — промълви тихо. — Толкова неща съм пропуснала. Не знам дали родителите ми са още живи. — В очите й се появиха сълзи и тя ги попи със салфетката си. — Трябва да се извиня за своята настоятелност, но вие нямате представа, колко ужасно е да седиш тук в гората, изолиран от всичко и без връзка с останалия свят. Бяхте много мили и търпеливи. Сега е време вие да изслушате моята история.

Тя поръча да поднесат чай и освободи индианките, за да останат сами.

— Казвам се Франсешка Кабрал — започна богинята. В продължение на един час, двамата слушаха в захлас нейната история, започнала със семейството й, продължила през обучението в Бразилия и САЩ, за да стигне до катастрофата.

— Бях единствената оцеляла — каза тя. — Вторият пилот беше гадина, но знаеше как се лети. Самолетът се плъзна върху мочурлива почва покрай реката. Тинята смекчи удара и предотврати пожара. Когато дойдох на себе си, се намерих в някаква колиба, занесена от индианците. Изпитвах ужасни болки от раните и охлузванията, а десният ми крак беше счупен. Открито счупване. Много лошо. Както сте чули билките от тропическата гора могат да бъдат много ефикасни. Наместиха крака ми и ме лекуваха с билки, които облекчаваха болката и ускоряваха оздравяването. По-късно научих, че самолетът бе срутил къщата на вожда, а самия него убил. Не ми причиниха зло. Тъкмо напротив.

— Направиха ви тяхна богиня — обади се Гемей.

— Може да се обясни защо. Чуло са избягали от изтребителните набези на белия човек много отдавна. Напълно откъснати са от околния свят. И изведнъж, аз долитам като пламтяща комета от небето. Предполага се, че така постъпват боговете, за да държат хората в страхопочитание. Сметнали, че вождът ги е разгневил и аз се превърнах в център на религията им.

— Култ към самолета? — попита Гемей.

— През Втората световна война — намеси се Пол, — туземци, за първи път видели самолети над главите си, започнали да правят техни подобия на земята и да им се кланят.

— Да — добави Гемей, — помните ли оня филм „Боговете сигурно са полудели“? Една бутилка от кола пада от самолет и се превръща в обект на култ и повод за поредица неприятности.

— Именно — съгласи се Франсешка. — Помислете си, какво биха направили тия туземци, ако разполагаха с истински самолет.

— Това обяснява светилището със самолета по средата.

Тя кимна.

— Домъкнаха остатъците от самолета и доста удачно ги подредиха. Нещо като „Божествена колесница“. От време навреме принасяме по някое животно в жертва, за да не изпратят боговете нови беди на племето.

— Самолетът е синьо-бял — каза Гемей. — Туземците се боядисват със същите цветове. Това не е съвпадение, нали?

— Вярват, че така се пазят от враговете си.

— А Теса как се появи тук горе?

— Теса е получуло. Майка й била отвлечена по време на набег от съседно племе и продадена на европеец, който е неин баща. Той загинал при междуплеменен сблъсък и Теса станала собственост на Дитер. Той бил наясно с нещата около чуло и се оженил за нея, още докато била момиченце, с неоправданата надежда, че по този начин ще си отвори път към племето и неговите лечебни билки и знания, с които търгувал.

— А тя защо е останала при него?

— Смятала, че няма друг избор. Дитер все й повтарял, че е мелез, второкачествена стока. Аутсайдер.

— А индианеца, чието тяло намерихме?

— Теса не е първородна. Имаше брат, който живееше тук. Той бе решен да открие семейството си и тръгна да ги търси отвъд водопадите. Научил, че майка му е умряла, но има сестра — Теса. Тръгна да я доведе. Чуло се отнасят крайно сериозно към семейната чест. Билковите пирати, съдружници на Дитер, го заловили. Искали да им покаже къде расте кървавият лист.

— Арно спомена това растение.

— Това е чудотворното средство, с което ме излекуваха след катастрофата. Племето смята растението за свещено. Отказал да им разкрие тайната и те го подложили на мъчения. Застреляли го, когато се опитал да избяга и вие сте го намерили. Дитер откраднал билката. Аз изпратих отряд да намери брата на Теса. Тя била тръгнала насам, когато се натъкнала на моите хора и им разказала всичко. Изпратих я обратно при Дитер с нареждане да ни държи в течение на събитията. И тогава, неочаквано се появихте вие. Теса направила опит да ви предупреди. Като не успяла, помогнала ви да избягате. Или поне тя така си мисли. После вие отново се появихте пред прага ни.

— Поне сме цели. Нещо, което не мога да твърдя за Дитер и приятелите му.

— Мъжете от племето ми поднесоха главите като дар. — Тя огледа стените на помещението, украсени с колоритни предмети от туземния бит. — Изсушените глави биха нарушили донякъде хармонията на интериора ми и аз предложих да ги изложат извън селото.

— Вие ли ни организирахте посрещането?

— О, да. Трябва да признаете, че един голям оранжево-син балон не може да остане незабелязан. Хората ми съобщиха, че почти сте се блъснали във водопадите. Наредих да ви наблюдават, но да не ви причиняват зло. Следяха ви от самото начало. Изненадах се, когато поехте насам. Няма как да сте объркали посоките.

— Мислехме си, че можем да вземем някоя лодка назаем.

— Ах, колко нагло! Нямали сте никакъв шанс. Репутацията на тия хора е напълно заслужена. Те ви следяха в продължение на километри. Понякога си мисля, че наистина са духове. Могат да се просмукват през гората като мъглата, от която другите индианци мислят, че са направени.

Пол се бе замислил за съдбата на Франсешка.

— Защо му е било на някого да ви отвлича?

— Мисля, че знам защо. Елате, ще ви покажа!

Франсешка стана от масата и по осветени с факли коридори, ги заведе в голяма спалня. Извади очукано и смачкано, алуминиево куфарче. Сложи го върху леглото и го отвори. Вътре беше пълно с разкъсани жици и счупени платки.

— Това е експериментален модел, който носех в Кайро. Няма да се впускам в технически подробности, но ако налеете солена вода в този край, от другия ще потече сладка.

— Дестилационен процес?

— Да. Но подходът е революционен и няма нищо общо с правеното дотогава. Проблемът при отстраняването на солта от водата е цената. А моята технология пречиства хиляди литри за стотинки. В същото време се отделя топлина, която може да се преобразува в друг вид енергия. — Поклати глава. — Пустините можеха да станат градини, а хората да се възползват от плодовете на получената енергия.

— И пак не разбирам — каза Пол. — Защо някой ще иска да попречи този дар да стигне до човечеството?

— И аз съм си задавала много пъти същия въпрос, през всичките тия години, но не намирам задоволителен отговор.

— Това единственият модел ли е?

— Да — тъжно отвърна тя. — Взех всичко с мен от Сао Пауло. Цялата ми документация изгоря при катастрофата. — Усмихната, тя добави: — Имах възможност да приложа хидротехническите си умения тук. Само да седиш и да те боготворят по цял ден, може да бъде досадно. Всъщност, аз съм затворничка. Те ме скриха от спасителната експедиция след катастрофата. Единственото място, в което съм наистина сама, е този палат. Само поканени могат да влизат вътре. Слугите си съм подбрала лично, въз основа на тяхната лоялност. Навън съм под наблюдението на Преторианската гвардия81.

— Да си бяла богиня, май не е това, което си мислят хората — каза Пол.

— Даже е по-лошо. Затова така се радвам, че паднахте от небето. Довечера ще си починете. Утре ще ви разведа из селото и ще започнем да работим върху нашия план.

— План за какво? — попита Гемей.

— Извинете! Мислех, че е очевидно. План за бягство.