Синьо злато

32

Пол Траут лежеше в болничното легло с бинтовани гърди и нос, и неудържимо се проклинаше, че не бе проявил по-голяма бдителност. Докато се измъкваха с Гемей от стрелите на ловците на глави, инстинктите им бяха изострени докрай. Но завръщането в така наречената цивилизация ги бе притъпило. Те нямаха и най-малка представа, че очите, които ги дебнеха от микробуса, паркиран пред къщата им в Джорджтаун са много по-диви от тия в джунглата.

Надписът, който идентифицираше автомобила като собственост на градската комунална служба още лепнеше. Беше оборудван с най-модерна електронна апаратура за свръзка и наблюдение. Надвесени над мониторите, близнаците Краджич прослушваха тухлените стени на отсрещната къща. Наблюдението и изчакването не бяха по техен вкус. В Босна действаха с брутална простота. Избират си жертва. Пристигат посред нощ с един-два камиона паравоенни главорези, разбиват вратата и измъкват ужасените обитатели от леглата. Мъжете отвеждат навън и разстрелват, жените изнасилват и убиват. Къщата се обира до шушка.

Проникването в дома на Траут се оказа проблем. Макар и на странична улица, пред него непрекъснато минаваха коли и пешеходци. Сега бе още по-оживено. Откриването на бяла богиня и спасяването й от хора на НАМПД, както и драматичното им бягство, бяха сценарий за приключенски филм. След като CNN разпространи историята, един куп журналисти обсадиха къщата. Репортери и фотографи от „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк таймс“, националните телевизионни канали, както и няколко таблоиди на долнопробни вериги супермаркети се струпаха пред вратата.

Гемей и Пол се редуваха да им обясняват, че се опитват да си отдъхнат и че ще отговорят на въпросите им на другия ден в НАМПД, на пресконференция, фотографите снимаха къщата, а телевизионните журналисти я използваха за фон при репортажите си. Постепенно медийната река изтъня.

Пол седеше в кабинета си на втория етаж, където обобщаваше преживяното в доклад за НАМПД. В кабинета на партера, Франсешка и Гемей обсъждаха как да се възобнови в най-кратки срокове работата по процеса за обезсоляване на водата. След като Франсешка бе заявила, че отлага връщането си в Сао Поуло, семейството й бе предложило убежище от журналистическото внимание. Когато на вратата се позвъни, Гемей въздъхна тежко. Неин ред беше да откликне на зова на четвъртата власт. Най-напористи бяха телевизионните екипи и както очакваше, отвън стояха репортер с бележник в ръка и оператор с голяма камера на рамо. Трети човек носеше алуминиево куфарче и прожектор.

Гемей устоя на първоначалния порив да им каже да се разкарат. Вместо това, тя се усмихна принудено и заяви:

— Вие очевидно не сте чули за пресконференцията утре преди обяд.

— Извинете моля! — отвърна репортерът. — Никой не ни каза за конференция.

Странно, помисли си Гемей. Отдела за връзки с обществеността в НАМПД поддържаше отлични контакти с медиите. Те се ползваха с уважение сред репортерите, поради удивителните събития, които редовно им съобщаваха. Тоя тук, с костюма си не по мярка, нямаше нищо общо с хубавите, добре сресани момчета, които показваха по телевизията. Беше нисък и набит, косата му ниско остригана. Макар че се усмихваше, лицето му беше брутално и плашещо. И после, откога са започнали да назначават репортери с тежък източноевропейски акцент? Тя погледна над рамото му в очакване да съзре познатия ТВ автобус с антени по покрива, но видя само един микробус на общината.

— Съжалявам — каза тя и понечи да затвори вратата.

Усмивката изчезна и мъжът пъхна крак между вратата и касата. Смаяна отначало, Гемей бързо се окопити и натисна вратата с цялото си тяло, докато мъжът изквича от болка. Тя сви ръка в лакътя с намерение да блъсне нападателя с отворена длан в лицето, но другите двама се хвърлиха напред и натиснаха вратата с рамо. Отхвърлиха я назад и тя падна на коляно. Бързо се изправи, но вече беше късно да се бие или бяга. Така нареченият репортер бе насочил пистолет в лицето й. Операторът бе оставил настрана такъмите си. Пристъпи към нея и я стисна за шията така, че едва можеше да диша. После я блъсна в стената с такава сила, че едно огледало от деветнадесети век в позлатена рамка се посипа по пода.

В гърдите й се надигна гняв. Огледалото им струваше продължителни издирвания, плюс няколко хиляди долара. Тя забрави страха си и заби коляно в чатала на мъжа. Хватката му отслабна за миг, но той отново се нахвърли върху й, с убийствен блясък в погледа. Тя напрегна мускули, но репортерът извика нещо и нападателят се оттегли. Прекара пръст по адамовата си ябълка. Жестът не можеше да се сбърка. Гемей се бе вторачила в него — нищо повече не можеше да стори — но значението на това движение не можеше да се сбърка. Мигновено разбра, че ще я заколи като пиле.

Инстинктът я бе насочил правилно. Макар че близнаците предпочитаха самостоятелната работа, понякога им се налагаше да прибягват до помощта на свои сънародници. Когато Бринхилд организира бягството на двамата от Босна, те настояха да вземат със себе си десетима от най-безскрупулните и верни свои последователи. Нарекоха се Мръсната дузина, по заглавието на американски филм. Но действията им правеха негодниците от филма да приличат на палави дечица. На съвестта им тежаха смъртта, осакатяването и мъченията на стотици невинни жертви. Те бяха пръснати по цялото земно кълбо, но за убийство или за друга операция, можеха да се съберат за броени часове. Откакто бяха започнали работа за „Гогщад“, те се отдаваха на влеченията си с необуздан ентусиазъм.

Франсешка бе чула звука от счупването на огледалото и дойде в малкото преддверие. Мъжът с тесния костюм даде някаква команда и преди да направи каквото и да е, тя бе притисната до стената, редом с Гемей. Мъжът с алуминиевото куфарче го отвори и измъкна два автомата „Скорпион“, чешко производство. Мнимият репортер отвори вратата и след миг, вътре влезе още един. Първата мисъл на Гемей беше, че прилича на пораснал трол111. Макар денят да бе топъл, той бе облечен в дълго палто от черна кожа, върху черни панталони и пуловер с обърната яка. На главата си имаше черна шапка, подобна на фуражка.

Той огледа обстановката и каза нещо на останалите, което изглежда им хареса, защото се ухилиха мазно. Гемей бе пътувала много по света по с работа и разпозна сърбохърватския език. Той излая една команда и един от мъжете тръгна по коридора, стиснал под мишница сгъваемия приклад на автомата. Той предпазливо надничаше в стаите, една по една. Друг бандит заизкачва стълбите към горния етаж.

Мъжът в коженото палто разгледа счупеното огледало и се обърна към Гемей:

— Седем години нещастна любов — каза той с усмивка, която изглеждаше като отлята в калъп.

— Кой сте вие? — попита тя.

Той не обърна внимание на въпроса.

— Къде е съпруг?

Гемей убедително отговори, че не знае. Той кимна с вида на човек, който знае нещо неизвестно за нея и я извърна с лице към стената. Тя очакваше удар по главата или куршум в гърба. Вместо това, нещо я жилна по дясната ръка. Игла. Копелета! Биеха й упойващо вещество. Погледна през рамо и видя спринцовката до ръката на Франсешка. Опита се да й помогне, но ръката й стана безчувствена. За секунди престана да усеща цялото си тяло. Стаята се завъртя и тя пропадна в някаква бездна.

Пол чу счупването на огледалото и от горната площадка на стълбите видя мъжа да стиска Гемей за шията. Тъкмо се готвеше да скочи долу, когато в преддверието влезе гадината в черна кожа. Пол се върна в кабинета и се опита да повика помощ, но слушалката беше мъртва. Бяха отрязали телефонния кабел. Тихо се прокрадна по тясна задна стълба в кухнята. В долния кабинет държеше револвер, но единственият начин да стигне до него бе да мине по коридора с нападателите. Видя двамата мъже да тръгват — единият нагоре, а вторият към него и бързо се върна в кухнята.

Огледа се за оръжие. Пред погледа му попаднаха ножовете, но те бяха омазнени и нямаха никакъв шанс срещу автоматите. Дори да надделееше, останалите щяха да дотърчат при най-малкия шум, за да го довършат. Трябваше му място, където да се справи с бандита без шум. Когато последния път преустройваха с Гемей къщата, те заровиха едногодишна заплата в кухнята. Монтирани бяха чисто нови дъбови шкафове, както и ресторантска печка. Най-голямото нововъведение беше хладилна камера, достатъчно висока, за да не си блъска Пол главата в тавана й.

Като не виждаше друг изход, той влезе в камерата и остави вратата открехната. Отвъртя крушката, остави я на пода до вратата и се прилепи към стената. Точно навреме! През замръзналото стъкло видя мъжът да влиза в кухнята с насочено оръжие. Спря и се огледа. Открехнатата врата привлече вниманието му. Той приближи предпазливо, отвори я с лакът и влезе. С върха на обувката ритна крушката и тя шумно се затъркаля по дървения под. Дулото на автомата рязко се завъртя, а пръстът му се сви на спусъка. И тогава таванът се срути отгоре му. Коленете му омекнаха и той се свлече на пода.

Траут остави замръзналия, пушен вирджински бут, който бе използвал за боздуган. Грабна автомата и излезе в кухнята, като много добре си даваше сметка, че и той, и жените са в голяма опасност. Първо провери стълбата от кухнята към горния етаж. Чу вторият бандит да трополи горе. Щеше да се заеме с него, след като се убеди, че Гемей и Франсешка са в безопасност. Бавно се вмъкна в коридора. Автоматът само отчасти изравняваше силите — не искаше някоя от жените да попадне в разсеяния му огън.

Когато стъпи в коридора, видя надвесения над проснатите фигури на Гемей и Франсешка нападател. Забравил предпазливостта, той се хвърли напред, така вбесен от сцената, че изобщо не усети мъжа зад себе си.

Почувства студената стомана на ножа между ребрата си и се извърна към нападателя, който зверски го ритна в глезените. Падна по очи на килима и си счупи носа.

Мело пазеше задната врата, когато забеляза Пол да излиза от хладилника. Сега прекрачи падналата в локва кръв фигура и отиде да потупа брат си по гърба.

— Решението ти за задната врата беше правилно, братко.

— Така изглежда — отвърна близнакът, с поглед към проснатото тяло. — Тоя какво ще го правим?

— Остави го да му изтече кръвта.

— Готово! Жените можем да изнесем през задната врата, без да ни види някой.

Извика мъжа от горния етаж. После занесоха изпадналите в несвяст жени до един мерцедес с двойно предаване, натикаха ги на задната седалка и заминаха, последвани след няколко минути от микробуса.

Първоначалният шок от раняването премина в болка и Пол дойде в съзнание след няколко минути. Като мобилизира всичките си сили, той се довлече до кабинета на партера и по клетъчния телефон извика 911. Дойде на себе си в болничното легло.

Ругатните го изтощиха и заспа отново. Когато се събуди, усети нечие присъствие. В замъгления му поглед се очертаха две фигури, застанали край леглото. Той се усмихна вяло.

— Защо се забавихте толкова?

— Качихме се на два изтребителя от „Елендорф“ и дойдохме на изток, колкото можахме по-бързо — отговори Остин. — Как се чувстваш?

— Отдясно съм си добре, но отляво, сякаш са ме стиснали с нажежени клещи. И носа ми не е в най-доброто си състояние.

— Ножът не е достигнал белия дроб ей с толкова — показа с пръсти Остин. — Ще мине малко време, докато зарасне мускула. Добре че не си левак.

— Мислех си, че е нещо такова. Някаква вест от Гемей или Франсешка? — попита тревожно той.

— Смятаме, че са още живи, но ги отвлякоха главорезите, които наредиха и теб.

— Полицията проверява летища и гари, обичайните работи — добави Завала. — Ще започнем собствено издирване.

Болката в очите на Пол отстъпи място на твърда решимост. Той свали дългите си крака от леглото и каза:

— Идвам с вас! — Болезненото усилие му замая главата и той застина за няколко секунди, докато стомахът му се бунтуваше. — Май ще трябва да ми помогнете, момчета! Но не се опитвайте да ме разубеждавате! — допълни той, като долови тревожния израз на Остин. — Най-доброто нещо, което можете да сторите, е да ме измъкнете оттук. Надявам се да имаш някакъв авторитет пред старшата сестра.

Остин познаваше Пол достатъчно добре, за да му е ясно, че ще се помъкне и по корем, ако се наложи.

Погледна към Завала, чиято усмивка му каза да не търси помощ от него.

— Ще видя, какво може да се направи. Междувременно, Джо, може би ще намериш за нашия приятел нещо по-непретенциозно от тая болнична нощница. — После се обърна и тръгна да търси сестрата.