Синьо злато

33

Настроението в заседателната зала, на десетия етаж в централата на НАМПД беше траурно. Предвид тревожните сведения от болницата, адмирал Сендекър не бе очаквал присъствието на Пол на това спешно събиране. Длъгнестият океански геолог му приличаше на притоплено шишче, но Сендекър запази това наблюдение за себе си. Каквото и да кажеше, Пол нямаше да се откаже от участие в издирването на жена си и Франсешка.

Сендекър му отправи окуражителна усмивка и огледа присъстващите. За да не го оставят да падне от стола, от двете страни на Траут седнаха колегите му Остин и Завала. Четвъртият присъстващ, с тесни рамене и крехка фигура, носеше очила в рогови рамки, които му придаваха професорски вид. Той беше техническият директор на НАМПД, Руди Гън — втори в йерархията след адмирала.

Сендекър погледна часовника си.

— Къде е Йегър? — попита той, с известно нетърпение в гласа.

Особените дарования на Йегър в компютърната област му бяха извоювали независимост от неписания кодекс за облеклото в НАМПД, но дори президентът на САЩ не би се осмелил да закъснее за среща при Сендекър. Особено за толкова важна.

— Ще пристигне след няколко минути — обясни Остин. — Помолих го да провери някои неща, които могат да имат отношение към срещата.

Една мисъл пърхаше като пеперуда в съзнанието на Остин. След завръщането от Аляска, си бе позволил няколко часа сън, които изглежда бяха освежили мозъка му. Докато пътуваше от Вирджиния насам, той улови изплъзващата се идея във въображаема мрежа. След миг, вече разговаряше с Хирам по клетъчния телефон. Компютърният гений пристигаше от скъпия район на Мериленд, където живееше с жена си — художничка и двете им дъщери, тийнейджърки. Остин набързо му обрисува идеята си, помоли го да я провери и обеща да извини закъснението му за събранието.

Сендекър пристъпи направо към въпроса:

— Изправени сме пред една загадка, господа. Двама души са отвлечени и един е ранен от неизвестни нападатели. Кърт, би ли ни вкарал в час?

Остин кимна.

— Полицията проверява всяка възможна версия. Микробусът е намерен до паметника на Вашингтон. Бил е откраднат няколко часа по-рано. Не са открити следи или пръстови отпечатъци. Всички летища и гари са под наблюдение. С помощта на Пол, ФБР направи словесен портрет на водача на бандата и той е пуснат по мрежата на Интерпол.

— Подозирам, че няма да стигнат доникъде — прекъсна го Сендекър. — Хората, с които си имаме работа, са професионалисти. Задачата да открием доктор Гемей и доктор Кабрал лежи върху нашите плещи. Както ви е известно, Руди беше извън страната по задачи. Аз го осведомявах, доколкото мога, но няма да е зле да направиш един кратък хронологически обзор на събитията.

Остин беше подготвен.

— Цялата история започва преди десет години, с неуспешния опит за отвличане на Франсешка Кабрал. Самолетът й катастрофира в тропическите гори на Венецуела и се приема, че тя е загинала. Цели десет години. Двамата с Джо налетяхме, в буквалния смисъл на думата, върху стадо мъртви сиви китове край Сан Диего. Животните са загинали, след като са били подложени на силно прегряване — резултат от дейността на подводно съоръжение край бреговете на Баха, Калифорния, в Мексико. То се взриви, докато го проучвахме. Разговарях с мексикански гангстер, фасада за истинския собственик на инсталацията — калифорнийска консултантска организация, наречена „Мълхоланд грууп“. Адвокатът на гангстера потвърди, че тази организация, на свой ред, е част от международен конгломерат, наречен корпорация „Гогщад“. Гангстерът и адвокатът му бяха ликвидирани, малко след разговорите ми с тях.

— По доста живописен начин, доколкото си спомням — допълни Сендекър.

— Правилно. Не става дума за обикновени убийства. Бяха добре планирани и извършени с помощта на скъпи и модерни оръжия.

— Това предполага добра организация и много пари — посочи Гън, който бе работил като шеф на логистиката112 в НАМПД и добре познаваше трудностите при организирането на каквато и да е операция.

— И ние стигнахме до този извод — съгласи се Остин. — Бяха операции, които са по силите само на голяма и много мотивирана организация.

— „Гогщад“?

Остин кимна.

— Не съм убеден, че ми е ясно значението на това наименование.

— Единствената връзка, която успях да установя, е с логото на компанията. То представлява изображение на викингския кораб, открит при Гогщад в 1800 година. Помолих Хирам да види, какво може да изрови за тази компания. Не беше много. Дори Макс се затрудни при издирването на информация, но в общи линии, това е огромен конгломерат с холдинги по цял свят. Управлява го жена, на име Бринхилд Сигурд.

— Жена? — учуди се Гън. — Интересно име. Бринхилд е Валкирия, една от героините на скандинавските легенди, която пренася падналите герои от бойното поле до Валхала. Сигурд е неин любовник. Не очаквате да е истинското й име, нали?

— Не знаем много за нея.

— Известно ми е, че мегакорпорациите могат да бъдат безмилостни в бизнеса — каза Гън с поклащане на глава, — но тук става дума за чисто гангстерски похвати.

— Така изглежда — отвърна Остин. — Джо, би ли разказал на Руди за твоите разкрития?

— Кърт ми се обади в Калифорния във връзка с „Гогщад“. Разговарях с един репортер от „Лос Анжелис таймс“. Той познаваше „Гогщад“ доста добре. Всъщност, оглавяваше специален журналистически екип, разследващ корпорацията. Подготвяха материал, както той се изрази, за водните пирати. В него щеше да се разказва, как „Гогщад“ се домогва до контрол върху световния воден ресурс.

— Не мога да повярвам, че е възможно това да се удаде на една-единствена компания — усъмни се Гън.

— И аз бях доста скептично настроен — отговори Завала, — но от онова, което ми разказа репортерът, стигнах до заключението, че те са много близо до целта си. „Гогщад“ е поела контрола над Колорадския басейн по легален път. По всички континенти водата преминава от държавни в частни ръце. „Гогщад“ печели наддаванията със сила. Според журналиста, през последните седем години, има много изчезнали и убити в тази връзка. Пострадалите са все хора, конкуриращи се с корпорацията или противници на действията й.

Гън подсвирна тихичко.

— Тези материали ще предизвикат голям шум, когато се появят на първа страница.

— Това няма да стане скоро. Редакционното ръководство сваля репортажа по неизвестни причини. Моят приятел се укрива, а другите трима от екипа изчезнаха.

— Сигурен ли си, че няма грешка? — попита Гън с тревога.

Завала бавно поклати глава. Последва тишина, после се обади Гън:

— Очевидно, става дума за организирани действия. Нека да помисля! — каза той. Безличната външност на Гън беше измамна. Първото място в курса на Военноморската академия не беше случайност. Беше истински гений с несравними аналитични способности. Хванал брадичка с палец и показалец, той потъна в дълбок размисъл.

— Нещо се е променило! — отсече Гън.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Сендекър.

— Методиката им е променена. Нека приемем, че основната ни предпоставка е вярна и „Гогщад“ наистина стои зад всички тези убийства и осакатявания. Според Джо, те са действали тайно. Хората или изчезват, или загиват в така наречени нещастни случаи. Това се променя при убийствата на мексиканеца и адвоката мошеник. Мисля, че адмиралът ги окачествява с думата „живописни“.

Остин се усмихна:

— Бяха направо детска игра, в сравнение със събитията в Аляска. Двамата с Джо трябваше да се справим с цяла военна офанзива.

— Нападението у нас също не беше много завоалирано — намеси се Траут.

— Разбирам накъде биеш, Руди — каза Сендекър. — Пол, кога се разпространи новината за откриването на доктор Кабрал?

— Почти веднага — отвърна Траут. — Доктор Рамирес се обади в Каракас от хеликоптера, с който ни спаси. Венецуелското правителство разпространи новината веднага. Предполагам, че CNN е съобщило за това по целия свят, докато още сме били над тропическия лес.

— Веднага след това, събитията започват да се развиват бързо — каза Сендекър. — Положението ми е ясно. Катализатор на процеса е съобщението за спасяването на доктор Кабрал. Възкръсването й от гроба означава, че нейното откритие за обезсоляване на водата става отново актуално. След като познанията й пак излизат на сцената, въпросът опира до рядката субстанция, без която реакцията е невъзможна. Доктор Кабрал отново планира да подари откритието си на света. Противниците на тази идея просто продължават работата си от точката, в която са я прекъснали преди десет години.

— Само че, този път успешно! — отбеляза Остин.

— Добре, това обяснява отвличането на Франсешка — каза Траут. — Но защо взеха и Гемей?

— Тази организация не прави нищо ей така — отвърна Остин. — Може би Гемей е извадила късмет. Щяха да я убият, ако не са имали някаква нужда от нея. Сещаш ли се нещо друго около отвличането, Пол?

— Не видях много. Водачът, човекът в черно, говореше с акцент, който не мога да определя. Английският на приятелчетата му беше още по-лош.

Сендекър се бе облегнал назад, сключил пръсти върху бюрото си и слушаше с половин ухо. Изведнъж се изправи.

— Тия бандитчета са дребни риби. Трябва да се насочим право към върха. Трябва да открием тази жена с вагнерово име, дето управлява „Гогщад“.

— Тя е дух! — отвърна Остин. — Никой не знае дори къде живее.

— Тя и корпорацията й държат ключа към всичко! — твърдо каза адмиралът. — Знаем ли къде им е централата?

— Имат офиси в Ню Йорк и Вашингтон, както и по западното крайбрежие. Имат и други десетина из цяла Азия и Европа.

— Голяма хидра! — констатира Сендекър.

— Дори да знаехме къде им е централата, това не би помогнало много. Отвън корпорацията си е напълно законна. Ще отхвърлят всяко обвинение.

Хирам Йегър се вмъкна тихичко в помещението и седна.

— Съжалявам! — каза той. — Трябваше да прегледам някои неща, свързани с тази среща. — Погледна очаквателно към Остин, който се обади:

— Сетих се за нещо, което ми бе показвал Хирам. Холограма на викингски кораб. Същият кораб заема централно място в логото на „Гогщад“. Реших, че той трябва да има някакво значение, за да му се отдели такова важно място. Помолих Хирам да се разрови около „Гогщад“, да отиде отвъд пределите на оскъдните бизнес данни, събрани от Макс.

— По идея на Кърт — започна Йегър, — помолих Макс да анализира историческите и морски аспекти, на които преди това не бях обърнал внимание. Материалите са тонове, както можете да си представите. Кърт бе казал, да се търсят връзки в Калифорния, може би към „Мълхоланд“. Макс се добра до интересно съобщение. Норвежки реконструктор на древни кораби идвал в Калифорния, за да построи копие на кораба от Гогщад, по поръчка на богат клиент.

— Кой е бил клиентът? — попита Остин.

— Вестникът не съобщава. Но не беше трудно да се открие норвежеца. Позвъних му преди няколко минути и попитах за случая. Обещал да запази това в тайна, но понеже било толкова отдавна, нямаше нищо против да ми съобщи, че е построил кораба, по поръчка на някаква голяма жена в голяма къща.

— Голяма жена?

— Имаше предвид висока. Гигант.

— Звучи като скандинавски епос. А къщата?

— Била нещо като огромно и модернизирано викингско селище, на брега на голямо езеро в Калифорния, обкръжено от планини.

— Тахо?

— И аз така реших.

— Голямо викингско селище на брега на Тахо. Не би следвало да е трудно открие.

— Вече го сторих. Макс се свърза с частен спътник. — Йегър раздаде копия от сателитни снимки. — Има няколко големи имота около езерото — хотели, курорти. Но такова нещо не се вижда.

На първата снимка личаха сините ледени води на Тахо, гледан от такава височина, че приличаше на локва. На друга снимка се виждаше увеличена картина на странна голяма постройка, с площадка за хеликоптер отстрани.

— Тоя хамбар има ли си собственик? — попита Остин.

— Успях да проникна в компютъра на данъчната им служба — ухили се Хирам. Ако имаше опашка, щеше доволно да я завърти. — Притежава го един тръст.

— Това не ни казва кой знае какво.

— А това? — попита Хирам: — Тръстът е част от „Гогщад“.

Сендекър вдигна поглед от снимките. Беше сдържал прочутия си гняв по време на заседанието, но му идеше да избухне, заради отвличането на една от най-добрите му подчинени и раняването на друг. Яд го бе и за отвличането на хубавата доктор Кабрал, след всичко преживяно от нея. Още веднъж откритие с общочовешко значение, бе отнето от човечеството.

— Благодаря ти, Хирам! — Той обходи присъстващите със студен, властен поглед в сините си очи. — Е, господа — каза адмиралът с железни нотки в гласа, — знаем, какво трябва да направим!