Средиземноморският храст

12.

Закинтус изобщо не оправда очакванията на Пит. Не можеше да има никакво съмнение — акцентът му, грижливо поддържаната му коса, непринуденият начин на представяне издаваха, че инспекторът е американец.

Изминаха десет секунди — всяка използвана за подробно оглеждане на Пит и Джордино, преди Закинтус да се обърне бавно и да погледне стенещия на пода Дариус. Лицето на инспектора изглеждаше бездушно като стъкло, но в тона на гласа му се долови почудата му.

— Забележително, много забележително. Не вярвах, че това е възможно. — Той отново погледна Пит и Джордино, този път със смесица от съмнение и възхищение. — За един високообучен професионалист, дори само да посегне на Дариус, се счита за огромно постижение. А за двама окаяни на вид мъже като вас, да пометат пода с него, е направо чудо на чудесата. Как се казвате, приятели?

В зелените очи на Пит проблеснаха лукави пламъчета.

— Нисичкият ми приятел е Дейвид, а аз съм Джак, убиецът на гиганти.

Закинтус се усмихна уморено.

— Вижте, денят е дълъг и горещ, а вие сте извадили от строя един от най-добрите ми служители. Така че, моля ви да не утежнявате злочестината ми с черен хумор.

— В такъв случай, Дърк — измърмори плахо Джордино, — разкажи му за нимфоманката и китариста.

— Хайде стига! — смъмри ги Закинтус, сякаш бяха невръстни деца. — Нямам време да слушам глупости. Бъдете така любезни да ми дадете нужната информация. Да започнем с истинските ви имена.

— Майната ви! — сопна му се гневно Пит. — Не сме се молили да бъдем довлечени тук от маймуна на име Зино, нито сме искали да бъдем измъчвани от оня булдозер там, на пода. Не сме направили нищо незаконно. Неморално — може би, но не и незаконно. Ако се надявате да изкопчите отговори от нас, предлагам сами да си ги намерите.

Закинтус гледаше втрещен Пит със стиснати устни.

— Вашата наглост събужда професионалното ми любопитство — рече той хапливо. — През годините, откакто избрах разследването като работата на живота ми, съм срещал немалко опърничави и опасни престъпници. Някои от тях се изплюваха в лицето ми и ме заплашваха с възмездие, други стояха пред мен като вкаменени, без дума да отронят, а имаше и такива, които падаха на колене и ме молеха за милост. Но вие, клети ми приятелю, явно сте по-различен. — Той размаха укорително лулата си към Пит. — Боже мой, това е класика, чиста класика! Нямам търпение да съпоставя моите хитрини срещу вашите по време на разпита.

В този момент в стаята влезе Зино. Гъркът понечи да каже нещо, но челюстта му увисна, като видя Дариус, сега свит на топка на пода.

— Велики гръмовержецо Зевс! Инспекторе, какво е ставало тук?

— Трябваше да предупредиш Дариус да внимава с тия хора.

— Но аз го предупредих — поясни извинително Зино. — И въпреки това Дариус да бъде победен? Не, не мислех, че е възможно.

— Същото казах и аз. — Закинтус изтръска пепелта от лулата си. — Виж какво можеш да направиш за нашия нещастен приятел. Аз ще отведа тия двамата в кабинета си и ще проверя дали са тъй хитри с думите, както с краката и ръцете си.

— След това, което са направили, смятате ли, че е разумно да оставате насаме с тях?

— Струва ми се, те добре са разбрали, че няма да спечелят нищо, ако продължат с физическите си дейности. — Закинтус хвърли закачлива усмивка на Пит и на Джордино. — За всеки случай обаче, закопчай дясната китка на ниския за левия глезен на хитреца. Вярно, този метод не служи за пълно обуздаване, но поне прави съпротивлението по-неудобно.

Зино бързо откачи от колана си чифт хромови белезници и ги постави където му бе казано, принуждавайки Джордино да заеме адски неудобна прегърбена стойка.

Пит вдигна глава и погледна през дупката на покрива вечерното небе. Слънцето беше залязло и навън започваше да се мръква. Гърбът му продължаваше да го боли, но благодари, че не той, а Джордино беше прегърбеният в случая. Разкърши рамене, стискайки очи от болка, после погледна отново Закинтус.

— Какво направихте с Тери? — попита той със спокоен глас.

— Тя е съвсем добре — отвърна Закинтус. — Щом се уверя в твърдението й, че е племенница на Фон Тил, ще я освободя.

— А нас? — попита Джордино.

— Когато му дойде времето — отвърна рязко инспекторът и посочи вратата. — След вас, господа.

Две минути по-късно те влязоха в кабинета на Закинтус. Помещението беше малко, но оборудвано с всичко необходимо. Подробни въздушни снимки на Тасос бяха закачени с кабарчета за стените, върху маса, допряна до старо изподраскано писалище, имаше три телефонни апарата и едно късовълново радио. Пит огледа изненадан стаята. Цялата апаратура изглеждаше съвсем професионална. Той веднага прецени, че за да се надява на някакъв успех, не бива да престава да проявява груб израз на враждебност.

— Тук ми прилича повече на щабквартира на генерал, отколкото на второстепенен полицейски следовател.

— Вие и приятелят ви сте смели мъже — каза уморен Закинтус. — Глупаво е да продължавате да се правите на глупаци. Признавам обаче, че го правите много успешно. — Той заобиколи писалището и седна на несмазания въртящ се стол. — И тъй, имената ви, моля?

Пит не отговори веднага. Беше едновременно изненадан и бесен. Странните нестандартни действия на мъжете, които ги задържаха, му бяха напълно необясними.

Подсъзнанието му обаче му подсказваше, че няма от какво да се страхува. Тези хора не се вместваха в представите за посредствени гръцки полицаи. И ако бяха наети от Фон Тил, защо толкова държаха да узнаят имената им? Или пък може би си играеха на котка и мишка.

— Е? — Гласът на Закинтус прозвуча по-остро този път.

Пит се изправи и реши да рискува.

— Името ми е Пит, Дърк Пит и съм ръководител на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания на Съединените щати. А господинът до мен е Албърт Джордино, мой помощник.

— Да бе, а пък аз съм министър-председател на… — Закинтус млъкна насред изречението и с високо повдигнати вежди се надвеси над писалището и се вторачи в очите на Пит. — Я повторете. Как казахте, че е името ви? — попита той с мек глас.

— Дърк Пит.

В продължение на няколко секунди Закинтус не се помръдна, нито продума. После бавно се изправи и рече видимо раздразнен:

— Лъжете! Най-безочливо лъжете!

— Нима?

— Как се казва баща ви? — Закинтус го гледаше, без да мига.

— Джордж Пит, сенатор от Калифорния.

— Опишете ми го как изглежда, нещо от биографията му, какво семейство има…

Пит приседна в края на писалището и извади цигара. Опипа джобовете си, за да намери запалката, после се сети, че тя беше останала на пода в другата стая, когато се беше опитал да отвлече вниманието на Дариус с нея.

Закинтус драсна клечка кибрит в плота на писалището и му поднесе огънче.

Пит кимна в знак на благодарност.

След това започна да разказва и не млъкна близо десет минути. Закинтус го слушаше замислен, като се размърда само веднъж — да запали лампата, тъй като вече беше се стъмнило. Накрая вдигна ръка.

— Достатъчно. Явно е, че вие сте синът му. Но какво правите на остров Тасос?

— Главният директор на НЮМА адмирал Сандекър възложи на мен и на помощника ми Джордино да разследваме странните аварии, които стават от няколко дни насам със съоръженията на океанографския ни научноизследователски кораб.

— А, да, белият кораб, пуснал котва оттатък Брейди Фийлд. Сега започвам да разбирам.

— Това е добре — вметна Джордино язвително от неудобното си положение. — Извинете, че ви прекъсвам, но ако не облекча час по-скоро мехура си, и тук ще стане авария.

Пит погледна захилен Закинтус.

— Повярвайте му, той не се шегува.

Закинтус се замисли за миг, после сви рамене и натисна един скрит бутон под плота на писалището. Вратата мигновено се отвори и разкри Зино, който стоеше стиснал здраво оръжието си в едната ръка.

— Проблеми ли има, инспекторе?

Закинтус не отговори на въпроса му, а му нареди:

— Свали оръжието си, откопчей белезниците на господин… Джордино и го заведи до санитарния възел.

Веждите на Зино отхвръкнаха нагоре.

— Но… сигурен ли сте, че…

— Всичко е наред, стари друже. Тези мъже вече не са наши пленници, а наши гости.

Без да отрони дума повече, Зино прибра автоматичния си пистолет в кобура, свали белезниците на Джордино и го поведе по коридора.

— Сега е мой ред да чуя отговори — каза Пит и изпусна прозрачен синкав облак дим. — Какво общо имате вие с баща ми?

— Сенатор Пит е добре известен и уважаван човек във Вашингтон. Той изпълнява честно и усърдно задълженията си в няколко сенатски комисии. Една от тях се занимава с въпроси, свързани с наркотиците.

— Все още не ми е ясно къде се вписвате вие в случая.

Закинтус извади от джоба на сакото си вехта кесийка с тютюн и бавно напълни лулата си, а после я натъпка с една малка монета.

— Поради дългия ми опит и разследванията ми в областта на наркотиците аз често служа като връзка между комисията на баща ви и моя работодател.

— Работодател? — почуди се Пит.

— Да. Както на вас, уважаеми Пит, така и на мен заплата ми плаща Чичо Сам — усмихна се Закинтус. — Моля да ме извините, че закъснях да ви се представя. Аз съм инспектор Херкулес Закинтус от Федералното бюро за борба с наркотиците. За приятелите ми съм просто Зак. За мен ще бъде чест, ако и вие ме наричате така.

Всички съмнения, изпълвали главата на Пит до този момент, се разсеяха и вълна на облекчение го обля като свеж прохладен полъх от морски ветрец. Мускулите му се отпуснаха и едва сега той почувства колко напрегнат и нащрек е бил в очакване на неизвестни опасности. За да не се забележи, че се разтреперва от вълнение, той внимателно загаси цигарата си в пепелника.

— Не сте ли малко далече от вашата територия?

— Географски — да, но не и професионално. — Зак разпали лулата си. — Преди около месец Бюрото получи рапорт чрез Интерпол, в който се докладваше, че на борда на един товарен кораб в Шанхай е било натоварено солидно количество хероин…

— На един от корабите на Бруно фон Тил, нали?

— Откъде знаете? — почуди се Зак.

Лукава усмивка се появи по устните на Пит.

— Само предположих. Извинете, че ви прекъснах. Моля, продължавайте.

— Товарният кораб на „Минерва лайнс“, наречен „Куин Артемиша“, напуснал шанхайското пристанище преди три седмици с привидно невинен товарен манифест, включващ соеви зърна, замразено свинско, чай, хартия и килими. — Зак не можа да не се засмее. — Доста разнообразни стоки, нали?

— И за къде е отплавал?

— Първото му междинно пристанище било Коломбо в Цейлон. Там корабът разтоварил част от стоките и натоварил графит и какао. След като дозаредил в Марсилия, „Куин Артемиша“ продължил към местоназначението си — Чикаго — през морския път Сейнт Лорънс.

Пит се замисли, после попита:

— Защо Чикаго? Положително Ню Йорк, Бостън или друго пристанище по източното крайбрежие са по-добре оборудвани от подземния свят за търговия с чуждестранни пратки с наркотик.

— А защо не Чикаго? — попита на свой ред Зак. — Уинди Сити е най-големият център за разпространение и транспортиране в целите Съединени щати. Какво по-добро място за разтоварване на сто и трийсет тона необработен хероин?

По лицето на Пит се изписа съмнение.

— Това е невъзможно. Никой на тази земя не може да пренесе такова количество през границата.

— Вярно, никой, освен Бруно фон Тил. — Гласът на Зак прозвуча като шепот и Пит изведнъж се смрази. — Това, разбира се, не е истинското му име. Истинското му е останало някъде в далечното минало, много преди той да стане неуловим контрабандист, най-хитрият и изобретателен доставчик на човешко нещастие, който е съществувал някога. — Зак извърна глава и отправи невиждащ поглед през прозореца. — Известният от Гражданската война морски капитан Кид, заедно с всички кораби, пренасяли навремето роби, не могат да стъпят и на малкия пръст на Фон Тил.

— Говорите за него така, сякаш е най-печеният престъпник на века — подметна Пит. — Какво толкова е сторил, за да заслужи тази „чест“?

Зак му хвърли бърз поглед, после пак се обърна към прозореца.

— Многобройните революционни кървави бани в Централна и Южна Америка през последните двайсет години никога нямаше да се случат без тайните оръжейни пратки от Европа. Спомняте ли си огромната кражба на испанско злато през петдесет и четвърта? И без това разклатената тогава икономика на Испания почти рухна, след като огромният държавен златен резерв изчезна от трезорите на Министерството на финансите. Малко след това черният пазар в Индия се пренасити от златни кюлчета, носещи герба на Испания. Как е могъл товар с такъв размер да измине тайно разстоянието от единайсет хиляди километра? Това си остана загадка. Но ние знаем, че товарният кораб на „Минерва лайнс“ е напуснал Барселона в нощта на кражбата и е пристигнал в Бомбай ден преди златото да се появи на черния пазар.

Въртящият се стол изскърца и Зак се обърна отново към Пит. Меланхоличните очи на инспектора гледаха замислено.

— Малко преди капитулацията на Германия през Втората световна война — продължи той — още същия ден осемдесет и пет високопоставени нацисти изведнъж се озоваха в Буенос Айрес. Как са стигнали дотам? И друго: единственият кораб, пристигнал същата сутрин, бил товарен кораб на „Минерва лайнс“. През лятото пък на петдесет и четвърта цял автобус, натоварен с непълнолетни момичета изчезнали в Неапол по време на излет извън града. Четири години по-късно един служител от италианското посолство открил едно от изчезналите момичета да се разхожда безцелно по една от затънтените улички на Казабланка. — Зак замълча близо минута, после продължи съвсем тихо: — То било напълно невменяемо. Видях снимки на тялото му. Бяха толкова потресаващи, че можеха да разплачат и зрял мъж.

— Каква е историята на момичето? — подкани го любезно Пит.

— То си спомнило, че било качено на борда на кораб с голямо „М“, изрисувано на комина. Това било единственото смислено нещо, което казало. Останалото било налудничави бръщолевения.

Пит изчака малко Зак да продължи, но той не проговаряше, само раздухваше лулата си и изпълваше въздуха със сладникава ароматична миризма.

— Търговията с бели робини е гнусен бизнес — отбеляза троснато Пит.

Зак кимна.

— Това са само четири случая от стотиците, свързани непряко с Фон Тил. Ако можех да цитирам дума по дума папките на Интерпол, щяхме да останем тук цял месец, ако не и повече.

— Мислите ли, че Фон Тил е главният организатор на престъпленията?

— Не, той е толкова хитър, че не се набърква в самите дейности. Той просто осигурява транспорта. Неговата игра е контрабандното пренасяне на стока, при това едромащабна игра.

— Но защо, дявол го взел, не е бил спрян този мръсник? — попита Пит едновременно гневен и объркан.

— Ще ми се да отговоря на този въпрос без чувство на срам — поклати бавно глава Зак, — но не мога. Почти всяко полицейско управление в света е правило опити да залови Фон Тил със стока в ръце, тъй да се каже, но той се изплъзва от всеки капан и убива всеки таен агент, внедрен в „Минерва лайнс“. Корабите му са претърсвани хиляди пъти, но нищо нелегално не е било откривано.

Пит разсеяно проследи дима, който се виеше от лулата на Зак.

— Никой човек не е чак толкова умен. Всеки допуска грешки и може да бъде заловен.

— Бог ни е свидетел, че опитвахме неведнъж. Обединени екипи от нашите полицейски управления огледаха всеки сантиметър от корабите на „Минерва“, следиха ги ден и нощ по вода, дебнеха ги като ястреби на доковете и претърсваха всяка напречна преграда с електронен детектор. Мога да ви изброя имената на поне двайсет следователи — един от един по-добри, които са си поставили за цел в живота да арестуват Фон Тил.

Пит запали втора цигара и погледна Зак право в очите.

— Защо ми казвате всичко това?

— Защото мисля, че можете да ни помогнете.

Пит зачеса превръзката на гърдите си. А може и да се хвана на въдицата, помисли си той и попита:

— Как?

За първи път в очите на Зак проблеснаха лукави пламъчета, които обаче бързо изчезнаха.

— По всичко личи, че сте доста близък приятел на племенницата на Фон Тил.

— Имах полово сношение с нея, ако за това намеквате.

— Откога я познавате?

— Запознахме се на плажа вчера.

Изненадата по лицето на Зак бързо премина в дяволита усмивка.

— Вие или действате много бързо, или сте много печен лъжец.

— Все ми е тая какво си мислите — отвърна безцеремонно Пит, като се изправи и се протегна, за да разкърши мускулите си. — Подозирам какво сте си наумили, но по-добре го забравете.

— Много ми е любопитно да узная какви точно мисли прочетохте в ума ми.

— Възможно най-старата тактика в света — усмихна се многозначително Пит. — Намерението ви е да ме накарате да продължа интимните си отношения с Тери, надявайки се Фон Тил да ме приеме като член на семейството. Това на свой ред ще ми предостави на разположение вилата и възможност да наблюдавам отблизо действията на стария шваба.

Зак срещна погледа му с равнодушие.

— Много добре схващате, уважаеми Пит. Е, съгласен ли сте?

— В никакъв случай!

— Мога ли да попитам защо?

— Снощи вечерях с Фон Тил и трябва да ви кажа, че съвсем не се разделихме като приятели. Всъщност той дори насъска кучето си срещу мен.

Пит знаеше, че Зак няма да разбере хумора му. Но какво от това, помисли си той, защо да се връщам отново към онази безумна случка и си поиска едно питие.

— От секс с племенницата до вечеря с чичото в един и същи ден… — Зак заклати глава от почуда. — Наистина не си губите времето.

Пит само сви рамене.

— Жалко — продължи инспекторът. — Можехте да ни бъдете от голяма полза, действайки отвътре — каза той и раздуха лулата си, докато въгленчетата в чашката й засветиха в ярко оранжево-червено. — Ние наблюдаваме вилата от разстояние, но още не сме се натъкнали на нищо необикновено. Двеста метра — дотолкова можем да се приближим, без да събудим подозрение у Фон Тил. Мислехме, че малкият ни маскарад като екскурзоводи ще ни възнагради, когато вие и племенницата му бяхте арестувани от полковник Зино.

— Полковник Зино?

Зак кимна и замълча, за да възпроизведе по-голям ефект.

— Да. Той и капитан Дариус са членове на гръцката жандармерия. Технически Зино има по-висок чин от мен.

— Ранг полковник в полицията? — почуди се Пит. — Това не е ли малко необичайно?

— Не, ако сте запознат със системата им за прилагане на законите. Видите ли, с изключение на Атина и няколко други по-големи градове, които имат свои собствени полицейски управления, в останалите провинциални и селски райони редът се поддържа от жандармерия — отделение на националната армия от елитни и много добре действащи отряди.

Независимо от неприязънта към Зино и Дариус, думите на инспектора направиха голямо впечатление на Пит.

— Това обяснява присъствието на Зино и Дариус тук. А как да си обясня вашето, инспекторе? Агент за борба с наркотици в Гърция да е равносилен на агент от ФБР, преследващ шпионин в Испания — това просто е несравнимо.

— Ако става дума за обикновен случай, да, прав сте. — Лицето на Зак помръкна, гласът му стана твърд. — Но Фон Тил не е обикновен случай. Когато го поставим зад решетките и сложим край на мръсната му контрабандна операция, ние автоматически ще намалим международната престъпност с двайсет процента. А това, уверявам ви, съвсем не е малко. — Вътрешен гняв обзе Зак, той замълча за миг и си пое няколко пъти дълбоко въздух, за да го потисне. — В миналото всяка страна работеше самостоятелно, като използваше каналите на Интерпол, за да се сдобие с важна информация извън държавните й граници. Така например, ако науча чрез действащи под прикритие източници на Бюрото за борба с наркотиците, че незаконна пратка наркотици е изпратена за Англия, просто ще изпратя тази информация до Интерпол в Лондон, оттам на свой ред ще уведомят Скотланд Ярд. И ако времето им позволи, те ще поставят капан и ще задържат контрабандистите.

— Звучи ми като много добре действаща система.

— За жалост има още много да се подобрява заради случая с Фон Тил — продължи Зак. — Независимо от многобройните предупреждения, от многото капани, той винаги успява да се изплъзне от мрежите и да излезе чист, като ни лук ял, ни лук мирисал. Нашите правителствени органи ни разрешиха да сформираме международен следователски екип, който да преминава безпрепятствено през всяка граница, да използва всички полицейски средства и да има под негова команда мъже и съоръжения от войската.

Зак въздъхна тежко и продължи някак извинително:

— Извинявайте, Пит, нямах намерение да говоря толкова надълго и нашироко. Но надявам се, че съм успял да отговоря на въпроса ви какво правя на остров Тасос.

Пит огледа добре лицето на инспектора. Разбра, че има насреща си човек, който не е свикнал на провали. Всяко негово движение, всеки жест бе предварително обмислен; дори в думите му се долавяше уверена предумисъл. И все пак на Пит не му убягнаха искриците на страх в очите на Зак, страх, че ще загуби играта срещу Фон Тил. Пит почувства още по-голяма нужда да пийне нещо силно.

— Къде са другите членове на екипа ви? — попита той. — Досега видях само трима от вас.

— В момента един английски инспектор е на борда на ескадрен миноносец, който е по следите на „Куин Артемиша“, а представител на турското полицейско управление наблюдава кораба от въздуха в остарял ДС-3 без опознавателни знаци. — Зак говореше бездушно, сякаш четеше законови постановления. — Двама детективи от френските служби за сигурност също са наблизо. Играят роли на докери от Марсилия и очакват пристигането на „Куин“ за дозареждане.

Странно чувство на нереалност започна да изпълва Пит. Думите на Зак му се сториха някак глупави и безсмислени. Запита се още колко ли дълго ще издържи буден. За последните два дни му се събираха общо само няколко часа сън. Разтърка очите си и тръсна силно глава, после насили съзнанието си да остане бодро.

— Зак, друже мой — заговори той, обръщайки се за първи път по име към инспектора, — би ли ми направил една услуга?

Зак се усмихна колебливо и отвърна:

— Стига да мога… друже мой.

— Искам да освободиш Тери и да я повериш на моите грижи.

— Да я поверя на твоите грижи? — Зак изви вежди и отвори широко очи. И Стив Маккуин не би направил по-добре този израз на почуда. — Що за развратен план кроиш?

— Нищо развратно нямам предвид — отвърна Пит сериозно. — Ти все едно нямаш друг избор, освен да я освободиш. А освободиш ли я, само след двайсет минути тя ще се втурне като хала във вилата — нали знаеш, няма по-разярена жена от унижената жена — и ще накара чичо си Бруно да направи нещо в отговор на срамното й похищение. Старчето ще пусне в действие лукавия си ум и в рамките на един час твоята малка подмолна шпионска мрежа ще бъде разкрита и принудена да се върне час по-скоро в Съединените щати.

— Много ни подценяваш — отбеляза Зак любезно. — Аз съм съвсем наясно с последствията. Имаме разработени планове и за подобни непредвидени случаи. Можем още до сутринта да се изнесем от тези квартири и да заработим под друго прикритие.

— Ще бъде твърде късно — отвърна остро Пит. — Белята вече е сторена. Дотогава Фон Тил ще е разбрал за присъствието ви и със сигурност ще засили предпазните си мерки.

— Аргументът ти е напълно убедителен.

— Дори не подозираш колко си прав за това.

— Какво ще стане, ако ти предам Тери? — попита Зак замислен.

— Още щом тя изчезне, ако не го е сторила междувременно, Фон Тил ще обърне Тасос наопаки, за да я открие. А най-сигурното място да я скрием, е на борда на „Първи опит“. Той няма да се сети да я търси там, поне докато не се увери, че не е на острова.

Зак изгледа продължително Пит, взирайки се във всяка черта на лицето му, сякаш го виждаше за първи път и се запита защо човек с такова завидно положение и от толкова влиятелно семейство е готов да поеме този труден и опасен риск, без да е сигурен кога някоя погрешна стъпка може да сложи край на кариерата му или дори на живота му. Той разсеяно изтръска лулата си в пепелника.

— Ще направя каквото искаш — измърмори той, — при условие, разбира се, че младата дама не ни докара неприятности.

— Не мисля, че ще се стигне дотам — усмихна се Пит. — На нея съвсем други неща се въртят в ума й, освен контрабандата с наркотици. Бих казал, че тя ще предпочете да се промъкне тайно с мен на борда на кораба, отколкото да прекара някоя скучна вечер с чичо си Бруно. Освен това посочи ми жена, която да не копнее за малко приключение от време на време и аз ще ти…

Той млъкна, като чу вратата да се отваря. В стаята влязоха Джордино и Зино. По ангелското лице на Джордино беше цъфнала широка усмивка, а едната му ръка стискаше бутилка „Метакса“ с пет звезди.

— Виж какво намери Зино. — Джордино отвъртя капачката на бутилката и помириса съдържанието. По лицето му се изписа престорен израз на екстаз. — Дойдох до заключението, че тия момчета не били чак толкова лоши.

Пит се разсмя и се обърна към Зино.

— Моля ви да извините приятеля ми. Той винаги малко откача, като види твърд алкохол.

— Ако е така — усмихна се Зино под мустаците си, — значи двамата с него имаме много общо — и той мина покрай Джордино, като остави поднос с четири стъклени чаши върху писалището.

— Как е Дариус? — поинтересува се Пит.

— На крака е — отвърна Зино. — Но един-два дни ще куца.

— Предайте му моите извинения — каза чистосърдечно Пит, — и че съжалявам за…

— Не са нужни никакви извинения — прекъсна го Зино. — В нашата работа тези неща са неизбежни. — Той подаде чаша на Пит и едва сега забеляза окървавената му риза. — Както виждам и вие сте пострадали доста.

— Това е работа на кучето на Фон Тил — отвърна Пит и повдигна чашата към лампата.

Зак кимна безмълвно. Сега разбра напълно омразата на Пит към Фон Тил. Той се отпусна, ръцете му увиснаха от облегалките на въртящия се стол; беше вече сигурен, че в съзнанието на Пит се върти план за отмъщение, а не за секс.

— След като се върнете на кораба, ние ще ви държим в течение за дейността на Фон Тил по радиото.

— Добре — отвърна простичко Пит и отпи глътка от брендито, наслаждавайки се на парещата като лава течност, която се спусна от гърлото към стомаха му. — Имам още една молба, Зак. Да използваш положението си и да изпратиш няколко съобщения в Германия.

— Разбира се. Какво искаш да съобщя?

Пит вече беше взел бележник и молив от писалището му.

— Ще ти напиша всичко, включително имена и адреси, но ще трябва да импровизирам с немския си правопис. — Когато свърши да пише, Пит подаде бележника на Зак. — Поискай да препратят отговора си до „Първи опит“. Добавил съм и радиочестотата на НЮМА.

Зак хвърли поглед на написаното.

— Не разбирам мотивите ти.

— Не са мотиви, а само някакво безумно предчувствие. — Пит си наля още от метаксата. — Между другото, кога „Куин Артемиша“ ще извърши отклонението си покрай Тасос?

— Но ти откъде… откъде знаеш за това?

— Падам си малко гадател — отвърна Пит кратко. — Е, кога?

— Утре сутринта. — Зак изгледа Пит дълго и проницателно. — Някъде между четири и пет часа сутринта. Защо ти е да знаеш?

— Нямам определена причина. Питам просто от любопитство. — Пит се подготви за паренето в гърлото си и пресуши чашата си на един дъх. Последствията го разтърсиха повече от очакванията му. Той тръсна глава и стисна няколко пъти очи, за да измига бликналите си сълзи.

— Боже мой! — прошепна той с дрезгав глас. — Това питие изгори гръкляна ми като с акумулаторна киселина.