Средиземноморският храст

17.

— Изглеждате изненадан, че ме виждате, майоре — каза язвително Дариус. — Не можете да си представите какво огромно удоволствие е за мен да ви видя отново при тези по-благоприятни обстоятелства — и той притисна противния си на вид лугер в гърлото на Пит. — Моля, не мърдайте и не ме принуждавайте да ви убия преждевременно. Бързата ви и внезапна смърт само ще ме лиши от огромното ми лично удовлетворение и задоволство. Оня ден казах, че имам сметки за уреждане с вас и противния ви приятел. Сега настъпи часът да си платите за болката, която ми докарахте с ръцете си, или по-точно с краката си.

Пит полагаше всички усилия, за да изглежда безразличен.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но този път Джордино си остана у дома.

— В такъв случай вие ще изтърпите наказание за двама.

Дариус се усмихна доволно, после свали оръжието си и спокойно изстреля куршум в крака на Пит. Изстрелът отекна в скалната пещера. Ударът отхвърли Пит две крачки настрани и назад. Въпреки това обаче успя да се задържи на крака. Деветмилиметровият куршум мина през плътта на бедрото му, на косъм от костта, и остави червеникава дупчица на входа и малко по-голяма на изхода. Парещото усещане бързо премина и кракът му стана безчувствен, но той беше сигурен, че много скоро ще последва и болката.

— Стига, Дариус — смъмри го Фон Тил, — нека не проявяваме жестокост. Имаме по-важни неща да разрешаваме, преди да си начесал крастата да си отмъстиш. Моите извинения, майоре, но трябва да признаете, че вината си е изцяло ваша. Заради вашия тъй добре премерен ритник в едно толкова деликатно място Дариус ще има да куца поне още две седмици.

— Съжалявам само, че не го ритнах два пъти по-силно — процеди Пит през стиснати зъби.

Фон Тил подмина забележката му и се обърна към другите мъже във водата.

— Пуснете водолазните си принадлежности на дъното, господа, а после се качете на палубата. Но по-бързо, защото нямаме никакво време за губене.

Томас повдигна маската си за лице и му хвърли убийствен поглед.

— Адски добре се чувстваме и тук.

Фон Тил сви рамене.

— Много добре. Изглежда, че имате нужда от стимул. — Той се обърна и извика към тъмната вътрешност на пещерата. — Ханс, осветлението!

Изведнъж редица от прожектори освети пещерата от тавана до водата. Сега Пит видя, че подводницата е закотвена до плаващ док, който започваше от входа на тунела и беше издаден на шейсет метра навън над водата като изплезен огромен дървен език. В тази вътрешна кухина сводестият таван беше много по-нисък от този на външната, но хоризонталната му площ беше няколко пъти по-широка, в квадратни метри се доближаваше до размерите на футболно игрище. Покрай дясната стена, върху надвиснала скална тераса, стояха като замръзнали петима мъже, стиснали в ръце картечни пистолети. Пит забеляза, че всички носеха същите униформи, с каквато беше облечен и шофьорът на Фон Тил. Оръжията им бяха насочени право към мъжете във водата.

— Най-добре е да направите каквото ви се казва — посъветва хората си Пит.

Мъглата се върна, но яркото осветление я намаляваше до минимум и осуетяваше всяка възможност за бягство. Спенсър и Хърсонг първи се качиха на подводницата, последваха ги Найт и Томас. Удсън, както обикновено, се качи последен, държейки камерата си с явно пренебрежение към заповедта на Фон Тил.

Найт помогна на Пит да свали бутилката си под налягане.

— Позволете ми да видя крака ви, сър — каза той и внимателно настани Пит да седне на палубата. После свали оловните тежести от колана си и завърза найлоновата им лента около раната му, за да спре кървенето. — Излиза, че всеки път, когато ви погледна, вие все кървите отнякъде — отбеляза усмихнат Найт.

— Отвратителен навик, който не мога да избия напоследък от…

Пит млъкна насред изречението. Мъглата беше изчезнала и сега светлината на прожекторите разкри втора подводница, завързана за отсрещната страна на дока. Той огледа и двата подводни съда, сравнявайки ги. Тази, на която се намираше той и екипа му, имаше напълно гладка палуба от носа до кърмата. Другата беше по-различна; нейната командна рубка си беше на място — масивна конструкция, която стоеше върху корпуса като изкривен половин мехур. Трима мъже, обърнати с гръб към разиграващата се драма, трескаво сваляха картечниците от разбит самолет, разположен върху широката й палуба.

— Ето откъде се е появил жълтият „Албатрос“ — каза Пит.

— От тази стара японска подводна лодка, снабдена с площадка за кацане и излитане на малък разузнавателен самолет. Такива са се използвали до края на Втората световна война.

— Да, чудесен екземпляр — потвърди с весел тон Фон Тил. — Прави ви чест, че я разпознахте. Тя беше потопена от американски ескадрен миноносец през четирийсет и пета година, а през петдесет и първа бе извадена от „Минерва лайнс“. Сметнах комбинацията от подводница и самолет за най-полезния метод за доставка на малки товари в райони, където се изисква изключителна дискретност.

— Много удобна играчка за атакуване на американски въздушни бази и научноизследователски кораби — отбеляза Пит.

— Печелите, майоре — измърмори Фон Тил. — Когато онази вечер бяхте на гости в дома ми, вие предположихте, че самолетът е долетял откъм морето. Опипвахте почвата, но бяхте много по-близо до истината, отколкото си мислехте тогава.

— Сега вече ми стана ясно — и Пит хвърли бърз поглед към входа на тунела. Други двама охранители стояха облегнати нехайно на стените от двете страни на входа с метнати през рамо картечни пистолети. Пит понечи да продължи: — Античният „Албатрос“…

— Малка поправка — прекъсна го Фон Тил. — Копие на „Албатрос“. За моята цел най-подходящ беше бавен двуплощник, който да може да каца и излита на къси писти, тъмни плажове или на вода до кораб. Долните крила могат, или по-точно можеха да се изместват надолу и да играят ролята на плавници на водосамолет. Използвах конструкцията на „Албатрос“ D-3, но с по-съвременен мотор, разбира се, защото аеродинамичните му форми отговаряха напълно на моите изисквания. Освен това един очукан на вид самолет никога не би породил подозрения за, нека ги наречем дребни незаконни дейности. Жалко, че той никога повече няма да лети.

Фон Тил извади пакет цигари от външния си джоб и запали. После продължи:

— Никога не се е предвиждало самолетът ми за доставки да бъде снабден с оръжие или да влиза в бой. Едва когато нямах друга алтернатива, освен да атакувам Брейди Фийлд и вашия безценен научноизследователски кораб, наредих да бъде оборудван с оръжие. Този ход може би наистина беше твърде драстичен, но вашият командир Гън не се обезсърчи от опитите ми да саботирам експедицията му. Не се страхувах, че някой неделен плувец или турист гмуркач можеше да открие малкия ми подводен начин на работа. Но един обучен океанограф беше нещо съвсем друго. Не можех да поема този риск. Нападението, както съм все още убеден, беше великолепен план. Полковник Люис нямаше да има друг избор, освен да нареди на… забравих името му… а, да, на „Първи опит“ да бъде евакуиран на тасоското крайбрежие, ако въздушното нападение продължеше безпрепятствено. Вие, естествено, не сте могли да знаете, че „Албатрос“ е възнамерявал да извърши символична артилерийска стрелба срещу кораба веднага след неутрализиране на аеродрума. За нещастие вие, майор Пит, се намесихте и провалихте всичко.

— Късметът по време на война — отбеляза саркастично Пит.

— Жалко, че Вили не е тук, за да ви чуе.

— Къде е добрият стар Вили Любопиткото? — попита Пит.

— Вили пилотираше самолета — отвърна Фон Тил. — Когато „Албатрос“ падна в морето, горкият Вили остана затиснат в останките. Удави се, преди да стигнем до него. — Лицето на Фон Тил изведнъж доби твърд и заплашителен вид. — Както изглежда, вие ми коствате шофьора и пилота, както и кучето ми.

— Било е много лековерно от страна на Вили — каза тихо Пит. — Аз го примамих със същия онзи трик със стар балон, който британците са използвали за Курт Хайберт. Колкото до кучето, преди да го насъскате срещу някой друг, нищо не подозиращ ваш гостенин, предлагам да си преброите приборите за хранене.

Фон Тил го изгледа с любопитство, после кимна.

— А, да. Забележително, много забележително. Убили сте моята хрътка шампион с десертно ножче, което сте си присвоили от масата ми по време на вечерята. Много невъзпитано от ваша страна, меко казано. Мога ли да ви попитам как разбрахте какво ви очаква?

— Беше предчувствие — поясни Пит, — ни повече, ни по-малко. Не биваше да се опитвате да ме убивате. Това беше първата ви грешка.

— Жалко, че бягството ви от лабиринта само удължи живота ви с няколко часа.

Пит равнодушно погледна над главите на Фон Тил и Дариус. Страховитият черен тунел сега беше странно празен, двамата охранители ги нямаше. Но не и другите петима, които се бяха наредили покрай стената с картечните си пистолети и все тъй всяваха ужас.

— Вашият комитет по посрещането ме кара да смятам, че сте ни очаквали — смънка Пит.

— Естествено, че ви очаквахме — потвърди Фон Тил с делови тон. — Добрият приятел Дариус ни уведоми, че ще дойдете. Точният ви час на пристигане стана ясен, когато „Първи опит“ започна да действа подозрително, а и кой здравомислещ капитан би доближил чак толкова кораба си до стръмните скали на Тасос.

— Колко сребърника му бяха нужни на Дариус, за да стане предател?

— Точната сума едва ли би имала значение за вас — отвърна Фон Тил. — Фактът е, че Дариус работи за мен от десет години. Както виждате, нашето сътрудничество се оказа от взаимна полза.

Пит се вгледа в черните като въглен очи на Дариус.

— Както и да го наричате, то си остава предателство. Това е втората ви грешка, Фон Тил. Наемането на гнусен мазник като Дариус води неминуемо до нежелани резултати.

Дариус неволно потрепери от ярост. Лугерът, стърчащ от масивния му юмрук, приличаше на мутантен израстък и беше насочен право в пъпа на Пит.

Фон Тил уморено поклати глава.

— Опълчването ви срещу Дариус може да ви донесе само смърт.

— Какво значение има? Вие така или иначе ще убиете всички нас.

— Пак ли вашето предчувствие, майоре? То наистина ви служи добре. — Фон Тил говореше с весел тон, прекалено весел, както му се стори на Пит.

— Не обичам изненадите — каза язвително той. — Кажете само кога и как.

С добре заучен превзет жест Фон Тил дръпна нагоре ръкава си и съсредоточено загледа часовника си.

— Ако трябва да съм точен, след единайсет минути. Само толкова време мога да си позволя.

— А защо не веднага? — изръмжа Дариус. — Защо да чакаме? Имаме и друга работа да вършим.

— Търпение, Дариус — смъмри го Фон Тил. — Ти изобщо не разсъждаваш. Та нали можем да използваме допълнителна работна ръка, за да натоварим стоката си на борда на подводницата. — Той погледна към Пит и се усмихна. — Тъй като сте ранен, майоре, вас не ви включвам. Но хората ви могат да започнат да пренасят съоръженията в предния люк.

— Ние не работим за кръволоци — заяви спокойно и кротко Пит.

— Ами много добре, щом се опъвате. — Фон Тил се обърна със сияещо от радост лице към Дариус. — Простреляй лявото му ухо. Със следващия си куршум отнеси носа му, а след това…

— Престани, дърти садистичен шваба! — Думите излязоха измежду стиснатите зъби на Удсън. — Ще натоварим проклетата ти подводница.

Те нямаха друг избор. И Пит нямаше друг избор. Той можеше само да стои безпомощен и да наблюдава как Спенсър и Хърсонг започнаха да вдигат сандъци от малка купчина и да ги подават на качилите се на подводницата Найт и Томас. Удсън беше влязъл в трюма и само ръцете му, които се подаваха от време на време, за да поеме товара, издаваха местонахождението му.

Парещата болка в крака на Пит се възвърна. Той имаше чувството, че някакво микроскопично човече търчи нагоре-надолу по раната му с огнепръскачка. На един-два пъти му причерня; всеки път стискаше зъби, докато вълната на мрака отминеше. С неимоверна сила на волята успя да придаде на гласа си разговорлив тон.

— Вие отговорихте само на половината от въпроса ми, Фон Тил — кога.

— Нима как ще бъдете умъртвени има голямо значение за вас?

— Нали ви казах, мразя изненадите.

Германецът го огледа със студен замислен поглед, после сви рамене.

— Всъщност не виждам нищо страшно в това да ви разкрия неизбежното. — Той отново погледна часовника си. — Всички вие ще бъдете застреляни. Доста варварски и по безжалостен начин, признавам, но предпочитам да мисля, че такава смърт е по-хуманна, особено в сравнение с това да бъдете заровени живи.

Пит се замисли за миг.

— Товаренето на подводницата и премахването на оръжията от сваления „Албатрос“ говори, че се каните да изчезнете. Прибирате палатката си, Фон Тил, и изчезвате в нощта. После, след като потеглите, една минута, пет, а може би дори и половин час по-късно, взривни вещества ще бъдат детонирани и ще запечатат кухината под тонове скали, погребвайки нас, шестимата, и заличавайки всички улики за подводната ви незаконна операция.

Фон Тил го гледаше едновременно с почуда и подозрение.

— Продължавайте, майоре. Намирам предположенията ви за крайно интересни.

— Вие сте притиснат от времето и започвате да се плашите. Под краката ви, под този док, лежат сто и трийсет тона хероин, натоварен в подводницата в Шанхай и пренесен по Индийския океан и през Суецкия канал на борда на товарен кораб на „Минерва лайнс“. Но не мога да не ви го призная — всеки друг на ваше място би се опитал да внесе тайно хероина в Съединените щати през задната врата, без фанфари. Но не и Бруно фон Тил. ББД & О, заедно с Дж. Уолтър Томпсън и всички други агенции на Медисън авеню не биха могли да измислят по-професионален начин за известяване на нелегалния товар и крайната цел на „Куин Артемиша“. Наистина много находчиво измислено. Въпреки че агентите на Интерпол най-накрая разгадаха подводното ви транспортиране, то няма никакво значение. Погледите на всички тях са все още отправени към „Куин Артемиша“. Следвате ли мисълта ми?

Двамата стояха безмълвни, без да дават положителен или отрицателен отговор.

— Както несъмнено ви е уведомил Дариус — продължи Пит, — в момента инспектор Закинтус и Управлението за борба срещу наркотиците си губят времето и усилията да подготвят капан за кораба, когато той стигне в Чикаго. Тръпки ме побиват, като си помисля, че те няма да открият нищо, освен екипаж с усмивки на актьори и трюмове, пълни само с какао от Цейлон.

Пит замълча и измести тупкащия си от болка крак в по-удобно положение. Той забеляза, че Найт и Томас бяха влезли при Удсън в трюма. После продължи:

— Трябва да е огромно задоволство да знаеш, че Интерпол се е хванал на въдицата ви. Хората нямат и представа, че подводницата и хероинът са били свалени снощи тук, за да бъдат прехвърлени на следващия кораб на „Минерва лайнс“, който мине оттук. Който, между другото, трябва да бъде „Куин Джокаста“, пътуващ за Ню Орлиънс с товар от турски тютюн и ще пусне котва на една морска миля от брега след около десет минути. Именно затова сте изплашен, Фон Тил. Времето ви притиска и вие трябва да рискувате при евентуална среща с кораба ви посред бял ден.

— Имате силно развито въображение — отбеляза пренебрежително Фон Тил, но бръчките на загриженост по лицето на възрастния германец не останаха незабелязани от Пит. — Не можете по никакъв начин да докажете безумната си теория.

Пит подмина думите му и каза:

— Защо да се притеснявам? При всички случаи ще умра след броени минути.

— Поздравявам ви, майоре, имате много аналитичен ум. Не виждам защо да не призная, че сте прав във всичко, което казахте, с изключение на едно: „Куин Джокаста“ няма да акостира в Ню Орлиънс. В последния момент той ще се отклони от курса си в посока Галвестън, Тексас.

Тримата мъже на другата подводница бяха свалили оръжията от „Албатрос“ и тайнствено изчезнаха от поглед. Хърсонг подаде през люка един сандък на Спенсър, който също изчезна в корпуса при Томас, Найт и Удсън. Пит побърза да заговори отново. Сега му беше нужна всяка секунда.

— Още един въпрос, преди Дариус да се вживее в задачата си. От любезност не можете да ми откажете.

Дариус стоеше на мястото си с лице, изразяващо готовност да убива. Приличаше на садистично дете в час по биология, което няма търпение да направи дисекция на жаба.

— Много добре, майоре — каза Фон Тил разговорливо. — Питайте.

— Как ще бъде разпространен кокаинът, след като се разтовари в Галвестън?

Фон Тил се усмихна.

— Една от по-малко известните ми рисковани работи е малка флотилия от рибарски лодки. Финансово не е изгодна, признавам, но от време на време е много удобна. В момента моите лодки са хвърлили мрежи в Мексиканския залив и чакат да им дам сигнал. Когато го получат, те ще вдигнат мрежите и ще пристигнат в пристанището по същото време, когато пристигне и „Куин Джокаста“. Останалото е просто: корабът освобождава подводницата, която на свой ред ще бъде закарана от рибарските лодки до една консервна фабрика. Тогава товарът ще бъде свален и хероинът ще бъде затворен в консервени кутии с етикети за котешка храна. Трябва да ви кажа, че е смешно всичкият този прах да бъде доставен до всеки един от петдесетте ви щата в консервени кутии с етикети за котешка храна. Шегата е за сметка на Управлението за борба срещу наркотиците. Когато подозрението им нарасне, ще е станало много късно. Хероинът вече ще е пристигнал и грижливо скрит където трябва. Ще признаете ли, майоре, че мисълта цялото това количество хероин да се смърка, поглъща или инжектира от милиони ваши сънародници, ще разтърси високите морални американски стандарти?

Пит вече се усмихваше.

— Сигурно, стига да се осъществи.

Фон Тил присви очи. Пит не се държеше като обречен. Имаше нещо съмнително в това.

— Ще се осъществи, бъдете сигурен в това.

— Милиони хора! — почуди се Пит. — Стоите тук с усмивка на противните ви устни и най-безсрамно се хвалите за нещастието, на което смятате да обречете милиони хора за няколко мръсни долара.

— Съвсем не са няколко долара, майоре. Мисля, че половин милиард долара е по-точната цифра.

— Никога няма да доживеете да ги преброите, а още по-малко да ги изхарчите.

— И кой ще ме спре? Вие ли, майоре? Инспектор Закинтус ли? Или вероятно гръм ще ме удари, а?

— Все нещо от това.

— Втръсна ми да слушам глупостите му — намеси се Дариус. — Остави ме да го накарам да си плати за дързостта си. — Изключително грозното му лице беше потъмняло от злоба.

Пит никак не хареса израза му, никак. Едва ли не почувства как пръстът на Дариус се стегна около спусъка на лугера.

— Стига бе — заговори той бавно, — да ме убиеш в момента няма да е спортсменско. Единайсетте ми минути още не са изтекли. — Всъщност Пит имаше чувството, че говори от часове.

Фон Тил помълча още няколко секунди, като въртеше между пръстите си цигарата. После каза:

— Едно нещо ме интересува, майоре. Защо отвлякохте племенницата ми?

По устните на Пит се появи плаха усмивка.

— Първо, тя не ви е племенница.

— Не… не е възможно да го знаете — заекна стъписан Дариус.

— Да, но го знам — отвърна равнодушно Пит. — За разлика от вас, Фон Тил, аз нямам информатор, и въпреки това го знам. Закинтус наистина се постара много, но планът му вещаеше провал още от самото начало. Той скрил истинската племенница на безопасно място някъде в Англия и намерил момиче, което много приличало на нея. Едва ли е било задължително двете да са съвършени двойнички, тъй като вие не сте били виждали истинската Тери от двайсет години. Закинтус също така внимателно планирал ваканцията на неговата Мата Хари да изглежда като невинно изненадващо гостуване на обичан роднина.

Дариус гледаше Фон Тил и масивната му челюст сякаш стриваше на прах откритието на Пит. Изражението на Фон Тил не се промени. Той просто бавно закима в знак на разбиране.

— Жалко — продължи Пит, — че всичко е отишло на вятъра. Вие не сте бил ни най-малко изненадан. Дариус се е погрижил за това. В случая сте имали два избора: или да разкриете момичето като измамничка и да я изгоните, или да играете играта и да я снабдявате с фалшива информация. Били сте в стихията си. Чувствали сте се като кукловод, дърпащ конците. Поставили сте младата жена и Дариус в двата края срещу Закинтус и Зино в средата.

— Неустоима ситуация — вметна Фон Тил, — съгласен ли сте?

— Не бихте пропуснали да се възползвате от нея — продължи спокойно Пит. — От пристигането на жената до момента, когато ние с Джордино я изнесохме от вилата, шофьорът ви не я е изпускал от очите си. Под прикритието на телохранител Вили се е залепял за нея като пиявица. Трябва да му е било забавно, особено когато е правила слънчеви бани на плажа. А нейната страст към плуването не е било нищо друго, освен начин да осъществи връзка със Закинтус. Това е била единствената й възможност да му предаде информация, при това напълно безполезна. Как ли сте се смели, знаейки, че тя поглъща всяка дума, с която сте я захранвали. После се случва нещо и Закинтус започва да помъдрява. Закъснявайки една сутрин за срещата, вероятно е зърнал спотайващия се в храсталаците Вили, който не откъсвал поглед от жената с бикини. Закинтус не е могъл да не се запита да не би Вили да е наблюдавал и предишните им срещи призори. Изведнъж прозрял, че добре обмисленият му план рухва. Излязло така, сякаш вие още веднъж сте го надхитрили.

— Ние можехме да спечелим отново предимство — процеди злобно през зъби Дариус, — ако не бяхте вие.

Пит сви рамене.

— На сцената непохватно излиза нашият герой, без да подозира, че ще бъде хванат, пребит и застрелян преди последното спускане на завесата. Животът ми щеше да бъде много по-прост, ако си бях останал в леглото онази сутрин, вместо да отида да плувам. Когато Тери ме откри, аз бях заспал на брега до линията на водата. Беше все още тъмно и тя по погрешка ме взе за Закинтус, мислейки, че някой от хората ви го е убил. Едва не изпадна в шок, когато безжизненото ми на вид тяло изведнъж се изправи и подхвана непринуден разговор.

Вълната на болка отново го обля и той хвана крака си, за да го успокои. Насили се да продължи и думите му с мъка излизаха през стиснатите му зъби.

— Нещо много, много се е объркало, помислила си е тя. Закинтус го няма, и вместо него — някакъв напълно непознат, който очевидно не знае изобщо какво става… Добавете към това смайващото съвпадение с външен човек, плуващ случайно край този пуст плаж в четири часа сутринта, и ето ви една объркана млада жена. Но едно нещо й признавам — тя има бърза мисъл. Като взема предвид обстоятелствата, жената се хваща за единственото заключение, че аз вероятно работя за вас, Фон Тил. Тогава тя започва да ми разказва добре заучената си биография и ме кани на вечеря във вилата, очаквайки да ви хвърли предизвикателство, като най-невинно ви запознае с ваш наемник.

Фон Тил се усмихна.

— Само че вие сам си надробихте попарата, уважаеми Пит, с нелепата измислица, че сте боклукчия. Тя всъщност не ви повярва, но колкото и да е странно, аз — да.

— Не е чак толкова странно — каза Пит. — Никой обучен агент с достатъчно ум в главата не би използвал толкова евтино прикритие като това. Вие сте го знаели. Освен това не сте имали причина за страх. Дариус не ви е предупредил за опасност. Това наистина беше шега от моя страна, шега с доста болезнени резултати.

Пит замълча и нагласи превръзката, покриваща раната му.

— Когато онази вечер се появих на прага ви с майорските нашивки във формата на дъбови листа, вие веднага решихте, че съм един от агентите на Закинтус, който се е включил в играта без знанието на Дариус. Неволно аз налях масло в огъня на подозренията ви, като ви обвиних, че сте подбудител на въздушното нападение над Брейди Фийлд. Започнах да ставам опасен, прекалено опасен за вас, Фон Тил. Вашето разрешение беше да поемете ролята на Худини и да ме унищожите. Рискът от разкриване беше малък, разчитахте на това, че тялото ми, или онова, което ще е останало от него, никога няма да бъде открито в лабиринта. Дотогава жената щеше да е осъзнала, че е направила ужасна грешка. Аз всъщност съм бил един невинен страничен наблюдател, който всъщност случайно е плувал край същия онзи плаж в четири часа сутринта. Щеше да е прекалено късно — белята щеше да е сторена. И тя не е могла да направи нищо друго, освен да стои безпомощна и да си държи устата затворена, докато вие се отървете от мен.

Фон Тил изглеждаше дълбоко замислен.

— Мисля, че разбирам. Вие все още сте предполагали, че жената е моя племенница и сте я отвлекли в знак на отмъщение.

— Наполовина сте прав — отвърна Пит. — Другият ми мотив беше да се сдобия с информация. Когато някой се опита да ме убие, искам да разбера защо. Освен вас другият ми източник за отговора оставаше младата жена. Полковник Зино обаче ни причака на изхода от лабиринта и ми осуети плановете, преди да успея да я разпитам. Но, както се оказа впоследствие, аз направих голяма услуга на инспектор Закинтус.

— В какъв смисъл? — вметна с леден тон Дариус.

— За Закинтус — продължи да говори на Фон Тил Пит — отвличането е направено по заповед. От жената вече няма полза и, докато тя продължава да играе ролята на ваша племенница, животът й не струва пукната пара. Той е трябвало по някакъв начин дискретно да я измъкне от вилата и от острова. Оказа се, че аз действам в негов интерес и му я поднасям на сребърна тепсия. Закинтус обаче още не е вън от опасност. Пред него се изпречват напълно неочаквано два проблема: Джордино и аз. Той знае, че ние искаме скалпа ви, но колкото и да му харесва идеята, пак се опитва да ни спре. Законно той няма никаква юрисдикция и не може да ни задържи насила. Затова предприема следващата си най-добра стъпка, като ни предлага да съдействаме на Интерпол. По този начин ще ни следи като ястреб.

— Напълно сте прав, майоре. — Фон Тил поглади с ръка голото си теме, избърсвайки потта от него. — Аз наистина възнамерявах да убия жената.

Пит кимна.

— Беше ми чудно защо Закинтус толкова настояваше да задържа Тери на борда на „Първи опит“. Та нали така тя щеше да бъде в безопасност от вас и щеше да държи под око Джордино и мен. Едва тази сутрин ми просветна каква игра играе и на чия страна е тя.

Дариус наблюдаваше Пит с неприкрито недоумение.

— Какви ги приказвате, майор Пит? Не е възможно сам да сте разбрали всичко това.

— Хубавите жени не носят двайсет и пет калиброви автоматични маузери, привързани за глезените си — каза Пит. — Това е сигурен белег за професионализъм. Тери не носеше оръжие, когато я срещнах за първи път на плажа. Джордино намери пистолета й, когато я грабна от кушетката в кабинета на вилата. Очевидно тя се е страхувала от някого вътре във вилата, а не вън от нея.

— Прозорлив сте много повече, отколкото си мислех — призна с горчивина Фон Тил. — Вероятно малко съм ви подценил. Но това няма голямо, дори няма никакво значение за изхода от създалото се положение.

— Само малко сте ме подценили? — попита Пит. — Интересно. Щом съм разбрал за измамата на Тери, защо според вас ще стоя настрани и ще я оставя да дрогира радиста на „Първи опит“, за да може тайно да изпрати съобщение на инспектор Закинтус, че възнамерявам да проуча пещерата?

— Отговорът е много прост — каза самонадеяно Фон Тил. — Вие не сте знаели, че Дариус работи за мен. Той е получил съобщението на Тери, но за ваше съжаление, е пропуснал да го предаде на инспектор Закинтус. Приемете смело фактите, майоре, въвлекли сте се в неща, които съвсем не са по силите ви.

Пит не отговори веднага. Стоеше неподвижен, поемайки болката, която изгаряше крака му и се запита дали сега не е подходящият момент. Щеше да е невъзможно да издържи още дълго — зрението му започваше да се замъглява и той не биваше да гледа прекалено оптимистично на способностите си. Обърна леко глава и се загледа безизразно в Дариус. Лугерът продължаваше да сочи в пъпа му. Да, сега е моментът, каза си той, и се надяваше да е прав в преценката си.

— Съгласен съм — рече най-накрая той. — Това идва да покаже само, че вие не можете да спечелите всичко, нали, адмирал Хайберт?

Отначало Фон Тил не отговори. Лицето му не изразяваше нищо. После невероятната правдоподобност на думите на Пит започна да прониква в съзнанието му. Той направи крачка към Пит.

— Как… как ме нарекохте? — процеди той през стиснати зъби, едва мърдайки устни.

— Адмирал Хайберт — повтори Пит. — Адмирал Ерих Хайберт, командир на транспортния флот на нацистка Германия, фанатичен последовател на Адолф Хитлер и брат на Курт Хайберт, аса от Първата световна война.

И малкото останал цвят по лицето на германеца изчезна.

— Вие… вие направо сте си изгубили ума.

— Подводницата U-19 — това беше последната ви грешка.

— Глупости! Пълни глупости! — Стиснатите устни говореха тихо и с недоумение.

— Моделът й е в кабинета ви. Още тогава ми направи странно впечатление. Запитах се защо един бивш военен пилот ще държи модел на подводница вместо на самолета, с който е летял по време на войната. Пилотите са сантиментални към тези неща, както и моряците. Нещо не се връзваше. Последната ирония е, че Дариус, без да знае действителната ви самоличност, използва радиото на инспектор Закинтус, за да се свърже с германските военноморски архиви в Берлин по моя молба.

— Значи това сте търсили — обади се Дариус, все още нащрек.

— Поръчах го като рутинно запитване. Поисках списък на екипажа на U-19. Освен това се свързах със стар приятел в Мюнхен — запалянко по авиацията през Първата световна война — и го попитах дали знае нещо за летец на име Бруно фон Тил. Отговорът беше крайно интересен. Някой си Фон Тил наистина извършвал полети за Германската имперска авиационна служба. Но вие твърдяхте, че сте летели заедно с Курт Хайберт с „Яста-73“ от аеродрума на Ксанти. А истинският Фон Тил е летял с „Яста-9“ във Франция от лятото на 1917 година до примирието през ноември на 1918 година и той никога не е напускал Западния фронт. Следващата интересна и пикантна новина е първото име в списъка на екипажа на U-19 — командир Ерих Хайберт. Но тъй като съм досадно любопитен човек, аз не спрях дотам. Свързах се отново с Берлин, този път от радиото на кораба, и ги помолих да ми пратят информация за Ерих Хайберт. Да бях поискал информация за Хитлер, Гьоринг или Химлер, нямаше да изправя на нокти германските власти така, както с тази молба.

— Врели-некипели… Той направо бълнува. — Лукавият, пресметлив израз а ла Фу Манчу се бе върнал по лицето на стария германец. — Никой човек с ума си не би повярвал на тия нелепи приказки. Един модел на подводница трудно би могъл да послужи за солидна връзка между мен и Хайберт.

— Не е нужно да доказвам нищо от казаното. Фактите сами говорят. Когато Хитлер е поел властта, вие сте станали негов заклет последовател. В отговор на лоялността ви и като признание за предишните ви ценни бойни заслуги, той ви повишава в офицер, командващ транспортния флот — звание, което вие носите през цялата война, докато точно преди капитулацията на Германия не изчезвате.

— Това няма нищо общо с мен — избухна Фон Тил.

— Грешите — възрази Пит. — Истинският Бруно фон Тил се оженва за дъщерята на заможен баварски бизнесмен, който наред с другите си интереси, притежава малък флот от търговски кораби, кораби, които плават под гръцки флаг. Фон Тил решава да се възползва от това. Изважда си гръцки граждански документи и става управляващ директор на „Минерва лайнс“. Финансово дружеството е на загуба, но той го превръща в първокласен търговски флот, като внася незаконно оръжие и основни военни материали в Германия в пряко нарушение на Версайския пакт. Така се запознавате с него и му помагате да организира операциите. И двамата имате полза, но Фон Тил не е бавноразвиващ се. Той разбира, че силите на Оста ще загубят най-накрая. Затова залага на Съюзниците.

— Не схващам каква връзка има това — пак се обади Дариус, чийто интерес Пит бе събудил, но въпреки това той лесно можеше и да угасне.

— Сега идва най-интересната част. Твоят шеф, Дариус, не е от хората, които оставят всичко на случайността. Някой не толкова умен човек просто ще се опита да се покрие. Но не и адмирал Ерих Хайберт. Той е много, много хитър. По някакъв начин си проправя път през съюзническите фронтове до Англия, където живее истинският Фон Тил, убива го и заема неговото място.

— Как е могло да стане? — попита Дариус.

— Не само че е могло — отговори му Пит, — но е станало до последната подробност. И двамата са имали горе-долу еднакъв ръст и телосложение. Няколко промени тук и там от опитен хирург, няколко жестове и начин на говорене, заучени до съвършенство и мъжът, който стои пред теб става същински двойник на истинския Бруно фон Тил. Защо не? Близки приятели няма — Фон Тил е бил доста самотен човек, никой не го е познавал добре. Жена му умира бездетна. Има обаче един племенник, роден и израснал в Гърция. Но дори и той отначало не долавя разликата, а чак след няколко години и това му струва живота. За професионалист като Хайберт това е направо детска игра. Племенникът и съпругата му биват убити в инсцениран нещастен случай с яхта. Тери, дъщеря им, е пощадена. Но не от великодушие от страна на Хайберт, уверявам те. Образът на загрижен чичо закрилник е твърде добър за обществеността, за да бъде изпуснат.

Пит хвърли още един бегъл поглед към охранителите, тунела и японската подводница. После го върна отново върху Фон Тил.

— След промяната във външността, контрабандата става просто странична дейност за теб, Хайберт. Изобретението да се закрепи подводница за кила на кораб е нещо съвсем естествено за изпечен командир на немска военна подводница. Хайберт, или още Фон Тил, го прави за външния свят. „Минерва лайнс“ процъфтяват, парите се изливат в дружеството като водопад. Но ти започваш да се безпокоиш — нещата вървят прекалено добре. Колкото по-известен ставаш, толкова повече се увеличават шансовете да бъдеш разкрит. Затова се преместваш на остров Тасос, преустройваш вилата и влизаш в ролята на саможив ексцентричен милионер. Както винаги бизнесът не е проблем. Инсталираш мощно късовълново радио, за да движиш дейността на „Минерва лайнс“, без дори да стъпваш на континента. Порочното ти минало обаче надделява. Ти оставяш флота ти да западне до четвъртокласно транспортно дружество и насочваш таланта си предимно в контрабандно…

— Накъде води целият този разговор? — прекъсна го Дариус.

— Към уреждане на сметките — поясни Пит. — Изглежда, че адмирал Хайберт става подозрителен с отсъствието си на Нюрнбергския процес. В списъка на издирваните военнопрестъпници името му е веднага след това на Мартин Борман. Истинска душичка е той. Докато Айхман гори евреите, Хайберт събира военнопленниците от лагерите и ги натоварва в трюмовете на стари търговски плавателни съдове, които пуска свободно по течението в Северно море, надявайки се британските и американските бомбардировачи да свършат нацистката мръсна работа. Независимо от факта, че изчезва в края на войната, той знае какво ще се случи, ако остане в Германия. Обвинен е в „ин абсентиа“ от Международния военен трибунал в Нюрнберг и осъден на смърт. Жалко, че не е бил обесен още тогава. Но по-добре късно, отколкото никога.

Пит изигра последната си карта. От тук нататък не му оставаше нищо друго, освен да се надява. Да печели време повече не можеше.

— Е, това е. Малко факти, малко догадки. Цялата история е доста бегло нахвърляна, трябва да призная. Германците можаха да съобщят само схематично изложение на информацията, която имат в архивите си. Подробностите може би никога няма да станат известни. Но това няма значение, ти си мъртъв, Хайберт.

Фон Тил гледаше Пит с леден поглед.

— Не обръщай внимание на майора, Дариус. Цялата му тази измислица не е нищо друго, освен умен начин на отчаяния човек за печелене на време…

Фон Тил замълча и се ослуша. Отначало звукът беше слаб — като далечно блъскане с юмруци. После Пит разпозна тежки стъпки на подковани ботуши, приближаващи се по дървената палуба. Мъглата отново се беше появила и влажната й пелена забулваше всяка форма или очертание, като в същото време усилваше приближаващите се стъпки, които наподобяваха удари на барабан. Чуваха се така, сякаш невидим човек повдигаше крака и удряше земята с по-голяма от необходимото сила. После една призрачна фигура без лице, облечена в униформа на телохранител на Фон Тил, излезе от мъглата. Едва различима, фигурата се спря и удари токове.

— „Куин Джокаста“ пусна котва, сър. — Гласът прозвуча гърлено.

— Идиот такъв! — изкрещя Фон Тил, разгневен от прекъсването. — Върни се на поста си!

— Стига сме се бавили — озъби се Дариус. — Само един куршум в слабините на майора, за да се влачи дълго време в агония. — Цевта на лугера се наклони малко по-надолу към тялото на Пит.

— Щом трябва — изрече спокойно Пит. Той имаше странно безизразно лице, което обезпокои Фон Тил.

Фон Тил направи кратък стегнат поклон.

— Съжалявам, майоре — заговори той бавно и отчетливо, — нашият интересен разговор стигна до своя край. Моля да ме извините, че не успях да ви дам традиционната черна превръзка за очите и последна цигара. — Той не каза нищо повече; злобната му и ехидна усмивка говореше вместо него и Пит се приготви за почти сигурния изстрел от оръжието на Дариус.