Средиземноморският храст

4.

Минаваше пет часа, когато Пит прекрачи прага на стаята си в Брейди Фийлд. След като за секунди смъкна лепкавите си от пот дрехи, той се „загнезди“ в малката кабинка на душа, като легна по гръб върху мокрите плочки на пода, подпря глава в единия ъгъл и вирна косматите си крака под деветдесетградусов ъгъл, подпирайки ходила в отсрещната стена. Всеки страничен наблюдател би възприел позата му за крайно неудобна и мъчителна за костите, но на Пит тя действаше успокоително и отпускащо. Винаги, когато имаше време, той си взимаше душ в такава поза. Този път главата му беше задръстена от въпроси.

Започна да прехвърля наум фактите и неизвестните, като се опитваше да се съсредоточи върху най-важните проблеми. Но напразно. Умът му упорито се връщаше и предъвкваше по-маловажната и нелогична загадка с безшумния камион край брега.

По необясними причини загадката го изнервяше и той всячески се мъчеше да я пропъди, но не му се удаваше. Най-накрая се предаде, затвори очи и възстанови сцената, надявайки се да стигне до някакво разрешение.

Изведнъж неясна фигура се появи зад матовото стъкло на вратата на кабинката.

— Здравей, ти там, под душа! — надвика шума от течащата вода гласът на Джордино. — Вече половин час се плацикаш. Сигурно целият си подгизнал.

Пит се примири с прекъснатото удоволствие и затвори крановете на душа.

— Не е лошо да побързаш — извика Джордино, но като чу, че водата спря да тече, продължи с нормален тон. — Полковник Люис е тръгнал насам, ще пристигне тук всеки момент.

Пит въздъхна, зае седнало положение и непохватно се изправи на крака, като за малко не се подхлъзна на мокрия под. Една хавлиена кърпа прелетя над вратата на кабинката и падна върху главата му. Мисълта, че е подканен да побърза, за да направи добро впечатление на офицер от по-висок ранг, го вбеси и той загледа кръвнишки замъгленото матово стъкло.

— Кажи на полковник Люис да си намери забавление, докато ме чака — процеди той с леден глас. — Ще изляза оттук, когато аз поискам. А сега се измитай от банята ми, негодник такъв, преди да съм наврял калъп сапун в задника ти — и в същия момент лицето му пламна; без да иска, бе нагрубил стария си приятел и се изпълни с чувство за вина. — О, Ал, извинявай. Умът ми беше другаде.

— Няма нищо. — Без да каже дума повече, Джордино сви рамене и излезе от банята, затваряйки вратата след себе си.

Пит бързо подсуши тялото си, после се обръсна, издуха мъничките косъмчета от електрическата безжична самобръсначка и наплиска лицето си с лосион за след бръснене „Бритиш стърлинг“. Когато влезе в стаята си, Джордино и полковник Люис го чакаха.

Люис беше седнал в края на леглото и засукваше единия край на дългите си, прави рижави мустаци. Едрото розово лице и блещукащите му сини очи, заедно с буйните косми над горната устна, му придаваха вид на дървар. Движенията и говорът му бяха бързи и отсечени и Пит имаше чувството, че полковникът седи върху счупени стъкла.

— Извинете, че нахлувам тъй неочаквано — прогърмя гласът на Люис, — но много ми се иска да разбера дали се натъкнахте на нещо съществено, свързано с вчерашното въздушно нападение.

Пит беше гол, но не даваше пукната пара за това.

— Не, не съм. Имам известни подозрения и предположения и съвсем оскъдни неопровержими факти, за да стигна до някакво обяснение.

— Надявах се да сте попаднали на някаква следа. Ескадрата ми за въздушно разузнаване предприе действия.

— Открихте ли останки от „Албатрос“? — попита Пит.

Люис избърса с опакото на ръката потта от челото си.

— Ако онази стара бракма е паднала в морето, все щеше да остави някаква следа, поне малко петно гориво. Но не, тя и пилотът й като че ли са се изпарили във въздуха.

— Вероятно е успял да стигне до континента — отбеляза Джордино.

— Не — поклати глава полковникът. — Там никой не го е виждал да лети нито навън, нито навътре към сушата.

Джордино кимна в знак на съгласие.

— Стар самолет, боядисан в яркожълто, движещ се със скорост едва двеста километра в час, не може да не бъде забелязан, прелитайки над пролива в посока Македония.

Люис извади пакет цигари.

— Мен ме смущава фактът, че атаката е била много добре подготвена и извършена. Който и да е нападнал плаца, е знаел, че по време на обстрелите му няма да има никакви кацания или излитания на самолети по разписание.

Пит си облече риза, закопча я и нагласи на раменете си пагоните във форма на златни дъбови листа.

— Няма да е трудно да се сдобием с информация, тъй като вероятно всеки на Тасос знае, че Брейди Фийлд опустява в неделните дни. Всъщност цялата тази работа доста наподобява по стратегия на японското нападение над Пърл Харбър.

Люис запали цигарата, внимавайки да не опърли мустаците си.

— Прав сте, разбира се, но няма съмнение, че вашата неочаквана поява с летящата лодка е сварила нападателя неподготвен, както свари и нас. Не можете да си представите колко приятно бяхме изненадани, като видяхме как старата „Каталина“ изникна откъм слънцето.

— Нашето приятелче в „Албатрос“ наистина се смая, когато обърна глава и ни видя.

Пит довърши възела на вратовръзката си.

— Никой не ни е очаквал, защото летателният ми план изобщо не включваше Брейди Фийлд. Трябваше да се приводня направо до „Първи опит“. Затова нашият летящ призрак и диспечерската кула на Брейди не са знаели за пристигането ни. — Той замислено погледна Люис. — Най-настоятелно ви препоръчвам, господин полковник, да вземете извънредни отбранителни мерки. Имам чувството, че не сме видели за последен път жълтия „Албатрос“.

Люис го изгледа с почуда.

— Защо сте толкова сигурен, че ще се върне?

Очите на Пит блестяха.

— Той е имал строго определена цел, за да нападне базата и тя не е била да убива хора или да разрушава самолети, принадлежащи на Съединените щати. Планът му е бил просто да всее паника сред вас.

— И какво би спечелил? — попита Джордино.

— Замислете се за момент. — Пит погледна часовника си, после отново към Люис. — Ако сегашното положение изглежда наистина заплашително и опасно, полковник, ще се наложи да евакуирате всички американски цивилни на континента.

— Да, точно такова е положението — призна Люис. — Но за момента не виждам необходимостта от такива мерки. Гръцкото правителство ме увери, че ще ни окаже пълно съдействие за откриване на пилота и самолета му.

— Щом е така, бихте ли наредили на командир Гън да изтегли „Първи опит“ от водите край Тасос? — попита Пит.

Люис присви очи.

— Да, като предпазна мярка, разбира се. Онзи искрящо бял кораб е страхотна мишена за въздушен снайперист.

Пит щракна запалката и запали цигара.

— Вярвате или не, сър, това е вашият отговор.

Джордино и Люис се спогледаха, после пак извърнаха очи към Пит.

Пит продължи:

— Както знаете, полковник, адмирал Сандекър нареди на Джордино и мен да дойдем на Тасос, за да проучим странните аварии, които стават по време на операциите на НЮМА навътре в морето. Тази сутрин, докато разговарях с командир Гън, попаднах на улика за саботаж, което ме кара да вярвам, че има сигурна връзка между въздушното нападение и авариите на „Първи опит“. Ако погледнем с една стъпка напред, започваме да разбираме, че Брейди Фийлд не е главната цел на нашия прероден неприятел. Нападението е било косвено средство да се пропъдят командир Гън и „Първи опит“ от Тасос.

Люис погледна замислен Пит.

— Предполагам, че следващият въпрос трябва да е: защо?

— Още не съм намерил отговор, но съм сигурен, че нашият мистериозен приятел със склонност към драматизъм има някаква много основателна причина да играе тази игра. Той не би стигнал до такава крайност току-така. Най-вероятно прикрива нещо с голяма стойност и се опасява, че научните изследователи на борда на кораба на НЮМА са на път да се натъкнат на него.

— Възможно е това „нещо“ да е потънало съкровище — отбеляза Люис.

Пит извади от куфара си фуражка и важно я сложи на главата си.

— Никак не е изключено.

В очите на Люис се появи мечтателен израз.

— Интересно — рече той, — какво ли може да е то и каква ли ще е цената му?

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, свържи се с адмирал Сандекър и поискай да потърси и ни изпрати час по-скоро данни за всички изчезнали или потънали ценни находки в Егейско море, близо до остров Тасос. Кажи му, че е спешно.

— Считай го за сторено — отвърна Джордино. — Сега във Вашингтон е единайсет часа, така че би трябвало до закуска да имаме отговор.

— Е, това вече е крачка напред — каза Люис. — Колкото по-скоро получа отговори, толкова по-скоро ще смъкна Пентагона от плещите си. Мога ли и аз да помогна с нещо?

Пит отново погледна часовника си.

— Както казват бойскаутите, бъдете винаги готови. Само това можем да направим засега. Повече от сигурно е, че Брейди Фийлд и „Първи опит“ са наблюдавани много зорко. Когато стане ясно, че никой не е евакуиран и че океанографският кораб продължава да се поклаща върху егейски води, можем да очакваме ново посещение на жълтия „Албатрос“. Вие вече се забавлявахте, полковник. Мисля, че сега е ред на командир Гън.

— Моля, предайте на командира, че може да разчита на всякаква помощ в рамките на моите правомощия — предложи Люис.

— Благодаря ви, сър, но не смятам, че ще е разумно да предупреждаваме командир Гън толкова рано.

— Но защо, за бога? — намеси се Джордино.

Пит се усмихна ледено.

— Засега всичко почива единствено на предположения. Освен това всякакви подготовки на борда на „Първи опит“ ще издадат ясно намеренията ни. Не, ние трябва да уловим на въдицата нашия незнаен призрак от Първата световна война и да го извадим на повърхността.

Джордино го погледна и рече спокойно:

— Не можеш да рискуваш живота на всички на борда на кораба, без да им дадеш възможност да се защитят.

— Гън не се намира в непосредствена опасност. Нашият призрачен пилот несъмнено ще изчака поне още един ден, за да види дали „Първи опит“ потегля и ако не, тогава евентуално ще нападне отново. — Пит се усмихна така, че бръчиците около очите му се врязаха дълбоко. — Междувременно ще впрегна цялата си дарба, за да съставя план за клопка.

Люис стана на крака и се обърна към Пит.

— В името на всички хора на кораба, се надявам да излезете с добър план.

— Никой план не се счита за съвършен, полковник — отвърна Пит, — докато не бъде приложен.

Джордино тръгна към вратата.

— Отивам в оперативния център на базата да изпратя съобщението до адмирала.

— Като свършите, отбийте се на вечеря в квартирата ми — рече Люис и засуквайки отново мустак, се обърна към Пит. — Поканата се отнася и за вас. Ще ви нагостя с моя специалитет, момчета: печено с гъби в сос с бяло вино.

— Звучи много апетитно — рече Пит, — но за съжаление няма да мога да дойда. Вече приех покана за вечеря… от една много красива дама.

Джордино и Люис само го изгледаха със смаяни погледи.

Пит се постара да изглежда равнодушен.

— Тя ще изпрати кола да ме вземе от портала в шест часа. Имам само две минути и трийсет секунди, за да стигна дотам, тъй че трябва да тръгвам. Приятна вечер, полковник, и ви благодаря за поканата. Надявам се да се възползвам от нея някой друг път. — Той се обърна към Джордино. — Ал, уведоми ме веднага щом получиш отговор от адмирала. — След тези думи той напусна стаята.

Люис бавно поклати глава.

— Избудалка ли ни, или наистина има среща с жена?

— Не помня някога Дърк да се е будалкал относно жени, сър — рече Джордино и започна да се забавлява вътрешно от изумения вид на полковника.

— Но къде ли се е запознал с нея? Доколкото знам, освен до кораба, той не е излизал от базата.

Джордино сви рамене.

— Нямам представа. Но като го знам какъв е, не бих се изненадал, ако я е срещнал някъде по пътя от стоте метра между портала на базата и товарната палуба на „Първи опит“.

Гръмкият смях на Люис отекна в стаята.

— Е, хайде, капитане. Аз не съм сексапилно момиче, но поне мога да готвя. Ще опитате ли от моето печено?

— И още как — отвърна Джордино. — Това е най-приятната покана за днешния ден.