Сънят на сукубата

Глава 5

Когато пристигнах в „Избата“ Питър, Коди и Хю вече бяха заели една маса. За моя изненада и Тоуни беше с тях. Напълно бях забравила за стажантката си. Но поне Нифон не беше с нея. Надявах се вече да е спала с някого, но липсата на типичното за една сукуба сияние след секс твърдеше противното. Нито Картър, нито Джером бяха благоволили да се появят. Спомних си, че Джером е извън града, а ангелът сигурно беше с колегите си. Дори бе възможно все още да са в апартамента ми.

— Здрасти — поздрави ме Коди и ми направи място да седна. — Нали каза, че си заета?

— Да. Е, промяна в плановете — измънках и махнах на Хю. — Имаш ли цигари?

Той цъкна с език.

— Вече е забранено да се пуши на обществени места, сладурче.

Изсумтях и повиках една сервитьорка. Пушенето беше грозен навик, от който се бях отказала заради здравето на смъртните около мен. Все пак бях пушила повече от век и от време на време в напрегнати ситуации жадувах за една цигара. Забраната за пушене беше хубаво нещо за Сиатъл, но адски кофти за мен и лошото ми настроение.

Коди не се задоволи с уклончивия ми отговор.

— Как така „промяна в плановете“? Нали със Сет щяхте да излизате?

Когато не отговорих, Хю се засмя.

— Охо! Проблеми в Рая!

— Има работа — отговорих рязко.

— Работа или среща? — попита Питър. — Не му ли даде картбланш да се чука, с когото поиска?

— Той не прави такива неща.

— Повтаряй си го, щом така се чувстваш по-добре — подразни ме Хю. — Никой не пише непрекъснато, дори и да го твърди.

Тъй като приятелите ми явно нямаха личен живот, аз трябваше да понасям подигравките и закачките им. Едва ли искаха да ме обидят, но от думите им ме болеше. Сет ме беше разстроил достатъчно и без тяхна помощ. У мен се надигна гняв и аз се опитах да го удавя в алкохол, вместо да си го изкарвам на приятелите ми.

Само Тоуни изглеждаше по-нещастна от мен. Беше с червена рокля без презрамки, много подобна на сатенената рокля, с която аз бях облечена по време на балета и все още носех. Само че нейната беше от еластан (какво ли толкова намираше в тази материя?) и с около петнайсет сантиметра по-къса. А и моята ми беше по мярка.

— Защо си толкова намръщена? — попитах с надеждата приятелите ми да си намерят друга мишена.

Долната й устна потръпна, но не беше ясно дали от тъга или от невъзможност да издържи огромното си колагеново тегло.

— Все още не съм… Сещаш се.

Това беше достатъчно, за да загърбя собствените си неволи. Но също така това означаваше, че Нифон още е в града, както си бях помислила, когато я зърнах.

— Какво? Как е възможно?

Тя сви рамене, наведе се напред нещастно и постави лакти върху коленете си; краката й бяха широко отворени в типично мъжка поза. При такава грация, нищо чудно, че не можеше да вкара никого в леглото си.

Махнах с ръка наоколо.

— Хайде, върви, млада сукубо. Тук е като шведска маса. Харесай си едно блюдо и действай.

— Да, бе. Сякаш е толкова лесно.

— Лесно е. Едва ли ще успееш да свалиш свещеник, но определено все някой ще клъвне.

— На теб може би. Аз… аз не знам какво да им кажа.

Не можех да повярвам, че водим този разговор. Беше по-странно и от онзи път, когато трябваше да убедя Данте, че съм сукуба. И Мади не знаеше как да се държи с мъжете, но все някой трябваше да иска да спи с готова на всичко блондинка с ненормални пропорции. Това беше основен закон на вселената.

— Ами… ако не знаеш какво да кажеш, просто отиди и го попитай дали иска да правите секс. Не е много умно, но върши работа.

Тя се подсмихна.

— Сигурно. И това е достатъчно?

— Това е достатъчно — отвърнах. Хю се върна от тоалетната и аз погледнах към него. — Искаш ли да правим секс?

Той дори не мигна.

— Добре. Само да си платя сметката.

Обърнах се към Тоуни.

— Видя ли?

— Чакай — каза Хю, с ръка на палтото си. — Това шега ли беше?

— Беше използван като учебен пример — обясни Питър.

— По дяволите.

Тоуни поклати глава и разбърканите й руси къдрици се разпиляха.

— Не мога да го направя.

— Боже господи — едва устоях на желанието да потъркам очи, защото щях да си размажа грима. — Тоуни, това не е ядрена физика.

— Нали все ни натякваше колко трудна е работата на сукубата, когато дружката ти инкуб беше тук на гости? — попита Питър. При скорошното си посещение приятелят ми Бастиен беше събрал цяла тълпа от почитатели, тъй като според моите приятели той имаше „най-тежката работа на света“.

— Млъкни! — озъбих му се. — Проваляш урока ми.

— Не искам да съм лоша сукуба — каза Тоуни твърдоглаво. — Искам да съблазня добър мъж. Някого, от когото ще получа много енергия.

— Започни с малки крачки. Не се цели в добрите, вероятно още не можеш да разпознаеш кои мъже са добри и кои лоши.

— Ти как намираш добри мъже?

— Това е изкуство. Ще се научиш. Послушай ме и не се цели на високо.

Дадох й някои насоки — все пак ми бяха отсъдили ролята на ментор. Проучихме някои от мъжете в бара, гледахме за брачни халки и забелязахме, че има ергенско парти. Да прелъстиш бъдещ младоженец беше добър удар. Посъветвах я да наблюдава поведението на мъжете. Често (но не задължително) тихите мъже бяха по-добри от шумните досадници, ако търсеше свестни екземпляри. Разбира се, серийните убийци също изглеждаха тихи. Човек трябваше да познава хората и това не беше умение, което можеше да научи за една нощ. Точно заради това се опитах да й внуша, че засега трябва да се задоволи с по-лесни мишени.

— Много ми харесва как за теб всички мъже са отворени книги — каза Питър, когато приключих с лекцията. — Радвам се, че не вярваш в стереотипи и прочее.

Свих рамене.

— От доста време се занимавам с това нещо.

— Добре, докажи го — каза Хю. С него бяхме горе-долу еднакво пияни. — Намери три свестни души тук.

Усмихнах се. Имповете можеха да доловят силата и добротата на дадена човешка душа само с един поглед. Приех предизвикателството и дълго оглеждах тълпата. Посочих трима души и той поклати глава.

— Уцели двама от трима. Двамата наистина са свестни. Третият обаче е ужасно лош. Поне и тримата са хора на крайностите.

Тоуни изстена.

— Видя ли? Трудно е.

— За бога! — възкликнах и глътнах още един гимлет. — Не е трудно. Не и като се има предвид какво се очаква от теб. Искаш ли един съвет? Намери си работа, където има много мъже.

— Няма да работя на улицата — каза обидено тя.

— Тогава отиди… не знам. Отиди на благотворителния търг на Хю. — Импът ме изгледа остро. — Или започни работа в стриптийз клуб. Това е най-лесното, което може да направи една сукуба. След като приключи номерът ти, заставаш на бара и мъжете сами ще идват при теб. Стриптийзьорките са желана стока, а и мъжете така или иначе ще си мислят, че си проститутка.

— Не знам. Струва ми се унизително.

— Трябва да се чукаш, за да поддържаш съществуването си до края на вечността! Осъзнай се. Почакай още малко и безплатния ти запас от енергия ще се изчерпи. Стриптийзът е лесна работа. И е забавно. И ще имаш красиви костюми. Повярвай ми, това е добро поприще.

— Сигурно — каза тя най-накрая. Издиша тежко и от това гърдите й изпъкнаха дори повече от обикновено.

— Джорджина е професионалист — каза Хю и протегна ръка да я потупа утешително. Той не беше сърдечен и жалостив тип и по-скоро искаше да пипне гърдите й. — Поне така се говори. Явно никога няма да разбера — добави той и ми отправи горчив поглед.

— Ако е вярно — каза Тоуни, — тогава защо гаджето й я е отсвирило?

Момчетата казаха едновременно „О!“ и жадно впериха поглед в нас, очевидно очаквайки отдавна предсказания женски бой. Гневът, който изпитвах по-рано, се надигна отново, подхранен от алкохола и некомпетентността на Тоуни.

Сграбчих чашата си и отидох до бара да ми я напълнят. Излизането с приятелите бързо губеше чара си. Една нова сукуба нямаше право да се подиграва на проблемите в личния ми живот, особено след като не можеше да прелъсти никого. Стига да исках, тази вечер можех да забия поне дузина. По едно и също време.

И оглеждайки тълпата, осъзнах, че можех да отбележа лесна точка.

Мъжът от книжарницата, онзи с книгите за фетиши, стоеше на бара и говореше с бармана. Изглежда не беше с компания. Бързо се обърнах, за да не ме познае. Получих питието си, занесох го на масата на приятелите си и отидох в тоалетната, без да кажа и дума. От години се налагаше да използвам тоалетните, за да се трансформирам и нямаше изгледи това да се промени. Направих тялото си високо и изящно и добавих чуплива златиста коса, подобно на балерините от представлението по-рано тази вечер. Щях да покажа на Тоуни какво значи хубава блондинка.

Върнах се и улових погледа на Коди. Разбира се, приятелите ми ме разпознаваха каквато и форма да приемех, и той ме погледна объркано, когато отново се отправих към бара. Застанах до мъжа от книжарницата и си поръчах друго питие. Този път той се обърна и ме забеляза. Усмихнах се.

— Това добро ли е? — попитах и кимнах към червената смес, която той пиеше.

— Горе-долу — той вдигна чашата и погледна в нея. — Това е космополитън с нар. Поне така мисля.

— Честно казано, малко е момичешко… Нищо лично.

— Няма проблеми.

Барманът плъзна към мен чаша с уиски с лед. Мъжът до мен се засмя.

— Все едно ме кастрира — каза той.

Усмихнах се и протегнах ръка, казвайки първото име, което ми дойде на ума.

— Аз съм Клара.

— Джуд.

— „Хей, Джуд“4.

Той въздъхна.

— Съжалявам — казах. — Не можах да се въздържа.

— Като всички останали.

— Сам ли си? — попитах.

Той се смути и разсеяно потърка пръста, на който по-рано имаше брачна халка.

— Да.

— Аз също.

Опита се да ме огледа незабележимо, но не се справи никак добре.

— Малко ми е трудно да ти повярвам.

— Ами… — погледнах към чашата и прокарах пръст по ръба й. — Дълга история.

И бавно, умело, спретнах един разказ как съм имала среща с мъж и как той ми бил вързал тенекия. После трябвало да отидем в някакъв секс клуб, вметнах аз между другото. Това трябваше да е повече от достатъчно за човек като Джуд, за някой, който беше заинтригуван, но все още притеснен от идеята за екзотична сексуалност. Та така, казах неопределено аз, намеквайки за собствения си интерес към ексхибиционизма, много би ми се искало да видя какво представлява едно такова място.

Когато приключих, използвах същите думи, които той беше казал в книжарницата.

— Чувствам се като някой перверзник. Честно… не знам защо ти разказах всичко това. Дори не те познавам. Просто… — погледнах го с големите си сини очи. — Лесно се говори с теб.

Последва дълго мълчание и Джуд задържа погледа ми.

— Не мисля… не мисля, че има нещо нередно в това, което ми каза. В това, което искаш…

Щрак! Започнах да навивам макарата на въдицата.

— Наистина?

— Да… Аз понякога… Така да се каже… сещаш се, и на мен ми се иска.

— Наистина ли?

Той кимна.

Направих се, че се колебая пет секунди.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Само да погледаме?

След кратък размисъл, Джуд се съгласи. Нормално беше, че не знаеше къде в града има секс клубове. Нормално беше и че аз знаех.

Дори не погледнах към приятелите си, когато с Джуд излязохме от бара. Не засякох за колко, но със сигурност бях вербувала клиента си за рекордно кратко време. Това щеше да ги научи да не се съмняват в професионализма ми.

Няколко пъти бях ходила в клуба, в който отидохме. Била съм и в по-добри клубове, но този харесвах просто заради името му: „Безочливост“.

Местата, на които се предлагаше секс и фетишизъм, бяха много различни едно от друго. Там, където клиентите участваха (като суинг клубовете) достъпът беше стриктно регламентиран. Необвързаните момичета бяха пускани свободно, за двойките имаше някои изисквания. За необвързаните мъже обаче беше доста по-трудно. Но на места като „Безочливост“ главно се гледаше и достъпът беше по-свободен. Трябваше само да платим вход и бяхме вътре. Аз обаче платих по-малко.

Беше претъпкано и приличаше на танцов клуб. В затъмненото помещение звучеше техно музика, а единствената светлина (синя и тъмно червена) идваше от поставени в ниши лампи. Осветлението беше насочено към отделените с въжета места, резервирани за онези, които искаха да „участват“. Тези места приличаха на малки сцени, около които се събираха зрителите. Някои от сцените бяха подредени тематично (едната приличаше на лекарски кабинет с операционна маса), но на повечето имаше дивани и легла. Очевидно нямаше значение кой къде ще бъде. Първите участници бяха започнали, но половината платформи бяха още празни и никой за никъде не бързаше. Зрителите обаче жадно обграждаха заетите сцени и протягаха вратове да виждат по-добре.

— Тук има много мъже — каза Джуд, докато си проправяхме път през тълпата.

— Това е нормално — отвърнах му.

— Смяташ, че мъжете си падат по тези неща повече от жените?

— До определена степен. Мъжете обичат повече да гледат и им стига. Много момичета също си падат по това, просто трудно можеш да ги накараш да дойдат тук — млъкнах, внезапно осъзнала, че звуча прекалено осведомена за някоя срамежлива начинаеща.

Накрая успяхме да стигнем до една от сцените. Там мъж страстно чукаше жена, легнала върху елегантна маса. С Джуд ги гледахме известно време, без да кажем дума. После минахме на следващата двойка — мъж и жена, които го правеха в обикновено легло. Тя беше с лъскаво бюстие и вдигната нагоре пола. При третата двойка (притиснати до една стена) Джуд най-накрая проговори.

— Тези хора не са такива, каквито очаквах.

— Тоест? — попитах.

— Изглеждат… обикновени.

Засмях се.

— Защото са такива. Ти какво мислеше, че порнозвезди идват тук да правят шоу?

— Ами не — сигурно се беше изчервил в тъмното.

— Всеки има право да прави това, което смята за секси. А и като видиш само колко са възбудени… — погледът ми се плъзна към двойката на стената. Те се гледаха в очите толкова страстно, толкова жадно, че човек буквално виждаше как това ги възбужда. Потръпнах. — Да, много е секси, дори за аматьори. Това е истинско. И затова е и толкова въздействащо.

Той не отговори, но се огледа, сякаш за да прецени наново обстановката. Междувременно заразглеждах профила му. Не беше много висок, но имаше хубаво тяло и стилно постригана, руса коса. Той се обърна към мен, усещайки погледа ми.

— Знаеш ли — казах, — ако искаш да вдигнем летвата… ами ние сме доста привлекателни.

Отначало не отговори.

— Да, предполагам, че… О! — Кафявите му очи се разшириха.

Погледнах отново двойката на стената.

— Така и така сме тук. Да предложим на хората истинско зрелище.

Очите му се разшириха още повече, сякаш щяха да изскочат.

— Аз… не мога. Тоест… Господи! Не и пред всички тези хора. Ами ако някой мой познат е тук?

— Съмнявам се. Освен това какво ще направи? За да каже на някого, трябва да признае, че е бил на такова място — хванах го за ръката. — Хайде. Знам, че идеята ти харесва.

— Да — призна той, — но никога не съм… няма да мога да…

Помъкнах го към една от сцените.

— Все някога трябва да започнеш. Лесно е.

Джуд изглеждаше ужасен, но ми позволи да го завлача до сцената.

— Държиш се сякаш си го правила и преди. Мислех, че е ново за теб.

— Така е.

— Сигурна ли си? Може би само се правиш на невинна, съблазняваш случайни мъже и правиш луд секс с тях.

Засмях се.

— Това е абсурдно.

Още щом минахме под въжетата, около сцената се събра цяла тълпа. Едва ли това имаше нещо общо с нас (все още), просто бяхме нова двойка. Ах, разнообразието! Солта на живота.

Джуд все още изглеждаше ужасен, но нямах повече търпение да го чакам да се колебае. Актрисата в мен се беше събудила. Всички онези хора чакаха и гледаха и аз трябваше да действам.

Част от декора на сцената беше шезлонг с бяла кадифена покривка, която проблясваше в синьо на светлината. На бялото не си личат някои петна, както върху други цветове.

— Хайде — казах и бутнах Джуд върху шезлонга. — Легни.

Той легна, но все още гледаше паникьосано.

— Клара…

— Вече си тук — казах рязко. — Какво ще направиш? Ще избягаш пред толкова хора? Нямаше вид на страхливец, когато се запознахме.

Вече бях друга, държах се заповедно и всявах страх. Той поклати глава.

Качих се на шезлонга при него и обгърнах бедрата му с крака. Изведнъж от липсата на енергия направо изпитвах болка и вече не исках нежност. Наведох се и го целунах страстно, зъбите ми одраскаха устните му, докато пъхах език в устата му. Той извика изненадано, но целувката заглуши звука. Междувременно ръцете ми припряно разкопчаха копчетата на ризата му. Дори май скъсах едното.

Джуд лежеше отпуснато, все още в шок. За мен нямаше значение, стига да не се съпротивляваше. А и доколкото усещах между бедрата си, не цялото му тяло беше отпуснато.

Прокарах пръсти надолу по гърдите му и забих нокти в плътта му. Част от мен се зачуди как ще обясни драскотините на жена си. На другата част обаче изобщо не й пукаше. Бях „облякла“ Клара с черно потниче и сива пола — обикновено, но секси. Издърпах потничето през главата си и разпилях коса като златен воал. Зачудих се дали да сваля черния дантелен сутиен, но реших да го оставя.

Устата ми напусна устните му, плъзна се по врата и гърдите му и спря на едно от зърната му. Продължих надолу, към ръба на бежовия панталон и разкопчах колана и панталона му с едно бързо движение. Дръпнах панталона и бельото му до коленете, колкото да открия възбудения му член. Поех го в уста и позволих дългият му ствол да се плъзне почти до гърлото ми. Той изпъшка и звукът като ехо беше повторен от ценителите, които ни гледаха.

Почувствах първите капки живителна сила. Тя проблесна като звездна светлина и премина у мен. Тогава долових мислите и емоциите му, както и силата на характера му. Когато погълнах достатъчно енергия, за да оценя качеството й, едва не се разсмях. Не за пръв път правеше нещо такова с непозната жена. Досега му се беше случвало два пъти. Все още се срамуваше, но невинността му беше донякъде преструвка, примамка за доминиращи жени като мен. Хю беше прав — невинаги успявах да разчета дадена душа. Джуд обаче още не беше преглътнал изневярата, така че у него имаше достатъчно доброта и живителна сила и щеше да запълни празнината, причинена от съня ми.

Започнах да движа устата си по-настойчиво, засмуквах и го дразнех. Той стенеше, докато устните ми се плъзгаха нагоре-надолу. Когато изви гръб, аз спрях. Изправих се, дръпнах полата си и я оставих да се свлече на купчина на пода. Джуд ме гледаше умоляващо, все още пасивен, но определено жадуващ за още.

До шезлонга имаше богато украсен дървен стол. Отидох до него и коленичих върху тапицираната седалка, притискайки гърди към резбованата облегалка. Погледнах през рамо назад към Джуд.

— Време е за шоу — казах.

Очаквах да се поколебае или да ми откаже, но очевидно беше превъзмогнал първоначалната си сдържаност. Добре. Не исках да се чувствам сякаш го изнасилвам или нещо такова. Той стана от шезлонга и дойде до мен. Аз само бях смъкнала панталона до коленете му и сега той довърши започнатото и го изрита на земята. Застана зад мен, прокара ръце по дължината на бедрата ми, плъзгайки пръсти по ръбовете на черните бикини, с които все още бях.

Надигнах се и притиснах дупето си към него. Той въздъхна.

— Толкова си секси.

— Знам — отвърнах нетърпеливо.

Той смъкна бикините ми до коленете. Отърках се в него и усетих как проникна в мен силно и дълбоко. Постави ръце на ханша ми и започна да влиза и излиза, блъскайки ме силно в твърдата облегалка на стола при всяко проникване. Изстенах силно, но не мога да кажа заради него или заради зрителите ни.

Като стана дума за зрителите, сега вече можех да ги виждам, лицата и очите им бяха насочени към мен. С годините се бях отърсила от всякакви задръжки и Бог знае, това не беше първият път, когато правех секс пред публика. Понякога предпочитах усамотението, но тази вечер исках да съм център на внимание. Може би това се дължеше на копнежа ми за повече енергия. В момента бях готова на всичко, за да я получа. Не ме интересуваше защо, възбуждах се все повече и повече от погледите на различните мъже в публиката, докато Джуд не спираше да ме чука.

Както бях забелязала по-рано, погледът беше мощно оръжие. Той те откъсваше от повърхностното проучване и те притегляше в нещо по-дълбоко и интимно. Към мъжете, които ме наблюдаваха, отправих сладострастен и похотлив поглед — поглед на жена, която я чукат до смърт и която единствено иска да го направи и с тях след това. Изпълни ме трепет при мисълта за мъжете, които се възбуждаха и които изпитваха болезнено желание — болезнено желание да бъдат с мен.

Срещах погледите на обожателите си и почти забравих, че Джуд е зад мен. Можеше да е, който и да е от тези мъже и израженията им говореха, че с удоволствие биха си разменили местата с него. Местех очи от лице на лице, представях си какво ще е усещането да съм с всеки един, как всеки щеше да се чука различно. Това беше толкова възбуждащо, че скоро започнах да си представям, че съм с двама едновременно. Един отзад, един отпред…

Едната ръка на Джуд сграбчи косата ми и дръпна главата ми назад, а другата остана на ханша ми. Това грубо действие прекъсна фантазиите ми, но бях толкова възбудена, че с удоволствие приех тази проява на агресия. Вкарваше го все по-силно и ме блъскаше в стола; надявах се да не паднем. Сладката му живителна енергия продължаваше да се излива в мен и долових мислите му: „Толкова е хубаво, толкова е хубаво, толкова е хубаво“.

Наистина беше хубаво. Воайорите около нас и фактът, че ме чукаше, застанала на колене, ме възбуждаше неимоверно. Целият акт беше мръсен и вълнуващ, и замайващ.

— Толкова е хубаво, толкова е хубаво! — извиках, повтаряйки като ехо мислите му. — Не спирай, не спирай, не… О!

Каква ирония.

Трикът, който бях използвала при Брайс или Брус, или както и да се казваше, отново беше проработил. Само че този път не исках да свършва. Може би такъв беше стилът на Джуд — кратък и сладък секс — и може би не аз бях виновна. Всъщност, причината нямаше значение — той беше свършил, а аз не. По дяволите.

Все пак бях попълнила енергийните си запаси, прилив на живот и възхита избухнаха в мен, когато той получи оргазъм. Дори и в екстаза си обаче, в последната минута, той изпита угризение на съвестта, съжаление, че все още иска да изневерява на жена си. Тази вина беше бонус за мен. Грехът беше нещо субективно и често нивата му се определяха от самия човек, който го извършваше. Аз го бях накарала да извърши грях (нещо, което Адът одобряваше и за което ми даваше бонус точки) и бях разбила моралните му ценности, така че получих повече енергия, отколкото ако беше напълно покварен. Почувствах как живителната му сила подхрани безсмъртността ми и уменията ми да се трансформирам.

Той се измъкна от мен. Слезнах от стола и го хванах за ръката, когато залитна. Няколко души подсвирнаха и изръкопляскаха.

Джуд изглеждаше учуден и изтощен. Подадох му панталона.

— Леле! — задъха се той. — Това беше… Леле!

— Да — отвърнах му с усмивка. — Знам.