Сънят на сукубата

Глава 24

Знаех, че ще живея вечно, но невинаги осъзнавах колко дълго беше това. По време на пътуването към летището обаче, придобих ясна представа какво представлява вечността.

Почти през цялото време Мади не спря да говори за Сет. Почти съм сигурна, че отклони вниманието си, само за да провери колко е часът и да се зачуди дали ще успеем навреме. Бях сигурна, че ще стигнем навреме, защото бях готова да спра колата и да я нося на гърба си, само и само да не се наложи да се връщаме заедно. Накрая реши, че ще успеем и се върна на Сет. Сет, Сет, Сет.

Имаше само трима души на този свят, на които щях да повярвам, ако дойдеха при мен с такава история. За съжаление Мади беше една от тях. Тя казваше истината. Беше изписано на лицето й и нещо вътре в мен (може би онази част, която наистина осъзнаваше колко сериозен беше скандалът ни със Сет) го усещаше.

След известно време съзнанието ми претръпна и спрях да мисля изобщо. Най-накрая я оставих на летището и тръгнах към къщи, почти не обръщах внимание на задръстването по обратния път. Влязох в апартамента, вечерях и гледах „Коледна песен“. Една дълга гореща вана и пет шота водка успяха да ме приспят. Спах на дивана, защото не можех да се насиля да вляза в стаята, където беше паднал ангел. Страшна Бъдни вечер.

На другата сутрин Сет дойде да ме вземе за обяда у Тери и Андрея. Той беше неспокоен, но все пак се усмихна, когато ме видя.

— Изглеждаш страхотно.

— Благодаря.

Знаех, че е така. Бях се приготвяла два часа, като последния половин час просто стоях пред огледалото. Стоях и оглеждах всеки един детайл от външността ми. Прилепналата червена рокля. Извивката на врата ми под блестящата черна висока яка. Начинът, по който златистата ми коса (днес права и гладка) падаше по гърба ми. Златистите сенки и черната очна линия, които ограждаха очите ми. Устните ми, блестящи от бледорозовия гланц с цвят на праскови. Дори и без ток краката ми изглеждаха дълги и елегантни. Лицето ми, изваяно с високи скули и безупречна кожа, беше красиво.

Аз бях красива.

Наречете го суета или егоизъм, но това беше истината. Аз бях толкова, толкова красива. По-красива от Мади. По-красива, от която и да е смъртна жена. Втренчих се в разкошното отражение и се помолих то да ме убеди, че Сет ще ме пожелае. Той трябваше да ме желае. Как можеше да не ме желае?

Знаех обаче, че цялата красота на света не може да скрие болката вътре в мен. След няколко секунди и Сет я забеляза. Усмивката му изчезна.

— Как разбра? — попита той.

Пуснах палтото, което държах.

— Ти как мислиш? Тя ми каза. Нямаше търпение да ми каже.

Той въздъхна, седна на страничната облегалка на дивана и се втренчи в нищото.

— Това ли е? Няма ли какво да кажеш? — попитах го.

— Съжалявам. Господи, наистина съжалявам. Не исках да разбираш така.

— Щеше ли изобщо да споделиш?

— Да… разбира се.

Гласът му беше толкова сладък и нежен, че на мига забравих за яда, който исках да излея. Вгледах се в него, взрях се в кехлибарените му очи.

— Тя каза… тя каза, че не си пил, но ти пи, нали? Така е станало, нали? — сякаш бях на възрастта на Кендъл и вероятно гледах умоляващо, както Ясмин беше погледнала Джером.

Лицето на Сет остана безизразно.

— Не, Тетида. Не бях пиян. Не пих изобщо.

Потънах в креслото срещу него.

— Тогава… тогава… какво се случи?

Трябваше му малко време да разкаже. Виждах как се бореше със себе си: от една страна искаше да говори открито, от друга мразеше да споделя неща, които нямаше да ми харесат.

— Бях много разстроен след онова, което се случи. Бях на крачка да се обадя на онзи… как се казваше? Нифон. Не можех повече, исках да оправим нещата между нас. Точно тогава обаче, попаднах на Мади. Бях толкова… Не знам. Объркан. Обезумял. Тя ме попита дали искам да хапнем и аз приех, преди да се усетя. — Той прекара ръка през косата си, безизразното му изражение стана объркано и нервно. — С нея беше… толкова приятно. Хубаво. Лесно се говори с нея. И след като между нас не се получи физически, аз бях някак… хм…

— Възбуден? Наточен? Зажаднял?

Той се намръщи.

— Нещо такова. Но… не знам. Имаше и нещо друго.

Съзнанието ми върна малко лентата назад.

— Не каза ли, че си щял да се обадиш на Нифон?

— Да. Говорихме онази вечер на покера… и после ми се обади още веднъж. Каза, че ако поискам… можем да сключим сделка. По онова време ми се стори прекалено щуро, но след като си тръгнах онази нощ… Не знам. Започнах да се чудя дали така няма да получа живота, който винаги съм искал и да направя така, че повече да не те тревожа.

— Тогава появата на Мади е била благословия — промърморих аз. Исусе. Сет сериозно е мислил да продаде душата си. Трябваше да се разбера с Нифон. Не ме беше послушал, когато му казах да остави Сет на мира. Исках да му разкъсам гърлото, но отмъщението трябваше да почака. Поех си дълбоко въздух.

— Така — казах аз на Сет. — Това е значи. Не мога да кажа, че ми харесва… но… ами, вече е свършило.

Той наклони глава неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш?

— Това. Забежката с Мади. Имаше секс за една нощ. Винаги сме казвали, че може, нали? Не е честно само аз да правя секс. Сега можем да продължим нататък.

Настъпи дълга тишина. Обри скочи до мен и потърка глава в ръката ми. Прокарах пръсти по меката й козина, докато чаках отговора на Сет.

— Джорджина — каза той накрая, — знаеш… Казвал съм ти, че аз не правя секс за една нощ.

Ръката ми на гърба на Обри замръзна.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз… не правя секс за една нощ.

— Смяташ да започнеш връзка с нея?

Той изглеждаше нещастен.

— Не знам.

Не. Това не беше истина.

— Какво значи това за нас? — попитах.

— Не знам.

Гневът ми се върна и аз скочих, с риск да вбеся Обри.

— А какво знаеш? — попитах го. — Знаеш ли въобще защо го направи?

— Станаха много неща… — каза той. — Имаше много фактори. Просто се случи…

Сложих ръка на устните си и тръгнах към него.

— Така ли? Наистина ли? Защото не съм сигурна.

Обърканото му изражение стана предпазливо.

— Какво значи това?

— Мисля, че си искал да ми отмъстиш, защото те отблъснах онази вечер. Аз те ядосах. Нараних те. Затова и ти се опитваш да ме нараниш. Да ми дадеш урок.

— Аз… Какво? Да не си луда? Мислиш, че съм го направил, за да ти дам урок? Мислиш, че искам да те нараня? Защото не правихме секс?

— Защо не? — попитах. — Мъжете винаги са искали да правят секс с мен. Защо ти да си различен?

— Джорджина — каза той невярващо, — не е възможно да го вярваш наистина. Винаги е било повече от секса. Няма как да не го знаеш. Казвал съм ти отново и отново. Никога не бих те наранил нарочно. И все пак…

— И все пак какво?

Той отклони поглед и се втренчи в килима.

— Не знам дали можем да сме заедно, без да те наранявам.

— Е, ако не спиш с приятелите ми…

— Не това е проблемът. Всичко може да се случи. Утре може да ме блъсне кола или да се разболея. Ако някой ден се пречупиш и спиш с мен, ще се намразиш завинаги. А ако аз се пречупя и продам душата си, също ще си нещастна. Така или иначе, все ще те боли. Просто е въпрос на време. Видях те онази вечер в кухнята, видях лицето ти, когато ми се разкрещя. Тогава осъзнах, че това е истината.

— Аз… бях разстроена — промълвих. — И… искам да кажа… знаехме, че няма да е лесно. Бяхме се разбрали още от началото… За секса и за всичко друго…

— Нещата се променят — каза директно той. Срещна погледа ми и отново видях как се бори със себе си. — Преди мислех, че аз ще бъда нараненият, не ти. Аз щях да се справя.

— А аз няма, така ли?

— Не искам и да разбирам. И честно казано, проблемът не е само в секса. Ние не разговаряме, разминаваме се… Не знам. Мамка му, имаме проблеми със смъртта. Не знам дали трябва да продължаваме.

Почувствах се така, сякаш Джоел умираше за втори път. Сякаш цялата ми енергия беше изсмукана.

— Защо — попитах — все обвиняваш мен, че аз не споделям, а после ми изстрелваш това? Ако си се чувствал така… трябваше да го кажеш по-рано, не когато уж се опитваш да скъсаш с мен по никое време.

— Не съм много сигурен какво искаш да кажеш, но не блъфирам. И съм се опитвал да говоря с теб. Опитах се вечерта, когато ме масажира, но ти не поиска да ме чуеш. Не можем повече да сме заедно.

Застинах. Не, не беше истина. Това не беше истина. Очаквах голям скандал, но мислех, че ще се разберем както винаги. Очаквах да ме моли за прошка. Очаквах да поставим нови граници на връзката ни. Очаквах аз да съм в позицията да решавам какво ще стане с връзката ни.

Не очаквах аз да му се моля.

— Не. Не. Сет… трябва да оправим нещата. Виж, все ще измислим нещо за Мади. А ако искаш да спиш с други жени… няма проблем. Винаги съм ти казвала, че нямам нищо против. Просто това е първият път и… ми дойде като шок, това е. — Той продължи да ме гледа мълчаливо и аз започнах да бъбря несвързано. — Ще се справим. Винаги успяваме. Ще намерим начин. Не можеш да решиш нещо такова просто така. И аз имам право на мнение, знаеш.

— Да — каза той. — Знам. Аз също имам право на мнение. И искам да се разделим.

— Не — казах обезумяло. — Не искаш. Това е някакво ужасно… Не знам. Не говориш сериозно.

Мълчанието на Сет беше по-вбесяващо, отколкото ако ми се беше развикал. Той просто продължи да ме гледа и ме остави да говоря. На лицето му беше изписано много съжаление, но и много решителност.

— Ти беше онзи, който каза, че можем да преодолеем всичко — извиках. — Защо не и това?

— Защото е прекалено късно.

— Не е възможно. Ако го направиш… няма да постигнеш нищо… накрая пак ще ме нараниш. И мен, и Мади.

— Това е нищо в сравнение с всичко друго, което може да се случи — каза той. — А колкото до Мади… нямам намерение да я нараня. Аз… аз я харесвам.

— Но обичаш мен.

— Да, така е. Сигурно винаги ще те обичам. Това обаче не е достатъчно. Трябва да продължа. Не можем повече така. Може би… не знам. Мисля си, че между мен и Мади ще се получи. В някои отношения тя е като теб, само че…

Сет започна да приказва безсмислици, както когато беше нервен. Сега захапа устната си, сякаш да върне думите си обратно, и отклони поглед.

— Само че какво? — попитах. Едва чувах собствения си глас.

Той върна погледа си на мен, решителен и непоколебим.

— Само че е по-човечна.

И това беше капакът. Целият гняв и тъгата изчезнаха. У мен не остана нищо. Абсолютно нищо. Бях празна.

— Изчезни — казах.

Той пребледня. Нещо в гласа и изражението ми трябва да е било наистина ужасяващо. Неуверено протегна ръка.

— Не исках да те нараня. Тетида, съжа…

— Никога повече не ме наричай така — казах му и отстъпих назад. Не знам дали думите излязоха от моята уста. Сякаш някой друг ме контролираше. — Махай се. Веднага.

Той отвори уста и аз си помислих, че може би решимостта му ще се пропука. Накрая устоя.

Тръгна си.