Сънят на сукубата

Глава 6

Не бях осъзнала колко е късно, докато не пристигнах у Сет и се оказа, че е към два часа. Този път за разнообразие не пишеше и го заварих излегнат на дивана да прехвърля каналите на телевизора.

— Здрасти — казах и пуснах палтото и чантата си до вратата. Той откъсна поглед от екрана. Светлината на телевизора хвърляше призрачни сенки върху лицето му в тъмнината. — Извинявай, че закъснях. Изскочи нещо.

— Да — каза той безизразно. — Виждам.

Незабавно осъзнах какво имаше предвид. Това беше знак, че ме познава добре и че знае какво означават едва доловимите сигнали на сукуба. Бях обвита в живителната енергия на Джуд. Безсмъртните го виждаха като сияние. Смъртните не го виждаха, но за тях ставах безумно съблазнителна и привлекателна. Обикновено те го приписваха на красотата ми. Сет обаче знаеше истината. Когато доловеше нещо подобно, беше наясно какво бях правила.

Не обичах да ме вижда такава, но беше неизбежно.

— Съжалявам. Знаеш каква съм.

— Да — потвърди той. Прозвуча уморено — умствено, не физически уморено. Изправи се. — Трябваше ли обаче да го правиш тази вечер? Да не се опитваш да ме накажеш, задето ти вързах тенекия?

Седнах на фотьойла срещу него. Енергията на Джуд гореше в мен и ме караше да се чувствам жива. Не исках да се карам със Сет и да развалям настроението си, най-вече, след като през по-голямата част от вечерта бях нацупена.

— Направих го, за да живея. Не се опитвам да те наказвам.

Той въздъхна и впери поглед в един тъмен ъгъл.

— Понякога е толкова трудно.

Преместих се на дивана и се сгуших до него.

— Знам.

Той обви с ръка раменете ми и ме погледна едновременно и нежно, и ядосано. Облегнах се на него и той прокара устни по врата ми. Невинното докосване накара кръвта ми да закипи.

— Господи, красива си. Иска ми се да не се дължеше на друг мъж.

— Да — отвърнах. — И на мен.

— Извинявай, че избухнах така.

— Наричаш това избухване? Това не беше нищо.

— И съжалявам, че те зарязах. Не постъпих правилно.

Сет се беше придвижил нагоре по врата ми и сега захапа ухото ми. Затворих очи и отпуснах назад глава.

— Няма проблем — уверих го. — Наистина.

— Ужасно бързо прощаваш.

— Какво да ти кажа? Коледа е любов и доброта, нали?

Той се засмя и прокара пръсти през косата ми.

— За някой толкова лош като теб, ти си изключително добра.

— Е — казах и се притиснах към него, — не съм чак толкова добра. В момента си мисля много лоши работи.

— Да. Аз също. Ако ни съдеха по мислите ни, щях да съм се запътил право към Ада.

— Не е вярно. Хю твърди, че душата ти е като супернова. Отиваш право към райските двери.

Жарка любов и желание ни обгърнаха и изместиха студеното напрежение. Докато се гушкахме и си говорехме на неангажиращи теми, не можех да спра да си мисля мрачно колко често се повтаряше този сценарий. Кавга. Цупене. Извинение. Гушкане. Каквито и представи да съм имала за стабилните връзки през цяло едно хилядолетие, това определено не се вписваше никъде.

След известно време преминахме от гушкане към по-подходящи за възрастни занимания. Или поне аз. Понякога и Сет задоволяваше страстта си, но винаги се чувстваше неловко. Самата аз обожавах да го гледам как свършва. Винаги изпитваше такова блаженство, че да го видя да губи самоконтрол по време на оргазъм, ми действаше по-силно от моята собствена кулминация.

Той очевидно изпитваше същото към мен и тази вечер му стигаше да гледа как се докосвам. Тъй като не успях да свърша с Джуд, бях повече от доволна да поема нещата в свои ръце. Когато приключих, отпусната и доволна, той легна на дивана до мен и преплете пръсти с моите.

— Това никога няма да ми омръзне — въздъхна той.

— Трябва и ти да свършиш.

— Така ми е добре.

— Сигурен ли си?

Той се усмихна.

— Самоконтрол, Тетида. Самоконтрол. Освен това имам добро въображение. Понякога ми е достатъчно да си представям, че аз правя тези неща с теб.

Потръпнах. Изведнъж си представих Сет, усетих тялото му в мен, докато свършвам, как мускулите ми се свиват около него, как викам името му и забивам нокти в гърба му.

— Исусе — казах нежно и затворих очи.

— Да.

Изведнъж осъзнахме, че е ужасно късно и започнахме да се приготвяме за лягане. Когато си измих зъбите и излязох от банята, го видях да ме чака в спалнята с малка кутийка в ръка. Подаде ми кутийката.

— Нали ти казах, че съм ти приготвил подарък за Коледа?

Започнах да въртя кутийката в ръце, прокарвайки пръсти по ръбовете й. Беше обвита със златиста хартия и имаше червена панделка. Като гледах нескопосано завитата опаковка и неизравнените краища на панделката, бях готова да се обзаложа, че сам е опаковал подаръка. Усмихнах се леко.

— Още е много рано. Подаръци преди Коледа? Това не е редно. Не съм чак толкова лоша.

Той седна на леглото и се облегна на таблата, очевидно крайно доволен от себе си.

— Но аз съм. Май душата ми вече не е съвсем чиста. Отвори го.

Аз също седнах и колебливо разкъсах хартията. Бях абсолютно сигурна, че вътре има бижу. Въпросът обаче беше: какво бижу? Понякога и Сет имаше романтични изблици, но не беше толкова луд, че да ми предложи брак. Поне аз така си мислех.

Надявах се да е лента за китка за игра на тенис, но намерих пръстен. Той обаче не беше годежен, не и според днешните разбирания. Беше една от съвременните интерпретации на византийските пръстени. Само че този не беше като пръстените на Ерик, а малко по-различен. На първо място беше платинен, блестеше меко и сребристо на слабата светлина. На гладкия диск отгоре имаше гравиран делфин, украсен с няколко малки инкрустирани сапфира.

Втренчих се в него, не знаейки какво да кажа.

— Харесва ли ти? — попита Сет и в гласа му се прокрадна нервна нотка.

— Аз… да. Да, харесва ми. Много. — Думите ми прозвучаха неубедително.

— Изглеждаше много тъжна, че си изгубила онзи пръстен. Помислих си, че този може да е подходящ заместител.

Звучеше много въодушевено и развълнувано и не посмях да му кажа, че не само не съм изгубила пръстена, а и че съм го скрила в гардероба да не го виждам повече. Вярно, този беше различен, но приликата беше прекалено голяма и изкара на повърхността всички тъмни емоции, които се бях опитала да заровя, всички спомени от един слънчев ден преди много време — тогава съпругът ми (онзи, когото накрая предадох) плъзна пръстена на пръста ми по време на нашата сватба.

— Красив е — казах след дълго мълчание. Трябваше да му благодаря, все пак беше мил жест. Сет не знаеше какво се беше случило, както и не подозираше за болката, която беше свързана с пръстена. — Защо делфин?

— Ами… защото е симпатично и модерно, но и… гръцките букви не значат почти нищо за мен. Някъде обаче четох, че делфините са били важни символи в старите религии на Кипър, така че…

Това предизвика истинска усмивка на лицето ми.

— Да. Така е. Те са посланици на морските богове. Носят късмет и прочее. — Сетих се за нещо. — Видяхме подобни пръстени при Ерик преди ден-два, но този е различен. Къде го намери? Да не би да е имал и други? Или го купи от друго място?

Очите му се присвиха развеселено.

— От теб усвоих умението да убеждавам. Свързах се с майстора и поръчах пръстена.

Мили боже! Сет беше поръчал пръстен (платинен пръстен) точно преди Коледа. И го беше получил за няколко дни. Цената сигурно беше стигнала до небето. Присвиването в стомаха ми стана все по-осезаемо. Той забеляза мълчанието ми и усмивката му помръкна.

— Сигурна ли си, че ти харесва?

— Да, да… Разбира се. Аз само… Съжалявам, не знам какво да кажа. Страхотен е. — Плъзнах го на десния си безименен пръст. Беше ми по мярка. Колебливо срещнах погледа му. — Пръстенът е… хм, приятелски жест, нали?

— Да, не се тревожи. Когато ти предложа брак, ще разбереш. Най-малкото ще имам проблеми с дишането. — Лукава усмивка (изненадващо сексапилна) се появи на устните му. — И пръстенът ще е с рубин.

— С рубин? Не с диамант? Да не е малко скъпичко за писателската ти заплата?

Той изпръхтя пренебрежително при думите ми.

— Не, просто диамантите са прекалено стандартни, това е. Ако се оженя, то това ще е заради някакво необичайно събитие. А и ти носиш много червено. Знам колко е важно аксесоарите да са в тон с дрехите.

Изсумтях и му позволих да ме дръпне в леглото. Той заспа бързо, както винаги, а аз лежах и опипвах пръстена. Металът се беше затоплил от кожата ми, можех да проследя делфина и сапфирите с пръст. Породените от пръстена неприятни спомени не изчезнаха, но някак в прегръдката му не бяха чак толкова болезнени.

Когато най-накрая заспах, започнах незабавно да сънувам онзи сън.

Отново бях в кухнята, заобиколена от същите живи образи, миризми и звуци, както преди. Ръце във водата. Аромат на портокалов сапун. „Суийт хоум Алабама“.

Беше съвсем същият сън, миех чинии на ръка и си тананиках заедно с музиката. Другото ми Аз погледна назад към другата стая. Миналия път сънят прекъсна тук. Сега продължи.

Малко момиче стоеше в дневната, беше на около две години. Седеше на одеяло на пода, заобиколено от плюшени животни и други играчки. Взе един жираф в ръце. Той издрънка, когато го разклати. Сякаш усетила погледа на другото ми Аз, момичето ме погледна.

Имаше пълни бузки, все още не загубили бебешката си пухкавина. Светлокафяви къдрици покриваха главата й, а лешниковите й очи бяха големи и обградени с тъмни мигли. Беше очарователна. Зад нея на дивана Обри лежеше, свита на топка. Друга котка, на оранжеви и кафяви петна, се беше излегнала наблизо. Досега не я бях виждала.

Очарователна усмивка се разля върху лицето на момиченцето и на бузите й се появиха тръпчинки. Мощна вълна на любов и радост заляха другото ми Аз и истинското ми Аз ги усети, докато наблюдаваше. Тогава разбрах (не мога да обясня как, но бях абсолютно сигурна), че момичето е моя дъщеря.

Събудих се.

Също като миналия път, утрото беше дошло, без да усетя. Слънчева светлина влизаше през прозорците, а до мен Сет все още спеше. И пак като миналия път, нямах енергия. Бях пресушена.

Болката от липсата на енергия обаче беше нищо в сравнение с болката, която усетих при откъсването ми от съня, при изчезването на силните чувства, които другото ми Аз изпитваше към малкото момиченце. Дъщеря й. Моята дъщеря.

Не, това е невъзможно, смъмрих се. Сукубите не можеха да имат деца. Бях затворила тази врата, когато продадох душата си.

Но всичко беше толкова истинско. Толкова силно. Не можех да имам деца, но в съня ми тя беше моя. Нямаше никакво съмнение. Майчиното ми сърце се късаше, че тя не е тук сега.

Още веднъж си казах, че това е глупаво. Сънищата не са истински. Нали затова са… сънища? А и имах по-сериозни проблеми. Като липсващата ми енергия.

До мен Сет се обърна, несъзнателно придърпа одеялото и ме отви. Дръпнах завивките обратно и той се извърна към мен, отваряйки свъсено очи.

— Здрасти — каза той. — Какво става?

— Открадна ми одеялото.

— Не, ти ми открадна одеялото.

— Аз съм злодеят, забрави ли?

Закачахме се още известно време и продължихме да воюваме за завивката. Усмихвах се, не исках да му обяснявам проблемите си. Накрая се измъкнах от леглото, макар част от мен да искаше да остане тук до края на деня. Да сънувам. Сет обаче трябваше да пише, а аз бях втора смяна на работа.

Когато се прибрах, Винсент беше станал и приготвяше закуска заедно с Ясмин. Поздравиха ме бурно и се разсмяха на нещо, което си бяха казали, преди да вляза.

— Искаш ли яйца? — попита ме той и хвана маслото, което Ясмин му подхвърли. Явно бяха пазарували, тъй като досега нямах масло в кухнята. Всъщност нямах никаква храна.

— Не, благодаря — казах и седнах на един висок стол. — Вече ядох.

— Ще изпуснеш — каза Ясмин. — Винсент прави толкова декадентски яйца, че се е запътил направо към Ада.

Винсент постави един тиган на котлона, завъртя копчето и изчака да чуе щракването, когато газта се запали.

— Този път е заради яйцата, а? Преди това каза, че ще е заради паркирането ми.

Очите на ангела заблестяха палаво. Беше вързала лъскавата си черна коса на опашка и така изглеждаше много млада. Истинска ирония, като се има предвид, че възрастта й надвишаваше всякаква човешка и сукубска представа за време.

— О, боже. Да. Бях забравила за това. Хм. Това ще е проблем. Не съм сигурна кое от двете ще те прати по-бързо долу. Това, че за да приготвиш две яйца похабяваш цяло пакетче масло или успоредното ти паркиране на цял един метър от бордюра.

Той сръчка ръката й с дървена лъжица.

— На един метър? Знаеш ли, досега не съм те виждал да караш кола. Единственото, което караш е… мен да се побърквам.

— Не че има някакво значение. Беше си побъркан и преди да те срещна.

Докато се закачаха, местех поглед от единия към другия и осъзнах, че бяха забравили за мен. Почувствах се като натрапник и дискретно се оттеглих в коридора, отивайки към спалнята. Затворих вратата и погледнах учудено Обри. Тя се беше изтегнала на леглото ми и се грееше на петно слънчева светлина.

— Така ли се държат цяла сутрин, Об?

Тя се прозя, примигна към мен със зелените си очи и се сви на съвършена бяла топка — по същия начин я бях видяла в съня си. После покри лицето си с една лапа.

Хм, добре. Това беше неочаквано. Луда ли съм? Или те наистина… Ясмин и Винсент флиртуваха? Да, тя беше много дружелюбен ангел и прочее, но това… Да, колкото повече мислех, толкова по-убедена бях, че флиртуваха. И те не само флиртуваха. По-странното беше, че това не бяха закачки, които двама души си подхвърлят, докато се ухажват. Така непринудено се заяждат хора, които са заедно от дълго време, хора, които се чувстват толкова добре в присъствието на другия, че едва ли не си довършват изреченията. По подобен начин Ерик беше описал Сет и мен.

— Те са влюбени! — казах на Обри невярващо. Тя отново не ми обърна внимание.

Как успяваха? Със сигурност не спяха заедно. Преди време бях научила, че така падаха ангелите, а Ясмин очевидно още беше на страната на истината и правдата. И какво значеше това? Можеше ли ангел да обича човек, стига да нямаха физически контакт? Нещо вътре в мен не можеше да го приеме. Предвид колко превзет беше Джоел, бях абсолютно сигурна, че дори и една целомъдрена връзка няма да бъде приета добре от него или от другите. Така че вероятно никой не знаеше, дори и Картър. Честно казано не бях сигурна, че и аз искам да знам. Моите собствени злочести връзки също никога не свършваха добре.

Грабнах някакви дрехи и тръгнах към душа; осъзнах, че може би съм свидетел на любовна афера, по-прецакана и от моята. Кой би си помислил, че това е възможно? Но явно при ангелите се случваха чудеса.

Взех си душ и си изсуших косата, все още размишлявайки върху любовната им история. Тръгнах към дневната и се зачудих дали все още флиртуваха. Вместо това долових познатата и неприятна аура на безсмъртен. Лигава и мускусна. Нифон седеше на дивана ми.