Сънят на сукубата

Глава 7

— Изчезни — казах незабавно.

Ясмин и Винсент довършваха закуската си на масата и ме погледнаха изненадано. Нифон махна с ръка към тях.

— Те ме поканиха. Не мислех, че ще е проблем.

Ангел и човек изглеждаха откровено притеснени и предположих какво се беше случило. Нифон беше дошъл и те го бяха пуснали, без да подозират за враждата ни. Вероятно бяха решили, че ми е партньор в злодеянията, което (технически погледнато) беше вярно.

Винсент се изправи припряно и остави празната си чиния в мивката. Ясмин го последва.

— Ами — каза Винсент, — ние трябва да тръгваме.

— Да — потвърди Ясмин и взе палтото си. — Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Беше ми приятно.

Тръгнаха си толкова бързо, че все едно се телепортираха. Насочих вниманието си обратно към Нифон.

— Изчезни — повторих.

Той се облегна на дивана и подпря ръце на облегалката му. — Лета, Лета…

— Не ме наричай така.

— Както кажеш. Не се тревожи, скоро ще ти се махна от главата. Само исках да ти съобщя последните новини за Тоуни.

Господи! Тоуни. „Моля те, моля те, дано е забила някого снощи“, замолих се наум. Поведението й в бара не вдъхваше особено големи надежди, но може би си беше взела поука от примера, който й дадох с Джуд.

— Още не е взела първата си жертва.

По дяволите!

— Добре, благодаря — казах и му посочих вратата. — Вече можеш да си вървиш. И следващия път предпочитам да ми съобщиш новините по телефона. За предпочитане, докато пътуваш в такси към летището. Така няма да се налага да те виждам, по дяволите.

Той се изправи и ме погледна наскърбено.

— Добре, добре. Но има и още едно нещо, за което исках да поговорим.

— Няма нищо, за което аз да искам да говоря с теб — вече бях започнала да ръмжа.

— О, не съм сигурен, че е така. — Ръката му беше на бравата, но изглежда нямаше намерение да си тръгва. — Мисля, че това ще те заинтригува. Става въпрос за любовния ти живот.

— Не! Няма да говорим за това.

— Ле… Джорджина, само искам да ти помогна. Според мен е ужасно, че вие двамата не можете да изразите любовта си.

— НИЕ СМЕ СИ ДОБРЕ. И не се облягай на вратата. Не искам от косата ти да остане мазно петно.

Нифон се изправи и прокара внимателно ръка по задната част на главата си.

— Виж, разбирам защо не искаш да спиш с него. Достойно е за похвала. Искаш да запазиш живота му, да не го убиваш и прочее, и прочее. Ако обаче този проблем не съществуваше? Ако мога да ви помогна да правите секс без ужасяващи последици?

— Така. И ще го направиш само от добро сърце?

— Ами… — сви рамене и разтвори широко ръце. — Всичко си има цена.

— Не си заслужава. Не си заслужава душата на Сет.

— Мога да подсладя сделката. Да му дам по-дълъг живот… по-дълга младост…

— Не! Кълна се в бог, ако не си тръгнеш, ще извикам Джером. — Блъфирах, Джером все още беше извън града.

— Както казах, искам само да помогна — рече Нифон.

— Да, както помогна на мен? — попитах, без да се опитвам да прикривам сарказма си.

Изведнъж подигравателният му, шеговит поглед изчезна. Изражението на Нифон стана сериозно. Гневно. Страховито.

— Аз наистина ти помогнах, малка Лета. Ти беше никоя. Абсолютно никоя. Някаква нещастна дъщеря на рибар в лайняно градче на гъза на света. Някаква курва в гнусно, забутано градче. Ти прецака живота си, а аз го оправих. Аз те направих това, което си. Реших проблемите ти. Спасих съпруга ти. Дадох ти вечен живот и красота. Ако не друго, поне си ми длъжница.

— Не си заслужаваше — казах в тон с мрачното му изражение. — Не си заслужаваше.

— Така ли? Нима предпочиташе да гледаш как мъжът ти се самоубива? Нима предпочиташе да умреш бездомна и опозорена?

Не отговорих. Спомних си отчаяния поглед на съпруга ми, когато разбра, че съм му изневерявала. И след векове това изражение още ме преследваше. Беше толкова отчаян, че беше на крачка да отнеме живота си. Когато продадох душата си и станах сукуба, сключих сделка с Ада да накарат него и всички мои познати да ме забравят. Съпругът ми не се самоуби и продължи да живее, забравил, че изобщо съм съществувала. Заслужаваше ли си?

Тъй като не казах нищо, изражението на Нифон отново стана подигравателно. Той отвори вратата.

— Довиждане, Джорджина. Обади ми се, ако промениш мнението си.

Той си тръгна, а аз зяпах вратата дълго преди да се насиля да помръдна. Офертата за душата на Сет не можеше да ме изкуши. Не това ме притесняваше. Другите му думи обаче… споменаването на миналото ми…

Въздъхнах. Не исках да мисля и за това, не и предвид всички проблеми в живота ми в момента. Между другото… оставаха два часа до началото на смяната ми и реших да стисна зъби и да се опитам да измъкна повече информация за сънищата ми. От Данте.

Магазинът му изглеждаше толкова неугледно, колкото и миналия път, но сега той имаше клиент. Беше млада жена, може би колежанка, с кафява коса, постригана на етажи и сива блуза с качулка. Щом я видях, се обърнах да изляза, но той ме покани.

— Не, не, няма проблеми. Можеш да почакаш тук. — Данте погледна момичето. И двамата седяха около паянтовата маса с велурената покривка. — Нямаш нищо против, нали?

Тя почти не ме погледна.

— Не! Не! Побързай, продължавай. Искам да чуя повече за мъжа.

Данте й отправи ослепителна усмивка, която на мен ми се стори малко изкуствена, но вероятно имаше голям ефект върху нея. Приближих се и видях, че й гледа на карти таро. Няколко вече лежаха на масата. Той обърна още една.

— А, Висшият жрец — гласът му прозвуча мистериозно, осведомено.

— Какво означава? — изписка тя.

— Не знаеш ли? Не знаеш нищо за картите?

Тя поклати глава.

— Нищо.

— Е, Висшият жрец е карта на голямата любов. Тя олицетворява романтичен мъж, красив и чаровен, който обича да прави подаръци и малки жестове. Знаеш за какво говоря.

— Всъщност не знам — каза момичето замислено. — Всичките ми гаджета са били идиоти.

— Ами това ще се промени — обеща той.

Всъщност аз знаех доста за картите таро. Висшият жрец олицетворяваше традицията, мъдростта и организираната религия. Не беше романтичен образ, особено предвид, че обикновено беше изобразяван като свещеник.

— Защо е облечен толкова странно? — попита момичето. — Все едно е с рокля.

— Не е странно — отвърна Данте. — Дрехите му са пищни. Не забравяй, че таро е древна система. Това облекло е било висша мода по онова време. Това е мъж, облечен с дизайнерски дрехи.

Улових погледа на Данте и завъртях очи. Той запази изражението си на покерджия и обърна следващата карта.

— Нещата изглеждат добре — заяви той. — Кулата.

В общи линии Кулата беше най-лошата карта в колодата.

— Това означава, че ще имате обещаващо бъдеще.

— Защо гори? И защо от прозорците падат хора?

— Всичко е символично — отвърна припряно Данте. — Нещата могат да изглеждат добре, когато се запознаете. Тази карта обаче сочи, че трябва да внимаваш и да разчиташ знаците около теб.

— Леле! — рече момичето. — Дано успея.

Данте събра картите и ги подреди внимателно.

— Ще ти помогна, ако искаш. Мога да ти дам с отстъпка книги с тълкувания. Така ще имаш насоки. Ще си подготвена, когато го срещнеш.

Искрено се съмнявах, че изобщо някога ще срещне този мистериозен мъж.

— Колко ще струва? — попита момичето нерешително.

— Хм, да видим. — Данте се замисли. — По принцип са по 50 долара. Обикновено давам пет долара отстъпка за целия комплект, но… добре. Искам при теб да се получи. Аз самият съм голям романтик. Няма да спечеля нищо, но ще ти дам пакет от шест тълкувания по четирийсет долара всяко. Можеш да платиш сега и да дойдеш за тях, когато решиш.

Момичето се замисли; искаше ми се да й изкрещя, че това са пълни глупости. Съветът на Данте обаче ми беше необходим и не исках да предизвиквам лошото у него. Не че в момента се проявяваше добрата му страна.

— Не искам да те притискам — каза й приятелски той. — Моля те, не се чувствай задължена. Послушай сърцето си. Най-важното, което ни съобщиха картите, беше, че трябва да пазиш сърцето си. Все пак навлизаш във важна фаза от живота си.

Това я убеди.

— Добре. Ще платя.

Гледах невярващо как двамата отидоха до касата. Тя му подаде двеста и четирийсет долара и той й връчи карта таро, каквато човек можеше да получи в кафене или в заведение за бързо хранене.

— Трябва да се засрамиш от себе си — казах му, когато тя си тръгна.

— Сукубо, радвам се да те видя.

— Картата не означаваше романтична връзка.

— Да — съгласи се той и застана до мен. — Означаваше, че скоро ще промени пола си и ще се присъедини към суисидна секта.

— Но й каза, че картата значи „любов“.

— Тя е на двайсет. На тази възраст само това ги интересува.

— Ще отидеш в Ада.

— Това го знам. Всъщност и аз това ти казах предния път, нали? Така. Какво мога да направя за теб? Да не размисли за секса?

— Не. Разбира се, че не.

Изглеждаше обиден.

— „Разбира се, че не“? Какво е това отношение? Не съм чак толкова грозен.

— Така е — съгласих се. И днес изглеждаше сякаш не се бе бръснал от два дни, което бе много секси, също както и начина, по който индиговата му тениска прилепваше по тялото му. Не бях забелязала колко стегнати коремни мускули имаше. Вероятно липсата на клиенти му оставяше достатъчно свободно време за тренировки. — Но не затова съм тук. И честно казано, ако си толкова лош, колкото твърдиш, душата ти няма да ми е от голяма полза.

Той вдигна ръце.

— Идва и ме обижда и очаква помощ от мен? Съдомиялната ти да не се е счупила все пак?

— Не, но сънувах същия сън. Има и още.

Разказах му и той ме изслуша с неразгадаемо изражение.

— Сигурна ли си, че не искаш нова съдомиялна? — попита той.

— Не!

— Ами деца?

— Какво?

— Искаш ли деца?

Замълчах и въпреки кривата усмивка на Данте, забелязах изпитателния му поглед. Може да беше мошеник, но беше умен. Най-добрите винаги са умни. Такива като него си изкарваха прехраната като разгадаваха хората и използваха дребните нещица, като например копнежа на момичето за романтика.

— Няма значение — казах. — Знаеш отговора. Не мога да имам деца.

— Не това те попитах, сукубо. Попитах те дали искаш деца.

Отклоних поглед и се втренчих в кристалната топка. Предвид начина, по който отразяваше светлината, предположих, че е пластмасова.

— Разбира се. Исках деца и когато бях смъртна. Ако сега можех да имам деца, щях да имам.

Той кимна и за пръв път останах с впечатлението, че ме взима на сериозно. Почти.

— Нека позная. Събудила си се без енергия.

— Да, а бях взела жертва предната вечер. Също като миналия път.

На лицето му се появи замислено изражение.

— Интересно. Случва се, само когато си заредена.

— Какво мислиш, че означава?

— Не знам. Може би нищо.

— Трябва да значи нещо! Губя енергия без никаква причина.

— Подложена си на стрес — изтъкна той. — Ти си може би един от най-напрегнатите хора, които някога съм срещал, било то безсмъртен или не. Векове наред мечтаеш да забременееш. Имаш целомъдрена връзка с мъж. И работиш за демон, нали? За демон, който прилича на Матю Бродърик?

— На Джон Кюсак — поправих го. — Прилича на Джон Кюсак.

— Няма значение. Това е достатъчно да съсипе всеки. Сънищата ти са проявления на неволите в живота ти и биват пресъздадени от подсъзнанието ти по много реален и поглъщащ енергия начин.

— Изобщо не ми помагаш. Твоето тълкуване на съня ми е пълен боклук, като всичко останало.

— Не е. Не всичко, което правя, е боклук. Разбирам от сънища. Разбирам от заклинания. И знам какво ще ти помогне.

— Какво?

Той посочи към ъгъла.

— Аз и ти. Там. Голи. В хоризонтално положение.

Изсумтях.

— Леле, значи не излъга. Наистина си романтичен тип.

— Прагматик съм. И опортюнист.

— Вулгарен тип, който се отнася към мен като към курва…

— Мамка му, не съм правил секс от месеци. Идва сукуба и иска помощ. Няма начин да не си пробвам късмета.

Погледнах го подозрително.

— Това ли е проблемът? Трябва да спя с теб, за да ми помогнеш?

Данте пъхна ръце в джобовете си.

— Не, но ще е забавно, ако се навиеш. А и с друго не мога да ти помогна.

Обърнах се да си ходя разочарована.

— Добре. Благодаря. Все пак.

— Знаеш ли какво друго може да ти помогне? — извика той след мен.

— Ако пак е свързано със секс…

— Почивка. И в краен случай — масаж. Всичко, което ще намали стреса.

Това всъщност прозвуча разумно. Бях приятно изненадана, че не мисли само за секс.

— Може да помогне, но едва ли един масаж ще реши проблемите в живота ми.

— Може би. А може би не. Но ако искаш безплатен масаж… на голо…

Тръгнах си.

Вече имах чувството, че връзката ми със Сет се върти в безкраен омагьосан кръг. Очевидно това важеше и за другата част от живота ми. Сънувам съня, отивам при Данте, той не ми помага, отивам на работа и мисля. Защото точно така протече денят ми, също както предния път.

Заех се с документацията и с обслужването на клиентите в „Емералд Сити“. През цялото време пред очите ми минаваше образът на момиченцето от съня. Фантазирах си, че имам дъщеря. Сърцето ми копнееше да я видя отново, да видя усмивката й. Всичко в книжарницата ми се струваше повърхностно и безсмислено в сравнение с нея.

Когато смяната ми приключи, заведох Мади в апартамента ми, за да удържа обещанието си и да й осигуря среща.

— Ще ме продаваш? — възкликна тя, когато й споделих какъв е плана.

— Става въпрос за търг. Благотворителен търг в помощ на деца. Нали не мразиш децата?

— Ами не, но…

— Значи всичко ще е чудесно. Ето, облечи това.

Подхвърлих й торба от BCBG5. Тя я огледа подозрително.

— Това не е ли марка за тийнейджъри?

— Това е марка за хора със стил — уверих я.

Тя отвори торбата и извади дълга до коленете рокля, която бях избрала за нея преди няколко дни. Беше от копринен шифон, с тъмнорозова геометрична щампа и с висока талия. Горната част беше леко набрана, а под V-образното деколте имаше вързана панделка. Широки паднали къси ръкави завършваха цялостното впечатление.

— Не мога да облека това — каза веднага тя.

— Защо? Защото изглежда добре?

Тя ме стрелна с поглед.

— Почти няма плат.

— Какво? Има достатъчно. — Притежавах доста рокли, които „почти нямаха плат“. Тази беше елегантна и стилна. Беше като облекло за амиши6 в сравнение с някои от моите тоалети. — Пробвай я и ще видим.

Облече я неохотно и ми се прииска да изквича от удоволствие, когато излезе от банята. Бях заковала размера. Пасваше й идеално.

— Тук е плътно прилепнало — измърмори тя и дръпна плата на кръста си.

— Точно.

— Не изглеждам ли дебела?

— Изглеждаш чудесно. Ако беше от еластан може би щеше да е проблем, но тази материя е лека и пада добре.

— Деколтето е ужасно голямо…

— О, замълчи — срязах я. — А сега да те довършим.

Гримирах я и за разнообразие й направих прическа с пусната коса. Когато я сресах, косата й заблестя като черна коприна — беше срамота, че я връзваше небрежно толкова често. А и всички са виждали как във филмите свенливите момичета се превръщат в красиви жени, когато пуснат косата си и махнат очилата. Мади вече беше с лещи, но принципът все още важеше. Довършихме тоалета с обувки на не много висок ток в тон с роклята, които бях купила. Ако бяха с по-висок ток, щяха да изглеждат още по-добре, но знаех кои каузи са загубени. Доволни от резултата, тръгнахме към търга.

— Ти си като феята кръстница — промърмори тя на влизане в хотела, където щеше да се състои събитието. — Но аз все още приличам на тиква.

Сръгах я с лакът.

— Защо си толкова негативно настроена? Трябва да създадеш емо рок група и да се конкурираш с групата на Дъг.

— Да, това би било… Хей, това Сет ли е?

Прекосявахме празното пространство, където щеше да се проведе търга, за да стигнем до местата за доброволците. Бяха се събрали много хора и повечето кръгли маси вече бяха заети. Проследих погледа й към масата на Сет — една от малкото, на които още имаше свободни места. Той видя, че го забелязахме и вдигна ръка за поздрав.

— Реши да дойде да те подкрепи — казах й. Всъщност Сет беше отвратен, че карам Мади да участва в това и дойде от перверзно любопитство да види как ще се провалим.

Мади обаче не знаеше истината и остана приятно изненадана. Усмихна се и аз останах очарована.

— Ето — казах й, — точно това трябва да правиш.

Усмивката й се стопи.

— Кое?

Хю буквално подскочи, когато ни видя.

— Знаех, че не мразиш децата. Знаех, че ще се пречупиш и ще дойдеш да…

— Не аз, а Мади. — Поставих ръка на рамото й.

Изражението на Хю замръзна.

— Ъ?

Точно тогава висока брюнетка с черна сатенена рокля дойде при нас. „Готината мацка“ най-вероятно. Тя протегна ръка.

— Здравейте, аз съм Дийна, координаторът. Вие сигурно сте приятелката на Хю?

— Джорджина — казах и й стиснах ръката. — Но Мади е доброволецът. Тя е журналист във важно женско списание.

Очите на Дийна светнаха.

— О! Обичаме знаменитости. Нека запиша данните ви.

Тя отведе Мади. Щом се отдалечиха, Хю се обърна към мен.

— Какво ти става? Исках Джорджина, а ти ми пробутваш някаква дебелана.

— Ти си истински задник. Ужасно е да говориш така.

Той сви рамене и огледа Мади.

— Казвам, каквото виждам. Тя е огромна.

Аз също гледах Мади. Всъщност изглеждаше доста слаба в роклята, но Хю беше от мъжете, които си падаха по кльощави жени (стига гърдите им да бяха достатъчно големи).

— Такива като теб са причина за ниското самочувствие на жените. Направо ги съсипвате.

— Виж, тя не е чак толкова зле. Сигурно прави добри свирки.

Завъртях очи.

— Ласкател. Откъде ти хрумна такова нещо?

— Дебеланите винаги правят добри свирки. Налага им се. Само така могат да си хванат някой мъж.

Ударих го по ръката. Силно.

— Ох! По дяволите, заболя ме!

— Ти си идиот. Мади е красива.

— Става — каза той и потърка ударената си ръка. — Но за тази вечер ми трябва нещо много повече, предвид съществуващите вече проблеми.

Той посочи към другите чакащи доброволки. Веднага разбрах какво иска да каже. Нямаше и как иначе — Тоуни се извисяваше над другите жени с трийсетина сантиметра.

— Исусе Христе! — възкликнах. — Тя защо е тук?

Той вдигна нещастно ръце.

— Прегърна идеята, след като спомена за търга в бара.

— Не мислех, че изобщо ме е чула — казах извинително.

Хю ме насочи към публиката.

— Вече е прекалено късно. Седни, Бруте, време е бедствието да ни застигне. Ти съсипа цялата вечер. Не знам защо толкова мразиш децата.

Погледнах го за последно и отидох при Сет. Вампирите вече бяха седнали на неговата маса.

— Тук сте, за да се уредите със среща или с жертва? — попитах ги.

— Нито едното — отвърна Питър. — Тук сме за шоуто на Тоуни.

Въздъхнах.

— Това би трябвало да е благотворително събитие, а май всички са дошли да се посмеят. Хю вече ме обвини, че съм съсипала всичко като съм довела Мади.

Сет изглеждаше изненадан.

— Защо? Тя изглежда страхотно.

Посочих я на Питър и Кода и те също заключиха, че е сладка.

— Тя ще се справи — каза Коди. — Тоуни ще бъде център на вниманието. Не видях с какво е облечена. Дано не е изневерила на стила си.

— Може би дядо Коледа ще й донесе хубави дрехи — каза Питър и ме погледна. — Ти купи ли вече подарък?

— Ъ? — А, вярно. Картър. Съвсем бях забравила. Да избирам подарък за този циничен ангел не беше сред приоритетите ми. — Аз… имам някои идеи. Все още обмислям.

— А коледно дърво купи ли си?

— Хм, още не.

— Не знаех, че искаш коледно дърво — каза Сет. — Искаш ли да ти помогна?

— Ами аз…

Търгът започна и ме прекъсна. Аукционерът Ник беше млад мъж в началото на трийсетте, който вероятно работеше и като модел, но никога нямаше да се измъкне от Сиатъл. Усмихваше се постоянно, флиртуваше умело с жените и разказваше солени вицове на мъжете. Наддаванията бяха бързи и яростни и човек лесно можеше да се увлече.

— Следваща е… — прочете аукционерът от едно картонче — Тоуни Джонсън.

— Джонсън? — попита Коди. — Малко е скучно.

— Измислила е и двете си имена — казах. Сукубите често го правеха. — Вероятно не й е останала психическа енергия след първото.

— Олеле — каза Сет. — Кой се държи гадно сега?

— Ти не я познаваш — предупредих го.

Тоуни закрачи към сцената на обувки с 18-сантиметрови токове, които сякаш бяха направени от неръждаема стомана. Приличаха на уред за средновековни мъчения, но иначе бяха в тон със супер тесния секси панталон със сребърно ламе и сакото към него.

— Не ни разочарова — каза Коди, изучавайки тоалета й.

Естествено, докато вървеше тя се спъна, и Ник протегна ръка да я хване.

— Внимавай — каза той, показвайки блестящите си бели зъби. — Не трябва ли мъжете да падат по теб!

Трябваше й малко време да схване шегата и после се изхихика кратко и пронизително. Звукът опъна нервите ми, но Ник явно беше доволен, че някой е оценил чувството му за хумор.

— Защо не ни разкажеш малко за себе си, Тоуни? — попита той. — Тук пише, че не работиш. Това означава ли, че в момента си търсиш нещо подходящо?

— Ник, в момента си търся някой подходящ, ако ме разбираш.

— Боже господи! — възкликнах.

— Всъщност това беше смешно — отбеляза Питър.

— Не, не беше.

Ник очевидно беше съгласен с Питър. Той отметна назад глава и се засмя.

— Внимавайте, момчета… Имаме си опасен участник. Кажи ми, Тоуни, какво търсиш у един мъж?

Тя сви яркочервените си устни и се замисли задълбочено.

— Търся сърце, Ник. Сърце и душа. Това са двете най-важни неща.

От публиката дойде едно колективно „О“. До мен Питър каза:

— Е, това с душата също беше смешно. Само ние го разбрахме, но все пак.

После Тоуни намигна на публиката.

— Но понякога малко издържливост и дебела чекова книжка могат да компенсират много неща.

Ник изчака смехът на публиката да затихне.

— Добре, започваме наддаването от 50… Боже господи!

Тоуни беше свалила сакото си и остана по бюстие с шарка тип зебра. Но „бюстие“ беше силно преувеличено. Увито около огромните й гърди приличаше по-скоро на лента, чието предназначение беше просто да прикрие зърната й.

Публиката бясно започна да наддава и това изненада и мен, и приятелите ми. Още повече се шашнахме, когато аукционерът Ник се включи в наддаването.

— Приятели, знам, че е малко необичайно… но не мога да се въздържа. Триста долара.

— Триста и петдесет!

— Четиристотин!

Накрая Ник я спечели за зашеметяващата сума от петстотин и петдесет долара.

— Проклет да бъда! — каза Питър.

Щях да го подкача за тази реплика, ако не бях прекалено шокирана. Когато най-накрая възвърнах гласа си, казах:

— Ами… това е хубаво, нали? Той изглежда готов да спи с нея още сега.

— И — добави Коди — парите отиват за децата.

Постепенно учудването ми премина в облекчение. Вечерта се разви по неочакван начин. Проблемът с Тоуни беше решен. Очевидно бе достатъчно да пуснем реклама за нея. Тя щеше да прави секс и Нифон щеше да се махне от главата ми. Едно притеснение по-малко. Това беше хубаво, защото си имах достатъчно главоболия. Като например Мади.

Нейният ред дойде. Тя излезе с мрачно лице, готова за битка. Изглеждаше и ужасена, и ужасяващо. Въпреки объркването й, все пак забелязах няколко заинтригувани лица в публиката.

— Усмихни се, усмихни се — промърморих на себе си.

— Мади Сато — каза весело Ник. — Пишеш статии за списание. Чел ли съм нещо?

— Вероятно не — каза тя, все още намръщено. — Освен ако не четеш феминистки публикации.

— Феминистки? — попита той, очевидно развеселен. — Сега да не ни кажеш, че мразиш мъжете?

Тя го погледна безизразно.

— Мразя само глупавите мъже, които не знаят какво значи „феминизъм“.

Той се засмя.

— Често ли срещаш такива мъже?

— Постоянно.

— Наистина ли?

— И сега говоря с такъв, Ник.

— О, не, не е истина — въздъхна Питър.

Аз изстенах.

На Ник му трябваха десет секунди да осъзнае, че го е обидила. После, за пръв път от началото на вечерта, спря да се усмихва. Обърна се към публиката и каза равно:

— Добре. Започваме наддаването от петдесет долара.

Настъпи тишина. Заинтригуваните лица вече бяха загубили интерес. Потиснах писъка си. Не, не беше възможно. Бях й обещала среща. Това щеше да я съсипе. Сякаш след цяла вечност чух глас от дъното на помещението.

— Петдесет.

Облекчено обърнах глава и погледнах натам. Мъжът, който беше проговорил, изглеждаше около петдесетгодишен и приличаше на педофилите, които бях гледала в едно предаване.

— Петдесет — каза Ник. — Чувам ли седемдесет и пет?

Тишина. Обърнах се към Сет.

— Направи нещо — изсъсках.

Той се сепна.

— Какво?

— Първи път…

Сръгах го с лакът и ръката му се изстреля нагоре.

— Седемдесет и пет.

В залата се чу едно колективно „О!“. Очевидно никой, включително и Мади, не очакваше наддаване за войнствената мъжемразка. Очите й се разшириха от изненада.

— Сто — каза приличащият на педофил мъж.

После, защото му се искаше да сложи точка или от съжаление към Мади, Сет каза:

— Триста.

Последваха още изненадани възгласи. Другият кандидат не можеше да даде толкова, сигурно беше пръснал парите си за освобождаване под гаранция.

— Продадена на господина с надпис на тениската „Добре дошъл, Котър“.

— Браво — каза Коди, когато Мади слезе от сцената.

Протегнах се и стиснах ръката на Сет.

— Благодаря ти.

Той ме дари с половинчата усмивка.

— Всичко за децата.

Ник взе следващото картонче.

— А сега е ред на… Джорджина Кинкейд.

Стреснато вдигнах глава. В другия край на залата видях самодоволната усмивка на Хю.

— О, не. Не е истина! — изсъсках през зъби.

Ник объркано погледна към останалите участници.

— Джорджина Кинкейд?

— Не можеш да се измъкнеш — каза ми Питър. — По-добре върви. Иначе хората ще си помислят, че мразиш децата.

— Тази шега вече се изтърка — срязах го.

Заклех се, че по-късно Хю ще си го получи и неохотно се изправих от стола. Когато ме видя, Ник пусна усмивка с блясъка на супернова.

— А, ето я и нея. Закъснява, както е модерно.

Като стана въпрос за мода, искаше ми се тоалетът ми да е хубав като роклята на Мади. Вярно, бяха ме принудили с хитрост да участвам, но пък ми се искаше да го направя както трябва. Все пак изглеждах добре — естетичният ми нюх не би ми позволил друго. Бях с черна пола и тъмночервен кашмирен пуловер, а косата ми беше вързана на опашка. Направих някои подобрения (бавно и съвсем леко, така че никой не забеляза) — малко стесних пуловера и уголемих деколтето. Залюлях бедра, освободих косата си и тя се разпиля по гърба ми. Този номер беше проработил при Мади и при безчет свити момичета по филмите. Щеше да проработи и при мен, защото изведнъж осъзнах колко много е заложено на карта.

В абсолютно никакъв случай нямаше да позволя да ме продадат за по-малко пари от Тоуни.

— Джорджина — каза Ник и ми помогна да се кача на сцената. — Тук пише, че предпочиташ да ти викат Джорджи. — Да, Хю определено щеше да си получи заслуженото. — И си управител на книжарница.

Ако скоро бях спала с мъж и сиянието на сукуба все още беше видимо, щеше да е достатъчно просто да застана на сцената. Нямаше да е нужно дори да се усмихвам. Сега трябваше да положа усилия. Набързо прецених публиката. Мъжете, които ходеха на такива събития, обикновено бяха чиновници с прилични доходи. Някои идваха, защото филантропията беше на мода и добра за имиджа, а и това беше стилен начин да се покажеш. Други, макар и не толкова отчаяни, бяха интелектуалци и интроверти и използваха възможността да се запознаят с жени. Всички те харесваха умни, компетентни жени — жени, които трябваше и да са хубави, разбира се. И остроумни… Остроумието винаги се ценеше.

Отправих към Ник и после към публиката, спираща сърцето усмивка.

— Точно така. Организирам събития, осигурявам средства, грижа се всичко да изглежда добре и поддържам хората в кондиция.

— Звучи като доста работа — каза той.

— Или като перфектната първа среща — отвърнах.

Нямаше трясък на чинели, но репликата ми предизвика смях, както и се надявах.

— Вдигаш доста високо летвата — каза Ник.

— Така и трябва. Защо да се целим ниско? Ако един мъж отговаря на моите изисквания, значи и аз ще отговоря на неговите. В крайна сметка, ако няма чувство за хумор и не може да води приличен разговор, ще си умрем от скука. — Осъзнах, че звучах като участничка в конкурса „Мис Америка“, но може би така и трябваше. Предвид интереса, който предизвиках у публиката, явно бях направила добро впечатление.

— Тази участничка не е за изпускане — каза Ник. — Започваме от петдесет за Джорджи.

Някой каза „петдесет“ и наддаванията заваляха. От различни страни се чуваха предложения. По едно време погледнах Сет. Очите ни се срещнаха и от изражението му личеше, че е на границата да се включи в наддаването. Поклатих глава. Той беше единственият човек в тази зала, с когото исках да изляза, но нямаше начин да помрача победата на Мади. Исках тя да се чувства специална. А и не ми харесваше идеята Сет да харчи толкова пари.

Продадоха ме за хиляда и седемстотин долара.

— Не мога да повярвам — прошепна ми после Мади. — За теб платиха най-много. А и мъжът беше много сладък.

Това беше вярно. Беше към четирийсетте. С костюм на Армани. Безобиден. Не беше някой, с който бих започнала сериозна връзка, но ставаше за обикновена среща. А и можех да попълня енергийните си запаси, ако решах да използвам тялото му.

— И ти спечели доста пари за каузата — подкачих я.

Очите й потърсиха Сет в другия край на залата и тя го огледа замислено.

— Сет може би го направи от съжаление.

— Не е вярно — възразих бързо. Изглежда не я убедих.

— Е, няма значение. Предпочитам да пия кафе и да говоря по работа с него, отколкото да изляза с някой мазник. Другият, който наддаваше за мен, ми заприлича на един педофил от телевизията…

Когато търгът приключи, дадох координатите си на „купувача“ ми, за да уредим по-късно срещата си. Хю се залепи за Дийна и гледаше да стои колкото може по-далеч от мен. Никакъв проблем. Щях да имам достатъчно време да се разправя с него. За щастие Тоуни също странеше от мен и се беше залепила за ръката на Ник. Гледах ги като горд родител. Щеше да бъде прекрасна вечер.