На Кели, моето снежно цвете.
„Ако във своя дух, читателю, си трупал
богатствата на размисъла тих.
Навсякъде, читателю, ще срещаш
вълнуващ разказ, повест или стих.“
Идеята за тази книга се зароди преди няколко години в резултат на една среща на Алан Ханкинсън с управителното тяло на Асоциацията на авторите на криминални романи в Северна Англия. Задължена съм на Реджиналд Хил, който организира срещата и на Робърт Барнард, който даде някои допълнителни пояснения непосредствено след нейния край. Джулиет Баркър, специалист по творчеството на Уърдсуърт, ме окуражи да продължа работата си. Покойният Робърт Ууф, директор на фондация „Уърдсуърт“ ми отделяше щедро от времето си и също така щедро ми позволяваше да се възползвам от енциклопедичните му познания. Професор Сю Блек ме снабди с безценна информация за работата на специалистите по медицинска антропология и за съдебномедицинските подробности в текста. Отговорността за всички съществуващи въпреки това неточности е изцяло моя. Благодаря на Чери Капъл, която ме насочи към идея за заглавието, когато бях изпаднала в безизходица. Книгата никога нямаше да бъде завършена, ако не беше безрезервната помощ на моя редактор Джулия Уиздъм, която работеше с мен по текста, на литературния ми агент Джейн Грегъри и на Ан О’Брайън, която се справи виртуозно с окончателната редакция. И накрая искам да благодаря на Кели Смит, задето донесе светлина в мрака.