Възмездие от гроба

39

Ригстън се взираше ядосано в упоритото дете, което седеше от другата страна на масата. Наложи се да изчака появата на предвидения от закона възрастен свидетел, преди да започне разпита, а човекът от социалните служби се бе забавил. Хлапето бе прекарало три часа в килията, където бе имало възможност да обмисли положението си. Той се надяваше престоят в килията да я е посплашил.

Бе преминал през встъпителните формалности, записани на касетофона, но Тенил бе отказала да потвърди идентичността си.

— Пукната дума няма да ти кажа, шефе — бе единственото, което бе произнесла досега.

— Никак не си помагаш — поде Ригстън. — Знам, че ти си Тенил Коул. Знам също, че лондонската полиция те издирва във връзка с убийство и палеж. Взехме отпечатъци от пръстите ти и те съвпадат с онези, които ни изпратиха от Лондон. Въпрос на време е да дойдат и да те отведат обратно в града. Освен, разбира се, ако ти не ни обясниш какво те свързва с четирите подозрителни смъртни случая тук — в такъв случай бих могъл да те задържа във връзка с провежданото от мен разследване.

Тя го изгледа мрачно изпод смръщените си вежди. Той не можеше да я разбере. Повечето тринайсетгодишни хлапета, с които си бе имал работа, обикновено се стряскаха толкова от обстановката и неговото присъствие, че рухваха като къщичка от карти. Но Тенил беше костелив орех — в това вече се бе убедил. Не беше много по-голяма от собствената му дъщеря, но бе толкова различна от нея, че сякаш идваше от друга планета.

— Цяла нощ оглеждаме местопрестъпления, Тенил — поде той, вече по-меко. — Открихме твои отпечатъци в четирите къщи — на Едит Клулоу, на Тили Суейн, на Еди Феърфийлд и на Лети Браунриг. Била си в къщите им, но не личи нещо да е задигнато, следователно тук не става дума за обикновена кражба. А сега те заловихме да излизаш от дома на Джени Райт с лист хартия, който ми се струва доста стар. Ще кажеш ли нещо по този въпрос?

Тенил поклати глава.

— Отбелязвам за протокола, че Тенил Коул поклати отрицателно глава.

Ригстън запретна ръкави и опря мускулестите си ръце на масата. После заговори по-тихо, почти поверително:

— Сега ще ти кажа как са се развили събитията според мен. Джейн Грешам те е укривала. Защо иначе лондонско хлапе като теб ще се навърта тук? А Джейн Грешам в момента издирва нещо и е въвлякла и теб в това търсене. Тя счита, че някой от местните жители притежава нещо, което тя много държи да намери. И тъй като не е успяла да открие търсеното по обичайните начини, е изпратила теб да го търсиш така, както умееш. Така ли е?

Тенил изфуча презрително и се измести на стола така, че да не трябва да среща погледа му.

— Само че нещата излязоха от контрол. В една от къщите, която е трябвало да претърсиш по искане на Джейн, е умрял човек. Забъркала си се в големи неприятности, Тенил. Но ние можем да облекчим положението ти. Смятам, че Джейн Грешам те е накарала да направиш това — казала ти е как да го направиш така, та никой да не разбере, че става дума за убийство. Това ще те оневини донякъде — ти си дете, подчинявала си се на нарежданията на Джейн Грешам, защото си се бояла, че ако не я послушаш, тя ще те предаде на полицията, която те търсеше за убийството на Джино Марли. Тя ще бъде обвинена в подстрекателство, така му казват, и това ще те представи в по-добра светлина.

Тенил отново се обърна към него, изгледа го предизвикателно и отвърна:

— На това му казват глупости. Нямам какво повече да кажа — после се обърна към представителя на социалните служби. — Най-добре ще е да ми осигурите адвокат, от вас няма никаква полза.

Скръсти ръце, облегна се назад и загледа тавана.

— Значи смяташ да се жертваш заради Джейн Грешам? — попита Ригстън. — Проява на истинска лоялност — питам се само дали и тя ще бъде така лоялна към теб. Хващам се на бас, че ти ще отнесеш цялата вина, Тенил. Ти си удобна мишена — скитащо се цветнокожо хлапе, незаконно дете на известен гангстер. Ти ще опереш пешкира вместо благоприличната, почтена университетска преподавателка. Ще висиш кой знае колко години в някой изправителен дом, а тя ще стане знаменитост благодарение на ръкописа, който ти откри.

Тя го изгледа презрително.

Ригстън се разсмя.

— Не вярваш ли, че ще стане така? Мислех, че улицата те е научила на нещо повече. Джейн Грешам ще бъде свободна, но не и ти. Това е сигурно.

— Струва ми се, че започвате да се заяждате — намеси се социалният работник. — Ако имате някакви доказателства, цитирайте ги.

— Имам доказателства, че е проникнала незаконно в къщата — отвърна Ригстън. — Моите хора наблюдаваха къщата на Джени Райт. Чакаха да заловят убиеца, и по всичко личи, че са попаднали именно на него. Но преди да затвърдим тази част на обвинението, можем да задържим Тенил по обвинение в обир — затова и не я освобождаваме — той избута стола си назад и стана. — Разпитът е приключен в три часа и петдесет и три минути сутринта. Инспектор Ригстън и полицай Уитроу напускат стаята за разпити.

И подкрепяйки думите си с действия, излезе в коридора.

— Ама пък нищо не й спестихте, шефе — отбеляза Уитроу.

Ригстън прокара ръка по лицето си и потри уморените си очи.

— Поне да имаше някаква полза. Можеш ли да повярваш, че това хлапе е едва на тринайсет години? Желязна е — направо непробиваема. Не й трябва адвокат, за да й подсказва да не си отваря устата — той тръгна по коридора. — Остава ни да поразтърсим дървото и да видим какво ще падне от него. Прати двама униформени във Фелхед, да доведат Джейн Грешам.

— Да я арестувате ли искате, или да я повикаме на разпит?

— Арестувайте я. Искам да я стреснем — обвинение в заговор за обир, това би трябвало да ни свърши работа. Тя не е устойчива като Тенил Коул. Нека я уплашим сериозно — имам четирима мъртъвци в участъка си и не възнамерявам да се помайвам — Ригстън влезе в кабинета си и затвори вратата плътно зад себе си.

Стресната от звънеца и блъскането по вратата, Джейн седна замаяна в леглото и направи болезнена гримаса. Цялото й тяло бе още схванато. Часовникът до леглото показваше четири и двайсет и три минути сутринта. Какво, по дяволите, ставаше? Тя стана с усилие и изпъшка, когато мускулите й болезнено възразиха. Сграбчи халата си и отвори вратата на спалнята. Майка й стоеше на най-горното стъпало, с малко подпухнало от съня лице и видимо объркана. Тя чу стъпките на баща си, който подвикна:

— Идвам!

Джейн чу отварянето на вратата, тропот на крака по каменните плочи в антрето и удивеното „Какво става?“ на Алан.

— Търсим Джейн Грешам — чу се мъжки глас.

— Тук ли е тя? — въпросът беше зададен от жена.

Джуди извърна уплашено лице към дъщеря си.

— Дошли са от полицията.

Джейн я побутна встрани и заслиза надолу. Баща й се беше облегнал на стената и повтаряше своя въпрос. Остатъкът от пространството бе зает от двама униформени полицаи — в тясното помещение униформите и тежките им колани изглеждаха още по-плашещи.

— Аз съм Джейн Грешам — каза тя тихо. — За какво е тази суматоха?

Жената — полицай пристъпи напред.

— Джейн Грешам, арестувам ви по подозрение в заговор за обир. Не сте длъжна да говорите, но ако пропуснете да споменете нещо, на което впоследствие бихте разчитали пред съда, това може да се отрази зле на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство.

Джейн я зяпна. Беше прекалено изненадана, за да изпитва нещо друго, освен удивление.

— Какво? — възкликна Алан. — Вие да не сте се побъркали?

Джуди слезе до Джейн и стисна ръката й.

— Трябва да има някаква грешка.

Жената мина покрай Алан и започна да се качва по стълбата.

— Моля ви, дайте път, госпожо Грешам. — Когато стигна до Джейн и Джуди, тя допълни: — Ако искате да се облечете, доктор Грешам, аз ще ви съпроводя.

— Това е възмутително! — проплака Джуди. — Как смеете да влизате в дома ми и да арестувате дъщеря ми?

— Моля ви, госпожо Грешам, оставете ни да изпълним задълженията си. Съветвам ви да не ни затруднявате допълнително — жената продължаваше да се изкачва, изтиквайки Джуди назад и настрани, но без да я докосва. Тя взе Джейн за ръката, но без излишна грубост, и я поведе нагоре.

— Коя стая е вашата?

Джейн си възвърна дар слово достатъчно, за да каже:

— Ето тази.

Тя издърпа ръката си и влезе, оставяйки вратата открехната, за да може другата жена да я последва. Смъкна пижамата си под халата, а после нахлузи джинси и някаква риза.

— Правите ужасна грешка — каза тя, докато следваше жената — полицай надолу по стълбите. Майка й се беше сгушила в закрилящите я ръце на баща й, по лицето й се стичаха сълзи.

— Всичко ще бъде наред — каза Джейн, съзнавайки, че не може да я успокои. — Объркали са нещо.

— Какво да правим? — попита тревожно баща й.

— Опитайте се да не се безпокоите. Ще се прибера скоро — когато минаваше покрай майка си, Джуди протегна ръка и стисна бързо нейната.

— Надявам се, че сте доволни от шибаната си постъпка — каза с горчивина Джейн, докато излизаше през вратата на дома си, за да бъде въведена в полицейската кола. — Какво се опитвате да постигнете, да си придадете важност? Или това е едно от удоволствията на вашата професия — да тероризирате невинни хора в собствените им домове?

— Млъквай — каза мъжът, натискайки главата й надолу, за да не се удари в покрива на колата. — Ще имаш възможност да вдигаш лозунги, когато стигнем в Кезик.

Пътят беше достатъчно дълъг, за да успее страхът да измести гнева й. Какво ли означаваше заговор за извършване на обир? Това сигурно имаше нещо общо с Тенил, но какво? Джейн прокле нежеланието си да разкаже на Тенил за опита да я убият. Искаше да я щади, но ако й беше разказала истината, сигурно би я убедила да не излиза нощем навън. Какво ли беше направила сега? И как бяха успели да я свържат с Джейн? Никак не й се вярваше Тенил да е обяснила на някой полицай, че Джейн е била наясно с намеренията й. Обвинението със сигурност беше скалъпено.

Когато я въведоха в стаята за разпити, Джейн вече пропъждаше страха, повикала на помощ възмущението. Когато влезе Ригстън, тя го нападна още преди да я е поздравил.

— Как смеете да изпращате вашите щурмоваци в дома на родителите ми посред нощ! — избухна тя. — Няма да ви повярвам, ако се опитате да кажете, че това, за което сте ме повикали, не е можело да почака още някой и друг час.

— Вие сте арестувана, доктор Грешам — каза иронично Ригстън. — Когато арестуваме хората, не се съобразяваме с техните, а с нашите изисквания. Спестете си това, което имате да казвате, за записа.

Той включи касетофона и седна срещу нея.

— Искам да се обадя по телефона. Имам това право — каза Джейн.

— Не искате ли първо да си поговорим?

— Нямам за какво да говоря с вас.

— Така ли? Вашата приятелка Тенил е в една килия малко по-надолу по коридора. Заловена на местопрестъплението, когато е извършвала обир. Излизала е от дома на Джени Райт. А Джени Райт е следващото име във вашия списък, ако не се лъжа.

Очите на Джейн се разшириха. Откъде ли беше получил тези сведения? После си спомни, че беше показала родословното дърво и списъка на Ривър. Отвори уста, но веднага я затвори отново.

— Нямате какво да кажете, така ли? Добре, тогава продължавам. Четиримата починали наскоро представители на рода Клулоу бяха подложени на аутопсия, в резултат на което имаме основание да определим смъртните случаи като подозрителни.

Джейн го изгледа мрачно, но не каза нищо.

— Огледахме също така и къщите на четиримата стари хора, които бяха открити мъртви. Можете ли да отгатнете чии пръстови отпечатъци открихме и на четирите места? — той помълча. — Не можете ли? Отпечатъците на вашата приятелка Тенил. Същата малка приятелка, която вече е издирвана във връзка с друго убийство. Не забелязвате ли как се оформя някаква зависимост? Работата обаче е там, че единственото, което свързва цветнокожото момиче от Лондон и четирима възрастни жители на Къмбрия сте вие, доктор Грешам. Не мога да не предположа, че именно вие сте подтикнали Тенил към среднощните й обиколки. Обиколки, в резултат на които четирима стари хора са мъртви.

Джейн стисна здраво клепачи. Това беше кошмар и тя искаше да се събуди от него. Заби нокти в дланите си, но освен че я заболя, не се случи нищо друго.

— Искам да се обадя по телефона — повтори тя.

— И на това ще му дойде времето. Знаете ли каква е най-голямата ирония на съдбата в този случай? Това, че Тенил бе заловена тъкмо в нощта, когато най-сетне откри това, което търсехте.

Джейн отвори рязко очи.

— Какво?

Ригстън отвори папката, която беше донесъл, извади от нея един прозрачен найлонов джоб, в който имаше малък лист хартия и го побутна към Джейн. Джейн застина, когато видя познатия почерк.

Същата нощ лежах буден и обмислях думите на Блай. Беше ми ясно, че ако откажех да понасям неговото несправедливо поведение и незаслужените му обиди, щях да бъда принуден да понеса друг вид тормоз…

Още от момента, когато откри първата следа, тя не си беше позволявала да повярва докрай в съществуването на ръкописа. Опитваше се да приема търсенето му като обикновен научен проект, не като следване на романтична мечта. Сега, най-сетне, можеше да си позволи да вдигне бариерите и да даде воля на чувствата си. Сама се изненада на силното си вълнение. Едва не се разплака при вида на този обикновен къс хартия. Плъзна пръсти по буквите, проследявайки движенията на перото, с което бе писал Уърдсуърт. През ума й мина еретичната мисъл, че моя® да разбере как някой би убил, за да притежава този текст.

А тази мисъл отвори пътя на вината и разкаянието. Нейните търсения бяха дали път на неподозирани събития. И сега четирима стари хора бяха мъртви.

Ригстън чакаше търпеливо, без да изпуска нито за миг от очи лицето й. Когато тя най-сетне вдигна поглед, съзнаваше, че очите й са насълзени.

— Искам да се обадя по телефона — каза тя отново с треперещ глас.

— Ако това не е извършено от теб и Тенил, Джейн, кой е този човек, който държи толкова много на този къс хартия, та би извършил убийство заради него? Кой, освен теб е запознат с изходната точка на търсенията ти?

Сега Ригстън говореше по-меко, жестовете му не бяха толкова заплашителни.

Колкото и да бе зашеметена, тя забеляза, че той се обърна към нея с малкото й име. Опитваше се да я накара да заговори. Но тя можеше да отговори на въпроса му, без да излага на риск себе си или Тенил.

— Почти всички роднини на Едит Клулоу — отвърна тя. — Всички присъстваха, когато разговарях с Алис.

Ригстън поклати глава.

— Беше добър опит, но не мина. Интересуват ме имената на хора, които са знаели това преди Едит да бъде убита.

— Брат ми се беше обадил на Едит в събота сутринта, за да я пита дали не разполага с някакви семейни документи. Сигурна съм, че още тогава тя е разказала на някои от роднините си. Те винаги са поддържали много близки отношения. Но съм сигурна, че сега никой няма да си признае, ако е научил нещо от Едит.

Ригстън веднага се вкопчи в научения факт.

— Значи Матю е знаел?

Джейн въздъхна.

— Да. Знаеха и моят колега Дан Сийборн, Антъни Катоу от центъра „Уърдсуърт“, както и един търговец на стари ръкописи на име Джейк Хартнел. За него не съм сигурна какво знае и кога точно го е научил, но със сигурност знае нещо — а изредените имена съставят нещо като списък на най-неподходящите за убийци хора сред всички, които познавам. Трябва да има някой друг, някой напълно лишен от скрупули, за разлика от тях.

— Някой като Тенил? — подсказа Ригстън.

Джейн продължи да се взира в листа. Беше мечтала да го държи в ръцете си, но не си бе представяла, че това ще й се случи в стая за разпити в полицията. Как се бе стигнало дотук? Тя вдигна поглед към Ригстън и каза:

— Вчера някой направи опит да ме убие и този някой със сигурност не беше Тенил.

Ригстън я изгледа скептично.

— Колко удобно за теб. Да не би още един пиян шофьор да се е опитал да те блъсне с колата си?

Джейн притисна ръка към устата си.

— Господи! Изобщо не се бях сетила за това! Това трябва да е бил първият му опит!

— Май наистина се опитваш да се заловиш и за сламка — отбеляза саркастично Юън.

— Говоря напълно сериозно — настоя тя. — Бях тръгнала да се поразходя нагоре съм Лангмиърския водопад. Седях на ръба на скалната площадка над водопада — винаги правя така, когато се кача горе, от години. Тогава някой се приближи зад гърба ми и ме удари по главата. Паднах във водопада. Имах късмет, че Дерек Туейт ме е видял да падам и ме измъкна от водата с помощта на кучето си. В противен случай щях да се удавя.

— Можела си да изчакаш и да скочиш, когато си била убедена, че ще има кой да те види и да те спаси — каза Ригстън, точно както бе предвидила Джейн.

Тя се приведе напред и раздели къдриците си, за да покаже цицината, която още я наболяваше.

— Не бих могла да си направя и това, нали?

— Не е напълно невъзможно — възрази Ригстън. — Може да си си блъснала главата в някое дърво или нещо подобно.

Джейн удари с юмрук по масата.

— Защо не искате да ми повярвате?

— Защото ми е трудно да гласувам доверие на вас двете с Тенил.

— Добре, край. Няма да кажа нито дума, докато не ми позволите да разговарям по телефона.

— Сигурна ли си? — попита Ригстън. — Защото сега имат възможност да отървеш Тенил от обвинение в извършването на четири убийства. Ако държиш на казаното, тя е загубена. С нейния произход отговаря идеално на условията. Ако не признаеш, че е вършела това, което е вършела, по твое настояване, тя няма никакъв шанс. Ще понесе съвсем сама цялата вина.

Джейн беше на косъм да се подаде. Здравият й разум отстъпваше пред чувството за вина и отговорността, която изпитваше към детето. Но в последния миг се възпря.

— Искам да проведа телефонния разговор, на който имам право — настоя тя.

Ригстън стана.

— Да бъде така, както искаш. Някой ще те заведе до приемната, можеш да се обадиш оттам.

След известно време се почувствах достатъчно възстановен, за да осъществя докрай бягството си. Изчаках първата нощ, в която нямаше силен вятър и морето беше спокойно, и натоварих по-малката от двете лодки с провизиите си. Лявата ръка все още не можеше да ми служи, затова ми беше много трудно да извлека лодката до водата, а когато се качих на нея, не ми беше лесно да работя с греблата. За щастие туземците бяха издялали гребла с двойни лопати, защото така и не успяха да свикнат с нашия начин на гребане. Беше ми по-удобно да греба с единичното гребло, и макар да се придвижвах мъчително бавно, когато първите проблясъци на зората осветиха хоризонта, бях далеч от залива Баунти и можех спокойно да вдигна платното на импровизираната мачта. Хвърлих последен поглед към моя неосъществен Рай, после решително му обърнах гръб и се насочих към Тихия океан. Облекчение и ужас нахлуха едновременно в сърцето ми.