Възмездие от гроба

43

Джейн реши, че болничната стая й харесва. Беше бяла и тиха, а и тя не се чувстваше чак толкова зле, че да намира нещо обезпокояващо в тази обстановка. Лекарят беше казал, че не е вдишала прекалено много дим, че ударът по главата, макар и болезнен, не е причинил сериозна вреда от медицинска гледна точка, и че останалите й травми са само синини и дребни порязвания. Оставиха я да лежи тук, за да я наблюдават, защото несвързаните й обяснения в началото навеждаха на мисълта за мозъчно сътресение. Но пък лекарите нямаха практика в диагностицирането на скръб.

Тя знаеше, че един полицай дежури пред вратата й. Този, който се озова първи на сцената на пожара, свърши добра работа, като се обади на Ригстън и го уведоми, че тя ще даде показания. Беше й ясно, че няма да успее да овладее задълго вълнуващите я чувства, затова й се искаше да разкаже за събитията от изминалата нощ, преди споменът за тях да бъде замъглен от емоционалните й реакции. Инспекторът се бе появил след двайсет минути, и въпреки опитите на медицинския персонал да възпре порива на Джейн да говори, бе успял да вземе показанията й. Не я щадеше изобщо и дори в един момент я заплаши, че ще я обвини във възпрепятстване работата на полицията — ако не за друго, то поне за да бъде сигурен, че ще остане достатъчно дълго на едно място, докато той приключи с разследването, без да предизвика някаква нова катастрофа. Но в края на разговора им тя бе почувствала, че макар и с нежелание, той приема нейната версия за развоя на събитията.

— Трябва да останете тук, докато проверя доказателствения материал и разбера дали действително казвате истината — бе заявил той накрая. — Оставям един полицай на пост пред вратата ви. Наредено му е да ви арестува, ако се опитате да избягате.

— Обещавам да не мърдам оттук, ако ми отговорите на два въпроса.

— Аз съм този, който задава въпросите.

Джейн направи гримаса.

— Спестете ми ролята си на кораво ченге. На първо място искам да знам какво се е случило с ръкописа, който бях пъхнала в колана на панталоните си снощи.

— Безценният ви ръкопис е в ръцете на законния си собственик — каза Ригстън. — Госпожа Райт ще реши как да постъпи с него по-нататък. И не искам да чувам, че някой се е опитвал да упражни натиск върху нея. Тя е възрастна жена, а и току-що изгуби дома си при особено травматизиращи обстоятелства. Ясно ли се изразих?

Джейн притвори очи и въздъхна.

— Не съм в състояние да тероризирам стари жени. Можете да ми вярвате.

— Какъв е вторият ви въпрос? — осведоми се Ригстън.

— Ще обърнете ли внимание на това, което инспектор Блеър има да ви казва във връзка с Тенил? Момичето има право да му се даде шанс. Знам, че е нарушила закона, но на нещата може да се погледне и по друг начин: това, което стори тя, даде тласък на събитията от изминалата нощ. Без нейната намеса можеше никога да не намерите виновника за убийствата.

Ригстън тръсна раздразнено глава.

— Не мога да ви дам никакво обещание. Служебните ми задължения не предвиждат да допускам престъпниците да не понесат вината за престъпленията си.

Тя продължи да настоява, но той отказа да поеме конкретни ангажименти. А Джейн беше прекалено уморена, за да бъде непреклонна. Той почувства това и се измъкна, оставяйки я на бялата тишина и упорито гризящата я тъга.

Но усамотението й не продължи много. Сестрата позволи на родителите й да останат при нея за двайсет минути — през осемнайсет от тях Джуди плака, а баща й седеше до нея и стискаше ръката й така, като че ли нямаше намерение никога вече да я пусне. На Матю, Даян и Гейбриъл бяха отпуснати десет минути. Говориха почти само за Гейбриъл, но като че ли в отношенията им бе поставено ново начало.

Но тези посещения не облекчиха мъчителната болка в сърцето й. Предателството на Дан беше ужасно, а убеждението й, че Джейк е бил негов съучастник, изостряше допълнително горчивото съзнание, че е била мамена. Някъде в целия този хаос се изгуби и връзката й с Тенил. Беше й дала обещания, които не можа да изпълни, а от това я болеше почти толкова, колкото и от мисълта, че Дан и Джейк са я напуснали завинаги. Питаше се кой ли бе успял да съобщи на Хари, че негова добра приятелка е убила човека, когото той обичаше. Поводите за скръб се трупаха един върху друг.

Ригстън се върна в късния следобед, излъчвайки задоволство.

— Мисля, че въпросът е решен — каза той. — Открихме отпечатъци на Дан Сийборн в дома на Едит Клулоу. Присъствието им там не е оправдано, защото вие не сте ходили там заедно. В другите къщи не успяхме да открием нищо, но следващите убийства са били предумишлени, и може да се предполага, че той е съобразил да сложи ръкавици. Говорихме с Джими Клулоу, и макар той да дава частично алиби на Дан за две от убийствата, установихме, че и в тези случаи е имал възможност да се измъкне и да ги извърши.

Проверихме и съдържанието на компютъра му. Освен адреса, който сте ползвали вие, е имал и друг електронен адрес. Установихме, че е ползвал него за кореспонденцията си с Каролайн Кар, шефката на вашия приятел Джейк Хартнел. Преговарял е с нея — искал тя да се заеме с продажбата на ръкописа. Именно затова Джейк е седял в колата, паркирана на Ирландската уличка. Трябвало е да се срещне с продавача, макар че нито той, нито госпожа Кар признават, че са знаели кой ще дойде на срещата. Освен това отричат да са знаели, че ръкописът, за който са преговаряли, е краден.

— Тъпо, алчно копеле — каза Джейн. И все пак алчността и глупостта бяха за предпочитане пред заговор за извършване на убийство. Не беше кой знае каква утеха, но беше по-добре от нищо.

— Обикновено са такива. За съжаление не мога да повдигна никакво обвинение срещу него — той въздъхна и се загледа през прозореца с помръкнало лице. — Не мога да повдигна никакво обвинение и срещу вас. Тази моя професия понякога е ужасно неблагодарна.

— А какво става с Тенил? — попита плахо Джейн.

— Леля й пристига утре, за да си я вземе — той поклати глава. — Понякога се държа като глупак. Но наистина разчитам на вас да не допускате тя да наруши отново закона.

— Благодаря ви — кача Джейн. — Няма да ви разочаровам.

— Постарайте се да не го направите — той се изправи. — А, и освен това доктор Уайлд помоли да ви предам, че ще се свърже с вас веднага щом има някакъв резултат — той тръгна към вратата, но спря и отново се обърна към Джейн. — Добре е да се посъветвате с психолог. Не е лесно да мислиш, че смъртта на петима души тежи на съвестта ти, макар че всъщност вината изобщо не е ваша.

Веднага след Ригстън влезе лекарят, който обяви, че тя се е възстановила достатъчно, за да си отиде у дома и да освободи леглото в спешното отделение. За нейна изненада, когато излезе в коридора, облечена в чистите дрехи, донесени от майка й, тя видя баща си, който седеше на някакъв стол и въртеше каскета си в ръце. Той скочи, когато я видя да върви неуверено към него.

— Изпратих майка ти у дома с Даян и Матю — каза той. — Наду главите на всички ни.

Джейн почувства, че сълзите й отново напират.

— Обичам те, татко — каза тя и го хвана подръка. Докато пристигнат във фермата, тя вече се чувстваше толкова уморена, че едва събра сили да слезе от ленд роувъра и да влезе в къщата. Стълбите й се сториха високи като планина, но успя да се довлече до горния етаж. Когато стигна до горната площадка, се обърна и погледна в тревожното лице на баща си.

— Имам нужда да спя поне една седмица — каза тя. — Моля те, кажи, на мама да ме остави да спя.

Джейн слизаше полека по стълбата, подготвяйки се за задушаващата прегръдка на майка си. Но когато отвори вратата на кухнята, видя с учудване Алис Клулоу, която седеше край масата с неизбежната чаша чай пред себе си. Майка й не се виждаше никъде.

— Джуди току-що излезе на пазар — каза Алис, сякаш присъствието й тук бе толкова обичайно, колкото и изгледът през прозореца.

— Не очаквах да те видя тук — каза Джейн с отпаднал глас и се отпусна на най-близкия стол.

— Налага се някой да поговори с теб, а Джими е прекалено погълнат от собствената си идиотска психодрама, за да бъде от полза на когото и да било. Затова поех щафетата — Алис я огледа внимателно. — Изглеждаш ужасно.

— Така се и чувствам. Виж, ужасно съжалявам за къщата на Джени, аз…

— Не съм дошла, за да получавам извинения, а за да ти поднеса моите. Съжалявам, че се държах така отвратително грубо с теб на бдението за Едит. Трябваше да знам, че никой от рода Грешам от Фелхед не би се заел да мами роднините ми. Ако се бях вслушала в това, което ми каза ти тогава, можехме да спасим няколко живота.

Джейн поклати глава.

— Толкова пъти вече съм премисляла всичко. Дан си е бил избрал пътя. Не мисля, че някой или нещо би могло да го откаже от стремежа му да се добере до ръкописа. Няма смисъл да се самообвиняваме — нито аз, нито ти.

— Но надали ще престанем да го правим — каза сухо Алис. — Така или иначе, моля те да ме извиниш за това, което казах тогава.

— Приемам извиненията ти, Алис — Джейн се усмихна едва забележимо. — А и аз трябва да се извиня, задето запознах Дан с Джими.

Алис изсумтя.

— Вкусът на Джими по отношение на мъжете винаги е бил ужасен — тя отпи малко от чая си.

— Мога ли да ти задам един въпрос, Алис?

Алис явно застана нащрек.

— Разбира се.

— Как така ръкописът се е озовал точно у Джени?

Алис като че ли бе обзета от облекчение.

— Лесно е да се обясни. Ръкописът бил предаден от Доркас на най-големия й син, Артър, който пък го предал на своето първородно дете, Биатрис. А Джени е била любимката на Биатрис. Затова и получила семейната реликва с изричното нареждане да пази твърдо тайната, свързваща семейството с Уърдсуърт. Едва когато осъзнала, че заради ръкописа измират хора, й станало ясно, че трябва да го извади на бял свят.

— Звучи логично — каза Джейн.

Алис си играеше с дръжката на чашата.

— Джейн, дойдох тук не само за да ти се извиня. Имам за теб добри и лоши новини.

— О, Господи! — изпъшка Джейн. — Не знам дали ще мога да понеса още лоши новини. Това беше най-ужасната седмица от целия ми живот — тя отметна косата, която беше паднала пред лицето й. — По-добре ми съобщи първо лошата новина. Така поне ще мога да очаквам после нещо приятно.

— Джени не е била съвсем откровена, когато е говорила с теб — поде неуверено и смутено Алис. — Тя е предпазлива по природа, Джейн. Затова решила да ти предаде бележките, за да провери как ще реагираш. Разбираш ли, искала да се убеди, че ще оправдаеш доверието й, да види дали няма да започнеш да я уговаряш да ги продаде. Искала да види дали ще се отнесеш с уважение към семейната реликва, или просто си решила да си изградиш име на техен гръб. Намислила това като своеобразно изпитание…

Джейн почувства, че изстива.

— О, Божичко, Алис! Моля те, не…

Алис запримигва усилено.

— Боя се, че наистина е така. Поемата също е била у нея, Джейн. Била около шейсет страници, подвързана с кожа. Писана на ръка. Държала бележките и поемата на две различни места, за в случай, че в къщата влязат крадци. Така смятала, че ако изгуби едното, ще й остане поне другото — нещо като своеобразна застраховка. Държала поемата зашита в една възглавница в своята спалня. — Алис си пое дълбоко дъх. — Да, така е. Съществувала е поема. Но вече я няма.

Сълзи потекоха по страните на Джейн.

— Господи, как е възможно! — проплака тя. — Това е истинско нещастие!

— Работата е там — поде отново Алис, — че не е необходимо някой да узнава за това нещастие. Никой не те обвинява в нищо. Целият ни род се събра, и се споразумяхме да не казваме никому нищо за това, което загубихме. Репутацията ти няма да пострада.

— По дяволите моята репутация — заекна Джейн. — Поемата е загубена завинаги. И то по моя вина. Ако не я търсех така ожесточено, тя щеше все още да е на сигурно място. Роднините ти щяха да са живи, дори проклетият Дан щеше да е жив — тя подсмръкна. — Как ще живея занапред с тази мисъл?

Алис стана и постави ръка върху потръпващите рамене на Джейн.

— Стига — каза тя. Плътният й глас зазвуча наистина успокояващо. — Това са безсмислени разсъждения. Стореното е сторено. Не би могла да знаеш, когато си започнала търсенето, че нещата ще се развият така. Когато казах, че никой не те обвинява, говорех напълно искрено — а ние сме тези, които бихме могли да обвиняваме някого. А ето и добрата новина. Джени държи ти първа да работиш върху записките. От цялата тази каша все още може да произлезе нещо прекрасно. Моля те, не се оставяй на чувството за вина.

— Не мога да мисля по друг начин — изхлипа Джейн. — Толкова ужасно се чувствам заради всичко, което стана!

Алис придърпа един стол и седна, обгърнала с ръка раменете на Джейн.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа — то може да ти помогне да погледнеш на събитията откъм добрата им страна. Вчера следобед откарах Джени до изгорялата й къща. От храсталаците като по чудо се измъкнаха половин дузина котки и започнаха да се отъркват в краката й. И знаеш ли какво каза тя? Каза: „Винаги съм мразела тази къща, Алис. Отвратително място. Но беше родово притежание от поколения насам — не считах за редно просто да я напусна. Сега ще мога да се пренеса в удобна малка къщичка с големи прозорци, за да се наслаждавам на изгледа. Ще мога да изживея остатъка от дните си с всички удобства.“ Сама виждаш — историята си има и добри страни.

Историята на моя приятел, която се нагърбих да запиша, съдържа всички елементи, необходими за съчиняването на вълнуващ и същевременно поучителен разказ за човешката суета, за неспособността на хората да преценяват правилно. Не мога да не мисля, че това е идеална тема за поет с моята дарба, вече чувствам как стиховете пеят в кръвта ми. Трагедията е там, че няма да мога приживе да се насладя на хвалебствията за поемата. Огласяването й би означавало да превърна себе си и семейството си в прицел на клюки и клевети. Но след смъртта ми може би светът ще се поинтересува да узнае истината за историята, която толкова дълго бе предъвквана от вестниците и цялата общественост при завръщането на Блай. Уверен съм, че който и да прочете написаното от мен, ще се трогне от трагичната история на господин Флечър Крисчън, човек, който не се е провинил толкова, колкото други са се провинили спрямо него.

Постскриптум: След онзи последен ден в Дъв Котидж никога вече не видях моя приятел. Брат му твърди, че изчезнал и никой от семейството не знаел къде е. Никой не може да каже дали е жив или мъртъв. Така ни напусна Флечър Крисчън, оставяйки след себе си още една неразрешена загадка.