Възмездие от гроба

3

Към три и половина във „Викинг“ почти се беше възвърнало първоначалното състояние на пустота и спокойствие. Две от задните сепарета все още бяха заети от мъже, обсъждащи делови въпроси над чашки с еспресо. Те вече си бяха платили сметките, така че персоналът нямаше защо да се навърта около тях. Джейн постави последните чаши в миялната машина и се покатери на едно от столчетата към края на бара, за да даде почивка на уморените си до болка крака. Хари се появи откъм кухнята с поднос, върху който беше натрупал непродадените сандвичи.

Джейн си взе един, а Хари придърпа друго столче и седна до нея.

— Къде остави вестника? — попита тя.

— Сега ще го донеса — Хари скочи от столчето и отиде зад бара. Измъкна вестника от една лавица и й го подаде.

Джейн обърна направо на статията, която не бе успяла да прочете на спокойствие преди обедния наплив.

Джейн едва не се задави със сандвича си.

— Виж това, Хари — каза тя, когато престана да кашля и посочи предпоследния абзац на статията.

Още преди Хари да успее да отговори, някой постави ръце на раменете им, а една гладко избръсната глава се промуши между техните.

— Какво толкова интересно има там? — разнесе се познат глас.

Джейн се завъртя на столчето и целуна гладко избръснатата буза на Дан Сийборн.

— Дан! Каква приятна изненада! Хари не ми каза, че ще дойдеш.

— Хари нямаше представа, че ще дойде — отбеляза Хари малко рязко.

— Ученикът, когото очаквах в три часа, се отказа, затова реших да се измъкна и да дойда да ви взема — каза Дан и разроши косата на приятеля си с интимен жест.

— По-скоро идеята ти е била да провериш как се развиват отношенията между Хари и новия ни готвач, италианеца — подразни го Джейн. — Беше ми ясно, че няма да се отървем от теб, след като видиш Джако в белите му одежди.

Дан притисна ръце към сърцето си в престорено удивление.

— Такава прозорливост! — въздъхна той. После се пресегна зад нея и придърпа едно столче. — Джейн, не съм те виждал от една седмица? Да не би да се криеш от мен?

Джейн изпъшка.

— Причината е в книгата. Предполага се, че трябва да съм я свършила към края на годината, а тъкмо сега имам чувството, че бих успяла единствено, ако сега на прага се появи Мефистофел и ми направи предложение, на което не мога да откажа. Когато подписах договора, мислех, че е фасулска работа да превърна дисертацията си в книга — тя изсумтя презрително. — Възможно ли е човек да се заблуждава до такава степен?

— Може би ще е най-добре за известно време да напуснеш Лондон, да се заемеш сериозно с нея и да я завършиш — каза Дан. — Бих могъл да поема твоите часове.

Джейн се ухили — двамата с Дан се намираха в сходно положение; занимаваха се с научна работа, след като бяха защитили докторските си степени, и се опитваха да се доберат до всевъзможни преподавателски ангажименти с идеята, че те все някога биха ги довели до мечтания Граал — постоянна преподавателска работа. Отчаяно се стремяха едновременно да направят добро впечатление на професорите и същевременно да свързват някак двата края.

— Че да ми вземеш и хонорарите, а? Не ти мина номерът, Дан — каза тя и го смушка закачливо в ребрата. — Да знаеш, станал си абсолютно безскрупулен. Защо не се запретнеш и не се опиташ да напишеш и ти една книга?

Дан разпери ръце в престорен израз на невинност.

— Само исках да помогна. За теб ще бъде от полза да не се разсейваш, докато работиш, нали?

Хари придърпа вестника към себе си.

— Доколкото мога да преценя, и във Фелхед има какво да отклонява вниманието й. — Той посочи статията и подаде вестника на Дан. — Смъртта дебне край скалите.

Хари и Джейн продължиха да се хранят, докато Дан четеше статията.

— Е, поне няма защо да се безпокоиш, че там някъде се навърта обезумял убиец — отбеляза той. — Ако става дума за жертва на убийство, убиецът вероятно лежи под земята горе-долу от същото време.

— Остави убийството — каза Джейн и посочи предпоследния абзац. — Това, което ме интересува, са татуировките.

— Неговите татуировки? — попита Дан.

— Черни татуировки. Това говори ли ти нещо?

Дан сви рамене.

— Нямам никакви асоциации — освен с Дейвид Бекъм.

— Осемнайсети век, моряци, острови в Южното море. Много моряци се връщали оттам с такива татуировки, направени от туземците. Като например Флечър Крисчън.

Дан се ухили.

— Любимата ти местна легенда.

— За какво си говорите вие двамата? — осведоми се Хари.

— Какво знаеш за бунта на „Баунти“?

Хари сви рамене.

— Сещам се за Мел Гибсън. Много готин в ония тесни панталони.

Джейн изпъшка.

— Установявам с радост, че си следил действието.

— Ей, това беше майтап. Не съм някакъв празноглавец, който мисли само за секс — възрази Хари. — Помня как Мел организираше бунта и после как качиха злодея, капитан Блай, на някаква лодка, за да се добере сам до Таити.

— Много добре, Хари. Само дето водач на бунтовниците не е Мел Гибсън, а Флечър Крисчън. Това, което всъщност ме интересува, не е бунтът на кораба, а последиците. След като Блай завършва успешно епичното си пътуване и успява да се добере до Лондон, служителите на флота са били задължени да издирват бунтовниците и да ги връщат в Лондон, за да бъдат изправени пред военен съд. Години по-късно неколцина от тях биват заловени на Таити, качват ги на кораб и ги връщат в Англия. Но съдбата на самия Флечър и някои от най-убедените бунтовници дълго време остава загадка. В крайна сметка те се озовали на остров Питкеърн заедно с няколко мъже и жени от туземците и се установили там.

Хари кимна.

— Питкеърн… Там имаше някакъв педофилски скандал преди две години, нали?

— Именно. С участието на преки потомци на бунтовниците. Но това далеч не е първата неприятност в рая — отвърна Джейн. — Работата е там, че нямало достатъчно жени за всички. Според официалната версия накрая бунтовниците обтегнали отношенията си с местното население, и се стигнало до клане. Предполага се, че първият от белите мъже, който паднал убит, бил Флечър Крисчън. И това е краят на историята.

— Но…? Искам да кажа, вероятно има и но, нали? В противен случай нямаше да се вълнуваш толкова от някакъв мъртвец, покрит с черни татуировки — каза Хари.

— Тук вече се намесва фантазията на Джейн — отбеляза Дан.

Джейн доби леко притеснен вид.

— Открай време из Езерната област вървят слухове, че Флечър Крисчън не е загинал на Питкеърн. Че клането е било използвано за прикритие. По някакъв начин успял да напусне острова и да се върне в Англия, където изживял остатъка от дните си със семейството и приятелите си, укривайки се от правосъдието. Би трябвало да е било доста рисковано начинание за всички участници. Ако Флечър бъдел предаден или разкрит от някого, неминуемо е щял да увисне на бесилото като водач на бунта. Същото е чакало и всички, които са общували с него, съзнателно пренебрегвайки дълга си да го предадат на властите.

По лицето на Хари се изписаха последователно изненада и недоверие.

— Занасяш се, нали? Искам да кажа, това трябва да са просто празни приказки.

— Както вече казах, това е любимото местно предание на Джейн — отвърна Дан, палейки цигара.

Джейн поклати глава, светлината се пречупи в дългите й къдрици.

— Не са само празни приказки. Джон Бароу написва книга, в която повдига въпроса още през 1831 година.

— От гледна точка на теория на конспирацията, това несъмнено е находка — каза Дан. — Господин Флечър инсценира клане и вдига платна в посока към залеза. О, я почакайте — не става. Как всъщност е напуснал острова, Джейн? Корабът е бил изгорен, нали?

Джейн се облегна на бара.

— Изгорили са го. Но на борда на „Баунти“ е имало две корабни лодки, и досега никой не е дал задоволително обяснение къде са отишли те. Да не забравяме и липсващият корабен дневник — тя се ухили. — На това място от теб се очаква да попиташ „какъв корабен дневник?“.

Дан наклони глава и вдигна длани, имитирайки учудване.

— Какъв корабен дневник?

— Като офицер Флечър Крисчън е отговарял за навигацията, имал е навика да води дневник — такова нещо за него би трябвало да е втора природа.

— Звучи убедително — каза Хари.

— Би било странно да не е воден дневник за тяхното установяване на Питкеърн. Разполагали са с предостатъчно хартия и пера. Използвали ги години по-късно, когато се заели да организират училище за децата си. Но единственото писмено свидетелство е дело на един от другите бунтовници, Едуард Йънг. При това той започва да пише едва след клането, от което следва, че някой друг е водил записки за живота им преди това. Кой друг би могъл да го прави, ако не Флечър? Ако е загинал, би мото да се очаква дневникът му да е оцелял. Но ако е потеглил по море… — гласът на Джейн затихна.

— Би взел дневника със себе си, нали? — заключи Хари. За Джейн беше очевидно, че е заинтригуван, въпреки привидното му шеговито безразличие. — Добре, съгласен съм, че това най-малкото навежда на размисъл. Но както казваш и ти самата, става дума само за косвени доказателства.

— Не съвсем. Искам да ти разкажа за Питър Хейуд. Той бил един от завърналите се бунтовници. Но докато останалите били изправени пред военен съд, неговото семейство разполагало с достатъчно пари и връзки, за да издейства помилване на скъпото си момче. И вместо да увисне на бесилото, той направил блестяща кариера във флота. Интересното при Питър Хейуд е това, че той бил далечен братовчед на Флечър Крисчън. Израснал на остров Ман, където и Крисчън прекарал голяма част от младостта си. Тоест, освен че са плавали заедно, Хейуд и Крисчън са били свързани и от приятелство. Познавали са се добре — продължи Джейн. — А някъде около 1809 година Питър Хейуд видял Флечър Крисчън в Плимут.

Хари се намръщи.

— Но Плимут е бил флотска база, нали? Крисчън трябва да не е бил с всичкия си, за да се шляе из Плимут посред бял ден! Говорим за най-прочутия бунтовник в историята на британския флот. Искам да кажа, дори човек като мен, който не проявява интерес към историята, е чувал за него. И ти самата казваш, че този човек е положил неимоверни усилия да изчезне след бунта, тъй като със сигурност би бил обесен, ако беше заловен. Въпреки това излиза, че е тръгнал да се разхожда из един град, гъмжащ от флотски офицери и патрули. И ето ти насреща не друг, а старият глупак Питър Хейуд — Хари разпери ръце като човек, който подчертава колко нелогична е излаганата теза. — А дори ако предположим, че това наистина се е случило, защо Хейуд ще признава, че е виждал Крисчън, след като са били близки? Звучи безсмислено.

— Той не е признавал нищо подобно, Хари. Поне не публично. За това не е знаел никой преди смъртта му. Освен това могат да се изградят различни версии — продължи меко Джейн. — Представи си, че Флечър е имал за цел да се срещне с Хейуд там? А в последната минута Хейуд е видял някакъв познат и е нямало как да се измъкне? Тогава, когато забелязал, че Хейуд не е сам, Флечър си плюл на петите.

Хари поклати глава.

— Но защо изобщо му е било на Флечър Крисчън да напуска Питкеърн? Няма съмнение, че там е бил в безопасност, нали? Защо да обръща гръб на това?

— Не съм чак толкова сигурна, че се е чувствал в безопасност — каза Джейн. — Ясно е, че между самите бунтовници е съществувало напрежение, извън разправиите им с местното население. Съществуват и доказателства, че останалите бунтовници са роптаели срещу авторитета му на единствен офицер сред тях. Не забравяй, той е бил почтен човек. Може би е искал да намери покой, също като Стария моряк на Колридж. Може пък да е искал да обясни защо е бил подтикнат към бунт — продължи да излага аргументите си Джейн. — Само че, когато се върнал, установил, че Блай не само е оцелял, но и е честван като герой поради удивителния начин, по който успял да прекоси Тихия океан. Да не забравяме и това, че той е разполагал с предостатъчно време, за да утвърди собствената си версия за бунта. Каквито и да са били мотивите на Флечър, за да подтикне екипажа към бунт срещу Блай, вече било прекалено късно да се опитва да се защити.

— Но как изобщо би могъл да се защити? — попита Хари. — Бунтът си е бунт, нали?

— Съществувал е един начин Флечър да се оправдае за вдигането на бунта — каза Дан.

Хари повдигна вежди.

— Да не би да си станал експерт по законите на флота?

— Не съм, затова пък поназнайвам нещичко за историята на дискриминацията на хомосексуалните лица, скъпи — отвърна Дан.

— Какво би станало, ако Крисчън бе уличил Блай в содомия? Ако би могъл да докаже, че е бил принуден от Блай да има сексуални контакти с него, не мислиш ли, че това би смекчило вината му по отношение на бунта? — Той помълча, смръщил вежди, хапейки долната си устна. — Разбира се, за да прозвучи обвинението му достоверно, е имал нужда от показанията на трето лице. По онова време, защото е било толкова лесно да се отправи подобно обвинение, и същевременно толкова трудно то да бъде доказано, военните съдилища не приемали случаи, в които единствено твърденията на един обвинител се противопоставяли на твърденията на обвинения. А Крисчън не може да не е бил наясно с това.

— А може да е имало свидетел — поде бавно Джейн. — И може би Флечър е вдигнал бунта отчасти и за да защити въпросния свидетел… — тя отново замълча и се загледа замислено отвъд опустелия бар.

— Какво искаш да кажеш? — попита Хари, все така заинтригуван.

Джейн вдигна пръст и замълча за миг, за да обмисли думите си.

— Да се върнем към Питър Хейуд — каза тя, а погледът й беше вглъбен, сякаш се взираше в познанията, натрупани през годините, откакто тази легенда я занимаваше. — Флечър бил плавал под командването на Блай и преди, знае се дори, че е бил любимец на капитана. Нещата стояли така и по време на плаването на „Баунти“, чак докато стигнали Таити. После Флечър прекарва шест месеца на сушата, взема за държанка жена от местните…

— „Държанка“ — много ми харесва тази дума — отбеляза Дан, повтаряйки я с наслада.

— Така или иначе — продължи упорито Джейн, — когато корабът напуска Таити, Флечър се възпротивява срещу ролята, която му налага Блай, ролята на…

— Пасивен педераст — намеси се Дан. — Това е изразът, който търсиш, и той също звучи очарователно.

— Както и да е, оттогава Блай започва да го тероризира. При това решението на Флечър е продиктувано и от още нещо. Той счита, че е длъжен да закриля младия си роднина Питър Хейуд. Защото съществуват достатъчно документи, които доказват, че Хейуд е бил другият любимец на Блай, засенчван единствено от Флечър. Следователно Флечър решава да защити Хейуд, но не и като отново се поддаде на настояванията на Блай.

— И затова вдига бунт, съзнавайки, че ако бъде заловен, смъртното наказание няма да му се размине? Само за да защити честта на Питър Хейуд? — Хари очевидно не беше убеден.

— Може би е искал да защити по този начин и себе си — каза Дан. — Ако Блай е посягал и на Хейуд, той би могъл да свидетелства в полза на Крисчън. При това положение Крисчън е можел да изтъкне, че бунтът е бил единственият начин да се отърват от сексуалния насилник, който злоупотребявал с подчинените си, при положение, че били далеч от родните брегове. Не мислиш ли, че това би подействало?

— Възможно е, предполагам — каза Хари, все още не съвсем уверено. — Човече, как изведнъж смени тона! Нали именно ти твърдеше, че тук се намесвала фантазията на Джейн. А сега ти защитаваш идеята й, а аз не виждам тук никакви доказателства, освен породените от нейното въображение.

Джейн стана и отиде зад бара, за да приключи с почистването.

— Това се дължи на женската ми убедителност, Хари. Освен това не си прав. Има едно малко по-солидно доказателство. Бунтовниците, които впоследствие били изправени пред военен съд, били онези, които настояли Крисчън да ги върне на Таити. Сред тях бил и Питър Хейуд. Тези хора изобщо не стигнали до Питкеърн. Когато двете групи бунтовници се разделяли, Флечър дръпнал Хейуд настрани, за да се сбогуват насаме, и тогава го помолил да предаде нещо лично на семейство Крисчън в Англия. Но Хейуд така и не разкрил какво е трябвало да предаде от името на Флечър. Защо е трябвало да мълчи, освен ако известието е съдържало някакъв позорен факт, може би не само за Флечър, но и за него самия? Това тайно известие може да е било истинският мотив на Флечър за бунта — сексуалното насилие, упражнявано от Блай върху него и Хейуд.

Хари се разсмя на глас.

— Джейн, ти би трябвало да се заемеш с художествена литература вместо с критика. На това ли му викат академична взискателност в катедрата по англицистика?

Той отиде при нея зад бара, започна да вади чатите от миялната машина и да ги подрежда обратно по лавиците.

Джейн се облегна на плота и се усмихна.

— Може пък наистина да пропиша романи. Ако реша да го направя, ще започна с изчезналата епическа поема на Уърдсуърт.

— Изчезнала поема на Уърдсуърт ли? — попита видимо объркан Хари.

— Тя запази най-хубавото за финала, Хари — поясни Дан. — Това е моментът, когато всички ахкат. Много ще ти хареса.

Джейн продължи, без да му обръща внимание.

— „Невинност и поквара: истинската история за бунта на кораба «Баунти» в Южните морета“ или нещо подобно, напълно в стила на Уърдсуърт.

— Моля? — каза Хари.

— Били са съученици, Хари. Уилям Уърдсуърт, поетът — лауреат от Езерната област, водещата фигура сред поетите — романтици, и Флечър Крисчън, оглавил бунта на „Баунти“, посещавали по едно и също време училище „Хокехед“. Братът на Флечър, Едуард, им бил учител. По-късно той станал професор по право в същия колеж в Кеймбридж, където завършил образованието си Уърдсуърт. Освен това той представлявал семейство Уърдсуърт на един важен съдебен процес. Следователно към кого би се обърнал Флечър, за да разкаже своята версия на събитията, ако не към стария си приятел от ученическите години? Към приятеля на семейството му, който междувременно е станал прочут поет. А дори да е съзнавал, че никога не би могъл да издаде подобно произведение поради опасността от тежки последици, Уърдсуърт надали би устоял на такава удивителна история, нали?

Аз не отговорих, но той дойде още по-близо. Докато се разполагаше на пейката, която се намира близо до работната ми маса, поведението му беше съвсем непринудено. Протегна крака напред и ги кръстоса в глезените.

— Още ли не можеш да се сетиш кой съм, Уилям? — попита той леко развеселен. Докато говореше, тикна шапката към тила си, така че за първи път можах да видя ясно лицето му. Много години бяха минали, откакто го бях видял за последен път, но го познах незабавно. Времето и превратностите на живота бяха оставили своя отпечатък, но не достатъчно, та да заличат характерните му черти. Подозрението ми бе заменено от сигурност и сърцето ми подскочи в гърдите.