Възмездие от гроба

44

Януари 2006

В бар „Викинг“ цареше обичайното за предобедните часове сънливо спокойствие. Този път, вместо да стои зад бара, за да обслужва клиентите, Джейн седеше край една маса в ъгъла. Беше напуснала „Викинг“ за да има достатъчно време за работа върху ръкописа на Уърдсуърт. Сега, когато Джейн беше официален пазител на записките за „Баунти“, професор Елиът бе успяла по чудотворен начин да намери достатъчно средства в бюджета, за да й възложи пълен брой преподавателски часове.

Джейн погледна часовника си. Беше подранила с десет минути, така че още нямаше причина да нервничи. Хари й донесе поръчаната чаша бяло вино и седна срещу нея.

— Тук не е същото, откакто ти напусна — каза той. — Мисля и аз да си потърся някаква друга работа.

Джейн бе установила с учудване, че след смъртта на Дан и пълното разобличаване на престъпленията му Хари бе започнал да търси нейната близост. Тя бе очаквала, че ще обвинява нея, задето идеята й е станала причина партньорът му да се отклони от правия път и в крайна сметка да намери смъртта си. Но стана точно обратното. Хари се беше вкопчил в нея, защото, както твърдеше той самият, тя била единственият друг човек, който разбирал личността на Дан в цялата й сложност. Тя наистина го бе обичала достатъчно, за да му бъде приятелка, но и никой друг, освен нея не знаеше колко вероломно можеше да постъпва.

— Обмисли добре решението си — каза Джейн. — Навсякъде другаде ще те накарат да работиш точно толкова часове, за колкото ти плащат. Няма да можеш да си четеш зад бара, докато чакаш да влязат посетители.

— Права си. Е, какви са новините? — попита Хари.

— Новата къща на Джени е почти готова. Умира от нетърпение да се нанесе. Смята да я обзаведе с всички съвременни удобства, а щяла да построи и къщичка за котките. „Майната им на внуците“, така казва. Смятала сама да си изхарчи парите. Освен това вчера говорих и с Антъни. Той се надява, че ще успеят да осигурят парите за търга и ръкописът ще може да остане в страната.

— Това е добре. Неприятно ми е да си мисля, че може да се озове в частната колекция на някой американски милионер.

— Освен това Антъни се е добрал и до една сочна клюка. Доколкото разбирам, Каролайн е разкарала Джейк. В професионално и лично отношение.

— Как можа да му се случи на това симпатично момче — отбеляза Хари. За първи път този ден лицето му се разведри. — А как е Тенил?

Джейн се ухили.

— Между нас да си остане, но двете се справяме много добре. Малко ни е тесничко, но сега, когато имам нормален кабинет в университета, не ми е трудно да жертвам втората стая в апартамента. Освен това два пъти в седмицата тя остава при баща си, така че разполагам и със заслужено свободно време. Най-хубавото е, че тя наистина ходи на училище. Баща й споменава, че може да я прати в частно училище и вероятно това ще бъде най-доброто решение. Така поне няма да я побъркват от подигравки всеки път, когато предаде домашното си.

— Освен това е доказала, че е достатъчно оправна, така че няма да се даде на онези дрисльовци от частното училище.

Докато Хари произнасяше последните думи, се появи Ривър Уайлд. Тя остави тежката си чанта на пода, сложи чашата си с вино на масата и седна.

— Радвам се да те видя, Джейн.

— И аз се радвам да видя теб. А това е приятелят ми Хари — каза Джейн, питайки се дали Ривър е наясно с ролята на Хари в сложната схема на събитията от последните месеци.

— Приятно ми е да се запознаем, доктор Уайлд — каза учтиво Хари и се ръкува с Ривър. — А сега за мен е време да се залавям отново за работа.

— Това ли е… — попита Ривър, когато той се отдалечи.

— Да — каза Джейн.

— Ясно. Просто исках да зная — тя се приведе и извади една папка от чантата си. — Пиратът от тресавището. Човекът — загадка.

Отвори папката и извади от нея куп листа.

— Ето го и въпроса — възможно ли е тялото, открито в торфеното находище, да принадлежи на Флечър Крисчън, бунтовникът от „Баунти“? — Тя погледна Джейн. — Работата беше страхотно вълнуваща. Благодаря ти, че ме наведе на тази мисъл. И така, първото, което се налагаше да направя, бе да намеря колкото е възможно повече информация за твоя човек Флечър, и да започна да сравнявам познатите данни с това, което лежеше на масата пред мен. Получи ли записа, който ти пратих? — попита тя, имайки предвид видеозапис на епизода, в който обясняваше първите опорни точки за провежданото сравнение.

— Да, беше ми много интересно. Очаквам с огромно нетърпение окончателната версия.

Ривър направи гримаса.

— Приличам на идиот — каза тя. — Не съм и предполагала, че толкова често стоя с отворена уста, когато работя. Така или иначе, от записа на първоначалните изследвания сигурно си спомняш, че не открихме данни, които да изключват възможността тялото да е на Флечър, а освен това констатирахме и наличието на доказателства, поддържащи тази теория. Сега вече разполагам с резултати от тестовете, проведени със сложната техника, с която си играят големите момчета — тя измъкна един лист. — Първо зъбите. Ако се съди по степента на изтриване на зъбния емайл, възрастта отговаря приблизително на неговата. Изотопният анализ на зъбите доказва, че е живеел в Къмбрия по времето, когато те са израствали. Следователно този човек е живеел там, когато е бил шест-седемгодишен, също както и Флечър.

— И всичко това може да се научи от анализа на зъбите?

— Да. На това му казват наука — каза Ривър, но добродушната й усмивка доказваше, че не се заяжда. — А това — продължи тя, измъквайки друг лист от купчината — са резултатите от друг изотопен анализ, този път на бедрената кост. И сега вече мога да ти кажа, че през последните петнайсет години от живота си този човек е живял някъде из южните архипелази в Тихия океан — тя се усмихна широко. — Добре звучи, а?

— Направо е смайващо. А какво стана с ДНК-анализа?

— Търпение, сега ще стигна и до него. И така, той е имал дълга коса, което беше много удобно за изследванията, които проведохме, за да установим с какво се с хранил. Резултатите от анализа на косата говорят, че е имало периоди, когато се е хранел със здравословна, разнообразия храна, богата на витамини и минерали, и други периоди, когато храненето му е било много еднообразно. Така че може би наистина става дума за моряк — хранел се е добре, докато е бил на сушата, но тези периоди се накъсват от интервалите на далечните плавания, когато е нямал възможност да яде плодове или зеленчуци. Това отново поддържа нашата теория.

Следва раната на гърдите — на мястото, където е била татуировката на Флечър, която е имала формата на звезда. Помниш ли какво казах при първото изследване — че плътта и кожата сякаш са разкъсани от животно? Е, когато огледах по-внимателно раната, разбрах, че съм сгрешила. Кожата е била рязана много грубо с нож с назъбено острие. Така че — да, възможно е това да е примитивен начин за отстраняване на татуировка.

Тя остави листовете настрани и допря върховете на пръстите си.

— Няма никакво доказателство, което да противоречи на теорията, че убитият в Картс Мос е бил Флечър Крисчън. Какво става, ако претеглим вероятностите? Е, по онова време моряците са били често срещани по тези земи — страната е била във война, а пък и през осемнайсети век са били разкрити много нови морски търговски пътища. Но като човек, който обича да се обзалага, лично аз бих заложила доста на възможността Пирата от тресавището и Флечър Крисчън да са едно и също лице. Като изключим дребното неудобство, че той е бил убит на Питкеърн.

— Което според ръкописа за историята на „Баунти“ в никакъв случай не отговаря на истината — възрази Джейн.

— Така е. Следователно остава ДНК-анализът — Ривър замълча и отпи малко от виното. — Наистина възлагах на него големи надежди. Толкова големи, че още от самото начало уредих да ми изпратят проби за сравнение от преките потомци на Флечър на Питкеърн и в Нова Зеландия. Обаче с телата, открити в торфени находища, имаме сериозен проблем. Наличната ДНК в тях е силно изменена поради средата — съдържанието на торфищата е с висока киселинност, затова и костите като че ли се „стапят“, а кожата е като обработена с дъбилно вещество. Киселината в торфа денатурира веригите на двойната спирала, така че базовите двойки изчезват. Следователно ДНК-детекторите установяват наличието на ДНК въз основа на наличието на фосфорна киселина, но не могат да я възпроизведат, защото ДНК единици липсват. А именно възпроизводството на дезоксирибонуклеинова киселина чрез полимеразно-верижна реакция може да създаде достатъчно количество, което да позволи сравняване на ДНК отпечатъци. Затова, дори ако имаш късмет да откриеш остатъци от ДНК, обикновено няма достатъчно, за да я възпроизведеш. А това изключва възможността за сравнение. Но аз хранех надежди за това тяло, наистина се надявах. Използвахме всички съществуващи технологии, намерих дори връзки в една лаборатория в Швейцария, където работят с възможно най-нови и революционни методи.

Ривър поклати глава.

— Наистина съжалявам, Джейн. Не можах да направя нищо. Не можах да измъкна достатъчно ДНК за валидно сравнение.

— Така че никога няма да знаем със сигурност? — попита Джейн натъжено.

Ривър кимна.

— Никога няма да знаем със сигурност.