Безумие

27. Горещо като в ада

— Ето там ще се качим — каза Влака, докато газеше, потънал до гърдите във вода, към едно мостче в задната част на сглобяемата къща тип „ранчо“. Дан го последва. Той не беше толкова затънал във водата, защото беше по-висок, но му идеше да се откаже и искрено завиждаше на силата на спътника си. Влака остави пушката си на дъските, хвана се за тях и излезе от водата. Взе браунинга на Дан и му подаде ръка. — Добре ли си? — Влака видя тъмните кръгове под очите на спътника си и осъзна, че преходът много го е изморил.

— Ще се справя.

— Болен си, да. — Влака не задаваше въпрос.

— Левкемия — отвърна Дан. — Вече не съм толкова добър като едно време.

— По дяволите, кой ли е? — Намираха се на около два метра и половина от задния вход, който представляваше солидна дървена врата зад комарник. Задната част на къщата беше лишена от всякакви отличителни черти, ако не се брояха няколкото малки прозореца. Тук отзад платформата беше тясна, но се разширяваше около къщата. Влака се огледа наоколо. Зад тях беше тресавището и голяма зелена пещ за горене на боклук, сложена на платформа на петнайсет метра от къщата. — Добре — каза Влака. — Струва ми се това е пътят, по който…

Той млъкна рязко. Чуха гласове отвътре, които приближаваха. Някой щеше да излезе. Влака притисна тяло в стената на три метра вдясно от вратата, а Дан застана на същото разстояние, но отляво. Пушките и на двамата бяха готови за действие. Сърцето на Дан препускаше в гърдите му, а слюнката в устата му беше пресъхнала.

Дървената врата се отвори.

— Да, но няма да остана в бизнеса толкова дълго. — Млад мъж с очила с телени рамки, шарена риза и къси панталони в цвят каки излезе навън, като носеше в ръце гумена кофа за боклук. По него имаше следи от кръв. — Ще направя пари и ще се махна, докато мога. — Той остави комарника да се затвори зад него и тръгна към пещта за боклук. На кръста си носеше пистолет в кобур.

Влака обмисли дали да го нападне и да го удари с приклада на пушката, или да влезе през комарника, когато младият мъж изведнъж спря.

Той огледа мостчето. Видя водата и калта по дъските на мястото, на което бяха излезли от тресавището. Забеляза следите.

И това, както би казал Влака, беше всичко.

Младият мъж се обърна и слънцето се отрази в очилата му за миг. Устата му се отвори, пусна кофата за боклук и посегна към пистолета си.

— Карлос! — извика той. — Има някой тук…

Влака застреля младия мъж, преди да успее да извади оръжието от кобура си. Куршумът го уцели в средата на гърдите му. Той се разтресе като марионетка, залитна от мостчето и падна във водата.

На комарника се появи стреснато лице на латинос. Вратата се затръшна. Отвътре се чу бам-бам-бам от пистолет и на дървото и комарника се появиха три дупки от куршуми. Влака откри стрелба през вратата и изхаби още четири патрона. Извади пълнителя и сложи нов. През това време Дан стреля два пъти през дупките във вратата. В следващия миг Влака изрита вратата и комарника и ги изкърти от пантите им.

— Голт! Голт! — закрещя мъжът на име Карлос. Той беше обърнал кухненската маса и се бе скрил зад нея с насочен към нарушителите пистолет. Влака видя масата, но в този момент един куршум се вряза в касата на вратата до главата му и му се наложи да се измъкне навън. Последва втори изстрел и куршумът проби въздуха на мястото, на което беше допреди малко. — Голт! — Карлос вече пищеше. — Влязоха вътре!

Още при първия изстрел Голт спря.

Знаеше от какво беше. Нямаше никакво съмнение.

— Пушка! — констатира Док. Намираха се на средата на пътя между тентата и езерото с алигаторите.

Разнесе се бам-бам-бам от пистолет.

— Това е Медина! — изкрещя Мич. — Копелето ни намери!

— Млъквай! — Голт чу още изстрели от пушка. Карлос викаше името му от къщата. Лицето му се превърна в мрачна, набръчкана маска. Обърна се и опря дулото на инграма в гърлото на Флинт.

— Голт! — изпищя Карлос. — Влязоха вътре!

Минаха две секунди. Голт примига и Флинт разбра, че е решил да си спести мунициите за големите момчета.

— Мич, остани тук с тях! Док, да вървим! — Голт и Док се обърнаха и побягнаха по кея към къщата. Мич насочи револвера си в гърдите на Флинт, точно над ръката на Клинт.

Още един куршум от пистолет се вряза в касата на вратата. По лицето на Влака изби пот. Дан пъхна пушката си вътре и стреля, без да се прицелва. Куршумът му срещна стъкло. Карлос стреля два пъти по тях и после нервите му не издържаха. Той стана и — докато виеше от страх — напусна сравнително безопасната си позиция зад масата и хукна към кухнята. Почти стигна до нея, когато се подхлъзна на петно кучешка кръв на пода и в същото време Влака стреля по него. Куршумът уцели стената, докато Карлос падаше. Младият мъж се изви и вдигна пистолета си. Дан дръпна спусъка на браунинга и от тялото на Карлос изригна кръв. Той се сви и се загърчи на пода. Влака отиде при него в кухнята и изрита пистолета му настрани. Дан извади празния пълнител от пушката си и сложи нов.

В следващата стая имаше маса за хранене и столове, кожа от ягуар за украса на стената и малък полилей, който висеше от тавана над средата на масата. Вляво започваше коридор, а вдясно имаше стая с билярдна маса и три пинбол машини. Влака и Дан смятаха да напуснат трапезарията и да продължат напред, когато Дан забеляза движение и едно русо момиче с тен, къси панталони и черен сутиен се появи от коридора. Леденосините ѝ очи бяха подпухнали и гневни. Тя вдигна дясната си ръка, в която държеше автоматичен пистолет. Издаде неразбираем и пронизващ писък, от който можеше да ти настръхне косата. Влака насочи пушката си в нея. Младата жена стреля два пъти с пистолета си и изстрелите отекнаха между стените. Първият куршум счупи стъклената витрина на една от пинбол машините, но вторият накара Влака да изкрещи.

Пушката му стреля и куршумът счупи прозореца до жената. Дан сложи пръст на спусъка и насочи оръжието си към нея, но мисълта да убие жена го вцепени за няколко секунди. Това даде възможност на Шондра да се върне обратно в коридора.

Всичко беше като в мъгла, времето се забързваше и забавяше, а миризмата на барут и страх беше като печени горчиви бадеми. Шапката на Влака беше паднала. Той се бе опрял в стената, а лявата му ръка стискаше дясната страна на тялото му. Между пръстите му течеше кръв. Разнесе се вик:

— Господи, това е онзи проклет тип!

Дан видя, че двама мъже са влезли в стаята за игра от друг вход. Единият разпозна като дългокосия Док, а другият беше културист със загар, който държеше уоки-токи в едната си ръка и автомат „Инграм“ в другата. Преди мускулестият мъж да успее да се прицели и да стреля, Дан изпрати два куршума по тях. Док вече беше легнал на пода, а когато видя пушката, вторият мъж — „шефът“, както го беше нарекъл Влака — се скри зад билярдната маса.

В помещението стана горещо като в ада.

— Да се махаме! — изкрещя Дан на Влака, но Влака вече беше видял инграма и отстъпваше. Двамата минаха през вратата на кухнята две стотни от секундата преди автоматът да зареве и от касата на вратата да се разхвърчат трески.

Мич беше изплашен до смърт. По лицето му се стичаха капки пот. Ръката, в която държеше револвера си, трепереше. Постоянно поглеждаше към къщата и потръпваше при всеки изстрел.

Пелвис неочаквано простена силно и се хвана за гърдите. Мич насочи револвера си в него.

О, господи!, помисли си Флинт. Получава нов пристъп!

Пелвис обаче гледаше към нещо зад рамото на мъжа и очите му се ококориха. Той изкрещя:

— Не ни застрелвай!

Флинт осъзна, че това е най-старият номер на света и никога не би сработил, но не се оказа прав, защото ужасеният Мич се обърна и стреля към кафявата вода и покритите с мъх дървета.

Пелвис стовари юмрука си отстрани на главата на мъжа и изведнъж се изсипа върху него като течен катран. Зашеметеният Флинт просто стоеше и гледаше как спътникът му налага Мич с една ръка, а с другата стиска револвера му. Оръжието стреля отново — дулото му беше насочено надолу — и Флинт се размърда — първо краката, а после и юмруците. Той нападна яростно мъжа. Онзи падна на колене, а изражението на лицето му бързо се промени. Пелвис продължаваше да го налага, все едно цепеше дърва. Пръстите на Мич се отвориха и Флинт му взе револвера.

Чуха стъпки по дъските. Някой бягаше към тях.

Флинт погледна — сърцето му биеше като лудо — и видя мъжа от вишката да сваля пушката от рамото си. Той беше жилаво малко копеле, облечено в гащеризон, което спря на десетина метра от тях и стреля. Флинт чу звук като от гневен стършел да прелита покрай тялото му. Сега беше негов ред.

Първият му куршум пропусна. Вторият уцели мъжа в лявото рамо, а третият го спипа на няколко сантиметра под сърцето. Пушката на онзи се беше извила на една страна и той спазматично натисна спусъка. Куршумът счупи предното стъкло на една от скоростните моторници. Мъжът се строполи по гръб на дървеното мостче. Краката му продължаваха да мърдат, все едно се опитваше да избяга от смъртта. Флинт не изстреля последния куршум от револвера. Усещаше остър киселинен вкус в устата си — за първи път убиваше човек и чувството никак не му хареса.

Сега обаче не беше времето да падне на колене и да моли за прошка. Видя, че юмруците на Пелвис са превърнали устата на Мич в суров хамбургер. Стисна го за ръката и му каза:

— Достатъчно!

Пелвис го погледна с оголени зъби, но отстъпи от Мич и полумъртвият мъж падна на кея.

Трябваше да се измъкнат оттук, при това бързо. Но ако минеха през тресавището, Клинт със сигурност щеше да се удави. Флинт искаше да си върне деринджъра. Прибяга до мъртвия мъж, коленичи до него и претърси джобовете му. Пръстите му намериха оръжието и още нещо.

Малка халка с два ключа на нея.

Ключове?, помисли си Флинт. За какво?

Спомни си, че мъжът беше управлявал скоростната моторница, с която ги доведоха тук. Коя от двете беше? Онази вдясно, а не онази със счупеното предно стъкло. Нямаше представа как се управлява такава, но щеше да му се наложи да се научи в движение. Прибра деринджъра в джоба си и стана.

— Сесил! — провикна се той. — Хайде!

Вратата на кухнята стана на трески. Едната страна на ризата на Влака беше подгизнала от кръв. Дан знаеше какво трябва да се направи.

— Върви! — каза той. — Аз ще ги задържа!

— Няма да стане! Да бягам няма!

— Мъртъв си, ако не го направиш. Аз така или иначе съм пътник. Бягай, докато не са минали отзад.

Изгърмя автоматичен пистолет и откъсна ново парче от касата на вратата. Младата жена отново беше в действие.

— Не им позволявай да пипнат Ардън — каза Дан.

Влака погледна раната си. Реброто му беше счупено, но вътрешностите му като че ли се държаха. Можеше да е много по-зле.

Инграмът заломоти отново и куршумите му перфорираха стените. Това принуди Дан и Влака да клекнат. Дан се показа, изстреля останалите в пълнителя два патрона и зареди браунинга с последните четири.

— Добре — отвърна Влака и стисна рамото на Дан с кървавата си ръка. — Динозаври сме ние двамата, бием се за добро дело, а?

— Да. А сега се махай оттук.

— Ще го направя. Bonne chance! — Влака хукна към задната врата и Дан го чу как пльосна в тресавището.

Вече нямаше измъкване от този ад. Автоматичният пистолет стреля отново и куршумът пръсна наредените в един шкаф чинии. Дан чу изстрели от другата страна на къщата, но това не беше Влака, тъй като той не можеше да е заобиколил толкова бързо постройката. Къде, по дяволите, бяха Мърто и Айсли?

— Излез оттам, човече! — провикна се Док. — Ще сринем стената, за да те пипнем!

Дан разбра, че наркопласьорът се опитва да заглуши с гласа си шума от нечии действия — вероятно на мускулестия мъж, който или презареждаше, или пълзеше по пода. Дан даде на Влака още шест-седем секунди, след което стреля напосоки през вратата и хукна към изхода. Скочи от платформата във водата, която вече беше размътена от скока на Влака. Онези чуха плисъка и го погнаха освирепели. Дан се промъкна през плетеница от лози и плуващи боклуци, изсипани от кофата за боклук, която младият мъж бе изтървал. Направи три стъпки и на четвъртата обувката му се закачи в края на корен или дънер и глезенът му се изкълчи. Сряза го остра болка.

Голт чу втория плисък и стана от пода до билярдната маса, готов да щурмува кухнята, когато от предната част на къщата се разнесе друг звук. Изстрелите отвън бяха достатъчна причина за тревога, но сега се разнесе ръмженето на двигателя на една от скоростните моторници, който се опитваше да запали.

— Тръгвай след тях! — извика мускулестият мъж на Док. — Опитай се да хванеш поне единия жив! — Той хукна към дневната и към плъзгащата се стъклена врата, която водеше до платформата.

— Можеш ли да я подкараш? — Пелвис беше седнал на бялата винилова седалка до Флинт, който имаше чувството, че ще му трябват още две ръце, за да работи със сложното табло.

— Просто се дръж и мълчи! — Ключът беше завъртян в запалването, на някои от инструментите на таблото светеха червени светлини и двигателят ръмжеше, сякаш щеше да запали всеки момент, но накрая все изгасваше. Бяха развързали въжетата на моторницата и сега се носеха по водата.

Пелвис държеше револвера, който взеха от Мич. Видя, че в барабана му е останал само един патрон. Пръстите му бяха надрани и кървяха; беше излязъл от ступора си няколко минути преди да нападне Мич — сериозността на ситуацията го беше принудила да изгони отчаянието си заради случилото се с Мама, поне за момента. Докато Флинт се мъчеше да разгадае правилната последователност от бутони, Пелвис погледна през рамо и коремът му се сви от ужас. Голт идваше.

Мускулестият мъж тъкмо беше излязъл от къщата. Спря се. Част от тена на лицето му пребледня, когато видя двамата си мъртви служители и ловците на глави, които се опитваха да избягат с едната от лодките. „Летящата монахиня“ все още вървеше на телевизора. Той се олюля, сякаш осъзнал, че блатната му империя се срутва; после побягна по кея с изкривено от гняв лице и пръст на спусъка на инграма.

— Неприятности! — извика Пелвис и изстреля последния патрон в револвера, но не успя да улучи и Голт въобще не забави крачка. Мускулестият мъж отвърна на стрелбата с кратък откос — куршумите замаршируваха по кея и се врязаха в кърмата на лодката.

— Залегни! — провикна се Флинт и даде всичко от себе си, за да запали по-бързо двигателя. — Лягай долу!

Бам, бам!, излая друго оръжие и изведнъж Голт стисна десния си крак, изгуби равновесие и падна на дъските.

Някакъв мъж, който нито Флинт, нито Пелвис познаваха, се появи изпод кея, от страната на носа на лодката. Беше до гърдите във водата и държеше пушка с оптика. Той стреля трети път, но Голт вече беше приклекнал в другия край на кея и куршумът не уцели плът, а само дърво. Непознатият извика на Флинт:

— Аз ще карам! — Той хвърли пушката в лодката и се качи в нея, стиснал очи от болка от вложеното усилие.

Флинт нямаше представа кой, за бога, е този тип, но ако можеше да управлява това чудо, беше добре дошъл. Отиде отзад и взе пушката, когато мъжът застана зад щурвала.

— Прикривай ни, хич няма да е лошо! — провикна се непознатият, дръпна един лост, включи някакъв превключвател и завъртя ключа. Лодката изпусна мазен син дим. Двигателят ѝ беше повреден от куршумите на инграма. Флинт видя, че Голт застава на коляно и вдига автомата, за да стреля. Нямаше време да се прицелва през оптиката; откри стрелба и продължи да стреля, докато мускулестият мъж не се скри отново.

Двигателят избумтя и моторницата се разтресе. Пушката в ръцете на Флинт беше свършила патроните. Голт вдигна глава. Мъжът зад щурвала сграбчи един от лостовете и го избута нагоре. Изведнъж лодката изрева и подскочи напред с такава сила, че Флинт беше запратен към кърмата и едва не падна, но успя да се хване за една от седалките отзад. Мъжът извъртя щурвала и остави вита пенеста следа в кафявата вода. Откос от автомата се вряза във водната повърхност зад тях. Моторницата се насочи към канала, като мина покрай празната вишка, а Флинт и Пелвис се държаха здраво, за да не паднат. След завоя пред тях се разкриха наполовина потопените порти, направени от метални мантинели и покрити с намотки от бодлива тел, които блокираха канала.

Влака върна лоста обратно.

— Да отиде на носа някой!

Пелвис изпълни нареждането, като прескочи предното стъкло, когато лодката забави.

— Някакъв начин портите да отворим виждаш ли? — попита Влака. — Някакво резе трябва да има!

— Виждам го!

Двигателят на лодката боботеше и кашляше, докато Влака работеше с лостовете, като даваше и отнемаше от мощността, за да доближи носа до портите. Резето, покрито с черна смазка, се намираше почти на нивото на водата. Пелвис легна на носа и се протегна напред; в началото резето му създаваше проблеми, но накрая успя да го дръпне.

Влака даде мощност на двигателя и докато Пелвис се прехвърляше през предното стъкло, отвори портите. Подуши теч на бензин. Инструментите на таблото светеха в червено заради критично прегряване.

— Дръжте се! — изкрещя Влака и бутна лоста за газта докрай.

Дан чу изстрел от пистолет. Нещо разплиска водата на метър от дясното му рамо.

— Свали пушката! Свали я или ще те сваля! — Дан се поколеба. Следващият изстрел едва не облиза ухото му. Той остави оръжието му да падне във водата. — Сложи си ръцете зад главата! Направи го! Обърни се!

Дан се подчини. На мостчето, което водеше до задната част на къщата и пещта за боклук, стояха Док и момичето. И двамата бяха насочили оръжията си в него.

— Видях те по телевизията! — каза Док. Лицето му лъщеше от пот, а косата му беше мокра от нея. Стъклата на слънчевите му очила бяха напукани. — Човече, защо ни прецака така? А? След като те освободих? — Мъжът направо хленчеше. — Така ли се отплащаш за шибаното добро дело?

— Качи се тук! — нареди младата жена и направи жест с автоматичния си пистолет. — Качи се, кучи сине!

Дан тръгна отново през лозите и болката от наранения му глезен го накара да потръпне. От другата страна на къщата се разнесоха още изстрели и ръмженето на двигател на моторница.

— Къде са Мърто и Айсли?

— Казах да си довлечеш задника тук! — Младата жена погледна Док. — Ти си го пуснал?

— Ловците на глави го бяха закопчали с белезници в Сейнт Насти. Смятаха да го отведат в Шривпорт. Аз го пуснах.

— Имаш предвид… че всичко това е заради теб?

— Хей, я не ми чети конско сега, става ли? Хайде, Ламбърт! Излизай!

Дан се опита, но беше изтощен и не успя да се качи.

— Няма да повтарям — предупреди го младата жена. — Качвай се тук или си мъртво месо.

— Така или иначе съм мъртъв — отвърна ветеранът.

— Прав си — съгласи се Док, — но може да изгубиш много телесни части, преди да си тръгнеш от този тъжен свят. На твое място щях да се опитам да си облекча положението.

Дан реши да спечели малко време. Хвана се за дъските и се опита още веднъж да се качи на тях. Вложи цялата си воля и въпреки изтощените си мускули успя да извади горната част на тялото си от водата и да легне задъхан на мостчето.

— Мамка му! — ядоса се младата жена. — Ти си най-големият глупак на света! Защо просто не го уби и не забрави за това? Започваш да изкуфяваш, нали?

— По-добре си затвори плювалника. — Док говореше много тихо.

— Почакай само Голт да осъзнае ситуацията. Да разбере, че ти си виновен за всичко това. Тогава ще видим чий задник ще изритат.

Док въздъхна и погледна през дърветата към слънцето.

— Знаех си, че този момент ще настъпи. Още откакто се появи, го знаех. Всъщност се радвам, че най-накрая дойде. — Той насочи пистолета си в главата на Шондра, дръпна спусъка и пусна куршум в слепоочието ѝ. Младата жена простена тихичко. Златистата ѝ коса започна да почервенява, а коленете ѝ омекнаха. Тя падна в тресавището.

— Току-що изхвърлих боклука — каза Док на Дан. — Ставай.

Дан изтегли колене под тялото си. Успя да стане. Потта се стичаше от него, а главата му се пръскаше от болка.

— Мърдай — нареди му Док и посочи с пистолета към къщата. — Голт! — провикна се той. — Пипнах един от тях жив!

Минаха през опустошената кухня, през надупчената от куршуми трапезария и непощадената игрална зала. Дан прекоси коридора под прицела на Док и влезе в дневната, където имаше плетени мебели, кожа от зебра на пода и вентилатор на тавана, който работеше. Плъзгащата се стъклена врата водеше до платформата с тентата, където на големия телевизор на колелца вървеше реклама на „Пица Хът“.

— О, господи! — каза Док.

Голт беше легнал на платформата, подпрян на лакътя си. На кея имаше кървава диря, която показваше откъде беше изпълзял, за да се скрие. Крачолът на дънките на десния му крак беше подгизнал от кръв, а ръката му притискаше раната над коляното му. До него лежеше инграма. На дъските около тялото му беше потекла пот, лицето му беше измъчено, а абаносовите му очи бяха хлътнали от болка и шок.

— Не ме докосвай — каза Голт, когато Док посегна към него. — Къде е Шондра?

— Той имаше скрит пистолет! Извади го и я застреля в главата! Знаех, че го искаш жив, затова не го убих! Голт, позволи ми да ти помогна да станеш!

— Стой далеч от мен! — изкрещя мускулестият мъж. — Нямам нужда от теб или от някой друг!

— Добре — съгласи се Док. — Добре, няма проблем. Тук съм.

Голт стисна зъби и допълзя по-близо до Дан. Ботушът от змийска кожа на десния му крак беше изцапан в червено.

— Да — каза той, докато гледаше ветерана с изпепеляваща ярост. — Ти си онзи.

— Откъде да знам, че ще дойде тук? — изхленчи Док. — Предполага се, че е убиец, нали е убил двама шибаняка! Смятах, че ще е благодарен! — Той прокара трепереща ръка през устата си. — Можем да започнем отначало, Голт. Знаеш, че можем. Ще е като едно време, ние двамата срещу целия свят. Ще съградим всичко отново. Знаеш, че ще успеем.

Голт мълчеше и гледаше Дан.

Дан беше забелязал телата на кея. По-далечното от тях все още помръдваше, а по-близкото изглеждаше вкочанено. Видя, че едната от скоростните моторници я няма.

— Какво се случи с Мърто и Айсли?

— Ти дойде тук… — Голт говореше бавно, сякаш се опитваше да разбере нещо, което беше отвъд неговите възприятия — … за да спасиш двамата, които искат да те вкарат в затвора?

— Сигурно е луд! — каза Док. — Сигурно са го водили в затвор за луди!

— Ти разруши… не, не. — Голт млъкна и навлажни устни с език. — Ти разруши бизнеса ми заради това и само заради това?

— Предполагам, че така съм направил — отвърна Дан.

— Охххх, как само ще страдаш. — Голт се ухили с мъртвешки поглед. — Охххх, какви премеждия те чакат само. Кой те доведе тук?

Дан не отговори.

— Док — каза Голт. Док стисна юмрук и удари ветерана в корема. Той падна на колене. Простена и се закашля, а съзнанието му се замъгли и отново се проясни. В следващия миг една окървавена ръка го стисна за челюстта и Голт навря лицето си в неговото. — Кой те доведе тук?

Дан не отговори.

— Док — каза Голт и Док стовари ботуша си в гърба на ветерана. — Искам да го държиш долу — нареди мускулестият мъж. Док седна на раменете на Дан и го прикова към земята. Голт натисна палци в очите му и мускулите на предмишниците му се издуха и заподскачаха под кожата му. — Ще те попитам още веднъж. След това ще ти извадя очите и ще те накарам да ги изядеш. Кой те доведе тук?

Дан беше прекалено изтощен и го болеше прекалено много, за да може да измисли някоя лъжа. Надяваше се Влака да е успял да избяга с моторницата. Може би вече беше стигнал до своята лодка и двамата с Ардън се бяха измъкнали от това място. Не отговори нищо.

— Горкият сляп глупак — каза почти любезно Голт и заби силно палци в очите на Дан. Ветеранът закрещя и се опита да се освободи, но Док го държеше здраво.

Изведнъж натискът изчезна. Дан все още имаше очи.

— Слушай! — каза Голт. — Какво е това?

Разнесе се гръмотевичен шум.

Дан отвори очи — от тях течаха сълзи — и се опита да изгони част от мъглата. Док стана. Шумът се усилваше.

— Това е двигател — каза Док с пистолет в ръка. — Приближава бързо по канала!

— Донеси ми нов пълнител! — В гласа на Голт се усещаше отчаяние. — Док, помогни ми да стана!

Мъжът обаче вече беше тръгнал назад към телевизора с пребледняло лице, докато гледаше входа на канала. Летящата монахиня зад него летеше във въздуха.

Голт се опита да стане, но раненият му крак — бедрената му кост беше счупена — не му позволи да го направи.

С мощен рев и с всички бутала, работещи на максимум, бронираното Бебче на Влака мина покрай вишката, зави и се насочи право към платформата.

Док откри стрелба. Голт изруга с приглушен глас. Дан се ухили и се изправи на колене.

Лодката на Влака не намали дори с възел, когато куршумите започнаха да се врязват в носа ѝ. Тя продължи към платформата, като оставяше кална следа след себе си.

Дан предвиди какво ще се случи и се хвърли колкото можа по-надалеч, за да се махне от пътя на лодката.

Бебчето се вряза в платформата и дъските затрещяха като стотици пистолети. Гредите затрепериха и западаха. Цялата къща се разтресе от удара. Влака не намаляваше газта и Бебчето продължи своето настъпление, като разкъса платформата, разби плъзгащите се стъклени врати, мина през дневната и през паянтовите стени на мечтаната къща на Голт, и излезе от другата страна. Влака даде на заден ход и върна лодката между двете половини на постройката. Докато досъбаряше стените, всичко в къщата започна да пада — мебелите, облицовани в животинска кожа, нощните лампи, масите от изкуствен мрамор, пинбол машините, фитнес уредите, столовете и дори кухненската мивка.

Дан се държеше за едната половина на платформата, която стенеше и трепереше. Стените на къщата започнаха да падат във водата. Док видя как телевизорът в другия край на платформата се търколи на колелцата си назад, но кабелът му продължаваше да е включен в контакта и любимите му изображения останаха на екрана. Той хвърли пистолета си — слънчевите му очила ги нямаше — а на лицето му се изписа луд ужас. Прегърна с две ръце телевизора в отчаян опит да го спаси, но дъските под краката му поддадоха, когато гредите паднаха. Телевизорът натежа на Док и го събори във водата. За известно време се чуваше неприятно пращене и след малко тялото му застина, а от главата му се надигна дим, който заприлича на тъмен ореол, преди тя да потъне.

— Дан! Дан! Хвани ме за ръката!

Гласът принадлежеше на Ардън. Младата жена стоеше на парапета на носа и протягаше ръка към него, докато лодката се измъкваше от натрошените останки. Дан стисна зъби и призова последните си остатъци сила. Скочи от платформата. Пропусна ръката на Ардън, но се хвана за парапета. Краката му увиснаха във водата.

— Издърпай го! Издърпай го! — закрещя Влака иззад надупченото от куршуми предно стъкло на кабината.

Нещо сграбчи краката на Дан и се отпусна на тях.

Едната ръка на Дан изпусна парапета. Той увисна на другата, която беше на път да се извади от рамото му. Погледна надолу и видя Голт под него — части от лицето и кожата на мускулестия мъж бяха изгорени от електрически ток и бяха станали сиви и люспести; нервите му бяха изкривили устата му в мъртвешка физиономия, а едното му око се беше прибрало в главата и се виждаше само тебеширеножълто.

Голт изсъска и мускулите на ръцете му се раздвижиха.

Още една ръка се промъкна покрай лицето на Дан.

В нея имаше деринджър.

Малкият пистолет изгърмя.

В гърлото на Голт се появи дупка. От разкъсаната артерия бликна яркочервена кръв.

Още ръце хванаха Дан и го изтеглиха. Голт вдигна глава и отвори уста. Ръцете му се плъзнаха по краката на ветерана. Калната и разпенена вода влезе в устата му и покри очите му. След миг главата му потъна под тежестта му.

Дан беше издърпан в лодката. Видя лицата на Мърто и Айсли. Ардън застана до него — в красивите ѝ очи имаше сълзи, а родилният ѝ белег беше с цвета на летен залез. Тя го прегърна и Дан усети ударите на сърцето ѝ в гърдите си.

Той също я прегърна.

Мракът се сгъсти около него. Усети, че пропада, но нямаше проблем, защото имаше кой да го хване.