Бялата стока

31.

Спряха на едно разклонение на пътеката.

— Как се чувстваш? — попита Кат.

— Зле — отвърна Мег. — Виждала съм да убиват хора и преди. Виждала съм и екзекутиране на хора. Във Филипините видях шест души, заставени да коленичат и застреляни в тила от партизани комунисти. Но никога не съм виждала нещо толкова преднамерено… небрежно. Мисля, че Принс е луд и не е нужно да отбелязвам — много опасен.

— Това спокойно можеше да бъде Джинкс — каза Кат.

— Ще бъде, ако не я измъкнеш оттук.

— Зная. Ще го сторя утре. Сега смятам, че трябва да се върнеш във вилата и да си починеш. Аз все още не съм готов да спя.

— Внимавай — каза му тя, като го целуна леко и тръгна. Кат я гледа известно време, а след това се обърна и се отправи към дискотеката, която се намираше в една постройка на около стотина метра от голямата къща, сгушена зад дърветата. Опитваше се да запази самообладание. Гневът, който беше контролирал толкова внимателно от пиратския акт насам, сега заплашваше да го залее и напразното убийство на момичето беше преляло чашата. Дълбоко в себе си знаеше какво ще направи, но като осъзна, че ще го извърши тази вечер, се изненада.

Отвори вратата на сградата и го посрещна стена от шум. Не можеше да определи какво точно е това, може би беше музика, но силата беше зашеметяваща. Сложи ръце на ушите си и присви очи. Изглежда, това беше някакво светлинно шоу, съпроводено с музика, но никой не танцуваше. Хората, повечето от които мъже, стояха на редици, спускащи се към дансинга, и гледаха нещо. Кат отиде до края на тълпата и се повдигна на пръсти, за да може да види.

Двама надарени индианци танцуваха с много красива блондинка на един килим, проснат на пода. Един от мъжете легна долу, а момичето клекна между краката му. Наведе се над него и пое пениса му в устата си, като остави бедрата си повдигнати нагоре. Другият мъж намаза големия си член с някакъв мехлем и го вкара отзад. Тримата започнаха да се движат, сключени в този ексцентричен сексуален танц.

Кат отвърна поглед, почти му се доповръща. Момичето не беше по-голямо от Джинкс и изглеждаше упоено и изплашено. Някои от тълпата крещяха окуражително и надвикваха ужасната музика.

Кат започна да оглежда внимателно публиката. Видя този, когото търсеше, застанал в края на тълпата, почти най-отпред. Представлението, изглежда, току-що беше започнало и Кат имаше чувството, че няма да спре скоро. Искаше да огледа мястото. Проправи си път през тълпата, мина покрай някаква колона и се озова в слабо осветен коридор, в чийто край имаше врата. Тръгна бързо по коридора, мина покрай женската тоалетна и стигна до мъжката. Вътре имаше четири писоара и две тоалетни. На другата стена имаше четири мивки. Помещението беше скъпо обзаведено, но толкова слабо осветено, колкото и коридора. Кат излезе. В края на коридора, от лявата страна, имаше двукрилна врата, която се отваряше в двете посоки и водеше към някаква кухня, където работеха двама души от персонала в бели униформи.

Кат отвори вратата в края на коридора, погледна в тъмната стая и намери ключа за осветлението. Това беше голям килер, добре запасен с консервирани храни и продукти от първа необходимост. Той влезе в стаята. До отсрещната стена, където имаше чували с картофи и лук, се намираха два еднакви варела с изсушен фасул, единият от които беше отворен наскоро и беше пълен, а другият имаше само два-три сантиметра на дъното. Кат изключи осветлението, излезе от килера и се върна в дискотеката.

Шоуто продължаваше, но участниците бяха нови. Сега имаше две момичета и един огромен латиноамериканец. Интересът на тълпата беше все така жив. Кат погледна към този, за когото беше дошъл — изглеждаше отегчен. Изведнъж човекът се обърна и започна да си проправя път през тълпата към коридора. Кат се промъкна до колоната и започна да го наблюдава — отиваше към мъжката тоалетна. Погледна назад, за да се увери, че никой не идва. Тълпата беше изпаднала в екстаз. Кат си помисли, че това е прекалено добре и нещо ще се обърка. Беше напрегнат и дишането му се учести.

Тръгна бързо надолу по коридора, като поглеждаше назад през рамо, и влезе в тоалетната. Дени стоеше пред един писоар. Кат отиде до мивката и започна да мие ръцете си. Музиката беше силна и се чуваше добре. С разтреперани ръце наплиска с вода лицето си. Моментът, за който дори се боеше да се надява, беше настъпил.

— Хубаво шоу, а? — каза високо Дени.

Кат подскочи. Не очакваше той да го заговори.

— Да.

Дени закопча ципа на панталона си и пристъпи до съседната мивка. Пусна водата и започна да си мие ръцете.

— Да. Тези момичета съм ги избирал аз. — Беше пиян. — Всяка една от тях. Анакондата не обича латиноамериканки. Само северноамериканки. И те трябва да са от класа и да са млади. Аз му ги доставям.

Дени се наведе над мивката, плисна вода на лицето си и започна да го разтърква енергично.

Кат отстъпи назад от мивката, обърна се към Дени и с всичката сила, която можа да събере, го ритна в основата на гръбначния стълб. Викът на Дени беше отчасти заглушен от крана, в който си разби устата. Но при този шум никой не би могъл и да го чуе. Той падна по гръб, продължи да вика и започна да плюе зъбите си.

Кат извади автоматичния пистолет. Лицето на Дени се беше изкривило. Смаян, изведнъж спря да вика.

— Педераст такъв! — изсъска той, — Не усещам нищо в… мамка му, не мога да си движа краката!

Кат извади пълнителя с патроните от пистолета, разгледа го така, че да види Дени, и го пъхна обратно.

— Това е, защото сега си парализиран.

— Кой си ти? — избърбори Дени. — Защо правиш това с мен?

Кат извади заглушителя от джоба си и започна да го завърта на цевта на пистолета.

— Имаш къса памет, Дени. Запознахме се преди няколко месеца, когато притежавах малка яхта с името „Катбърд“ и когато имах жена и дъщеря. Закарах те до Панама, не си ли спомняш? Разбира се, не стигнахме дотам…

Лицето на Дени изразяваше страх и той се опита да лази по пода, като влачеше безпомощно краката си.

Кат го грабна за яката, издърпа го и го подпря в един ъгъл.

— Не ме изоставяй, Дени. Изостави ме последния път, когато мислеше, че си ме пречукал със собствената ми пушка, след като беше убил жена ми и онова момиче. Коя е тя? И защо я уби и я заряза там?

Дени го гледаше онемял.

Кат удари заглушителя в костта на носа му и я счупи. По ризата на Дени плисна кръв.

— Разказвай или ще продължавам да ти причинявам болка.

— Тя беше старото гадже на Педро — проплака Дени, като сега се стараеше да умилостиви Кат. — Беше му писнало от нея и реши, че случаят е удобен, за да я разкара. Тя го беше заплашвала, че ще отиде при ченгетата и ще им разкаже за кокаина, с който търгува.

— Да. Чиста работа, нали? Пръсваш й главата и я оставяш да потъне с мен, жена ми и „Катбърд“. — Кат го хвана за косата и тресна главата му в стената. — Какво направи с Джинкс? Защо говори само на испански?

Дени извика и хвана главата си с ръце.

— Не съм й правил нищо. Заклевам се в Бога, дори не съм я чукал! Анакондата ги иска пресни! Но тя не искаше да говори и не отговаряше на името си. Аз и Педро я закарахме в Картахена, а тя през целия път седеше свита като бебе в кърмата на яхтата. Отказваше да говори няколко седмици. Анакондата беше пратил една жена да се грижи за нея и тя й говореше на испански. Когато започна да се съвзема, говореше само на испански. Заклевам се в Бога! Не съм й правил нищо!

— Не — каза Кат, като насочи пистолета към Дени. — Нищо. Само дето уби родителите й, изостави ги на потъващата яхта и я продаде на един садистичен маниак, който… — Кат спря да говори, като осъзна какво е направил Принс на Джинкс, за да я накара да се отдели от собствената си личност и да откаже да говори и родния си език. — Гнусно малко копеле — каза Кат тихо. Изстреля няколко куршума в дупката на тоалетната.

— О, Господи! — заплака Дени. — Моля те, недей… О, Господи!

— Малко късно е да викаш Господ, Дени. Тази вечер ще спиш в ада. — Кат почака малко, за да може Дени да осъзнае думите му, а след това стреля в челото му. Пистолетът издаде звук, подобен на пляскане с ръка върху кожен куфар. Дени изпусна къса въздишка и главата му увисна. Кат стреля още веднъж в слепоочието му.

Погледа трупа за момент и отиде бързо до вратата. Огледа се. Веселбата в дискотеката продължаваше и коридорът беше празен. Кат се върна, хвана тялото на Дени за китката, дръпна го от стената и го преметна на хълбока си. Погледна отново в коридора, преметна тялото върху бедрото си и като ходеше полуприклекнал, занесе тялото в килера. Включи осветлението и занесе Дени до почти празния варел. С известно усилие успя да напъха тялото с краката напред и го сви като бебе в утроба. Размени местата на двата варела, взе един голям черпак от рафта и започна да прехвърля сушения боб във варела с тялото. Напълни го догоре и Дени изчезна под боба.

Кат изгаси осветлението и излезе в коридора. Нищо не се беше променило. Върна се в мъжката тоалетна, взе няколко хартиени салфетки и попи кръвта от стената. Премести едно кошче за боклук върху мястото на килима, опръскано с кръв.

Отстъпи и огледа помещението. Никой не би разбрал, че тук е убит човек. Или поне докато не се изяде доста боб. Кат мина покрай викащата тълпа и излезе от сградата, като бършеше потта от лицето и врата си. Разкопча яката си и тръгна към вилата. Току-що беше убил човек и се учудваше, че не се чувства ужасно. Не беше радостен — не се беше насладил на убиването на Дени, но все пак изпитваше чувство на задоволство, което идва след извършването на нещо важно.

Но Кат не беше приключил. Имаше още една цел — Принс. На сутринта преди разсъмване ще включи чудесния малък транзистор на Бари Хеджър и след около един-два часа от небето ще завалят хеликоптери и войски. По това време той ще се е барикадирал в апартамента на Принс с Джинкс, Мег и Дел. Принс ще бъде мъртъв. Кат се чудеше дали ще може да намери по-бавен начин да свърши с него, отколкото с Дени.

Стигна до вилата и влезе. За негова изненада Мег не спеше. Беше седнала на един стол в хола и всички лампи бяха включени. Изглеждаше много особено.

— Какво има? — запита Кат.

— Когато се прибрах, вилата беше претършувана. Не си личи, но е претърсена съвсем внимателно.

Кат огледа стаята. Всичко му изглеждаше съвсем наред.

— Взели ли са нещо? Тук ли са камерата и лентите ти?

Мег поклати отрицателно глава.

— Предполагам, че съм го изненадала, защото прозорецът на спалнята беше отворен. Доколкото мога да установя, липсват само две неща.

— Кои две неща?

— Открил е фалшивото дъно на сака. Пистолета на Блуи го няма.

— Какво друго?

Мег въздъхна.

— Транзистора на Бари Хеджър.