Бялата стока

33.

Кат беше в канцеларията на Варгас. Нямаше стол, на който да седне, и затова стоеше като новобранец пред командира си.

— Вилата ми е обрана — каза той.

Варгас се изправи.

— Какво?

Изглеждаше изненадан. Кат установи това с облекчение и реши да се възползва.

— Сметнах, че трябва да ви дам възможност да ми обясните, преди да отнеса въпроса до мистър Принс.

— До кого?

— До Анакондата.

Варгас се смути, а Кат се наслаждаваше.

— Мистър Елис! Няма да е необходимо да разговаряте с Анакондата за това. Моля, кажете ми какво е изчезнало от вилата ви?

— Само един доста скъп транзистор „Сони“ и пистолет „Смит и Уесън .357 Магнум“. Не ме е грижа за транзистора, но бих желал да си получа пистолета.

— Мистър Елис — каза пламенно Варгас, — незабавно ще се заема със случая. Можете да бъдете сигурен, че нещата ще ви бъдат върнати.

Кат тъкмо мислеше да му благодари, когато един индианец с униформа на прислужник нахлу в стаята и започна да бръщолеви нещо на испански, жестикулирайки възбудено. От това, което му каза, Варгас се разстрои още повече.

— Мистър Елис, извинете ме, започвам разследването.

— Какво се е случило? — запита Кат, като посочи индианеца.

— Извършено е убийство — каза Варгас.

Кат изпита панически страх, но се надяваше, че изглежда като изненадан от новината.

— О! Кого са убили?

— Човек от персонала.

— Смятате ли, че това може да има връзка с обира във вилата ми?

— Трябва ми време да си изясня този въпрос — отговори Варгас. — Моля да ме извините. Имам много работа.

Кат го остави да дава нарежданията си на прислужника. На излизане от стаята хвърли един поглед в комуникационния център. Толкова оборудване, а няма никаква възможност да го използва. Смяташе, че Анакондата би му позволил да проведе един телефонен разговор.

Върна се във вилата, за да вземе душ и да се преоблече. Мег също се обличаше.

— Е, ще рискуваме ли с джунглата? — запита тя.

— Надявам се, че няма да ни се наложи. Ако се отстранят някои трудности, ще можем да излетим оттук.

— Предпочитам го пред варианта да вървим пеша, ако изобщо такова нещо е възможно.

— Докладвах за обира на Варгас. Беше шокиран. Според мен, ако Принс е наредил вилата да бъде претърсена, би казал на Варгас, а той наистина изглеждаше изненадан. Не може да е толкова добър актьор.

— Така ли? — запита Мег. — Доколкото си спомням, в Богота точно той те убеди, че е полицай.

— Мисля, че не се преструваше. Сигурно е полицай, но нечестен. Щеше ми се да не е ченге.

— Какво ти пука?

— Вече са намерили тялото на Дени и не бих искал опитен полицай да води разследването.

— Разбира се. И все пак, ако се измъкнем оттук утре, на него не му остава много време да си играе на полицай.

— Може би не, но него не го ограничават следствените процедури, нали? Обеща да ми върнат транзистора и пистолета. Няма да се изненадам, ако започне да бие персонала, докато някой не си признае. Това място е като средновековно владение на някой барон. Доколкото познавам Принс и Варгас, няма да им е трудно да сторят това.

Мег въздъхна:

— Караш ме да се чувствам ужасно.

— Извинявай, не зная защо добавям притесненията си към проблемите, които вече имаме. От нас се иска да изкараме това денонощие колкото е възможно по-спокойно.

— И какво ще правим след това? Все още не си ми говорил за намеренията си.

— Пилотът, който ни докара, обикновено работи по хеликоптера рано сутрин. Имах друга идея за малкия самолет „Моол“, но в него няма достатъчно гориво, а и бих предпочел старият Ханк да ни откара оттук в хеликоптера. Какво мислиш?

— Звучи добре.

— Уговори ли мача?

— Още не. Реших, че още е рано.

— Ако изкараме Принс и Джинкс на кортовете утре сутринта, може би ще успеем да ги принудим да отидат до хеликоптера.

— И Принс ли?

— Ти, Джинкс, Дел и аз. Решил съм да оставя Принс с куршум в главата.

— Можеш ли да го направиш?

— Снощи го сторих на Дени. Няма да ми е трудно да дръпна спусъка и срещу Принс. — Кат й отпрати една предизвикателна усмивка. — Мръсна работа е, но някой трябва да я свърши.

Кат пристигна на лекцията, когато Принс се изкачваше на подиума.

— Добро утро, господа — каза Анакондата. — Вярвам, че сте запознати със структурата на ценообразуването на този продукт. Може би сте разбрали как благодарение на системата на преки доставки вашите доходи, а съответно и моите, ще се увеличат по простата причина, че липсва посредник, с когото да се дели. След като реинвестирате в още стока и разширите разпространението, ще ви останат значителни резерви от пари в брой. Днес при нас са мистър Вийнер и мистър Симпсън, които са представители съответно на банкови фирми в Швейцария и Кайманските острови. Те ще обсъдят с вас начините за депозиране и инвестиране в Европа и Южна Америка, а когато приключат, ще имате възможност да си откриете сметки при тях, ако вече не сте направили съответните споразумения. Мистър Вийнер? — махна с ръка Анакондата и на подиума се изкачи един нисък, плешив мъж, облечен в костюм с жилетка.

Кат усети, че някой го потупва по рамото, обърна се и видя, че зад него стои Варгас.

— Моля ви, елате с мен.

Стана и го последва. Минаха през двора, влязоха във фоайето и се качиха на втория етаж. Варгас отвори една врата и направи път на Кат. Влязоха в голям, красиво обзаведен хол и Кат се изненада, като видя Принс, седнал на един диван. Очевидно той знаеше по-кратък път до апартамента. На няколко метра зад Принс се намираше Джинкс — седнала пред един статив, тя рисуваше с водни бои. Гледаше съсредоточено през прозореца.

— Моля седни, Боб каза Анакондата. Беше вежлив, но хладен.

Седна на дивана с лице към Принс. Варгас се настани до Кат, така че той не можеше да вижда и двамата едновременно.

— Какво мислиш за конференцията? — запита Принс.

— Много съм впечатлен. Изглежда, не сте оставили нищо на случайността.

Принс се усмихна.

— Такъв е стилът ми на работа — никога не оставям нищо на случайността. Нали така, мистър Варгас?

— Точно така — отговори Варгас.

— Сега — запита Принс — можеш ли да ми разкажеш как прекара миналата вечер?

— Вечерях, а след това отидох в дискотеката.

— Сам ли?

— Да. Мис Гарсия беше уморена и искаше да си легне рано.

— А ти какво прави в дискотеката?

— Гледах… представлението.

— Моля, разкажи ми по-подробно. Какво прави от момента на влизането си в дискотеката до момента, в който се върна във вилата си.

Кат пое дълбоко дъх.

— Ами когато дойдох, шоуто вече беше започнало. Стоях и гледах.

— Видя ли Дени?

— Кого?

— Дени, моя… съдружник.

— Нямах удоволствието да се запозная с него — отвърна Кат.

— Разбира се, че не — каза Принс почти на себе си. — Какво друго прави в дискотеката?

Кат вдигна рамене. Изглежда, щеше да е по-добре да се придържа към истината.

— Отидох до тоалетната.

— Колко време прекара там?

— Мисля, че около две минути. Колкото ми бяха необходими.

— Имаше ли още някой в тоалетната?

— Не… впрочем един мъж влезе, когато аз излизах.

— Опиши го, моля те.

— Не му обърнах внимание. Просто на излизане се разминахме.

— Опиши го колкото си спомняш.

— Ами беше млад, по-нисък от мен, с руса, не много дълга коса. Боя се, че не мога да ви кажа повече.

— Говори ли с него?

— Не.

— Какво направи, когато излезе от тоалетната?

— Върнах се в дискотеката и гледах.

— В кой момент на представлението беше това?

— Ами отначало имаше двама мъже и една жена, а след това две жени и един мъж.

— Разговаря ли с някого, докато беше там?

— Не.

— Познаваше ли някого там?

— Беше доста тъмно, мигаха разни светлини. Пък и вниманието ми беше погълнато от шоуто.

Принс се усмихна.

— Да. Разбирам това. Какво прави, когато представлението свърши?

— Не останах до края. Исках да се върна във вилата — каза Кат и успя да се усмихне. — Напуснах малко след като започна втората двойка.

— Притежаваш ли автоматичен пистолет с калибър девет милиметра? — запита Принс.

— До снощи имах „Магнум 357“.

Принс се намръщи.

— Разбира се. Снощният обир във вилата ти. Какво ти липсва?

— Само пистолетът и един транзистор.

— Имаше ли други ценности?

— Да. Предполагам, че крадецът е избягал, когато мис Гарсия се е върнала.

Принс запита Варгас:

— Какви мерки си предприел?

— Персоналът е на разпит — отвърна не много убедително той.

Принс се обърна към Кат.

— Моля да ме извиниш — каза Принс на Кат. — Но разбираш, че всеки, който е бил на дискотеката, трябва да бъде разпитан.

Кат вдигна рамене.

— Ясно ми е. Бих желал да получа пистолета си, когато го намерите.

— А транзистора?

— Мога да си купя транзистор отвсякъде — отвърна Кат, — но не искам да стоя в тази страна без пистолет.

— Разбира се — каза Принс. Обърна се, качи краката си на дивана и намести една възглавница зад гърба си. — Имам още един въпрос към теб и искам изчерпателен отговор.

— Какво ви интересува? — запита Кат.

— Защо мислиш, че името ми е Принс?

Кат вдигна рязко глава.

— Прощавайте, но не се ли казвате така? — запита той, като се стараеше да печели време. Беше сбъркал някъде, но къде? След миг си спомни, че се беше изпуснал пред Варгас, когато докладва за обира.

— Къде чу това име? — настоя Принс.

— На снощния прием. Може и да не съм чул добре.

— От кого?

Кат сбръчка челото си.

— Не познавам този човек. Доколкото си спомням, стоях на бара и чаках напитката си, когато зад мен някой каза: „Анакондата ли? Та няма ли си име?“, а друг отговори: „Да, името му е Принс.“

— Кой беше този човек? — запита Принс.

— Съжалявам, но не зная. Аз дори и не се обърнах, за да го видя. Но той говореше като човек, който е много сигурен в себе си. Беше съвсем категоричен.

Принс гледа известно време Кат, без да проговори. Накрая каза:

— Дочух, че си разглеждал самолети тази сутрин.

— Да. Излязох да потичам и стигнах до тях.

— Задавал си специфични въпроси за един самолет.

— Да. За оня „Моол“. Виждал съм демонстрация с такъв самолет и исках да зная техниката на пилотиране.

— Ти пилот ли си?

— Да. Съвсем нов. Наскоро получих разрешително. Надявах се вашият човек да ми направи малка демонстрация, но той каза, че едва е кацнал в просеката и няма да може да излети, ако не се разчисти още земя. Очевидно излитането от къса писта не е толкова лесно, колкото изглежда.

— И аз съм чул това — изправи се Принс. — Е, няма да те задържам повече.

Кат също се изправи и като посочи към Джинкс, която все още беше погълната от рисуването, попита:

— Искате ли да поиграем тенис утре сутринта? Вие и вашата приятелка?

— Готово. Осем часа?

— Какво ще кажете за седем? Тук, в джунглата, се събуждам рано.

— Добре — в седем — каза Принс.

Кат последва Варгас към вратата, но спря и се обърна.

— Между другото, ако не мога да си получа пистолета обратно, смятате ли, че ще мога да получа друг? Чул съм доста ужасяващи истории за престъпността в Колумбия.

Принс тръгна към него.

— Мисля, че можем да ти намерим нещо — каза той и се наведе, за да почисти панталона си.

Нещо подтикна Кат да погледне към Джинкс. Тя вече не гледаше през прозореца. Беше се вторачила в него. Направи нещо, от което той онемя. Тя му намигна.

Развълнуван, Кат тръгна след Варгас надолу по стълбите. Джинкс се отърсваше от изолацията си. Той си спомни как, когато беше съвсем малка, тя се учеше да намига с едно око, мъчейки се да държи другото отворено. Оттогава това се беше превърнало в тяхна игричка.

Кат се опита да потисне възбудата си. Тя знаеше кой е той, но дали разбираше какво става? И ако е така, дали ще мълчи до утрешната тениссреща? Знаеше, че ще го стори, ако беше предишната Джинкс. Питаше се дали след всичко, през което е преминала, тя щеше да се върне отново към себе си.