Бялата стока

35.

Седяха на дългата маса за вечеря. Кат и Мег се отказаха от виното. Не хапнаха много и от ястията. Джинкс се намираше в далечния край на масата, твърде далеч от Кат, за да може да добие някаква представа за душевното й състояние.

— Страх ме е — каза Мег.

Кат се засмя.

— Кой не го е страх?

— Никога не съм била на такова място. Обикновено съм се възползвала от обстоятелството, че съм журналист, но се съмнявам, че ще ми бъде от полза да размахвам картата си тук.

— Мисля, че си права — каза Кат и хвърли салфетката си на масата. — Извини ме. Ще се върна след малко.

Стана и запита един сервитьор къде се намира тоалетната. Знаеше много добре, че е във фоайето срещу канцеларията на Варгас. Нямаше предвид нищо определено. Просто искаше да прекара няколко минути в комуникационната стая и търсеше начин да го осъществи.

Като мина покрай канцеларията на Варгас, дочу тихото бръмчене на принтера в стаята с радиоапаратурата. Влезе в тоалетната, а на излизане се размина с униформен мъж, който се насочи към една от кабините. „Може би — помисли си Кат, — може би.“ Прекоси бързо фоайето, мина през канцеларията на Варгас и отиде в комуникационната стая. Не знаеше какво би казал, ако завареше някого там. Нямаше никой. Явно дежурният се намираше отсреща в тоалетната. Кат отиде до принтера, изключи го и повдигна капака му. С химикалката си премести някакви превключватели, затвори капака и включи принтера отново. Не работеше. Тръгна към вратата на канцеларията, но го сепна добре познат звук от отсрещната страна на фоайето — водата в тоалетната. Шумът спря и вратата на мъжката тоалетна се затвори. Дежурният радиооператор се връщаше. Намираше се в капан. Дочу стъпки и гласовете на двама души. Имаше на разположение само един миг.

Кат се отправи към единственото известно му убежище. Рафтът направо срещу вратата се отваряше, както му беше казал Дел. Започна да търси дръжка на врата зад книгите. Долови ясни стъпки по мраморния под, но в същия миг я намери. Рафтът се завъртя безшумно навън и Кат влезе в гардероба, като го затвори след себе си. Чу гласовете на двама мъже, които влязоха в стаята.

— О, мамка му! — каза единият. — Проклетият принтер се е повредил.

— Сигурен ли си, че е включен? — запита другият.

— Разбира се — работеше преди една минута. Варгас ще се ядоса истински. Искаше тази работа да е свършена до сутринта, а тя е доста.

— Нека погледна.

Кат дочу леко скърцане и се досети, че вдигат капака на принтера.

— Господи! Нищо не разбирам от това.

— Мислиш ли, че има някакъв бутон за рестартиране? Какво е това тук?

За Кат беше ясно, че и двамата гледат в принтера. Предположи, че гърбовете им са обърнати към вратата. Опипа пистолета, за да се убеди, че е на мястото си, отвори вратата, затвори я внимателно и отиде на пръсти в канцеларията на Варгас. Застана за миг, за да успокои дишането си и влезе обратно в стаята.

— Извинете — каза той.

Двамата се обърнаха.

— Чудя се дали мога да намеря един поялник. Имам счупена платка на транзистора си и мисля, че мога да я поправя.

— Съжалявам — каза радиооператорът, — нямам поялник тук. Ще трябва да разговаряте с хората от поддържането по, този въпрос, но сега ги няма, ще бъдат тук утре сутринта.

— Е, добре. Благодаря ви — каза Кат и се обърна да си тръгне. — Имате ли някакъв проблем?

— Да. Принтерът се развали.

— Това е „Кат 1“, нали? Аз ги продавах едно време. Искате ли да го погледна?

— Ще ви бъда много задължен — каза мъжът.

Кат отиде до принтера и отмести капака.

— Имате ли малка отвертка?

— Един момент — отговори радиооператорът. Отиде и започна да рови в едно чекмедже. Вдигна една отвертка и запита: — Тази става ли?

— Идеална е. Трябва ми само една минутка. — Чудеше се как да се отърве от тях за няколко минути.

— Слушай, Том — каза радиооператорът на другия мъж. — Искаш ли да изкараш една двойна смяна? Ще дежуриш от дванадесет до осем тази нощ, а аз — утре вечер. Така и двамата ще спим повече.

— Мислиш ли, че Варгас би имал нещо против?

— Какво ти пука? Стаята ще бъде затворена, пък и той не идва тук посред нощ. Никога не е стъпвал в тази канцелария преди девет и ти знаеш това.

— Добре. Ще те сменя в полунощ. Довиждане.

Кат бръкна с малката отвертка и нагласи прекъсвачите. Затвори капака и каза:

— Нека опитаме.

Изключи принтера и го включи отново. Той заработи с мъркане и печатащата му глава започна да се движи бързо напред-назад по хартията.

— Хей, това е фантастично — каза радиооператорът. — Щях да си изпатя, ако не бях свършил работата тази вечер.

— Няма проблеми. Трябваше само малка настройка. Рядко се случва и навярно никога вече няма да се повтори.

— Слушайте — каза мъжът, — утре в осем сутринта отново съм дежурен. Ще ви взема поялник, ако искате.

— Благодаря. Ще ви бъда задължен. Ще намина да го взема след закуска.

Кат излезе от комуникационната стая с повече информация, отколкото очакваше, премина през фоайето и се върна в трапезарията. Тъкмо сервираха десерта.

— Ти наред ли си? — запита Мег.

— Да. И дори си мисля, че мога да опитам да викна тези войски.

— Как?

— Ще ти обясня по-късно. Точно сега трябва да говоря с Дел.

Някои хора вече напускаха масата и Дел беше между тях.

— Да тръгваме — каза Кат и стана. Последван от Мег, излезе от стаята и успя да се добере до Дел.

— Добре — каза му той. — Ще ти помогна да измъкнеш парите.

— Мога да се оправя и сам — отговори Дел.

— Слушай ме, по дяволите! — прошепна дрезгаво Кат. — Там има само един дежурен и утре сутринта той ще бъде доста сънен. Ще трябва да вляза там в пет сутринта, за да използвам радиоапаратурата, и ще се наложи да обезвредя оператора. Можеш ли да дойдеш по това време?

— Да.

— Добре. Чакай ме в тоалетната във фоайето срещу канцеларията на Варгас в пет сутринта и, за бога, бъди внимателен. Ще има охрана по това време.

Добре.

— Имаш ли пистолет?

— Да.

— Донеси го. Прави сметка да тръгнеш от стаята с радиоапаратурата направо към просеката, където е хеликоптерът.

Дел кимна мълчаливо и се отдалечи в тълпата.