Бялата стока

28.

Кат никога не беше виждал поглед като този. Дел стоеше с лице, изкривено от омраза, каквато Кат не допускаше, че синът му е способен да изпитва. Преди Дел да се помръдне, Кат знаеше, че всичко е свършено. След няколко секунди Принс щеше да узнае кой е той и защо е тук. Нямаше да има възможност да се добере до Джинкс. Единственото спасение за него и Мег беше да избягат в джунглата. Но Кат си мислеше, че не биха могли да стигнат дори и до вратата.

Някакъв мъж постави ръка на рамото на Дел и очевидно се чудеше какво има. Той се отмести и тръгна към мястото, където се намираше Принс. Кат хвана Мег за ръката и я поведе към предната врата на къщата.

— Върви и слушай — каза той, като си пробиваше път през тълпата. — Тук ме познават. Трябва да бягаме. Щом стигнем до вратата, тичай към пистата и не се бави. Иди направо в джунглата и ме чакай. Това е единственият ни шанс.

Искаше му се да е въоръжен, да има карта, храна и вода, да има поне едно джобно ножче и пет минути преднина. Нямаше нито едно от тези неща.

Погледна назад, видя Дел и спря. Той стоеше като вдървен в средата на стаята и гледаше към Принс, който беше на около пет метра от него. Кат не можеше да зърне лицето му, но разбираше, че е видял Джинкс и при това за първи път. Не би могъл да знае, че сестра му е тук. Кат стисна ръката на Мег.

— Чакай близо до вратата. Ако настъпи суматоха, бягай.

Остави я и тръгна към Дел, като гледаше ту него, ту Джинкс. Тя все още не го беше забелязала. Проправи си път през тълпата възможно най-бързо, без да привлича внимание върху себе си, като се извиняваше, когато се блъснеше в някого, и се усмихваше, за да скрие страха си. Изглежда, Джинкс не ги виждаше, защото гледаше някъде по средата между Принс и тях. „Скъпа, недей да виждаш Дел, недей да виждаш и мен“ — молеше й се Кат.

Добра се до Дел и хвана ръката му, като го завъртя с гръб към Джинкс.

— Недей да говориш, а само се усмихвай и ела с мен.

— Какво… — започна Дел.

— Мълчи и се усмихвай! — Кат го поведе през тълпата към задния край на стаята, където имаше портални врати. — Върви и не говори нищо! — повтори той. Кат достигна вратата и я отвори. Избута Дел навън пред себе си. Озоваха се в двора на къщата, където имаше фонтан.

— Тя е мъртва — каза Дел. — Не е ли мъртва?

— Не. Не е мъртва. Това е Джинкс. — Кат го заведе до фонтана и го накара да седне на ръба му.

— Какво става? — запита Дел с изплашен глас. — Защо си тук? Защо Джинкс е тук?

— Слушай. Джинкс не умря на лодката. Убили са друго момиче. Отвели са я, докато бях в безсъзнание. Разбрах това едва преди няколко седмици. Оттогава я търся. Видях я една минута преди да я видиш и ти. — Кат спря и почака да види реакцията му.

По лицето на Дел се стичаха сълзи, той си поемаше трудно дъх.

— Успокой се — каза Кат. — Поеми си дъх.

— Не разбирам нищо. Скъсвам си задника да изкарам някой милион и идвам в това невероятно шибано място, за да срещна мъртвата си сестра и теб. Господи! — обърна се и погледна Кат за първи път. — Къде е мама?

— Тя умря на яхтата. Сигурно е. — Кат погледна Дел отблизо. Изглеждаше с разума си. — Ще измъкна Джинкс оттук, а от теб искам да не правиш нищо, за да не оплескаш нещата.

— Да ги оплескам? — почти извика Дел. — Ти си този, който ги оплесква! Няма да ти позволя да объркаш нещата. Платил съм един милион долара, от които само двеста хиляди бяха мои, така че ще взема това, за което съм дошъл. Иначе не мога да се върна в Маями, ще ме накълцат на парчета.

— Това не е важно сега. По-важно е да измъкнем Джинкс оттук.

— Ти да не си се сбъркал? — запита Дел. — Знаеш ли къде се намираш? На майната си, посред джунглата и единственият начин да се измъкнеш оттук е с хеликоптера, който те докара.

— Не можеш да ме предадеш на Принс — каза Кат.

— На кой?

— Мъжът с опашката.

— Анакондата? Разбира се, че мога да те предам. Щях да го направя преди минута, но като видях Джинкс, се обърках. Тя какво прави с него?

— Казва се Принс. Отвлякъл я е или са я отвлекли вместо него — нещо такова. Не съм сигурен. Зная само, че тя не е тук по своя воля.

— Не, не. Не може да бъде. Тя стои там и разговаря с хората, сякаш че притежава това място. Трябва да е тук, защото иска това. Иначе ще се скъса да вика.

— Да вика? Тя е посред джунглата с група контрабандисти. Какво трябва да прави, да извика полиция ли?

— Не ми е ясно как си разбрал, че тя е тук.

— Държали са я в един хотел в Картахена, но тя е успяла да се добере до телефона и да ми позвъни. Помогнаха ми и я намерих.

Дел се изправи и започна да крачи напред-назад покрай фонтана.

— Смяташ ли, че ще повярвам на всичко това? Аз мисля, че ти си тук заради мен. Разбрал си, че съм направил тази сделка, и отново се опитваш да ми пречиш.

— Дел, заклевам се, нямах ни най-малка представа, че си тук, до момента, когато те видях да влизаш в стаята. Не ме интересува какво правиш тук и не се опитвам да ти преча. Искам само да измъкна Джинкс, но за това ми е нужна помощта ти.

Дел се завъртя към него.

— Копеле такова! Дори имаш наглостта да искаш помощ от мен.

— Джинкс се нуждае от помощта ти. И нея ли мразиш?

— Разбира се, че не!

— В такъв случай направи само едно. Не ми се пречкай и си затваряй устата.

— Какво ще правиш?

— Не зная и ми е нужно време да реша. Принс, Анакондата, мисли, че съм тук по същата работа, за която и ти. Аз също трябваше да платя един милион долара. — Кат въздъхна. — Слушай, трябва да ти доверя нещо. Мога ли?

— Вероятно не.

— Ти си в не по-малка опасност от Джинкс.

— Така ли? Чувствам се в пълна безопасност.

— Грешиш! Не след дълго това място ще бъде нападнато от колумбийската армия.

— Глупости! Очакваш да ти повярвам ли?

— Трябва да ми повярваш. Ще го нападнат с всичките си средства — хеликоптери, парашутисти, тежки оръжия — всичко. Ще дойдат и ще превърнат това място във военна зона.

— Откъде могат да знаят, че се намираме точно тук? — запита Дел. — Тук не могат никога да ни намерят.

— Те вече знаят къде е — излъга Кат. — Имаше информатор. Групират силите си на по-малко от двеста мили оттук, отвъд бразилската граница, и когато нападнат, ще стрелят по всичко, което се движи.

— Не ти вярвам. Как мога да ти вярвам?

— Не си длъжен. Но това, което чуваш, е истина. Един от хората на Принс уби майка ти и отвлече сестра ти. Само Господ знае какво са правили с нея. Животът на сестра ти, а и твоят зависят от теб.

Дел се разхождаше нервно напред-назад. Обърна се към Кат:

— Какво искаш да направя?

— Първо, стой далеч от Джинкс. Не позволявай да те вижда. Не трябва да ни вижда, докато се намира сред тълпата. Ако те види, кажи й да мълчи и стой далеч от нея. Аз ще намеря начин да я известя, че сме тук. С мене има една жена, която ми помага. Казва се Мег.

— Това е откачена работа — каза Дел.

— Зная, но няма какво да се прави. Аз трябва да измъкна Джинкс оттук и да я скрия, докато нападението отмине. Може би ще се наложи да се крием в джунглата, докато спре стрелбата. Бих искал да дойдеш с нас. Шансовете ти тук не са много добри.

Дел стоеше неподвижно и гледаше Кат.

— Ще направя следното — ще се върна в стаята и ще кажа на Анакондата всичко за това нападение. Той знае какво да прави.

— Какво може да направи? Доколкото видях, на тази среща всички бяха докарани с един хеликоптер за шестима пътници — на летището в Летиция нямаше друг. Знаеш какво ще направи Анакондата, ако му кажеш. Ще се качи на хеликоптера и ще се махне оттук, а останалите да вървят на майната си. Изборът ще бъде или колумбийската армия, или джунглата — решавай.

Дел се изсмя.

— Наистина ли мислиш, че просто ще се махне оттук и ще остави мястото да бъде разрушено? Не виждаш ли колко пари и работа са вложени?

— Дел, това място представлява малка част от богатството на този човек. Той има административна сграда и къща в Кали, които струват повече от това тук, мрежа от предприятия по цялата страна и Бог знае къде още. И знай, че не се е сдобил с тях, като е бил добър с хората.

— Майната ти! — каза Дел. Обърна се и тръгна към порталната врата.

Кат тръгна след него и когато стигна до вратата, Дел беше вътре и стоеше сам в средата на голямото фоайе. Някой беше отворил две големи врати и хората се бяха преместили в друга стая. Дел ги последва, а Кат вървеше след него. Искаше да се опита да говори отново с него, преди да достигне Принс.

Дел се беше спрял, защото вниманието му беше отвлечено от нещо. Кат застана до него в края на групата и проследи погледа му. В центъра на стаята имаше две големи кръгли маси. На едната от тях имаше огромна купчина пари — пачки от стодоларови банкноти. Другата беше отрупана със също толкова висока купчина найлонови торбички, пълни с бял прах. Кат погледна към Дел. Той изглеждаше зашеметен.

Мег подръпна ръкава на Кат и запита.

— С нас всичко наред ли е?

— Не зная — отговори Кат, като не сваляше очи от Дел. — Ние сме…

— Господа! — Гласът дойде от другия край на стаята. — Господа, моля за вашето внимание.

Кат проследи гласа и видя Варгас.

— Господа, имам удоволствието да ви представя човека, който ви доведе тук, който направи всичко това — той разпери ръце, за да посочи парите и кокаина — възможно. Господа… и дами — Анакондата!

Избухнаха бурни аплодисменти и Принс пристъпи между масите.

— Добър вечер, господа — каза усмихнат той. Махна с ръка към масата с парите. — Тук са плодовете на вашите усилия — петдесет милиона долара. — След това посочи към другата маса. — А тук са плодовете на моя труд — най-чист кокаин на стойност петдесет милиона долара. Събрали сме се тук, за да обединим усилията си и да постигнем обща печалба.

Кат чуваше за първи път Принс да говори и беше впечатлен. Гласът му беше богат и приятен, а маниерът му уверен. Той би могъл да бъде председател на някоя компания от „Форчън 500“, който се обръща към продавачите си. Всъщност Кат си помисли, че може би е точно такъв.

Принс продължи:

— Тази стока е само малка част от това, което ще произвеждам тук, а тези пари — нищожна част от това, което ние заедно ще получим. На неколкостотин метра оттук, в джунглата, се намира най-голямата и модерна фабрика за кокаин, която е била строена някога. През следващата седмица ще изоставим грубите и тромави методи, по които е произведен продуктът пред вас, и ще се пренесем в нова ера на производство. След около месец, когато отстраним спънките в системата, можем да увеличим продукцията си осем пъти и вие сте тук точно по тази причина. Вие, господа, тъй като повечето от вас са внимателно избрани заради успехите ви в законния бизнес, ще образувате базата на една нова система на разпространение и продажба, която ще покрие света за много кратко време. Естествено, ние ще ви снабдяваме с най-финия и най-чист продукт, който може да се намери, но ще правим и много повече от това. В разстояние на една седмица аз и моите хора ще ви инструктираме за нашите доказани методи — управление; наемане на продавачи; сигурността на мрежата ви; купуването на ключови служители на закона; вашето предпазване от незаконни действия, опазването и защитата на вашите операции. Планирали сме делова седмица, но половината от всеки ден и вечерите ще бъдат за развлечения. Предлагаме всичко, което може да ви предложи един добър хотел, а може би и малко повече. Има голяма библиотека с книги и видеокасети, плувен басейн и тенискортове, малко казино и доста добра дискотека. Ще има и женска компания, макар че трябва да се извиня за недостатъчния брой на дамите. Възможностите ни тук са използвани докрай и не можахме да доведем повече дами за случая. — Той се усмихна. — Но нашите момичета са много навити и можете да бъдете сигурни, че на никой от вас няма да се налага да остане цяла седмица без женска компания.

Вътрешностите на Кат се свиха. Младите жени, които беше видял, трябва да развличат посетителите, а Джинкс беше между тях.

— И накрая, преди да отидем на вечерята, моля да ми позволите да спомена едно-две от правилата тук. Можете да се движите свободно из района, изследвайте всичко, с изключение на фабриката и джунглата. Ще посетите фабриката с водач, но не искаме работата да бъде смущавана от непредвидени посещения. Недейте да влизате в джунглата, защото има вероятност да не се върнете. По-гъста е, отколкото си мислите, и е много лесно да загубите ориентация и да се отдалечите от лагера, докато мислите, че се приближавате към него. Има и зверове, които обичат човешка плът. Ще ви помоля да бъдете в помещенията си преди полунощ и да не излизате навън до разсъмване. Нощем удвояваме охраната, а хората ми са инструктирани първо да стрелят, а след това да задават въпросите. Последно и най-важно. Трябва да ви кажа, че не търпя използването на наркотици тук. Всъщност не търпя използването на наркотици от никой, който е свързан с мен, и вие, господа, бяхте избрани донякъде и защото не сте потребители. Но въпреки всичко някой може да се е промъкнал през мрежата на моите проверки и трябва да ви предупредя — и съм напълно сериозен, — ще застрелям на място първия, който бъде хванат. Сега, дами и господа, вечерята е сервирана. На всеки стол ще намерите картичка с имената. — Принс махна с ръка и още една голяма врата се отвори — пред тях се намираше огромна зала за вечеря с една дълга маса.

Кат остана назад с Мег и наблюдаваше Дел, който влезе в стаята с другите.

— Това е синът ми, Дел — каза той. — Не се разбираме от няколко години. Тук е в качеството си на купувач и не мога да обещая, че няма да ни предаде, но трябва да рискуваме.

— О, страхотно — каза тихо Мег.

— Още нещо — продължи Кат. — Джинкс не знае, че и двамата сме тук, и не искам да ни вижда, без да е предупредена. Не зная дали ще седим един до друг, но опитай да се добереш до нея и да й кажеш, че Дел и аз сме тук. Ако можеш, разбери къде е стаята й и как можем да се срещнем.

— Добре — каза Мег.

Влязоха в стаята и видяха, че всички са се струпали около стената, която беше стъклена и имаше врата в единия край. Кат и Мег последваха останалите. Зад дебелото стъкло част от джунглата беше оградена от покрив. Имаше много зеленина, а през средата преминаваше малко поточе. Всички се бяха загледали в нещо. Кат погледна и видя най-голямата змия, която някога беше виждал, увиснала на едно дърво.

— Господи! — каза неволно той.

— Това е анаконда — каза Мег. — Виждала съм, но беше много по-малка.

Огромното влечуго не забелязваше публиката си. Хората постепенно започнаха да се оттеглят към масата и да търсят местата си.

Мег намери своята картичка, а след нея и Кат — от другата страна на масата през дванадесет стола. Забеляза, че Дел е на отсрещната страна, близо до края на масата. Лицето му имаше безучастен израз, но той беше спокоен. След това видя и Джинкс, която седна близо до Мег — на два стола от нея. Помисли си, че това е добре, защото Мег имаше възможност да разговаря с нея. На стола между тях се настани Дени.

Джинкс лесно можеше да види Кат и това го тревожеше. И все пак външният му вид се беше променил — тогава косата му беше по-дълга, брадата по-гъста, пък и беше наддал двадесет килограма. Но Джинкс би могла да си го спомни по-слаб и бръснат — през годините, когато тя беше в юношеска възраст. Тя погледна точно в него. Кат се обърна, а после крадешком я стрелна с очи. Не беше реагирала. Дени й каза нещо, но тя не му обърна внимание и той, изглежда, се ядоса. Тя многозначително се обърна встрани и започна да разговаря с мъжа от другата й страна.

Вниманието на Кат беше погълнато от Джинкс и не видя човека, който седна до него, докато той не го заговори:

— Красива е нали?

Кат се обърна и видя до себе си Принс.

— Да — отговори той. След това запита: — Как убедихте толкова красиво момиче да дойде сред джунглата?

Искаше му се да вземе вилицата и да я забоде в лицето на Принс.

Той се усмихна. Показаха се бели и равни зъби.

— О, има различни начини за привличане. Вие сте югоизточен, нали?

На Кат му трябваше един момент да се досети какво искаше да каже Принс.

— О, да. Казвам се Боб Елис.

Стиснаха си ръцете.

— Е, Боб, ще те направим богат.

— Аз вече съм богат.

Принс се засмя с глас.

— Разбира се, че си. В края на краищата си заплатил един милион долара, за да отседнеш за една седмица на курорт в джунглата, нали?

— Точно така.

— Кажи ми, Боб, какво желаеш, а все още го нямаш?

— Искам да бъда богат колкото теб — усмихна се Кат.

Принс се засмя отново.

— Това ми харесва — каза той. — Харесвам амбициите. Ще бъдеш богат, Боб, ще бъдеш богат.

Кат посочи с глава към стъклото в другия край на стаята.

— Това е анаконда, така ли?

— Разбира се. Най-голямата, която някога е хващана. Индианците, които разчистваха земята тук, я хванали. Щеше да бъде жалко да я убием, затова й построихме дом.

— С какво я храните?

— Малки животни и по някой и друг човек.

Кат не можа да разбере дали Принс се шегуваше или не.

Супата дойде и започнаха да се хранят.

— Кажи ми — запита Кат, — как се случи така, че ме сложиха да седна до Анакондата?

— Жребий — отговори Принс. — Не съм имал никакви претенции.

— Засегнат съм — каза Кат. — Помислих си, че сте ме избрали.

— Е, виждате, че не познавам никого тук, освен хората си и не бих могъл да имам предпочитания. Разбирам обаче, че водите някого със себе си.

— Да. Деловия си партньор.

— Добър избор — каза Принс, като гледаше към Мег, — ако е толкова умна, колкото и привлекателна.

— Такава е. — Осени го внезапна мисъл. — Играете ли тенис?

— Играя.

— Мег и аз сме доста опасна смесена двойка. — Кат посочи Джинкс с глава. — Може би ти и твоята дама ще се срещнете с нас. Тя играе ли?

— Да, разбира се. Доста добре — каза ентусиазирано Принс. — Утре сутринта в осем? Обичам да ставам рано, жегата става след мен.

— Осем е добре. Изглежда, че е по-добре да остана трезвен гази вечер.

Принс отново се засмя. Донесоха основното блюдо, а той се обърна и започна разговор с човека от другата си страна.

Кат погледна към мястото, където седеше Джинкс, но видя, че нейният стол е празен. Мег също не беше на масата. Кат имаше желание да стане и да тръгне да ги търси, но го преодоля и се съсредоточи над храната си, която беше превъзходна. След около пет минути Джинкс се върна. Не го погледна, а веднага започна разговор с мъжа до себе си. Скоро се върна и Мег, но и тя не погледна към него. Изглеждаше много заета.

Принс се изправи.

— Сега, приятели, ако сте изпили кафето си, ще се оттеглим. За онези, които биха желали малко нощен живот, дискотеката се намира на две минути път оттук. Приготвили сме малко представление за вас.

Кат отиде при Мег и последваха тълпата.

— Какво стана? Говори ли с нея?

— Да, но нищо не разбирам — каза Мег. — Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Какво говориш? Разбира се, че съм сигурен.

— Това е много странно.

— Какво?

— Бяхме сами в тоалетната на втория етаж. Започнах да й разказвам за теб и за Дел, но тя не разбра нито дума, докато не минах на испански. Момичето е южноамериканка.

— Това не е възможно.

— Не мога да определя точно акцента й. Джинкс говори ли испански?

— Учила го е в училището, но не разбирам как може да го говори много добре.

Мег въздъхна.

— Виж! Ако ти си отвлечен от кокаинов барон и изведнъж някой дойде и ти каже, че баща ти е долу, как ще реагираш? Тя ми обясни на испански, че не разбира за какво й говоря, и си тръгна. Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Мег, казвам ти, че това е Джинкс. Мислиш ли, че няма да позная дъщеря си?

Мег го погледна и каза:

— Започвам да се съмнявам.