Бялата стока

Благодарности

При събирането на материалите за тази книга ми помогнаха много хора. Особено съм благодарен на: Робърт Корам за контакта, който осъществихме, и за това, че ми предаде знанията си за Колумбия; на Джон Форд за същото; на Том Съсман за това, че ми довери много неща за Вашингтон; на Нанси Соверверг, от канцеларията на сенатор Едуард Кенеди, за това, че ме запозна с хора, които ми помогнаха; на Лий Питърс от Държавния департамент за полезните му съвети относно Колумбия и за това, че ме представи в Американското посолство в Богота; на д-р Хосе М. Вергара-Кастро, президент на Asociacion Colombiana da Aviation Civil General за любезното му съдействие при намирането и наемането на самолет; на Родриго В. Мартинес Торес за превъзходната разходка из Картахена, особено из стария град, и за това, че като юрист сподели с мен познанията си за търговията с наркотици в Колумбия; на Марибел Порас Джил, която ми беше втори пилот, радиооператор, навигатор, преводач, свръзка с колумбийската полиция и най-вече съм признателен за приятната компания; на Кандис Кънингам, пресаташе в Американското посолство в Богота, за това, че ме представяше, за съветите й от всякакъв тип и за доживотния запас от най-хубавото колумбийско кафе; на Морис Джейкъбс, служител на отдела за културната дейност, и на Тереса Боканегра, съветничка на посланика на САЩ по въпросите на колумбийското законодателство — за съветите им; на Джон Столман, началник на Отдела за борба с наркотиците в посолството в Богота, а в момента щастлив пенсионер във Флорида, за подробните сведения за търговията с наркотици в Колумбия; на Мария Аранго за ценните разговори за живота в Колумбия; на подполковник Дейвид Мейсън, военен аташе в посолство в Богота, за съветите му относно условията на летене в Колумбия; на Бил — колумбийски американец, шофьор на такси в Кали, за прекрасната обиколка и споделения опит; на Дан Спейдър, старши служител от „Моол Еър Инкорпорейтид“, за страховитото возене в един самолет „Моол лунар рокет“; на „Гибсън Амстътс“ за това, че ми разкри подробности за летателната практика на търговците на наркотици; особено много на Марк Съдърланд, който има смелостта да лети с мен из цяла Колумбия, за приятната му компания; на агент Грегъри Лий от Агенцията за наркотиците, от когото получих информация за работата й.

Също така съм изключително благодарен на: редакторката ми, Лори Листър, за проникновения й поглед и безгрешния й усет, и на нейния помощник, Скот Корнголд, за това, че движеше нещата; на Майкъл Корда за ентусиазма му; на моя агент Морт Янклов и на неговата съдружничка, Ан Сибалд, както и на всички в „Мортън Янклов Асоушиейтс“ за вярата им и усилената им работа.

Макар че съм бил инструктиран и съветван от много официални лица, те не носят отговорност за точността на мненията в настоящия роман, нито за възгледите, които съм изложил в книгата. Писателят трябва да бъде правдоподобен, но не и достоверен, и аз интерпретирах информацията, така че да ми служи при разказа.

Накрая трябва да се извиня на приятеля си Бен Фулър за това, че използвах външния му вид при пресъздаването на най-ужасния ми герой: