Да разбиеш мълчанието

41.

Предполагаше се, че това ще е бодро, светло ново начало. Но благодарение на вестниците през уикенда нетърпеливото очакване, което изпитваше Карол, бе подменено от мъчителна тревога. Беше спала зле, съзнавайки всеки път, когато се събудеше, че ако в къщата имаше нещо за пиене, би го изгълтала без миг колебание. Макар че го мразеше, когато откри какво е направил, тя разбираше, че Тони е бил прав.

Когато се събуди за седми път няколко минути след шест, тя се предаде и стана. Облече дрехите, с които разхождаше кучето, и поведе Флаш сред хълмовете, тичайки с равномерно темпо. Когато стигнаха върха на едно възвишение, Карол забави крачка до бърз ход и се загледа надолу към долината, към бледото петно в далечината, което беше Брадфийлд. Опитваше се да се убеди, че всичко ще бъде наред. В края на краищата се беше справяла и с по-сериозни препятствия от някакви си журналисти. Новината можеше да е на първите страници днес, но до следващия уикенд щеше да е отминала в историята.

Само че всеки път, когато помолеше за помощ някое от шестте регионални звена, които обслужваха, щеше да забелязва въпросителен знак в погледите им. Възникнали бяха съмнения в почтеността ѝ, и тя можеше да обвинява за това единствено себе си. Беше се възползвала от възможността да се върне към предишния си живот по лесния начин, а трябваше да има смелостта да признае, че се е натикала сама в ъгъла. А сега беше прекалено късно да се откаже от решението си. Последиците бяха станали обществено достояние.

Единственото, което можеше да направи, беше да ги приеме открито. Може би някой ден щеше да успее да избяга от това ново минало. А дотогава можеше само да не се предава.

Докато пристигне на Скенфрит Стрийт, Карол бе изградила постепенно у себе си твърдост, която според нея можеше да устои на всичко, което щяха да ѝ подготвят медиите. Джон Брандън я чакаше в новото общо помещение на отдела, където двама електротехници монтираха последния ред контакти.

— Страхотна работа — бяха първите му думи. — Не вярвах, че ще успеят, но ме опровергаха.

— Благодаря, че осъществи това, Джон — каза Карол и протегна ръка, за да стисне неговата. — Съжалявам, че ти създадох допълнителни затруднения.

Той въздъхна.

— Няма да се преструвам, че не искам нещата да се бяха развили по друг начин. Всичко щеше да е наред, ако някакъв боклук не беше привлякъл вниманието на пресата — той стисна устни.

— Каква позиция ще заемем? Защото неминуемо ще стане дума за това — тя отметна с ръка разчорлените си кичури, но те отново паднаха на челото ѝ.

— Мислих за това през уикенда — каза Брандън. — Ще отричаме — той погледна часовника си. — Готова ли си? Долу чакат трима началника на полицейски подразделения и трима заместник-началници, готови да пришият усмивки на лицата си и да ти кажат колко са щастливи, че твоят отдел ще работи с техните посветени на работата си детективи, за да се довеждат разследванията на тежки престъпления до бърз и удовлетворителен завършек. Добре ли ти звучи?

Карол му се усмихна с облекчение и го последва надолу, към наскоро подновената зала за пресконференции в участъка на Скенфриг Стрийт. Установи със задоволство, че Джеймс Блейк беше прехвърлил задължението да приветства новия отдел на заместника си, някогашен шеф на отдел за борба с наркотиците, чието лице и облечената му в униформа фигура сякаш се състояха единствено от ъгли и прави линии.

— Добре е да те видим отново сред нас, Карол — каза той с отривистия, насечен говор, характерен за Северен Уелс. — Чакам с нетърпение да видя екипа ти в действие.

Тя беше почти убедена, че е искрен. Мина покрай останалите началници, които я посрещнаха с любезни усмивки и твърди ръкостискания.

И после изведнъж се озоваха на подиума, вперила очи в дулата на няколко десетки камери. Залата беше претъпкана; трябва да имаше около шейсет души, журналисти и снимачни екипи, в помещение, предвидено за максимум четиридесет души. Шумът от разговорите им секна незабавно, когато Брандън се покашля. Той се представи, после представи всички останали, заели местата си на подиума, а после описа в общи линии работата на новия Регионален отдел за борба с особено тежки престъпления, РОБОТ. Когато чу избраното съкращение, Карол не успя да възпре доволната усмивка, която потрепна в ъгълчетата на устата ѝ. Беше познала.

После Брандън се обърна към нея.

— За мен е особено удоволствие да представя главен инспектор от криминалната полиция Карол Джордан, която беше избрана да оглави този отдел от елитни специалисти. Главен инспектор Джордан има зад гърба си дълга и забележителна кариера, голяма част от която се е развивала тук, в Брадфийлд, където тя ръководи с огромен успех отдела за борба с особено тежки престъпления. Няма да ви отегчавам със списък на триумфите ѝ, защото всички можете да ги откриете в интернет. Достатъчно е да кажа, че не вярвам някъде в Обединеното кралство да има служител на полицията, който да разполага с опит и способности като нейните. Когато аз бях неин началник, я наричахме Терминатора заради удивително големия брой успешно приключени разследвания, които е водила.

За Карол това беше нещо ново. Предполагаше, че е новост и за подчинените ѝ. Попита се дали това не е хрумване на някой от чиновниците — не ѝ звучеше като идея на Брандън.

Когато отново се заслуша в думите му, той подчертаваше, че целият екип се състои от звезди в професията. Журналистите започваха да нервничат, очевидно им се искаше да докопат някоя по-сочна хапка от някакво стандартно, възторжено прес съобщение. Накрая Брандън приключи с будещото тревога:

— Някакви въпроси?

Няколко души заговориха едновременно.

— Един по един! — упрекна ги Брандън. Последваха няколко въпроса за структурата на новия отдел, питаха и началниците на регионалните звена за ефекта, който би имал новият елитен екип върху работата на техните криминални отдели. Всичко съвсем безобидно. После Брандън посочи следващия желаещ да зададе въпрос.

— Жената в синята блуза.

Жената се смръщи, за да подчертае сериозността на въпроса си.

— Главен инспектор Джордан, в пресата се появиха съобщения, че миналия уикенд сте попаднали в ареста за шофиране в нетрезво състояние. Мислите ли, че при това положение сте подходяща за ръководител на този елитен екип?

Карол се насили да извие устни в учтива усмивка. „Не се предавай“.

— Истината е, че бях арестувана по погрешка при рутинно спиране от полицейски патрул поради наличието на повредена апаратура. Не виждам защо това, че съм станала жертва на повреден дрегер, трябва да има някакво отношение към способността ми да си върша работата.

— Твърдите, че не сте пили, така ли? — репортерката все още не се предаваше.

— Казвам, че делото срещу мен беше прекратено. Излязох от съда без никакво петно в досието си.

— Отричате ли, че имате проблем с алкохола?

Карол почувства как гневът се надига като вълна в главата ѝ.

— Какво е това? Съзнателно опетняване на репутацията или просто пореден пример за обикновен сексизъм? Ако бях мъж, никой нямаше да обърне внимание на това съобщение. Защото ако си мъж, който си е пийнал, си готин пич. Но ако си жена, нарушаваш правилата. Тормозят те не за това, което си направила, а защото отказваш да се впишеш в спретнатите рамчици на представите за това каква трябва да бъде жената. Единствените проблеми, които имам в работата си, са свързани с хора, които не разбират нищо, а си въобразяват, че знаят всичко най-добре.

Брандън наруши стъписаното мълчание.

— Предлагам да продължим — каза той и посочи някакъв пълен, потен мъж в средата на първия ред. — Вие, господине?

— Кой откри, че дрегерът е повреден? И как се е стигнало до тази констатация?

Карол съхрани усмивката си.

— Нямам представа. Това е оперативен въпрос, намиращ се извън рамките на моята отговорност. Задайте този въпрос на някой представител на полицията на Западен Йоркшър.

— Господин Брандън, истина ли е, че Министерство на вътрешните работи се е намесило в случая?

Озадачената гримаса проряза лицето на Брандън с бръчки, така че той заприлича повече отвсякога на блъдхаунд.

— Случаят е от местен характер и беше решен на местно ниво. Нима си въобразявате, че хората в министерството имат толкова малко работа, че биха се занимавали с подобно нещо? Вижте какво, независимо от вашите инсинуации, тук няма да намерите материал за сензационни статии.

— Но фактите си остават, нали? — човекът беше настоятелен. — Този развой на събитията е много изгоден за главен инспектор Джордан.

Брандън се наежи.

— Напротив. Единственото, което иска главен инспектор Джордън, е да се хваща на работа, а вместо това трябва да се занимава с намеци, подхвърляни от страхливци, и неоснователни твърдения. Завистливи личности, провалили се в опитите си да изградят собствена империя в системата, ви използват, за да опетните името ѝ.

Сърцето на Карол се сви. Знаеше, че Брандън го прави за добро, но в крайна сметка беше налял още масло в огъня. Отново избухна какофония от въпроси.

— Може ли да се съсредоточим върху онова, което действително е от значение? — гласът ѝ преряза шумотевицата като острие на меч. — Екипът ми съществува с цел да спасява живота на хората. Сега, докато ние разговаряме тук, навън има убийци, за чието съществуване и не подозираме. Те чакат. А моята работа е да им попреча да извършат замисленото. Още не може да се каже, че сме започнали да работим истински, а вече сме по петите на убиец, за чиито деяния не знаеше никой, докато ние не разгледахме някои скорошни случаи. Така че може ли да изритаме дребнотемието в ъгъла? Тревожат ме по-важни неща от разни слухове и клюки, а ако искахте да си вършите работата както трябва, същото би трябвало да важи и за вас — приливът на адреналин ускори пулса ѝ, тя избута стола си назад и смъкна микрофона от ревера си.

Брандън реагира на подадения от нея сигнал и също се изправи.

— И това е всичко, дами и господа. Ако имате въпроси, свързани с работата на отдела, моля да се обърнете към Памела Джеймс в пресцентъра.

— Вярно ли е, че ще плащате отново за услугите на Тони Хил?

Гласът беше познат. Пени Бърджес, криминален кореспондент, беше преследвала Карол Джордан в продължение на години и явно още не се беше отказала.

— Питайте него — отвърна Карол, обърна се и поведе отстъплението от сцената. Облекчението ѝ, че се е справила с най-неприятните въпроси, беше помрачено от загризалата я тревога. Защо Пени Бърджес попита за Тони? Тя беше създавала повече неприятности на Карол и хората ѝ от всички останали представители на журналистическото братство, взети заедно. Когато тя проявеше интерес към нещо, не беше препоръчително да се пренебрегва този факт. Преди Карол да си изясни как да постъпи, Брандън вече я тупаше по гърба.

— Беше блестяща, Карол. Постави ги на място — поздравленията му бяха повторени от останалите полицейски началници, с изключение на заместник-началника на Брадфийлдската полиция.

Той я изгледа преценяващо.

— Споменахте, че вече работите по някакъв случай. И кой е той?

— Още сме в начален етап — отвърна тя уклончиво. — Не сме склонни да разговаряме на тази тема с хора извън екипа.

— Интересно. Мислех, че днес е първият ви работен ден.

Тя се усмихна мило.

— Не си губим времето. Благодаря за подкрепата ви. Очаквам сътрудничеството ни да е продуктивно — извърна се, поглеждайки демонстративно часовника си, и се обърна към Брандън: — Съжалявам, трябва да тръгвам, хората ми ме чакат.

Брандън кимна.

— Желая ви късмет.

— Благодаря, ще имаме нужда от късмет, ако се съди по онези там в залата.

— Цялата страна е насочила поглед към вас, в това няма съмнение — каза той. — Знам, че няма да ни разочароваш.