Старлет

Глава 16

— С теб трудно може да се живее по-продължително време, Кас — изръмжа Алек Тримейн с израз на наранена търпимост. Той излезе от медната вана и започна да се избърсва с кърпата. — Започвам да си мисля, че присъствието ми тук те уморява. Може би дори ще ти хареса, ако ме разкараш… както си направила и с всички останали. — Черните му очи я измериха преценяващо.

— Да, това е чудесно, не е ли така? Първо ще ме разкараш, а след това ще можеш да прекарваш колкото време искаш с онзи дъртофелник, когото покани за партито миналата вечер.

— Недей да ставаш смешен. Имам толкова много грижи на главата си точно сега — отвърна Касондрия, улавяйки острия му поглед в огледалната стена, която ги обкръжаваше. Почувства, че се изчервява от притеснение.

— И аз забелязах това. Дори не намираш време да размениш две-три любезни думи с мен — промърмори той. — Освен това не харесвам начина, по който позволи на бизнеса да се намеси помежду ни. Ама въобще не го харесвам.

— И това е много лошо, скъпи, защото един от нас трябва да следи за нещата около нас, особено след като ти в последно време се интересуваш от съвършено други неща, като например какво се е случило в града у Розалия — отряза го тя и сърдитият й отговор втвърди чертите на лицето й.

— Ето че пак започваш, Кас — възкликна той. — Само мърмориш. Това е единственото нещо, което получавам от теб. — Напрегнатата му челюст издаваше дълбокото му разстройство. Тя имаше достатъчно поводи да се оплаче от неговите похождения, но, от друга страна, той знаеше прекрасно, че е преспала с този стар козел — макар и богат стар козел, — когото бе поканила на увеселението предишната вечер. Устните му се присвиха още повече. — Може би просто трябва да престана да обсъждам плановете си с теб. Станала си много високомерна. Аз никога не съм намирал това за особено привлекателно в една жена.

— Правя това, което трябва. Искам да се уверя, че ще получа от живота всичко, което заслужавам — парира тя разгорещено.

— Ние имаме тази къща, имаме и себе си. Това не ти ли е достатъчно, Кас? — попита я той с пресипналия си груб глас, след това добави по-тихо: — Спомням си времената, когато нещата стояха именно така.

Тя го загледа продължително. В очите му сега имаше някакъв отчаян, почти маниакален блясък. Не й харесваше, когато я гледаше по този начин. Плашеше я, а Касондрия не обичаше да се чувства уязвима. Алек винаги е бил налагащ се мъж, дори повече от баща си, което понякога ужасно я дразнеше и я караше да се нахвърля върху него. Въпреки това тя никога не се бе страхувала за него толкова, колкото в настоящия момент. Това я порази и, странно, тя изпита чувство на съжаление. Сега не можеше да помогне с нищо на бедния Алек. Неговата избухлива природа, подобно на тази на баща му, най-накрая бе победила малкото самоконтрол, който той притежаваше.

Беше абсолютно безсмислено да стои тук и да се разправя с него. Той беше като заредено оръдие, което всеки момент можеше да избухне. Просто не виждаше бедата, към която се бе насочил. Ръцете му непрекъснато трепереха, очите му блестяха налудничаво и бяха кръвясали. Тя прекрасно знаеше границите на неговата привързаност към алкохола, затова разбираше, че тук има и нещо друго. Той беше започнал да се променя, и то не към по-добро. Тя все повече ставаше загрижена от резките промени в настроението му, мрачния поглед в очите му и плътно стиснатите му устни. Той беше на ръба на нещастието, повече от всякога. Предполагаше, че Алек се занимава и с други неща, освен с пиенето, но не беше сигурна дори, че желае да го убеди да сложи край на това. Точно сега изгаряше от желание да се защити, така че се насили да се усмихне, макар че нямаше и най-малкото желание да прави това.

— Не позволявай да те обземат мрачни мисли, Алек — каза тя. — Това няма да продължи дълго и скоро всичките ни неприятности ще свършат. Ще се откачим от този наемен стрелец, както и от Рейвън, така че на пътя ни остават още съвсем малко препятствия. Ще се освободим от него, както направихме и с останалите, и тогава ще имаме достатъчно пари, за да живеем нормално през останалата си част от живота.

— Не забравяш ли нещо? Остава Старлет. Може да ни сложи примката и на двамата.

Касондрия махна с ръка.

— След всички тези години тя едва ли си спомни какво е станало в нощта, когато баща й умря.

— Благодарение на нас тя все още се страхува от собствената си сянка и вероятно винаги ще се страхува. — Тя се засмя гърлено. — Каква малка страхливка се оказа, че е. С нея наистина се оправихме най-лесно. Естествено аз винаги отдавам всекиму дължимото. Твоята заслуга в това отношение е най-голяма, нали си спомняш как я наплаши до смърт? — Усмивката й стана широка и Алек се почувства приятно възбуден. — Не, скъпи Алек, Старлет е най-малката ни грижа. Ако се опита да ни причини някакви неприятности, просто ще я посетим и ще й затворим устата. Този път завинаги.

Очите му заблестяха.

— Трябва да сме сигурни, че никога няма да проговори. Остави ми да я разкарам, Кас. Знам няколко начина, които ще ми доставят огромно удоволствие. Всъщност дори няма да я докосна и с пръст. Просто ще я гледам как умира от страх.

— Не можем, скъпи. Макар че е доста съблазнително, знам. Ако стане наложително, можем винаги да я убием — обясни тя. — Някои хора могат да станат прекалено подозрителни и аз нямам намерение да допускаме грешки. Трудила съм се дълго и упорито за това, което имам. Не, ние ще оставим Старлет при нейните цветя и лехи, където и е мястото, поне докато не започне да ни се пречка.

Той сви рамене.

— Както кажеш, Кас. — Алек я наблюдаваше внимателно под свъсените си вежди и очите му се изпълниха с друго чувство, което тя познаваше доста добре.

Опита се да не мърда, когато той мина отзад. Алек сложи ръка на рамото й, развърза кърпата, която покриваше гърдите й, и я захвърли настрани. Стоеше като закован в запарената баня, без да откъсва поглед от голото й тяло, по което проблясваха капчици влага. Слабините му крещяха от желание. Толкова отдавна не бяха споделяли това удоволствие. Напоследък тя сякаш избягваше интимните му ласки, като използваше всевъзможни обяснения, за да се откачи от него. Но днес нямаше да успее.

Днес пръстите и устните му щяха да изследва всяко потайно кътче на тялото й, докато и двамата не потънеха в безмерното желание да се погълнат.

Чувстваше, че пенисът му се втвърдява само при мисълта за това как изследва тялото й. Скоро тя щеше да започне да го моли за това и тогава той щеше да бъде готов да удовлетвори молбите й. Не се чувстваше вече толкова често сигурен в сексуалните си възможности. Спомняше си времето, когато бе винаги твърд като камък за нея, когато тя обичаше да прокарва ръка по неговата мъжественост, а очите й заблестяваха в обожание. Тогава той се чувстваше всесилен, което чувство внезапно изпита и сега.

— Бъди мила с мен, Кас — каза той с дрезгав глас. — Ще видиш, че ще ти доставя истинско удоволствие.

Касондрия стоеше студена като камък, усещайки как горещият му поглед изгаря закръглените й форми. Той се наведе над нея и започна да разтрива стегнатите й мускули по рамото.

— Когато планираме нещата си заедно като днес, това ми напомня за добрите стари дни — промърмори той през рамото й, докато устните му хапеха нежно раковината на ухото й. — Това ме разгорещява ужасно. — Гласът му се загуби и той прокара едната си ръка под таза й и пъхна единия си пръст в нея. — Моля те… дай ми това, от което се нуждая.

Алек обви с пръсти гърлото й и Касондрия сведе глава, като продължаваше да стои като замръзнала. Не обичаше вече да се люби пред огледалото както по-рано. Тогава бе по-млада, здрава и стройна.

Пръстите му започнаха да галят извивката на шията й и гласът му се превърна в коприна.

— Знам, че обичаш да те докосвам така. Винаги си обичала.

Тя потръпна и Алек реши, че това се дължи на внезапно възникналото желание. Не можеше и да предположи, че тя се чувства уязвима, непривлекателна и, което е най-лошото, отблъсната.

Преди десет години никога нямаше да се почувства по този начин. Сега сякаш бе разголена емоционално и лишена от всякакви съпротивителни сили. Това не се дължеше на грубия начин, по който Алек правеше любов с нея. Тя винаги е харесвала любовните му ласки и бе отвръщала на тях с взаимност. Разбира се, всичко това беше по времето, когато бе по-млада, а тялото й имаше съвършена форма. Обожаваше банята с огромните огледала и можеше да стои с часове в нея, като съзерцаваше отражението си. Но не и сега.

Не беше повече доволна от отражението, което я гледаше от огледалото. Виждаше една по-възрастна жена, все още привлекателна, но чийто начин на живот прозираше във всички черти на някога младото лице.

Трудно й беше да приеме факта, че младостта й е преминала, а заедно с нея и увереността в силите й. Но това, което разстройваше Касондрия дори още по-силно, бе, че по-младите мъже вече не я зяпаха с такова жадно любопитство, както това беше по-рано, включително и Алек.

Тогава очите му наистина я изяждаха; сега той просто й казваше това, което тя искаше да чуе.

Дори подозираше, че от известно време си има друга жена. Нещо по-лошо, Касондрия знаеше, че те редовно се занимават със секс.

Усещаше парфюма й върху него винаги когато се връщаше в ранните сутрешни часове. Коя беше тя? И по-важното — колко по-млада? Познавайки достатъчно Алек, нямаше никакви съмнения, че новият му интерес е предизвикан от някоя завършена курва със здраво и младо тяло, с чувствени устни, които можеха да го влудят.

Стараеше се да не гледа отраженията в огледалото. Достатъчно беше да види как се преструва на палячо, за да освободи огромния си заряд от натрупана през годините ярост. „Вероятно правеше същото и с другата“ — помисли си тя. В сърцето й се забиха острите нокти на ревността и Касондрия се размърда.

— Нямам настроение, Алек — каза сухо тя. — Може би по-късно.

— Не, сега, Кас. Не ме лъжи. След това въобще няма да бъдеш в настроение. Ти повече не си в настроение. — Той се притисна към нея и я прикова между тялото си и остъклената стена.

Касондрия изскърца със зъби, когато усети, че ерекцията му е пълна, и ръцете й задраскаха по студената повърхност.

— Престани, Алек. Остави ме на мира — веднага! След още няколко минути унизителни усилия, той внезапно поклати с отвращение глава и я отблъсна от себе си.

— Кой ли пък има нужда от тази безсмислица! Мога да отида в места, където жените ме молят да направя това, което не мога да получа от теб. — Той се завъртя на пети и влезе в банята, като й хвърли унищожителен поглед през рамо. Ругаейки тихо през зъби, започна да навлича панталоните си.

Тя застана на прага на вратата и се загледа в него.

— Предполагам, че ще отидеш при твоята курва?

— Знам по-добре къде ще ме приемат — излая той.

— И къде е това? — попита тя.

Той вдигна поглед и се ухили.

— Просто не знаеш колко си права. Едната курва струва колкото другата. Едната ми взима парите, а другата ми изсмуква живота. По-добре е да се лиша от парите си.

Касондрия избухна в ярост и се нахвърли върху него с оголени зъби, а дългите й червени нокти се превърнаха в опасни остриета.

— Ти, проклето копеле! Кой си мислиш, че си, за да ми говориш по този начин? Никой досега не ме е наричал путана! — Пръстите на ръката й изненадващо одраскаха лицето му, оставяйки кървави следа по бледата кожа.

Той дори не извика, а просто я отхвърли настрани и остави кръвта да се стича на бялата му риза. Накрая повдигна ръка и докосна раните си, погледна кръвта по пръстите си и каза:

— Ти така си разкъсала душата ми, Кас, че това тук наистина е нищо.

Касондрия лежеше просната на леглото, където бе отхвърлена, а лицето й бе бледо и удължено.

— Махай се, преди и двамата да направим нещо, за което да съжаляваме — каза тя уморено.

Алек сграбчи сакото си и за миг се задържа, за да я изгледа със студен поглед. Тя си въобразяваше, че го държи изкъсо, но той винаги можеше да я сложи на място, стига само да поискаше. Някога я беше обожавал, но тя просто го използваше по същия начин, както използваше и останалите, в името на всемогъщия долар. Това беше единственото нещо, пред което тя се прекланяше. Именно затова я презираше.

— Излизам, Кас, но скоро ще се върна. И ще направиш добре, ако дотогава се приготвиш да ме приемеш. Смятам да те омагьосам, Кас, така че никога няма да можеш да се освободиш от мен. Ти си моя и така ще бъде винаги.

Касондрия почака, докато чу шума от затварящата се врата, след което се отдаде на яростта си, като започна да блъска матрака със стиснати юмруци.

— Ще те оправя, Алек — заканваше се тя с еднаква доза ярост и объркване. — Никой досега не се оказал по-добър от Касондрия Тримейн. Дори и ти.