Старлет

Глава 14

Стаята бе изпълнена с напрежение. Тя не му отговаряше, а той се насилваше да остане спокоен. Боже господи, от всички неща, които можеше да очаква, това беше най-малко вероятното. Откритието, че жената, която буквално бе спасила живота му, е от семейство Тримейн, съвсем не допринасяше за създаването на идилична ситуация. Точно когато си бе помислил, че нещата не могат да се влошат повече, те бяха станали ужасни. По дяволите, трябваше да знае това по-рано.

Чу я да си поема остро дъх и да издиша.

— Повярвай ми, не се опитвах да те излъжа.

— Какво тогава се опитваше да направиш? — попита той, като се насилваше да говори ниско и спокойно. Беше доловил потрепването в гласа й и разбра, че я беше уплашил. Това го накара да осъзнае по-ясно позицията й. Тя беше сама с мъж, който не познаваше истински. Беше му осигурила грижи и подслон с риск да унищожи репутацията си. Сигурно не желаеше той да й говори толкова сурово. Тази жена му показа само нежност и топлота, но как да се увери, че бе искрена? Като веднага се нахвърли върху нея, без да й даде възможност да обясни каквото и да било. Не искаше отново да я прекъсва, но, по дяволите, нуждаеше се от някои отговори.

— Само се опитвам да ти помогна — каза меко тя, като се опита да запази гласа си спокоен. — Сега ти си ядосан, защото разбра, че съм Тримейн, и мислиш, че съм като тях.

— Не съм ти ядосан — отговори, но гласът му още бе рязък. Той си пое дълбоко дъх, подаде ръка и каза: — Ела тук.

Тя премигна.

— Защо? — Все пак почувства, че няма избор, като гледаше тази ръка с дълги пръсти, протегната с настойчива молба.

„Защото не мога да се въздържа да не те докосвам, когато си близо до мен“ — искаше да каже той, но му бе твърде трудно да облече чувствата си в думи. Беше прекарал твърде много години в оплакване от живота, вместо да го живее, и се бе отказал от мисълта, че някога ще му се случи нещо хубаво отново.

— Знам, че се държа като неблагодарен кучи син. Би трябвало да ти благодаря, вместо да искам да отговаряш на въпросите ми. — Зелените му очи се обърнаха към нея, когато усети безпокойството й. — Все пак трябва да поговорим. И предпочитам поне да седиш до мен.

Не получи никакъв отговор.

— Тук ли си още?

— Да — прошепна тя.

Последва звука на гласа й и различи стройните й форми, очертани от слънчевата светлина. По дяволите, ужасно искаше да я види. Наистина да я види! Не само фигура в светлосенки.

— Ще останеш ли да говориш е мен?

— Щом… искаш.

Тя не изглеждаше повече разкъсана от нерешителност и в следващия момент той чу леките й стъпки да пресичат стаята и почувства тежестта й на леглото.

— Тук си в безопасност, мистър Маккалистър. Трябва да си убеден, че няма да те предам.

Едва се въздържаше от желанието да я докосва, когато беше близо до него.

— Добре, кажи ми, защо си тук, Старлет?

Господи, какво ли щеше да каже? Почувства студена буца в стомаха си, но Старлет знаеше, че трябва да обясни, и то така, че да изглежда възможно най-близо до истината. Господи, беше уморена от лъжи, но повече не искаше да има лъжи между тях. Въпреки това не мислеше, че той е готов да чуе абсолютната истина, така че реши да му каже само това, което му беше нужно да знае. Като се бореше да овладее нервите си, тя навлажни устни и каза:

— Харесвам самотата тук. Понякога изпитвам нужда да избягам за няколко дни. Ужасно напрегнато е да ръководиш бизнес като моя, а както добре знаеш, тук има пълната възможност да си почина.

— Не се ли чувстваш самотна тук, когато си сама?

— Не, никога — отговори тя без колебание. — Всъщност, по-скоро се наслаждавам от усещането, че съм сама. Това ми дава възможност да мисля. Скицирах някои от най-добрите си модели, докато седях на работната ми маса в другата стая. Когато съм в града, рядко намирам време за себе си, защото наоколо винаги има някой, който изисква особено внимание към себе си.

Няколко минути той не каза нищо, просто лежеше замислен. Коленете на Старлет започнаха да треперят толкова силно, че без да мисли, се отпусна на леглото до него.

— Тогава се появих аз и наруших уединението ти — каза той и ръката му обви пръстите й — Наистина съм ти много благодарен, че ме подслони, мадам. Знам, че няма много хора, които биха направили същото при дадените обстоятелства.

— Ти не си съвсем непознат за мен — каза меко тя.

Пръстите му погалиха вътрешната страна на китката й с бавно, кръгообразно движение.

— Недей… не трябва… — започна тя и се опита да се отдръпне от него.

— Спокойно… спокойно. Никога не бих те наранил. Господи, вероятно нямаше да бъда дори жив без теб.

Старлет никога не се бе чувствала по-виновна, отколкото в този момент. Той не знаеше, че едва не бе убит заради нея. Какво ли би казал, ако узнаеше истината? Можеше да се досети много лесно. Тогава сигурно нямаше да бъде толкова благодарен. Вероятно щеше да й извие врага.

— Защо трепериш? Няма защо да се страхуваш от мен. — Говореше утешително, почувствал страха й, но погрешно изтълкува причината за него. Изглежда, също искаше да я увери, че не би отишъл по-далеч от внимателно поставените й ограничения… освен, разбира се, ако тя не пожелаеше.

Той потърка с опакото на пръстите си бузата й и предизвика трепет, който пробяга по гръбначния й стълб. Осмели се и ръката му се спусна, като очерта грациозната извивка на шията й.

— Деър… Не мисля, че ти би… — започна тя и въздъхна, потръпвайки.

— За пръв път казваш името ми. Кожата ти е мека като кадифе — каза той дрезгаво. Неспокойните му пръсти намериха чувствителното място зад ухото й и нежно го погалиха. — Позволи ми да те държа, Старлет. Само да те държа, нищо повече.

Тя трепна и отблъсна с ръка гърдите му.

— Не мисля, че е добра идея.

— Трябва преди това да опиташ — каза той, увещавайки я със съблазнителна нотка в гласа си. Беше невъзможно да не мисли за пръстите й, опрени на гърдите му; топлината на плътта й бе като мехлем за душата му. Това, което някога беше целебно докосване, доставящо спокойствие и грижа, сега изглеждаше интимно, събуждаше огнени желания. В момента не го интересуваше нищо друго, освен да я задържи близо до себе си.

— Да, но беше различно. Тогава ти беше ранен и се нуждаеше от мен — отговори тя меко.

Той вдигна ръце, обхвана лицето й и я притегни към себе си.

— Сега се нуждая от теб повече от всякога — отвърна той и дъхът му опари устните й — Искам ужасно много да те гледам, да знам изражението на очите ти, но не мога… може би никога не ще мога. Все още всичко ми е смътно.

— Знам колко страшно трябва да е. Мисля все пак, че това, което описа, е добър знак. Това е началото, Деър — каза тя с надеждата да го окуражи. — Необходимо е само малко повече време.

Той въздъхна дълбоко.

— Може би, но ако не стане по-добре от това? Господи, преди си позволявах твърде много.

Умът му запрепуска назад във времето, а гласът му се сниши.

— Спомням си колко прелестна беше, когато те видях за първи път. Все те виждам в магазина за дрехи онзи ден. Опитваше се толкова много да бъдеш услужлива, но заедно с това бе и нервна като котка, защото аз бях там. А по-късно се натъкнах на теб и Джейк Фонтън пред вариететния театър. Ако някога възстановя зрението си, ще запомня всичко за теб в същия момент.

Очите му бяха тъмни езера от отчаяние и сърцето на Старлет болезнено се сви. Знаеше, че е загубена, ако остане, но в момента не се интересуваше от това. По-късно може би щеше да съжалява, но сега не искаше да мисли за нищо друго.

Сложи ръцете си върху неговите, притвори очите и бавно започна да движи пръстите му по лицето си.

— Докосни ме, виж ме — прошепна тя.

— Не знам дали ще мога да спра, ако започна веднъж — каза той дрезгаво — Трябва да знаеш това, Старлет.

— Не спирай тогава — отговори тя.

Макар че той не отговори, изражението му бе достатъчно красноречиво. В очите му бушуваше смесица от страст и нежност. Възглавничките на пръстите му блуждаеха по високите й скули. „Меките мигли, притворени около очите й, бяха като копринено ветрило за кожата й“ — мислеше той. Имаше малък нос, леко повдигнат накрая, малки трапчинки украсяваха бузите й. Пръстите му продължиха ленивото си изследване и се плъзнаха надолу.

А това бяха устните й, които напълно го бяха запленили и караха желанието да вибрира в стомаха му. Устата беше предназначена за целуване… и то често. Устните й бяха сочни като череши, а горната — пълна и чувствена, което го накара да я докосне нежно.

Внезапно падналата тъмнина не изглеждаше вече като насилствен затвор. Съкровено и емоционално наситено извикваше във въображението си пиршество от образи за вътрешния си взор, като отстрани и последната от задръжките си.

Устните им бяха толкова близо, че дъхът им се смеси, а нажеженото им желание се разгоря до крайна степен.

Той я притисна леко в ръцете си, преди да успее да се убеди да спре. Не искаше да спира. Желаеше тази жена повече от всяка друга в живота си.

Държеше я нежно, като провираше пръсти през гъстата й коса и устните му се движеха върху нейните. Това бе силна, търсеща целувка, пълна със силни чувства, които те непрекъснато се бореха да потиснат.

Ридание и хлипане заклокочиха в гърлото й, когато езикът му се опита да влезе в устата й. Учуди се, че езикът й прие това нахлуване, като в отговор милваше и проучваше неговия. Устните й, меки и сочни, бяха създадени, за да подлудяват мъжа, мислеше той, докато целувката му я влудяваше, а ръцете му я изгаряха като че ли я поставяше на огън. Захапа устните й, оставяйки я немощна от желание. Старлет дори не беше сигурна какво беше това, което толкова отчаяно желаеше.

Устните му, ръцете му бяха поразителни. Милостиви Боже, никога не се бе чувствала така, когато Джейк я целуваше!

Тя вдъхна дълбоко чистата му мускусна миризма. Искаше да забрави трудностите през последната седмица и изпълнените с ужас часове, когато двамата бяха почти на границата на смъртта. Изглеждаше естествено да докосва гърдите му, да извива пръстите си по къдравата му коса.

Въпреки това оставаха още неща. Старлет можеше да почувства мускулите му, втвърдили се от допира й, силното биене на сърцето му под дланите си, изгарящата топлина на тялото му. Дясната й ръка се плъзна около врата му, като го придърпа по-близо, а устните й достигнаха ямичката на врата му и започнаха да целуват пулсиращото място. Дори Деър и да беше смаян от невъздържаната й реакция, объркването му бързо изчезна, когато тя притисна към него топлото си съблазнително тяло.

— Старлет, скъпа, трябва да знаеш, че не мога да се въздържам много дълго — промърмори той. — Не си го правила никога преди, нали?

— Не… но с теб искам — прошепна тя близо до ухото му и с това изчезнаха последните й опити за самоконтрол.

— Трябва да бъде всичко или нищо, любима — заяви той пресипнало. — Не би било възможно да спра, щом съм в теб.

— Да… знам — прошепна Старлет, като потърка глава в раменете му и целуна шията му. Соленият му мъжки вкус действаше като афродизиак върху сетивата й. Тя забрави разбитите си нерви и тяхната неотдавнашна схватка със смъртта. Страстта й се събуди в нейния първичен вид.

Различията им бяха забравени, светът извън колибата престана да съществува за момент.

Кръвта му бушуваше и някаква дива настойчивост го завладя. Господи, тя искаше толкова страстно и живо да му помогне да забрави. Не искаше да отхвърли нуждите им, но знаеше някак си, че това е грешка. Не можеше да й предложи нищо повече от тази вечер, затова единственото нещо, което желаеше в този момент, бе да потъне в ръцете й.

Дългите му пръсти се движеха по извивките и деликатните вдлъбнатини на тялото й, минаха като перушинка по бедрата й, погладиха таза й, подмамвайки я да му позволи повече. Желаеше я цялата. Искаше да усети вкуса й с езика си, искаше да опознае всеки инч от тялото й. Тя бе жена, заради която един мъж можеше да се погуби от страст.

Старлет го прегърна и се остави в ръцете му. Правеше го много изкусно, но забеляза, че сърцето му бие точно толкова лудо, колкото и нейното, а ръцете му бяха толкова нежни, докато обхождаха тялото й по места, където тя никога преди това не бе докосвана.

Старлет чувстваше вибриращото желание, което бе толкова болезнено сладко, че тя забрави всичко друго, освен удоволствието, което й доставяше той. Внезапно почувства дължината на половия му член, твърд и изгарящ като главня на корема си. Това накара стомаха й да се раздвижи и гърдите й да закопнеят да почувстват устата му върху себе си. Освен това много искаше да усети изгарящата му топлина вътре в себе си.

Всъщност остана поразена, че никога през живота си не е искала нищо повече от това. Дишането й се превърна в накъсани хрипове, а устните му я караха да мисли само за него. Ведрата й безсрамно се движеха с мълчалива молба да й даде това, за което копнееше. Хапеше долната си устна в усилие да се въздържи от молби да бъде посмел.

Старлет се опита да потисне приглушения си стон, когато той измести тялото й и бедрата й прилепнаха плътно до неговите, като изпращаха разтърсващи вълни през нея.

— Кажи ми, че ме искаш вътре в теб — прошепна той.

— Аз… Не мога да кажа и дума. — Все пак думите бушуваха в съзнанието й. Господи, той бе като треска за кръвта й, която не можеше да контролира.

Най-сетне, когато си мислеше, че ако не я докосне, ще полудее, ръцете му спряха на гърдите й и пръстите му се заизвиваха собственически около сочните хълмчета.

Усещането за силното му мускулесто тяло, начинът, по който формите й лягаха върху него толкова естествено, съблазнителният му вкус в устата й възпламениха изгарящия пъкъл в нея, който заличи всичко друго. Нямаше добро или зло, само тази все поглъщаща нужда. Би могла да каже, че той се чувства по същия начин. От неговите груби и страстни ласки разбра също, че ще прави любов с нея тук, точно както бяха, без нашепвани любовни думи или обещания, които не могат да спазят.

Ръцете му бяха навсякъде, получили свобода, каквато тя мислеше, че никога не би позволила на някой мъж. Особено на него. Къде бе здравият й разум, желязната й воля? Бяха изчезнали точно както невинността й щеше да изчезне след гази нощ.

Той го направи. Арогантният, сексапилен Маккалистър с всичките си недостатъци, накара времето да спре и сърцето й да бие толкова учестено, че не можеше да си поеме дъх.

Пръстите му я притиснаха здраво, а устните му обхванаха възбуденото й зърно, смучеха трептящата пъпка, галеха я през дрехата й.

— О, господи… Нямах престава… че ще се чувствам толкова хубаво — прошепна тя.

Все още не, но ще се почувства, обеща си той. Почти без тя да усети, ръката му се спусна надолу и копчетата на роклята й се откачиха под пъргавите му пръсти.

Помогна й да се освободи от дрехата си през глава и я хвърли настрани. Тя възседна бедрата му, като остана само по бельо, а краката й, обути в чорапи, бяха подвити под нея.

Съблазнителната пълнота на гърдите й над бродирания ръб на бельото й, което загатваше тяхната зряла, закръглена красота, примами отново устните му към сладостта им. Тя извиваше гръб и стенеше леко, и тихият звук го изпълни с буйна страст. Устата му не можеше да й се насити. Езикът му нежно се движеше и вкусваше от твърдите върхове.

Със замъглен от желание мозък, устните му попаднаха на малък нащърбен белег на дясното й рамо. Беше като ненадейно откритие, но макар че подозираше как може да се е сдобила с него, не искаше да мисли сега за това, или за факта, че гласът й винаги е бил много досадно заядлив. Деър изхвърли тази мисъл от главата си, защото в момента бе неспособен да й постави онзи парлив въпрос.

Никога мъж не я бе докосвал така, никога не я бе принуждавал да се чувства така безразсъдна. Няма значение… стига само да продължи да я целува, да я докосва. Дишането й стана неравно, ръцете й по-смели, когато си възвърна ласките му. Силен изблик обходи нервните й окончания, когато пръстите му се плъзнаха надолу по гладкия й корем, за да докоснат къдрите й. Гореше с променлива топлина, която се движеше през нея и стапяше последната й съпротива. Старлет хапеше долната си устна, за да се предпази от стоновете на унес. Караше я да се чувства толкова чудесно, че всичко друго от реалността изчезна.

Тялото на Деър беше изопнато от страст. Горещата й вътрешност беше жадна за допира му и когато тя се олюля назад на бедрата си и ги разтвори, той прие поканата.

Смътно почувства, че той разхлабва връзките на бельото й и след като издърпа потничето над главата й, свали дантелените й гащички. Тя беше гола, чувстваше въздуха по кожата си и не можа да устои да не протегне гъвкавите си крайници. Единственото нещо, което можеше да мисли сега, бе, че никога досега не се е чувствала толкова свободна. Извита назад, тя нетърпеливо накара пръстите му да изследват пространството между краката й.

— Ще те докосна по най-сладкото място, любима — каза той, защото не искаше тя да бъде шокирана. Когато за пръв път усещаха мъжка ръка там, някои жени наистина се шокираха, а той не желаеше Старлет да си спомня тази нощ със срам или съжаление.

Плъзна ръка между бедрата й, изучаваше и галеше, докато пръстите му станаха мокри от възбудата й, после ги отдръпна и я погали бавно. Много нежно единият му пръст навлезе, подразни я и се отдръпна назад, когато срещна съпротивата на химена й, като се плъзгаше по трептящата й плът с отчаяна грижливост.

— Ще те целуна там — прошепна Деър. После бавно изтегли нагоре тялото й. Устните и езикът му започнаха собственото си изследване, следвайки пътя на ръцете.

При този първи контакт Старлет ахна и почувства сълзи да се стичат от очите й. Беше толкова прекрасно, съвсем различно от всичко, което бяха й казвали. Искаше го, Господи, искаше го. Толкова е трудно да приемеш истината. Той взе ръката й и я постави на мястото на ерекцията си.

— Искам да разбереш как точно ще се чувствам между краката ти — каза й той. — В началото ще те нарани, но обещавам, че ще се опитам да бъде нежно.

— Твърде голям е — изпъшка тя, като пое дълбоко въздух и отдръпна ръката си. — Аз… не мога.

Като се бореше да задържи неотложната си нужда, той обясни с безкрайно търпение:

— Тялото ти е направено за мен, любима. Ще боли в началото, но няма да ти причиня ненужна болка.

Той правеше всичко възможно да говори спокойно, но това не беше лесно, когато бе толкова възбуден, колкото не можеше да си спомни да е бил с някоя жена.

— Почивай сега, обич моя. Ще те накарам да забравиш за страха си.

Той натисна устните си върху възвишението й и плъзна езика си в нейните нежни извити гънки, като го движеше навътре и навън, докато тя не можеше повече да контролира гърчещите движения на краката си.

Това бе най-чудесното преживяване в живота й, желанието, извиващо се в корема й, я плашеше със силата си. „Никога не съм предполагала, че ще се чувствам толкова добре“ — мислеше си тя. Вкопчи се в ръцете му с мисълта, че може да изкрещи, ако той се осмели да направи нещо повече, но знаеше също, че път за отстъпление нямаше. Той възнамеряваше да я обладае изцяло и напълно.

Всъщност той направи нещо повече.

Много повече.

Той я засмука, като езикът му галеше клитора й, а краката й се отвориха безсрамно широко.

Тя стенеше. Искаше само да го чувства по-дълбоко… по-дълбоко… Тялото й се надигаше и обтягаше, а ръцете му я държаха здраво като негов затворник.

Страхуваше се, че може да умре, ако той продължи, Старлет извика за милост, но единственото нещо, което й предложи той, бе по-силно еротично мъчение.

— Не мога да издържам повече, Деър. Сега… о, Господи, да… искам… желая да те чувствам в себе си — изрече дрезгаво, като се наведе и захапа долната му устна нетърпеливо.

Деър заклещи бедрата й и леко я повдигна, после насочи дебелата глава на своя пенис към тесния отвор между бедрата и го напъха бавно.

Тялото й инстинктивно се отдръпна и тя изпъшка уплашено. Деър знаеше, че по никакъв начин не можеше да избегне нараняването й. Беше й за първи път и точно тук не можеше да помогне с нищо. Той стисна зъби и се опита да не позволи на желанието да вземе връх над разума. По дяволите, беше обещал. И се надяваше да направи преживяването толкова незабравимо за нея, колкото знаеше, че ще бъде и за него.

Тя се остави плътта му да проникне в нея без признак на протест. Когато накрая лежеше проникнал в горещата й влага, той я люби така, както не го беше правил с никоя друга. Всеки път, когато почувстваше, че мускулите й потръпват от първите приливи на оргазма, Деър се отдръпваше, за да направи удоволствието й по-дълго. В мига, в който не можеше да сдържи повече своето желание, той я притисна силно към себе си и чу как тя извика името му, достигайки върха на блаженството. Той се присъедини към нея с чувството, че преживява някаква малка смърт, и внезапно осъзна, че сърцето му никога вече нямаше да бъде свободно.