Старлет

Глава 5

Деър почти не помнеше, че леко е затворил вратата зад гърба си, след като е влязъл в стаята. Спалнята бе слабо осветена от една-единствена лампа, но от пръв поглед той можеше да каже, че е сбъркал вратата. За един момент се поколеба дали да не се върне назад и да слезе, преди още жената да се е събудила, но в следващия миг заряза предпазливостта си и свали ръка от дръжката. Суровият, циничен израз се изпари от лицето му, когато забеляза сребристорусата коса, пръсната по бялата възглавница, и устните, нежни като листенца на цвете, леко разтворени в съня. Тя беше закрила с една ръка, свита в лакътя, горната част на лицето си и очите й не се виждаха. Имаше малко, тясно носле с чипо връхче, което й придаваше надменен вид. Той се усмихна на себе си. Погледът му падна върху топлата й привлекателна уста и не отиде по-надолу.

Пълните й устни подсказваха страстна и буйна природа и веднага привлякоха вниманието му. Изведнъж пожела да има повече светлина, но не искаше да запали лампата, за да не я събуди. Наистина не беше в настроение за разговори. В момента не искаше дори да узнае името й. По-късно щяха да си поговорят, но засега той искаше само да я вземе в прегръдките си и да се любят. Езикът на тялото — това бе единственият език, от който се нуждаеше той сега. Този език казваше много повече неща от думите.

Огледа се бързо, за да се увери, че в стаята няма никой друг, освен тях двамата. Реши, че е чул нейния глас, докато тя е говорела в съня си.

Позволи на тъмния си, опипващ поглед да се разходи по тялото й. Забеляза как гърдите й се повдигат ритмично под нощницата й с всеки лек, равномерен дъх. Главата му се завъртя, всичките му мисли се сляха в една. Тя безспорно бе много привлекателна. Изглеждаше мека и топла. Свеж дъх на пролетни люляци се носеше от кожата й и омайваше сетивата му.

Той я загледа, обзет от силно, почти болезнено желание, каквото отдавна не беше изпитвал. Искаше да зарови пръсти в буйната й коса и да се наслади на уханието и мекотата на сребристите й къдрици.

Докато я разглеждаше, му се стори, че нежните й черти са му натрапчиво познати. Не можеше да си представи къде би могъл да я срещне преди, но сега това не беше най-важното. Общуването, което той имаше предвид, не изискваше някакво представяне, нито пък им беше нужно първо да се запознаят.

Домът на Розалия даваше възможност на мъжа да буйства или да притихне, според настроението си. Деър знаеше, че независимо дали я желаеше за един час или за цялата нощ, решението беше просто — трябваше да прекоси стаята и да я вземе в ръце. При тази мисъл желанието, което кипеше във вените му, предполагаше само едно — притежание. Нуждата от жена бе разпалила огъня на страстта му, бе прогонила всички трезви мисли. Хубавата жена в голямото пухено легло изглеждаше чиста и нежна в съня си като ангел, но това по никакъв начин не намаляваше съблазнителността й. При Розалия нямаше ангели, но ако мъжът пожелаеше това, щеше да се намери нещо почти такова. Ако й пуснеше нещо допълнително за старанието, момичето щеше да изиграе всяка роля, която той пожелаеше. Тук всичко беше възможно и нищо не беше забранено. Очите му светнаха, изпълнени с любопитство, и той усети познатото напрежение в слабините си. Обеща си, че в момента, в който напусне стаята, той и момичето щяха да бъдат добри познати. Мислите му се замъглиха, сърцето му заби силно и по вените му потече дива възбуда. Само преди няколко мига беше сигурен, че ще отвори вратата и ще види Джейд. По суровите му устни премина сянка от усмивка. Не можеше да става дума за каквото и да било сравнение.

Той я погледа още миг, опиянен от крехката й красота. Жената въздъхна и покри с ръка гърдите си. Нежните й пръсти се отваряха и затваряха, като че ли бе обзета от агония в съня си. Деър се запита какво ли може да сънува жена като нея. Какви бяха най-съкровените й желания. Тя си пое силно въздух и сви краката си, увивайки нощницата около коленете си.

Алчният му поглед на воля опипваше тялото й, наслаждавайки се на женските й прелести. Носеше мека, бледожълта муселинена нощница, привързана на врата със синя панделка, която му позволяваше да види само оскъдна част от млечнобялата й кожа под якичката. Не се нуждаеше от големи усилия, за да си представи зрялото й, пълно с желание тяло под широката дреха. При тази мисъл той прекоси стаята и застана до леглото й. То бе оградено с балдахин от огнена коприна между четирите колони и завесите потрепваха от студения бриз, който се промъкваше през отворения прозорец.

Погледът му се плъзна върху различните части от тоалета й, метнати върху един фотьойл с тапицерия на цветя. Бели памучни чорапи, дантелено бельо. Тревистозелена рокля с висока яка и буфан-ръкави и други най-различни женски красоти бяха пръснати по него. Лекият тънък аромат на парфюма на красавицата се смесваше с упойващия дъх на жена. Мускулите на Деър бяха съвсем обтегнати. Той само гледаше и чакаше.

Като си спомни колко обичаха другите жени тук разни игри и особено колко екзотични и разнообразни бяха тези, които бяха играли с Джейд, Деър почувства как гладът му се изостря. В един момент той спря да диша и я огледа с хищническа стръв. В следващия устата му на опитен съблазнител предвкусващо се изви. Тя беше в забранените фантазии на всеки мъж. Лицето й бе загадъчно и коремът му се присви от грешна тръпка. Изумруден озелените очи на Деър горяха от желание. Приличаше на малка, сочна праскова, която чакаше да я откъснат. Той осъзна колко много жадува да я вземе в прегръдките си. Не можеше да си спомни някой друг път да е бил толкова силно възбуден. Засега смъртоносното преследване бе приключило, но жаждата му за приключения беше неутолима и неговите страсти бяха обладани от други фантазии.

Отиде до шкафа, на който имаше леген и кана с прясна вода, и се изми, като се стараеше да не вдига шум. Въздъхна от удоволствие, когато отми прахоляка от мускулестото си тяло. След това силно го изтърка с хавлия, докато кожата му ме настръхна. Среса косата си с четка, докато тя стана мека като коприна, и се върна до леглото на жената.

Не можеше повече да чака, без да я докосне. Извърна леко глава и духна лампата, която гореше на нощната масичка до леглото. Стаята потъна в мрак. Нощта беше само негова. Седмици не беше вдъхвал упойващия мирис на жена. Тя беше примамливо плаха и той се беше приготвил да изпита всичко, което тя можеше да му предложи.

Нещо силно, топло и много мъжествено се притисна към гъвкавото й тяло. Старлет прогони съня, но не можеше да накара клепачите си да се повдигнат. Тя се беше носила върху пухест облак, когато едно странно усещане се промъкна през завесата на съня й. Но беше ли сън? Да, разбира се, предизвикан от сънотворното, което Джейд й беше дала.

Ръце, устни и топли влажни целувки превръщаха кръвта й в топла мед. Горещите устни се плъзгаха по тялото й, стигаха навсякъде, вкусваха я инч по инч, пиеха с наслада от сочната й плът. Тя усещаше нечий топъл, влажен дъх по голата си кожа, протъркване на набола брада, което леко я възбуждаше. Облъхваше я мъжки дъх, който се просмука в сетивата й. Тя се бореше с тежката мъгла на съня. Ръцете й се повдигнаха сами, заедно с твърдите мускули на натежалите й крака. Ръце и крака се вплетоха в нейните и по тялото й неволно премина тръпка. Тя се опита да промълви нещо, да го накара да спре, но единственият звук, който успя да издаде, бе един тръпнещ от удоволствие стон. Това бе лошо, знаеше го със сигурност, но някак си изглеждаше съвсем правилно. Изплашена, но сънена и задъхана, Старлет се притисна по-силно, вместо да се отдръпне. Само още една целувка, каза си тя, и ще го накара да стане, но когато тази бавна, дълга целувка свърши, топлите му чувствени устни се преместиха по тялото й и в следващия миг тя въздъхна в екстаз. Като че ли той я държеше в странна магия, а може би това бе следствие от хапчето на Джейд. „Да, сигурно от това ще е“ — помисли си замаяно Старлет. От какво друго можеше така да загуби волята си.

После твърдите му устни отново се впиха в нейните, лишавайки я от последната й капка воля. Боже, нима този глас, който издаваше тихи, гърлени стонове, бе нейният, питаше се тя. Тя се почувства напълно загубена, напълно обезсилена. Докато разумът й още се съпротивляваше, тялото й се отдаваше. Никой друг мъж не я бе целувал толкова порочно. Беше абсолютно неприлично, но сладостно, помисли ужасена Старлет. Питаше се какво ли щеше да изпита, ако се люби докрай с такъв мъж. Тя се изчерви от главата до петите, когато езикът й инстинктивно започна да следва неговия и ръцете й жадно го притиснаха още по-силно. Толкова силно, че стоманените му мускули прилепнаха плътно към извивките на тялото й.

Деър изстена от желание, обхвана хълбоците й с голямата си ръка и притисна бедрата й към пулсиращия си член. Тя усети свободната му ръка да докосва панделките, които придържаха нощницата й, и изхлипа, когато той ги дръпна. Те се развързаха и откриха гърдите й.

Мъжът наведе глава, устните му поеха зърното на едната й гърда, а здравите му, бели зъби нежно се впиха в плътта й. После слязоха по-надолу и започнаха да целуват копринената и плът, вдъхвайки уханието на кожата й. Но когато той започна да гали вътрешната страна на бедрата й и устните му се придвижиха по-ниско, в гърлото на Старлет се надигна протестиращ вик.

— Не… не бива… — каза тя задъхана.

— Искам да те опитам цялата, сладка моя — измърмори той и устните му докоснаха потръпващия й корем. — Не ме отблъсквай, просто се остави на удоволствието. Ако не ти харесва, кажи ми и аз ще престана… но мисля, че ще ти хареса — той започна да хапе леко плътта й — …дори страшно много.

Устните му се впиха по-силно, но страстно. Той прокара езика си по чувствителната издатина в гнездото от пухкави къдрички, засмука я, притискайки я силно.

Старлет извика, когато устните му докоснаха най-интимното място от тялото й, а топлината в слабините й нарасна болезнено. Звездопад от искрящо удоволствие заля тялото й. Това бе необуздано чувство, волята й бе напълно победена и тя трепереше от страст и страх. Но нямаше как да възпре вълните на екстаза, който той предизвикваше. Тялото на Старлет се мяташе и извиваше, всеотдайно и ликуващо. Когато и най-малкото мъждукащо пламъче в слабините й угасна напълно и тялото й престана да потръпва при допира на устните му, тогава тя разбра какво се беше случило.

Господи, тя се бе отдала диво, до забрава, на този напълно непознат мъж. В един момент тя не можеше да повярва какво бе станало между тях. Сигурно само сънуваше. Но тогава почувства голото му тяло да се плъзга нагоре върху нея, твърдият му пенис започна да изгаря бедрата й като нажежено желязо и Старлет осъзна ужасяващата реалност. Тя започна отчаяно да мята главата си. Но той не забелязваше вече нищо. Шепнеше и нещо, приближил лице до нейното, говореше й луди, възбуждащи неща, които накараха горещите вълни у нея да се надигнат отново.

— Аз те накарах да гориш, сега ти ще направиш същото за мен — каза той. — Сега ще проникна в теб и ти ще поемеш всеки мой инч, за да укротиш огъня, който подпали в тялото ми.

Той й говореше ужасни неща, които я накараха да се изчерви цялата. Но мислите на Старлет бяха насочени към онази част от тялото му, която се притискаше към нея. Чу как той простена, когато пенисът му докосна топлата влага между краката й, почувства тръпките, които разтърсиха тялото му.

Деър беше толкова погълнат от любовната игра, толкова потънал в облака от желание, че не забелязваше нищо друго. Беше легнал върху нея — готов, насочен, задъхан. Тя беше толкова малка и крехка под него, че той си помисли дали няма да я нарани. А най-малко от всичко желаеше да причини болка на това деликатно същество. Затова се стараеше нежно и бавно да проникне в нея, като в същото време наведе глава и пое с устни набъбналото зърно на гърдата й.

Дъхът й отново се беше учестил. Неудържима страст обзе и двамата. Той провря пръсти между телата им, за да разтвори копринените гънки и да улесни проникването.

Тя се беше впила в раменете му и искаше да крещи от чувствата, които бушуваха у нея. Беше толкова хубаво, че не можеше да повярва. Но в момента, в който му се отдаде напълно, тялото му се напрегна и мускулите му се изпънаха от женския крясък, който изпълни къщата.

— Къде, по дяволите, изчезна той! Ще го накарам скъпо да ми плати за това!

Деър стисна зъби, когато прозорците на публичния дом потрепериха от писъка, и пламенността му угасна.

— Да върви по дяволите! — изръмжа той и се отдели от топлото тяло на желаещата жена, която в този момент се скова в ръцете му.

Вратите започнаха да се отварят една след друга, множество любопитни очи занадничаха иззад тях. Мъжете се отдръпваха от дългия коридор, когато Розалия Валдес профучаваше покрай тях. Стегнатите й в корсета гърди се надигаха яростно.

— Деър Маккалистър, измъквай бързо задника си от кревата и ела да свалиш пумата от копринените ми пердета! — крещеше тя.

С възмутена въздишка той стана от леглото и бързо напъха дългите си крака в панталоните, когато Розалия се спря пред последната врата в коридора — тяхната врата.

Старлет се беше покрила със завивките, лежеше притихнала и го оглеждаше изпод спуснатите си клепачи. Сега лунната светлина се промъкваше между гънките на пердетата и осветяваше орловия му профил, високите му, изпъкнали скули и силните му мускули. Никога не си беше представяла, че един мъж може да изглежда красив, но той наистина беше. В гърлото й заседна буца, като си помисли това, и очите й блеснаха, плувнали в сълзи.

На вратата рязко се почука.

— Зная, че си тук — извика Розалия. — Имаш три секунди да се измъкнеш!

Деър отвори широко вратата, прекрачи прага и се изправи пред побеснялата мадам.

Тъмните очи на Розалия бълваха огън, когато се втренчи в него.

— По дяволите, Деър, дала съм всичките си спестявания за тези пердета и да горя в пъкъла, ако позволя да се търкалят като развалени спагети по земята!

Деър прокара пръсти през косата си и каза много по-спокойно, отколкото се чувстваше:

— Успокой се, съкровище, ще се погрижа за това.

— Най-добре, мистър, да сториш това веднага! — нареди тя, без да се предава.

Деър мърмореше ядосано под носа си, задето толкова грубо го бяха прекъснали, и пристъпваше от крак на крак. После тръшна вратата зад себе си и тръгна по коридора. Розалия подтичваше зад него и проклинаше.

Тя трепереше, когато спусна крака от леглото. Трябваше да се измъкне, преди той да се върне отново. Споменът за прегръдките му я измъчваше и Старлет ядосано се опита да се оправдае. Просто не можеше да повярва, че е позволила на Деър Маккалистър такива волности с тялото й. Единственият начин, по който можеше да измие срама си, бе да приеме, че не е била на себе си. Все пак, никак не бе лесно да признае, че най-големият й враг я бе прелъстил без всякакви усилия. Какъв тип жена би му позволила да върши такива неща? При това всяка минута да й доставя такова удоволствие! Тя потрепери от надигащия се у нея срам и отвращение. Не можеше да мисли повече за това, без да се разплаче. Не беше плакала от толкова време. Сигурно, ако се разплачеше, нямаше да може повече да спре. В отчаянието си тя потърси нещо, с което да скрие голото си тяло, и треперещите й пръсти намериха намачканата нощница. Бързо я облече и въздъхна с облекчение. Знаеше, че може да се измъкне само по един начин. Тръгна към една тайна врата. Когато той се върнеше, щеше да види, че е изчезнала, и навярно нямаше да може повече да си спомни добре как изглеждаше. Когато вратата се затвори с тихо проскърцване зад нея, Старлет бързо захвърли нощницата. Навлече кожените си дрехи, които беше оставила на пода до тайния изход зад стената в стаята на Джейд — предишните собственици бяха построили катакомбите, за да могат да се крият от нападенията на индианците, но някои от клиентите на Розалия ги използваха по други причини. Тя въздъхна с облекчение. Едва тогава забеляза, че внезапното движение беше разкървавило ръката й. Имаше късмет, че куршумът на Маккалистър беше минал през коженото й палто и само леко беше одраскал кожата й, но въпреки това щеше да й остави белег като вечен спомен от смъртоносната им среща в планината. Тя си спомни тялото му, когато бе проникнал в нея, когато бе целувал гърдите й. Спомни си миризмата на тютюн и уиски, толкова типична за него, и разбра, че никога няма да забрави тази нощ.

В ролята на Рейвън Старлет винаги се контролираше. Втората от двете срещи с него се бе изплъзнала от контрола й. Нито един мъж не бе успявал да я обезоръжи така, както бе направил Маккалистър. Влага замъгляваше погледа й. Какъв огън бе запалил той в тялото й, че я бе накарал да пожелае да му отдаде всичките си мисли и чувства, волята си. И сега, когато беше възбудил страстта й, тя не можеше да забрави този главозамайващ връх на удоволствието, който бе изкачила с него. Дори сега, при мисълта за ласките му, тялото й отново бе залято от сладостна тръпка. Още по-озадачаваща бе отпадналостта, която беше заместила обичайната й твърдост и енергичност. Внезапно осъзна, че удоволствието я беше отпуснало и я беше накарало да се чувства като малко мъркащо котенце. Маккалистър й бе дал сексуална наслада. Тя се закле, че това никога няма да се повтори. Това чувство бе твърде обезоръжаващо за нея и тя не можеше да се съгласи с него. Рейвън никога нямаше да бъде равностоен противник, ако ходеше със замаяна от удоволствие глава и с толкова отпуснати мускули, че мисълта, за каквато и да е схватка сега само я караше да се прозява.

Старлет изведнъж се почувства ужасно изморена. Но знаеше, че не може да си позволи да изгуби и една минута. Като се смъкна до стената, тя с последни сили държеше очите си отворени. Знаеше, че сънотворното, което Джейд й бе дала, й бе помогнало да си почине, но също така то бе повишило и нейната сексуалност. Старлет и Джейд отдавна бяха добри приятелки. В миналото тя често се нуждаеше от довереница и никой друг не умееше да пази така добре тайни, както Джейд. Знаеше, че Джейд само се бе опитала да й помогне, като се бе погрижила за раната й и я беше накарала да остане при нея, но Старлет осъзна, че в бъдеще трябва да бъде по-предпазлива, когато се крие тук. Това, от което най-много се страхуваше, се бе случило. Деър Маккалистър беше разбрал, че Старлет Тримейн беше Рейвън. Деър Маккалистър! По дяволите! Той не само бе нахълтал в светилището, където се пазеше тайната на Рейвън, но и едва не бе отнел девствеността й. Изведнъж хубавата й уста потръпна. Мъже! Всички бяха еднакви, помисли си гневно тя и тръсна русата си коса, която се разпиля по раменете й. Винаги й доставяше удоволствие да разиграва такива като Маккалистър, но Старлет вече знаеше, че занапред ще трябва да е по-предпазлива с него.

Само няколко души бяха посветени в тайната й. Те никога нямаше да я издадат. Много й се искаше да даде урок на Маккалистър. Особено след тази нощ. Но знаеше, че сега не му беше нито времето, нито мястото. Нужно бе само търпение. И той отново щеше да дойде при нея. Имаше и други начини да се укроти диво животно и следващия път може би Рейвън щеше да бъде победител.

Очите й потъмняха, като си спомни как бе загубила един много близък за нея човек заради един такъв бандит като Маккалистър. Устните й отново се опънаха при мисълта какво му бе позволила да направи с нея. Още по-лошо бе това, че тя също бе участвала, задъхана и стенеща. Плътта й като че ли изгаряше там, където ръцете му я бяха докосвали. А той я бе докосвал навсякъде.

Изведнъж ръцете й се изпотиха и тя ги притисна към свития си корем. Не можеше да каже на никого какво се бе случило. Дори и на Джейд, на която винаги бе доверявала надеждите и мечтите си. Нейните грешни чувства бяха предизвикани от него, от човека, когото тя се бе заклела да унищожи, преди да се завърне в Текила Бенд. А той я бе хипнотизирал напълно.

И сега, когато ранчото на Маккалистър беше по право негово, тя не се и съмняваше, че той ще се бори до смърт, за да вземе това, което законно му принадлежеше. Трябваше някой също толкова лукав и силен да го накара да го продаде и да замине. Силен като стихия, красив като дивак, той беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала. Това признание, дори и направено само пред самата нея, я измъчваше. И това, което бе още по-лошо и за което тя не искаше да мисли, бе, че непоносимата жега в съседната стая бе предизвикана от собственото й учестено дишане и от силното пробождащо усещане, което дори и сега изпитваше в слабините си. В коридора се чуха стъпки. Старлет замръзна.

— Кой е? — прошепна тя тихо, като се приготви да избяга. Знаеше, че сега е моментът, преди той да е открил скривалището.

— Джейд — отвърна приятелката й.

Старлет въздъхна с облекчение, когато красавицата от Ориента се появи. Джейд държеше високо една запалена лампа. Беше дошла да помогне на Старлет, в случай че приятелката й се нуждае от това. Така се грижеха те една за друга.

— Много се разтревожих, като разбрах, че Маккалистър е бил при теб. Добре ли си, скъпа?

Старлет кимна мълчаливо. Нямаше вяра на гласа си. Тя доверяваше живота си на това момиче. В това отношение то бе незаменимо. Джейд работеше при Розалия, защото обичаше силата на парите. Веднъж вече бе станала държанка на могъщ главатар — още преди да успее да избяга от страната си, и се беше заклела никога да не става робиня на друг мъж. В това отношение тя приличаше на Старлет. Тъмните й очи огледаха лицето на Старлет.

— Нищо не ти направи, нали?

— Добре… се чувствам — измънка Старлет. — Хайде да се измъкваме оттук.

Джейд се завъртя и тръгна напред. Старлет я последва. Трябваше само да се обърнат и да тръгнат по тесния коридор, който се сливаше с друг, после да стигнат до стълбите и да се спуснат надолу. След това имаше само още няколко крачки до една врата, през която се излизаше на една тайна пътека покрай реката.

Като Рейвън тя често беше минавала по тези коридори. Джейд Су Линг знаеше какво е приятелство. Тя нямаше да издаде тайните й. Дори и заради Маккалистър.

Тогава Старлет мълчаливо се закле. „Ще се срещнем още веднъж на друго място и по друго време, Маккалистър. И следващия път ти няма да имаш никакви шансове срещу мен!“

По-късно Деър много се чуди къде е изчезнала тайнствената жена. Но вече беше много късно, а той бе ужасно изморен. Отпусна се на леглото и преди да се опита да мисли, полузатворените му клепачи паднаха тежко. Напълно изтощен, той спеше дълбоко. Тъмнокосата му глава се бе сгушила в меката възглавница. Уханието й още бе в стаята и в мислите му. В съня си той продължаваше да усеща меката кожа и твърдите, високи гърди. Не трябваше да забрави да пита Розалия кое е това момиче. Защото в едно нещо бе сигурен. Искаше я отново и то много повече от всяка друга жена, която можеше да си спомни.